Щом обичате толкова силно цар Самуил, защо в същото време мразите сегашния ни цар - Симеон II?

 

Щом обичате толкова силно цар Самуил, защо в същото време мразите сегашния ни цар - Симеон II?

Понеже с очите си се убедихме как целокупният български народ много уважава, почита и жали своя цар Самуил, ми е интересно как същият този народ се отнася и към сегашния си цар, именно към цар Симеон Втори. Понеже съм философ и за мен най-важна е истината, написах на едно място (с ясна провокационна цел!) ето какво:

Покрай майка му, царица Йоанна (Савойска), нашият цар Симеон II (сега вече на 87 години!) има доказани роднински връзки с цар Самуил, с династията на Асеневци и с византийската династия на Палеолозите! Чрез сложните, но проследими и доказани генеалогични връзки в неговия род, той се явява далечен потомък (около 20–25 поколения назад) на цар Самуил и на цар Иван Асен II.

И това не е приказка за престиж, а доказан факт!

Това написах наскоро. Не крия, че ми беше интересна реакцията на сънародниците. Ето сега многозначителния диалог, който се проведе по този повод:

Svea Do каза: Хубаво, ама Симеон е срам за рода си! Дано го осъзнава.

Ангел Грънчаров отвърна: Svea Do Недейте така. Симеон беше изнудван от ДС и КГБ. Убиха първородния му син. Използваха го против волята му. По-сложно е отколкото си го представяте. Не сте справедлива.

Angel Georgiev каза: Ангел Грънчаров Кардам сам се утрепа като всеки карал пил.

Ангел Грънчаров отвърна: Angel Georgiev Шпионите го напиха и го пуснаха по пързалката. Ти КГБ ли подценяваш? Или си наивник?

 

Krasimir Tunchev каза: Ангел Грънчаров Полуграмотният крадец от Мадрид го докараха комунягите, за да спрат възхода на ОДС начело с И.Костов. Хитър ход - тъпаците го избраха. Полуграмотният крадец от Мадрид се съюзи с избилите рода му комуняги - пълен изрод!

Ангел Грънчаров отвърна: Krasimir Tunchev И аз мислех така, но осъзнах, че Симеон е бил хванат на младини в мрежата на ДС-КГБ и по тази причина действията му не бяха свободни. Ченгетата предизвикаха и катастрофата на сина му, за сплашване на бащата. Тъй че той е трагична фигура. Но е факт, че нанесе много поражения на младата ни демокрация.

Alexander Grozd Tan каза: Ангел Грънчаров, по тази логика има ли съмнения за дъщерите на Живков и Желев?

 

Ангел Грънчаров отвърна: Alexander Grozd Tan Няма да се учудя. Но у нас службите, които разследват, не смеят да си вършат работата щото на длъжностните лица ще им се случи случка. Пълно е в тях с руски шпиони.

Георги Ангелов: Ангел Грънчаров, да на Путин пречеше.

Svea Do каза: Ангел Грънчаров, съжалявам. Чувам това за първи път! Ужасяваща е ролята му обаче в българската политика…

Ангел Грънчаров отвърна: Svea Do Да, но аз съм убеден, че той не направи това по своя воля, а защото беше приклещен яко от клещите на ДС-КГБ. Както ние, българите, пострадахме много от варварската система на комунизма и кагебизма, така от нея пострада много и българският цар Симеон Втори. Което и показва, че народ и цар винаги страдат заедно, неделими са един от друг. Не бива ние, народът, да плюем царя си, особено ако съзнаваме, че той е бил принуден от ДС-КГБ да прави това, което направи, и то понеже е бил приклещен от ДС-КГБ, които не само са го заплашвали с отмъщение ако не изпълнява заповедите им, но и му отмъстиха жестоко: предизвикаха автомобилна катастрофа на първородния му син, на наследника на престола, и го убиха на практика. Правете си сметка как се е чувствал през цялото това време царят като баща.

ЗАБЕЛЕЖКА: Останалите коментари по-добре ги вижте във фейсбук, ето линка. (Или ТУК) Те са не по-малко многозначителни. Там има и доказателство за кръвна връзка между Симеон и Самуил (и Асениевци!). 

Комунистите ви лъжат, че обичат комунизма: те самите са баснословно богати!!!

 

Комунистите ви лъжат, че обичат комунизма: те самите са баснословно богати!!!

Това е мой коментар във фейсбук по повод на постинг на Юлиян Попов, който помествам по-долу:

Въпросните "борци" с капитализма, които искат да връщат комунизма, интересно защо за една нощ се преродиха и от комунисти станаха "капиталисти", е, менте, лъжливи, "фашливи", канечна?! И защо на нас проповядват "предимствата на комунизма", а самите те са богати и се радват на лукса на "прогнилия капитализъм"? (Откак се помня, комунистите все дърдорят, че капитализмът "гние ли гние", а той все по-сладък става, кат мушмулите?!) Защо най-големите комунисти сега са най-големи "капиталистически" олигарси и мутро-комунистически мафиоти, питам аз? Май цялата им душа е с капитализма, а комунизма ни го побутват само на нас, та още да ни грабят?

Прочее, навремето, при комунизма, същите тия и техните бащи и дядовци пак си бяха де факто "капиталисти", те управляваха държавните предприятия като свои, и яко крадяха и от тях, живейки в завидно благосъстояние! Значи яко ни лъжат като ни пробутват комунизма, нали така излиза, а, таваришчи наивници, дето надавате ухо към техните лъжливи приказки?!

Вие не знаете ли, че не по приказките, а по делата им ще ги познаете?! Таваришчите Костя Копейкин или Пьотр Волгин, или Карбовски, или Дачков, дето ви правят на идиоти, като ви пропагандират комунизма, знаете ли колко са лично богати и ояли се, нищо че ви лъжат, че много обичат вас, бедняците, дето им вярвате?! (Или и вие нещичко успяхте да откраднете и вече сте "капиталисти": признайте си го де, мошеници свръхнагли?!)

Мой коментар към следния постинг на Julian Popov:

Някой много иска да ни върне някъде в 60-те или 70-те години. Политически фигури и коментатори са се надигнали срещу капитализма. Патосът е толкова абсурден, че си струва да бъде обсъден както с начален учител, така и с психотерапевт.

Да се бориш с капитализма е все едно да риташ срещу вятъра. Добре е борците срещу капитализма да се върнат в пети клас и да прочетат за какво все пак става дума. Тук обаче идва и ролята на психотерапевта, защото някои от тези борци са чели много книги. Явно имат друг проблем.

Какво е капитализъм? Ако се откъснем от наследството на неграмотната политическа икономия, която властваше до 1989 г. във всички учебни заведения, ще видим, че има много дефиниции на капитализма. Тоест можем да говорим за различни видове капитализъм. Ако опростим тези дефиниции и се спрем, да речем, на тази на Encyclopaedia Britannica, ще стигнем до следното: „Икономическа система, преобладаваща в западния свят след разпадането на феодализма, при която повечето средства за производство са частна собственост, а производството се насочва и доходите се разпределят до голяма степен чрез действието на пазарите.“

И Encyclopaedia Britannica поставя ред условности за това какво точно е капитализъм. Но по-интересно е какво точно ще борят борците срещу капитализма. Нали знаете, че едно време имаше „активни борци против фашизма и капитализма“, които можеха да си купят кола с по-малко чакане, а децата им имаха предимства при кандидатстване в университет?

Та с какво ще се борят? Засега не е ясно. Вероятно ще искат да национализират нещо. Например държавните ВиК оператори, за да може най-сетне хората да не са на режим на водата. Хммм, ама те вече са държавни. Значи не става. Или „Мини Марица-изток“, за да заработят мините като хората. Ох, ама и те са държавни. Влаковете пълзят като ревматични охлюви. Тях да национализираме, че да тръгнат най-сетне. Ммммм, ама БДЖ също е държавно. Да национализираме държавните и общинските училища, че образованието ни е на дъното. Ех, и те публични.

Да вземем да национализираме банките. Те са частни и в тях има много пари. Ще ги раздадем на хората. Да национализираме и „Кремиковци“ и да възродим стоманената индустрия. Ще внасяме руда от Русия - с намаление, защото нали сме съборили капитализма - с кораби през Черно море. Оттам ще я качваме на влак във Варна и след още пет дни ще стига до „Кремиковци“. Индустрията ще забумти като чисто нов съветски парен локомотив.

Ще национализираме и моловете и ще раздадем маратонките и дънките на работниците. Ще национализираме и интернет. Ще прекратим частните съобщения и ще ги заменим с държавни, оптимистични съобщения. И изкуственият интелект ще стане държавен. И тракторите, и комбайните ще са държавни. И зарзаватчийниците. И ще са пълни само с български лук, български картофи и домати от древния розов тракийски български сорт. И телешкото варено ще е държавно. И ще варим само български телета. Защото, като съборим капитализма, ще построим национален социализъм - с наши, български овце с червени връзки.

И така ще върнем младостта на нашите избиратели. Ще превърнем спомените им в реалност и ще върнем розовия цвят на посивелите им бузи.

Само да гласуват за нас.

Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

 

Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

Преди време излязох с инициатива, която нарекох Проект за реформа на българската демокрация. Апелирах и други загрижени и мислещи хора да подкрепят инициативата и заедно да потърсим спасителните решения. Откликнаха неколцина. У нас, за жалост, е станало така, че българи да подкрепят българин, и то особено когато той се е захванал с нещо най-значимо и неблагодарно, е изключено. Обикновено го “насърчават” така: откажи се, тая няма да стане!

Затова в един момент реших сам да напиша своите отговори на повдигнатите от мен съдбовни въпроси, и при това да ги изложа под формата на тези. Ето днес започвам да изпълнявам обещанието си, като ще отговоря на първия въпрос, а именно на въпроса:

Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

● Факторите за случилото се през последните години би трябвало да се разделят на два рода: обективни и субективни, т.е. зависещи от “историческите обстоятелства” или пък определящи се от незрялостта на т.н. човешки фактор;

● У нас липсва демократично съзнание и култура у най-широки слоеве на нацията; липсва (или е жестоко прекъсната от комунизма) една демократична традиция, която единствена може да култивира ония демократични ценности, благодарение на които човешките същества съзнателно и убедено приемат не само рисковете, но и огромните предимства на свободния, на личностно определяния и на индивидуално отговорния живот, т.е. на живота в условията на свобода и на демокрация;

● Дефектите на съзнанието, унаследени от близо 50-годишната брутална и жестока експанзия на комунизма, проповядващ напълно отровни и безпочвени илюзии, не могат да бъдат преодолени за толкова кратък срок, напротив, те ще действат още дълго време, като при всеки благоприятен случай ще стават основа и почва за разпространение на апатия, на чувство за обърканост, за граждански безотговорно поведение, за безпочвени надежди държавата да решава проблемите на индивида и пр.;

● По тези причини масово се очакваше демокрацията в най-кратко време да бъде “осребрена”, и то поголовно; сиреч благоденствието, просперитетът да бъдат милостиво разпределени поравно и на всички; когато благоденствието подмина най-широки слоеве, мнозина се почувстваха излъгани и на това основание обявиха демокрацията за “вредна”, “социално несправедлива”, “порочна”; това даде импулс за възраждане на левите лъжи и спекулации, спрямо които големи слоеве отново се оказаха твърде податливи;

● Огромни слоеве от нацията се оказаха подозрителни спрямо толкова възвишената ценност на свободата, което означава, че в предишния период, този на автентичния комунизъм и на първоначалната демократична еуфория, материализмът си остана непоклатим сред най-широките народни слоеве; у нас изглежда импулсите на стомаха винаги са били предпочитани пред копнежите на сърцето;

● Смяната на геостратегическата ориентация на страната, откъсването й от орбитата на Русия и присъединяването й към света на западните демокрации, осъществено от правителството на И.Костов, активизира всички реакционни, проруски, славянофилски, ченгесарски и пр. сили, които създадоха една шарена като циганска торба коалиция, в която влязоха не само “бившите” комунисти, но също и комуноидните “мутро-капиталисти”, не само ченгетата от турския етнос, но дори и привърженици на държания под контрола на ченгетата бивш монарх;

● Тази коалиция поде яростна кампания по тоталното дискредитиране и оплюване на демократичните сили и на техните лидери, та да бъде по този начин направено всичко за дискредитирането на идеите за западна демокрация, за човешко достойнство, за свободен живот; силен фактор, засилващ тази линия на поведение, се оказа настаняването в Кремъл на авторитариста от КГБ Путин, което показва, че нашите ретроградни сили са директно зависими и насочвани от путинска Русия;

● Пръв пробив на установилото се демократично статукво (двуполюсна и функционираща въпреки всички недостатъци демократична политическа система) осъществи активизираният от службите бивш монарх, който като таран проби кораба на младата българска демокрация; при което този кораб започна да потъва, заседна в коварни плитчини, откъдето пък беше щурмуван от цялата пиратско-бандитска напаст – за да бъде подложен на невиждан грабеж и на пълно опоскване;

● Победата на Симеон Карточников, т.е. вземането на властта от преоблечени като монархисти мутро-ченгета, създаде благоприятни условия за удържането на историческа победа на комунистическата мафия: на президентския пост със сложна игричка беше сложено лице, беззаветно предано на СССР, на таварищ Путин, антинатовски и проазитски настроено, именно беше сложено лицето Георги Първанов, което, както се оказа по-късно, е било не друго, а просто агент Гоце от българската ДС, директно подчинена на съветско-руското КГБ;

● Като манна небесна за тази властваща ченгесарска напаст беше започналият икономически подем, който се дължеше на оздравяването, на поставянето на икономиката върху пазарни основи чрез най-тежки реформи, осъществени от правителството на Костов; икономическият растеж беше използван за постигане на разцвет на корупцията, доведе също до битки за преразпределяне на влияние върху властта сред престъпните групировки (показните убийства на различните босове на мафията), до беззаконие и блокиране на правораздавателната система и пр.;

● Властващият след 2001 г. елит възприе за свой “modus vivendi”, в съответствие с отколешния български обичай, всевъзможните злоупотреби с власт и с държавни средства, търгуването с постове, корупция, нечестното обогатяване благодарение на връзките с управляващите, отделянето на комисионни за партийните каси, директните връзки и покровителстването на бандитите, държащи наркоканалите, каналите за търговия с оръжие и с плът, разгул и разцвет на мафията, срастването на властта с мафията и пр.;

● Възникна олигархична политическа структура, при която едно малцинство, забогатяло от злоупотреби с държавни средства, завладя всички лостове на икономическия, политически, медиен, обществен, дори “културен” живот; начело на олигархичната структура застанаха вождовете на бандитските кланове, представени във властта, също тайните служби, неуморно работещи в общите далавери с руските олигарси и пр.;

● В тази неблагоприятна обстановка България въпреки всичко беше приета в Европейския съюз, а преди това в НАТО, което може да бъде оценено като жест от страна на Запада за запазване на България за западната сфера на влияние; приеха ни само и само управляващата мафия да не ни хвърли в прегръдките на руската мечка; този ход на Запада крайно обърка сметките на подчинения на Москва продажен елит, на който оттук-нататък Москва спусна задачата да направи всичко, за да провали колкото се може по-скоро членството на страната в ЕС;

● По изпълнението на тази задача от “Големия руски брат” нашите управляващи вече могат да се похвалят със значителни “постижения”, а именно превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО, финансови и морални санкции от страна на ЕК, разпалване на антиевропейски настроения сред широки слоеве на българското общество, създаването около България на образа на бандитска страна, която няма нищо общо с духа и ценностите на европейската демократична и правова общност, сключването в противоречие с общата европейска политика на газови, атомно-енергийни и нефтопреносни споразумения с Путин и пр.;

● В същото време в средите на десните демократични сили, призвани да защитят постиженията и ценностите на демокрацията, се развиха крайно негативни процеси, дължащи се както на обективни фактори (описаните по-горе недемократични настроения сред мнозинството и поемането му под контрола на манипулативните, подчинени на властта медии), така и на грешки сред ръководството на тогавашното СДС;

● В СДС още преди 2001 г., но особено след връщането и грабването на властта от Симеон Карточников, се образува твърде мощен клиентелистки слой от облагодетелствали се от властта и кариеристично настроени властолюбци, които още в 2000 година успяха да бламират лидера на СДС Иван Костов (на конференцията, когато залата ръкопляскаше на речта на Костов срещу клиентелизма, а пък после същата тази зала чрез манипулация избра лидерите на клиентелистите в ръководството на СДС!), а след 2001 година се опитаха да направят всичко възможно, за да се наврат и да станат съдружници в грабежите на руско-симеоно-комунистическите богатири;

● За да се съхрани и онова малко, което беше останало от предишните мощни демократични сили, и което подкрепяше каузата на демокрацията по съвсем идеални подбуди и за доброто на България, групата около Костов беше принудена да напусне клиентелисткото СДС и да основе партията “Демократи за силна България”; този ход на Костов не беше разбран от една част от привържениците на каузата на автентичната демокрация, поради което те останаха в СДС, а пък демократичният (десният) избирател беше поставен в нелека ситуация;

● Въпреки слабостта на автентичните привърженици на демократичната и дясна кауза, ДСБ направи максимално възможното в крайно неблагоприятните условия за да бъде съхранена проевропейската ориентация на държавата; мафията на власт намери своя безкомпромисен критик и най-принципна опозиция в лицето на ДСБ и на части от СДС; без тия автентични демократи в Парламента България отдавна да беше станала точно умалено копие на путинска Русия;

● Българската демокрация в момента е жестоко наранена, поставена на колене, унижавана от един арогантен пропутински управляващ елит, но въпреки всичко не е победена, а реваншът й е възможен и наложителен; особено като се вземе предвид, че младата българска демокрация има за свои мощни съюзници Европейският съюз, САЩ и НАТО, които на никаква цена не биха допуснали връщането на страната в ретроградната руско-азиатската орбита.

(Статията е писана в първите години на нашия век, вероятно около 2005 г., понеже е влязла в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, излязла от печат в 2006 г.)