вторник, 18 октомври 2022 г.

Дали учителите, верни на мисията си, не са нещо като Дон Кихотовци?

 


С г-н Жак Асса имаме доста различия в политическите ни убеждения, но въпреки това никога не сме преставали да имаме най-дружелюбни, човечни и дори приятелски отношения...

Под статията със заглавие Как си представяме училището на бъдещето? с автори Иванка и Жак Асса започна дискусия; получих отзив от авторите, който публикувам отделно - с надежда, че дискусията ще бъде насърчена от него и продължена; ето какво пишат те, г-жа и г-н Асса:

ОТНОВО В ДИСКУСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Иванка и Жак Асса 

Първо пак наши биографични данни: 

С Ангел Грънчаров дълго време сме работили заедно в ПГЕЕ Пловдив. Още в началото на съвместната ни учителска професия установихме: въпреки че преподавахме „точни“ науки, обичаме и четем книги, свързани с философията и педагогиката. Следователно трябваше да установим някакъв своеобразен „модус вивенди“ и това стана афоризма на Волтер „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." В учителската си дейност, както и спрямо нас, той спазваше и спазва този принцип. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар