Искате ли да проведем дискусия на тема "Защо живея?"?

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Искате ли да проведем дискусия на тема:

Защо живея?

Предлагам ви за тази цел най-напред да изслушате ето този диалог, който ще ви въведе в проблема/

https://youtu.be/x9Vt1uuXF4s?si=h0elqL1FYiw0a7aY

Клипчето има следното заглавие:

СМЫСЛ ЖИЗНИ: В ПОИСКАХ ДУХОВНОЙ ТЕРАПИИ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ

(СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА: В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ)

И след това да се съберем в нашия Философски клуб и да поговорим по същата тема, където аз в началото ще направя кратка въвеждаща беседа (15-20 минути). Смятам, че може да се получи интересна и полезна дискусия.

Заповядайте на дискусията!

Тя ще се проведе след около седмица в ютуб-канала "Паралел 42", мястото, където се събира Философският клуб ("Школа по мислене"), денят и часът ще бъдат обявения допълнително.

Ето и тук обясненията към цитираната дискусия:

Новый выпуск цикла "ИСТОРИЯ КАК ТЕРАПИЯ".

Беседуем о смысле жизни с точки зрения психологии, истории и философии с Натальей Симоненко:
Telegram https://t.me/history_as_therapy
Facebook / malinasimonenko

Почему у современного человека может быть всё, что принято считать успешной жизнью - карьера, семья, увлечения, достижения — и всё же оставаться чувство пустоты, тревоги и утраты направления?
И почему в эпоху расцвета психотерапии, wellbeing-индустрии и науки о счастье мы наблюдаем рост депрессии, тревожных расстройств, выгорания и «смертей от отчаяния»?

В этом видео мы исследуем этот феномен. Опираясь на эмпирические исследования, мы обсудим:

как наличие смысла связано с физическим и ментальным здоровьем
почему индивидуальных смыслов часто не хватает для душевной устойчивости
в чем критическая разница между «смыслом в жизни» и «смыслом самой_жизни»
как Виктор Франкл, Ирвин Ялом, Лев Толстой, Боэций и философы-экзистенциалисты искали ответы на вопросы о смыслах
почему большие вопросы нельзя просто «вынести за скобки».
как история и философия помогают найти более устойчивые основания для жизни.

Присоединяйтесь к нашему разговору о смыслах и делитесь своими мыслями в комментариях!

00:00 Введение: почему мы говорим о смысле жизни. План видео
06:50 Почему смысл жизни стал важным предметом научных исследований
09:08 Как смысл жизни связан со здоровьем, долголетием и привлекательностью
13:00 Как психотерапия помогает в создании смыслов: логотерапия Франкла, Ирвин Ялом и другие
17:49 Как много людей чувствуют, что их жизнь имеет смысл
19:16 Состояние психического здоровья в мире
22:55 Чем «смысл в жизни» отличается от «смысла самой жизни»
27:54 Философские истоки: от Шопенгауэра до Сартра и Камю
38:21 Пределы психотерапии: что происходит, когда философию упрощают
50:21 Что такое субъективный, объективный и реальный смысл
52:31 Что экзистенциальная терапия думает о смысле жизни
58:20 Почему психотерапия избегает больших вопросов о смыслах
01:02:33 Достаточно ли просто «смыслов внутри жизни»
01:05:52 Толстой, кризис успеха и пределы частных смыслов
01:09:50 Как картина мира влияет на психическое здоровье
01:22:20 История и философия для ответов на большие вопросы
01:25:30 История как терапия: новая задача гуманитарного знания
01:39:31 С чего начать: книги, лекции и личные маршруты поиска
01:50:50 Итоги беседы и анонс будущего выпуска

Основная литература:

Франкл, В. (2018). Человек в поисках смысла (Л. Я. Гозман и Д. А. Леонтьев, Пер.). Альпина нон-фикшн. (Оригинальная работа опубликована в 1946 г.).
Ялом, И. Д. (2008). Экзистенциальная психотерапия (Т. С. Драбкина, Пер.). Класс. (Оригинальная работа опубликована в 1980 г.).
Cooper, M. (2017). Existential therapies (2nd ed.). SAGE.
Landau, I. (Ed.). (2022). The Oxford handbook of meaning in life. Oxford University Press.
Schnell, T. (2021). The psychology of meaning in life. Routledge.
Vos, J. (2018). Meaning in life: An evidence-based handbook for practitioners. Red Globe Press.

Дополнительные рекомендации:

Андрей Зубов, лекции по истории религиозных идей
https://abzubov.com/new_course
https://abzubov.com/lectures/old_reli...
Боэций, А. М. С. (1990). Утешение философией и другие трактаты (В. И. Уколова и М. Л. Гаспаров, Пер.). Наука. (Оригинальная работа опубликована ок. 524 г.).
Эккерман, И. П. (1981). Разговоры с Гете в последние годы его жизни (Н. Ман, Пер.). Художественная литература. (Оригинальная работа опубликована в 1836 г.).
Элиаде, М. (2021). История веры и религиозных идей (Н. Б. Абалакова и др., пер.; Т. 1–3). Академический проект. (Оригинальная работа опубликована в 1976–1983)
McMahon, D. M. (2006). Happiness: A history. Atlantic Monthly Press.
Taylor, C. (1989). Sources of the self: The making of the modern identity. Harvard University Press.

ССЫЛКИ НА СОВРЕМЕННЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ И ЖУРНАЛЬНЫЕ СТАТЬИ ДАНЫ В СЛАЙДАХ, КОТОРЫЕ ИЛЛЮСТРИРУЮТ ГЛАВНЫЕ ТЕЗИСЫ БЕСЕДЫ

ДОБАВКА: Wellbeing (уелнес) индустрията е глобален пазар, оценяван на над 6.3 трилиона долара, който обединява сектори като превантивна медицина, фитнес, здравословно хранене, сън, спа туризъм и корпоративни програми за баланс между работа и личен живот. Фокусът е върху активното поддържане на физическото и ментално здраве.

Какво се крие под маската на високото самомнение и арогантността?

Под маската на високото самомнение и арогантността обикновено се крие неувереност в себе си, срам и самоунижение. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как изкуственият интелект представя книгата ми "Животът на душата: ПСИХОЛОГИЯ"?

        

 

Какво представлява книгата на философа Ангел Грънчаров "Животът на душата" (Психология)?

ChatGPT said:

Книгата на философа Ангел Грънчаров „Животът на душата (Психология)“ е едно от неговите най-зрели и системни философско-психологически съчинения. Тя представлява опит за цялостно философско разбиране на човешката душа, разгледана не като биологически или медицински феномен, а като жива духовна реалност, която определя личността, свободата и смисъла на човешкия живот.

Ето няколко основни характеристики и идеи на книгата: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Ще се запишете ли за онлайн-курса: "Какъв е моят проект за желаното бъдеще?"

Да планираш бъдещето си е глупава работа, но за своето желано бъдеще си длъжен - защото можеш! - да се готвиш всеки ден. Да се подготвяш за бъдещето си така, че то неминуемо да дойде при теб - затова ти се налага да го "издърпаш", да го "довлечеш" до себе си. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как комунистите "обобществяваха" жените: бяха ли жените общи в началото на комунизма?

Хиляди участвали в демонстрациите под надслов “Долу срамът!”

Голи комунисти марширували по Червения площад

Автор: Румяна Генадиева

Всяко момиче било длъжно да задоволява сексуалните мераци на комсомолците

Изнасилванията се превърнали в природно бедствие

Днес е трудно да се повярва, но от 1924 до 1927 г. на Червения площад в Москва се провеждали демонстрации на абсолютно голи хора. И това не били десетина човека, а няколко хиляди. Всичко започнало с движението на радикалните нудисти, оформило се през 1924-1925 г. Многобройни групи безсрамни мъже и жени - напълно голи или с препаски през телата си, на които било написано: “Долу срамът - той е буржоазен предразсъдък”- влизали в столове, кина, трамваи, дефилирали по улиците и площадите. Те скандирали: “Долу сексуалната измама! Ние, комунистите, не се нуждаем от дрехи, които да покриват красотата на тялото! " (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

А вие робувате ли на комунистическата догма, че стойността на личността зависи и се определя от нейния "социално-класов" произход?

Георги Пашевъ, вожд на активните борци против фашизма, капитализма, марксизма и... "менте-философа" Грънчаров, както забелязвате напоследък си е пуснал... ленинска козя брадица!

Ето публикация, до която стигнах благодарение на тъй усърдните си оплювачи: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кога Бог, тъй странно бавещ се да прибере душата на проклетата баба Марийка, смущаваща спокойствието на социалните служби, най-после ще си свърши работата?!

 

До г-н Георги Титюков, Заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” 

До г-н инж. Анести Тимчев, Заместник-кмет „Екология и здравеопазване“ 

До д-р Сийка Иванова Димчева, Директор на РЗИ Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА-ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Ангел Грънчаров, небезразличен гражданин, жител на гр. Пловдив, приятел на 89-годишната самотна и болна баба Марийка Иванова 

Уважаеми г-да заместник-кметове на Пловдив, 

Уважаема г-жо Директор на РЗИ Пловдив, 

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

В свой сигнал до г-жа Директора на РЗИ Пловдив и до Кмета на Пловдив преди известно време ми се наложи да ги алармирам, че баба Марийка е принудена да живее крайно тежки хигиенни условия в своя разбит и негоден за обитаване апартамент, намиращ се в блога на ул. Копривщица 15 на кв. Смирненски (в която няма елементарни условия за живот, няма ток и вода, няма врати, прозорците са счупени и пр.). Вече година бабата (която при това не е в добро здраве, предвид силно напредналата й, прогресараща старческа деменция) живее в тези условия и за мен е цяло чудо, че въпреки всичко оцелява. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какъв е смисълът на тъй чудесния, взет направо от живота психологическо-нравствен казус "Пашев"?

Казусът "Пашев" придоби известен отклик в обществото - особено след вчерашния ми видео-коментар и особено след публикацията на разговора ми с въпросното лице, който проведохме в месинджъра (виж: Каква умопомрачителна, но душеспасителна дискусия проведох днес с гражданина, университетския преподавател и страдалеца Георги Пашев?). Появиха се какви ли не реакции, коя от коя по-чудновати и психарски (голяма част няма как да допусна до публикуване - щото блогът ми не е руски нужник!). Сред всичкия боклук обаче се появи и едно бисерче, това е писмо от млад човек, което получих на имейла. Публикувам го с чисто възпитателна цел, ведно с моя отговор до този млад човек, разбира се, скрил съм надлежно самоличността му - понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам писмото му; но съм убеден, че не би възразил, щото е умен, разбиращ човек; ето въпросното забележително писмо: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Дали учителите, верни на мисията си, не са нещо като Дон Кихотовци?

 

С г-н Жак Асса имаме доста различия в политическите ни убеждения, но въпреки това никога не сме преставали да имаме най-дружелюбни, човечни и дори приятелски отношения...

Под статията със заглавие Как си представяме училището на бъдещето? с автори Иванка и Жак Асса започна дискусия; получих отзив от авторите, който публикувам отделно - с надежда, че дискусията ще бъде насърчена от него и продължена; ето какво пишат те, г-жа и г-н Асса:

ОТНОВО В ДИСКУСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Иванка и Жак Асса 

Първо пак наши биографични данни: 

С Ангел Грънчаров дълго време сме работили заедно в ПГЕЕ Пловдив. Още в началото на съвместната ни учителска професия установихме: въпреки че преподавахме „точни“ науки, обичаме и четем книги, свързани с философията и педагогиката. Следователно трябваше да установим някакъв своеобразен „модус вивенди“ и това стана афоризма на Волтер „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." В учителската си дейност, както и спрямо нас, той спазваше и спазва този принцип. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Да покажем, че сме човеци - нима не е възможно да се случват такива чудеса у нас даже и в навечерието на Рождество Христово?!

Отидох да видя как живее баба Марийка, 89-годишна старица, която се мъчи да живее в напълно негоден за обитаване апартамент (без вода, без ток, без прозорци и без врати!), намиращ се в голям жилищен блок, в който живеят съседи, имащи ясно изразени съвременни самарянски наклонности, т.е. всички я мразят и никой с нищо не ще да й помогне; те водят четвъртвековна безпощадна война с бабата, която са възприели като "лоша" и "вредна" за тяхното щастие и спокойствие... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Докога ще допускаме децата ни да мрат от духовна смърт?

Децата ни масово умират в нашите училища от духовна, нравствена смърт. Тя е по-страшна от другата. Те са духовни мъртъвци.

Не само са "функционално неграмотни", т.е. тъпи, те стават опорочени, извратени, с нездрави ценности, стават не вярващи в нищо нихилисти. И способни на всичко волунтаристи - подобия на хора, за които беззаконието, произволът и лъжите са им жизнено потребни (като въздуха или водата). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какъв ли нов урок ни е подготвил Този, който чрез случая на баба Марийка ни изпитва - за да разбере човеци ли сме, що сме?

Баба Марийка е изгонена от полицията от своето убежище на пейката на автобусната спирка и сега ето къде е нейният "дом". (Снимките са от днес.) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Ще се възползваме ли от шанса да победим злотворното безразличие, което трови живота ни?

Тази сутрин, в началото на деня на тъй големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица в блога на Общността на небезразличните граждани прочетох твърде любопитно и важно по моя преценка отворено писмо до институциите, в което те рискуват и ни казват пределно откровено някои съдбовно необходими ни истини; ето, давам ви възможността и вие да прочетете този наистина забележителен документ на нашето време: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кой кому робува в днешно време: мъжете на жените - или жените на мъжете?

Днес в предаването ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ по ПОтв със зрителите ще обсъждаме интересна тема, за която повод ми даде един мой познат от Австралия, нашенец, написал ми прочувствено писмо за т.н. "FHO (female humanoid organism) = хуманоидни организми от женски пол)", както той има добрината да се изрази; ето какво му отвърнах (той, прочее, редовно ми се хвали със "свободата", която му били давали "жриците на любовта", именно труженичките на най-древната професия, т.е. проститутките!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо арогантната мутренска власт въпреки всичко няма да успее да ме лиши от живот - и от достойнство?

Качамак-приказка! С пръжки! Току-що го направих. Няма да позволя на мутренската власт да умори семейството ми от глад. Да живей свободата! Няма да позволя мутрите да потъпчат човешкото ми достойнство! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Потресаващ факт, илюстриращ тоталната нравствена катастрофа на българското училище и образование!

Ето една многозначителна история, показваща трагичната истина за намиращото се в кошмарна агония българско образование:

През 2014 г. излязох с инициативата да започнем издаването на списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Нарекох това списание HUMANUS и издадох сигналния екземпляр. Идеята ми беше това да е трибуна, в която да могат да се изявяват авангардно мислещи учители и също така най-вече самите ученици, да пишат есета, да разказват за вълненията и тревогите си. Издадох първата книжка със свои средства (от скромната си учителска заплата, аз съм учител по философия и гражданско образование с многогодишен опит) и изпратих по една книжка във всички пловдивски училища със съпроводително писмо, в което поканих колегите да се включат в инициативата и да призоват учениците си да сторят същото. И знаете ли какво стана тогава.

Не откликна на призива ми НИТО ЕДИН УЧИТЕЛ!!! Да, нито един! Помолих също началничката на РИО да призове директорите да подкрепят инициативата - нищо, никакъв отклик, пълно мълчание беше единственият ефект! И в България (всичко имам обичай да представям в блога си и във Фейсбук) никой не ме подкрепи, пардон, откликна истински само един човек: Димитър Пецов от Силистра, който, доколкото ми е известно, не е учител, а е просто интелигентен човек, милеещ за образованието (той стана постоянен сътрудник, направи великолепни интервюта с много интересни личности, представи новостите, които те са предприели, той осигуряваше и снимките на корицата, сам написа чудесни текстове за образованието и пр.) Да, само един човек ме подкрепи - и ние с него издавахме списанието цели 5 години (в най-добрите години издавахме по 6 книжки годишно). Иначе отникъде не дойде подкрепа или участие в списването на списанието. Прочее, имаше един ефект: мен за първи път ме уволниха от работа, една самозабравила се и не знаеща на кой свят директорка ме опраска, демонстрирайки пълната си неадекватност спрямо времето, в което живеем.

В тия години аз продължих да издавам списанието, независимо че през по-голямата част от времето бях безработен, издавах го дори със средства от... обезщетението ми за безработица. Отникъде не дойде подкрепа и участи, включително и от хората, които се афишираха като дейци, радетели и борци за ново образование в България (някои прекалено авангардно мислещи новатори просто ми заявиха, че в епохата на интернет нямало вече нужда от такива остарели неща като списания - и като... книги!) Както и да е. Но сега идва времето за осмисляне на случилото се (от няколко месеца не издавам списанието поради това, че съм вече без никакви средства за съществуване). Ето и въпроса ми, който ще ви подпомогне да схванете какво всъщност се случи:

Давате ли си сметка какво значи и какво показва това, че нито един деец на пловдивското и на българското образование не се включи в инициативата за издаване на едно списание за съвременно образование? (И за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек!) Нито един! (Тук мога само да посоча едно-две изключения, потвърждаващи правилото: примерно г-н Райчо Радев от Перник, бивш учител по философия и бивш директор на училище, единствен ме подкрепяше в началото! Г-жа Мария Василева от Пловдив, пенсионирана учителка по френски език, също ме подкрепяше и ме подкрепя!)

Ако някой може да изрази с думи какво показва, какъв и смисълът на този наистина потресаващ факт, който ви посочих, аз ще му бъда благодарен много!

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! А списанието HUMANUS няма да умре само ако все пак са намери една малка групичка хора и личности, която да го спаси, ала това едва ли ще се случи. Нищо де. Нека да е така. Здраве да е само. Аз докато дишам ще продължа да правя нужното. Засега възнамерявам да спра (временно) само хартиеното издание, но да продължа с електронното онлайн-изданието). Ще видим де. Скоро всичко ще се разбере...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Редактор и съосновател на списание HUMANUS бе нападнат в дома си от мутра с бухалка: у нас отново бият другоячемислещите!!!

Димитър Пецов: Току-що бях нападнат в къщи от въоръжено с бухалка момче около 100 кг. Атаката му не беше успешна и избяга, но ми пострада гърба и ръката. Не ми каза защо ме напада. Не изключвам някой да му е поръчал във връзка с мои публикации - защото нямам отношения с него.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Списание HUMANUS

Забележка: Ако някой от вас желае библиотеката в неговия град (село или дори училище) да получи по екземпляр от тия книжки, моля да се обади на имейла ми. Какво ни пречи заедно да направим едно добро дело?!

Американската образователна мечта през очите на майка и син, живеещи в Бостън

АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА МЕЧТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДВАМА СИЛИСТРЕНЦИ, ЖИВЕЕЩИ В БОСТЪН

Част от пъстрия свят на американската образователна система представиха на силистренските младежи Никола Добрев и Петя Коева - майка и син, които от години живеят в Бостън и сега са се върнали за лятото в родния град. Така те използват лятната почивка и за нещо полезно – да вдъхновят и подготвят местните младежи за „американската образователна мечта”. Да ги насърчат за това предизвикателство - ако решат да се възползват от него в страната на неограничените възможности. Защото според тях това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. И защото Никола например учи в университетско училище и мисли сериозно вече за университета, а Петя, след като години наред е преподавала в училище тук, сега работи в един от бостънските университети и помага на младите хора в реализацията им там. Изобщо семейството е свързано с образованието и там, и тук, още повече че дядото на Никола и баща на Петя е също образователен деец, Красимир Коев - бивш директор на езикова гимназия „Пейо Яворов” – Силистра, който също присъства на срещата, провела се в езиков център „Александър Линк”. Ето как представят себе си и своята идея Никола и Петя:

Никола: С моето семейство живеем в Америка от 15 години. Аз съм на 16 години и искам да обясня от моята гледна точка образованието в Америка и специфично моето училище. То е частно. Не е точно като публичните училища, но може да се разберат елементите на образованието в Америка. Може да видите някои от разликите.

Най-общо каква е разликата на това училище от публичните училища там?

Моето училище е свързано с университета Boston University - Бостън юнивърсити и най-особеното нещо за моето училище е че ние можем да вземаме университетски курсове в гимназията, нещо, което много други училища не могат. И това, мисля, е най-привлекателното нещо за моето училище.

Върху какво акцентира обучението, какво развива у вас като личности?

Като качества развива мислене за себе си, да работим в общност, социални умения, работа в екип. То е малко училище, на много по-малки групи работим, всички деца се знаят. Класовете са към 10-15 души. От 9-ти до 12-ти клас имаме около 200 души цялото училище.

Приятно ли е да се ходи там на училище? С желание ли ходиш?

Аз ходя с желание. Макар че в някои моменти се струпва много работа, но по принцип ми харесва. То е много интересно училище и аз отивам там да уча и мисля че получавам добро образование там.

А идеята ти за презентацията каква е - български ученици да дойдат там да учат ли?

Може би. Но аз не мисля, че това е моята главна идея, а само да покажа как аз го виждам и също процеса за апликиране (за кандидатстване) в колежи. Макар че аз съм на 16 години – тази година завърших 10-ти клас и още не съм почнал да подготвям документи за кандидатстване в колежи, но съм чувал много работи и съм чел. Аз съм подготвил лист от ресурси, които се надявам да могат да се използват от младежите. И всъщност това искам – да дам представа за тези престижни колежи, които понякога изглеждат като че ли са недостижими. Да покажа на другите, които нямат чак толкова информация, да им дам информация как става кандидатстването - за да имат някаква помощ, стига да имат желание.

Ти каза, че твоето училище е свързано с университет. Твоите планове с този университет ли са свързани?

Той е една от моите опции. Но ще разгледам и други университети. Аз мисля да уча нещо свързано с програмиране. Но също се интересувам и от икономика и финанси. И сигурно ще взема някой клас по икономика в 11-ти клас и 12-ти клас и ще видя как ми харесва.

Имаш ли поглед от образователната система в България?

Нямам и не мога да сравня, защото идвам само през лятото.

А би ли се върнал да работиш в България?

Може би. С моите родители това говорим, че може би след време ще видим каква е ситуацията и ще се върнем.

Какво ти прави впечатление от хората, с които контактуваш тука?

По принцип аз се интересувам от програмиране, а много от младите хора с които разговарям тук, са програмисти. Някои от тях са отишли в чужбина, някои работят в София. И на мен това ми прави впечатление, че това се развива тук.

Петя: Казвам се Петя Коева и 13 години бях учител по български и литература в училище „Н.Й.Вапцаров” – Силистра. И след като семейството ми спечели зелена карта, сега сме в Бостън. Беше трудно за всички в началните години, но тъй като съм завършила с магистърска степен не ми беше трудно след втората, третата година да си намеря работа като административен асистент в един от големите частни университети в Бостън. Бостън е известен образователен център в Америка. Само в града и в околностите има 60 колежа и университета. А в малкия щат Масачузетс(в който се намира града) има 120 университета. Университетът в който работя се нарича Northeastern University. В момента той е 40-ти в класацията на САЩ. Това което го отличава от другите университети е, че той е research-based. Което означава, че има много лаборатории, които правят изследвания в различни области на науката, но главно това са най-силно изразените – биология и инженерните науки.

Вие сте преподавала тук години наред, имате представа за нашата образователна система. Каква е разликата при тях и при нас?

В Америка има място за всеки. Университетите са така скроени, че всеки който иска да учи, може да учи. Има различни нива на университети – в смисъл като финансови потребности(на срещата стана ясно, че има различни начини за покриване на разходите по таксите, дори за най-престижните институти). Различни университети, базирани на това какви специалности предлагат. Университети, които са базирани на различни нива на обучение – например може да има associate degree, което е двугодишно обучение, bachelor's degree, което е четири годишно, master's degree или докторска степен - doctor's degree. Също може да избирате университет, който да подхожда на религиозната ви насоченост, дали искате да бъде само за мъже, жени или смесен. Има хиляди възможности.

И всичко това Бостън го предлага?

Не съм много сигурна специално за религиозния тип обучение, но Бостън предлага всичко. Не случайно там са едни от най-добрите университети в Америка. Това са „Харвард” и MIT- (Масачузетския технологичен институт). „Харвард” е много известен с медицинското си училище, с правния си факултет, инженерните си специалности. Но там, в „Харвард”, има абсолютно всичко. MIT (Масачузетския технологичен институт) е по-скоро насочен към науката.

С какво, мислите, че бихте били полезни на българите и силистренците? Синът ви организира тази презентация, Вие го насърчавате и подкрепяте.

Разбира се. Насърчавам го да каже на всички деца в България, че не е толкова страшно да се кандидатства в Америка и че всеки трябва да мисли и да мечтае в големи мащаби, защото това е постижимо. Няма значение дали това е Харвард или MIT. Всеки който има амбицията да го направи, може да го направи.

А къде бихте насърчили да се реализират българските младежи после – там или тук да се върнат?

Това е много сложен въпрос. За нас България не престава да съществува. България е в сърцето ни всеки ден и всеки ден присъства в разговорите ни. В Бостън има огромна българска общност – нашите приятели са главно българи. Искаме да кажем на българите, че най-доброто за България трябва да го мислят и осъществяват.

Как ви се вижда България и Силистра, когато се връщате тук?

Намаляла. За жалост нещата доста са се променили. Някои са в хубава насока, някои не в толкова добра насока. Но това което ни впечатлява е, че много хора са заминали и че са направили този избор – да напуснат като нас. Надяваме се обаче, че един ден ще се върнем. И го мислим съвсем сериозно. Не сме скъсали връзката с България.

А връзките на Никола и Петя с България след тази среща може и да се разширят, ако има младежи, приели предизвикателството да заминат да учат в Бостън. Но може би най-голямото предизвикателство за всички е да се върнат.

Димитър Пецов

Брой 7 (19), м. Дек., 2017 г.

Приятно четене, приятни размисли!