Какво са изобретили и създали руснаците?

Електричеството, интернет, компютъра, телефона, крушката за осветление, телевизора + телевизията, автомобилът, локомотивът, железниците, самолетът, метрото, ракетата и дори атомната бомба са изобретени на Запад. Предимно в САЩ.

Можете ли да изброите поне едно нещо, изобретено в Русия?
И не, не казвайте, че радиото е изобретено от А. Попов в Русия, защото не е вярно. Даже матрьошката не е руска, японска е. "Руската салата" е френска. "Калашников" е германско създание, откраднато от руснаците. Даже самоварът е с немско кранче.

Да не говорим за това, че дворците в Санкт-Петербург и Москва са построение все от италианци, французи и немци. Тежката промишленост в СССР по времето на Сталин е била създадена от американците. Те са построявали заводите в САЩ и след това са ги пренасяли и сглобявали в СССР. Това е положението. Такава е истината.

Руснаците са изобретили само самодържавието, тиранията, диктатурата, робството, войната, завоеванието. Пардон, и тия неща не са изобретили. Откраднали са ги и са ги възприели от монголците, от Чингис хан.

Fikret Adil, леко редактиран и допълнен от мен, А.Г.

Залагащите на грубата сила винаги ще бъдат победени от тия, които заложат на правото!

Публикацията със заглавие

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!

веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:

@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.

Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.

А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.

И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?

А и търпението е в дефицит. Търпимост - да, но търпение липсва.

Продължавайте, г-н Грънчаров с всекидневните уроци по човечност.

Остава ни да Ви пожелаем успех в трудната мисия, защото и нас "мъничко по-просветените" взе да ни писва и да ни липсва търпението да изтърпяване тасков-ци и тиктокъровци.

Бъдете жив и здрав!

Паралел 42, интересните новини: Гьостерицата хептен не помага, г-жо Гал. В гьостериците тези въпросните изчадия са много по-силни от нас и ако хванем гьостериците нашите, не техните глави ще бъдат пръснати.

Прочее, това вече веднъж сле случи у нас след 9 септември 1944 г. - до крак бяха избити тия, които не бяха тъпанари, простаци, селяндури. Защо не можем да научим нищо от уроците на историята, г-жо Гал - и драги родни демократи-либерали?

Сега да повторим същото резултатът ще е съвсем същият - ще закопаем България за поне още 50 години.

Затова трябва да тръгнем по пътя на Христос, който победи целия свят, но за хиляди години упорит мирен труд. (Макар че в тия хиляди години "християните" нали безброй пъти грябваха не гьостерици, а мечове и копия!)

Доброто побеждава злото изначално, щото има огромно онтологично предимство: зад него стои самият Бог. Нищо на този свят, всички бесове накуп да се съберат, пак не могат да помръднат всемогъщия Бог, щото той е самата мощ.

Затова вярата и словото са най-доброто оръжие на този свят, а не гьостериците, не мечовете, не копията, не боздуганите, не пушките, не пистолетите, не оръдията, не танковете, не ракетите, не атомните бомби, не дроновете...

В крайна сметка истината и доброто винаги тържествуват, но за тях плащаме висока цена. На това ни учи опита на живота и историята.

Тия, които залагат на грубата сила, винаги ще бъдат победени (в крайна сметка!) от тия, които заложат на правото. Щото силата е в правото, не в гьостериците...

Къде са Чингис хан, цар Иван Грозний, Ленин, Сталин, Хитлер, Каддафи, Саддам Хюеин, Осама бин Ладен и други подобни някога триумфатори?!

Няма ги.

Путин ще отиде при тях и то скоро... и ще завлече със себе си в Ада всичките там орбановчета, боковци, радевчета, мадуровци, януковчовци, асадовци, кимченуновци...

Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).