Трябва ли младите да ходят на училище - или трябва да ги учат и възпитават само техните родители?

Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея... 

_____________ 

Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си… 

Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.  

Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!  

Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.  

Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.  

Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.  

Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.  

Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?! 

Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

У нас нямаме истинска, правдолюбива, адекватна на истината българска история. Историята у нас не е наука, а е долнопробна руска пропаганда, пропита с отвратителен (менте и чалга!) псевдо-патреотизъм тип Слави Трифонов (на пръсти се броят сериозните историци у нас!)

Учениците, пък и студентите, не учат истинска история, те учат фалшифицирана, изопачена според руските интереси лъжлива и менте "история", в която всичко е тъкмо наопаки на историческата истина, на историческата реалност или действителност.

Хора, учете децата си на истинска (това значи разумна, правдолюбива, изпълнена със здрав и трезв реализъм и със свободолюбие!) българска история, а не на глупостите, на гадостите и на простотиите на лъжливата тотално русифицирана история на България, с която усърдните руско и комунистически възпитани даскалиците по история тровят душите на вашите деца и внуци!

В нашите училища младите хора ги учат и обучават не да мислят самостоятелно и свободно, а ги дресират да стават немислещи и тъпи папагали, покорно следващи самозвани "оправячи", които са не по-малко тъпи от тях, но за сметка на това са значително по-нагли, лъжливи и крадливи!

Нашите училища и университетите дори са станали ФАБРИКИ ПО ЗАТЪПЯВАНЕ или, иначе казано, ФАБРИКИ ПО БЕЗЛИЧЦНОСТ И БЕЗДУХОВНОСТ!

Най-голямата заплаха за нацията ни е (кой знае защо така е наречена?!) т.н. "образователна" (след като де факто е опростачваща и затъпяваща!) система, която е недемократична, ретроградна, авторитарна, бюрократизирана, скалъпена е по руски казармен образец, сиреч, с две думи казано, по същината си, е комунизмо-социалистическа и терористична (тиранично-робска) система!

Без същностна, коренна и дълбока реформа на образованието в България, без неговото решително осъвременяване, демократизиране, либерализиране, а това значи очовечаване и одухотворяване, ние никога няма да станем нормална и просперираща европейска държава, а все повече ще затъваме в тресавището на мутро-комунистическата простотия!

Благодаря за вниманието, че прочетохте това докрая, желая ви приятни размисли!

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написа един дългогодишен учител по философия и гражданско образование, когото властващите в образованието мутро-комунисти, тероризираха, уволняваха, де факто ми отнеха преподавателските права и по този начин се опитаха да ме убият с унижения - само защото бях личност, само защото не бях мижитурка, т.е. цял живот съвестно си изпълнявах тъй възвишената по смисъла си длъжност!

Хубав ден и одухотворен уикенд ви желая също така!

ДОБАВКА:

МОИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.

Не ощетяваме ли учениците, младите хора като ги лишаваме от възможността да разговарят с най-опитните учители?

Искам да поставя една вълнуваща ме тема, която е свързана с най-важното сякаш човешко право, именно правото на труд (правото на живот може би е по-важно, ала ако не работиш, как ли пък ще живееш?!). Ще почна отдалеко за да схванем проблема в неговата цялост.

Ето някои факти: Путин е на 73 години и още "работи" и то като президент, пардон, като диктатор; Тръмп пък е на 79 годинки и пак работи, пак като президент и дори се напъва да става било диктатор, било... "крал"; английската кралица Елизабет Втора, Бог да я прости, работи като кралица до 96-тата си година, до последния си дъх (кралския занаят изобщо не е лесен, противно на мнението ви!); нашият Боко Борисов веке е пенсионер, он ми е набор, на 66 години сме, скоро, дай Боже да е здраве, ще бъдем на 67, он също "работи" като политик и нема никакво намерение да се оттегля; Румен Радев е на 62 годинки, но отдавна е военен пенсионер, 9 славни годинки се преструвА, че "работи" като президент, сега се напъва да ни става диктатор, наш родной болхарский таваришч Путин да ни става се напъва, а защо не и... цар, колко му е?! И тъй нататък.

Питам аз в тази връзка: до каква възраст е допустимо да работи човекът?

Щото с напредването на възрастта много хора почват да се вдетиняват, почват да правят простотии като 5-6 годишните дечица, деменцията ги фаща и почва да ги тресе, ето, примерно, Тръмп и Путин са жив пример за това тежко и опасно (за народите и човечеството като цяло!) състояние на некои тъй работливи индивиди. (Наскоро микрофоните хванаха сърдечен разговор между таваришчите Путин и Си, в който двамата си мечтаят благодарение на технологичната револуция да доживеят до... 150 годинки, канечна, бидейки на власт, щото те не могаг вече да си представят живота без властчицата!)

Да оставим за малко настрана диктаторите, президентите и кралете. Да се вгледаме в по-близък план:

Ето, ние с Боко сме набори, он обаче "работи" (с извинение) като политик (макар че доказано има твърде бегла и извратена представа за това що е политика и каква и същинската, истинската роля и длъжност на политиците!), а аз, бидейки учител, не работя по професията си: властващите в образованието мутро-комунисто-гербовашки калинки ми биха шута от образователната система в деня, в който навърших възраст за пенсиониране (нищо че беше ноември месец, въпреки че бях започнал и навлязъл в учебната година, а смяната на учителя ей-така, за нищо, е тъпа работа!); добре де, не е ли несправедливо моят набор Боко да работи, а аз да не работя, на мен мутрите да не ми разрешават да работя?! (При това аз съм доказал, че си владея професията и работата, нещо повече, тя е мое призвание; взетете предвид и това, че в същото време, в което на мен властващите в образованието мутреси не ми позволяват да учителствам, в много училища в Пловдив и в страната часовете по философия и гражданско образование се водят от неспециалисти, което е двойна несправедливост, щото е несправедливост и спрямо младите хора, учениците: що ще разберат те от тайнствата на философията и... политиката като съвсем неподготвени наперени даскалици по история или по география им водят философията и гражданското образование?!)

В страната близо 5000 учители и директори на училища са в пенсионна възраст; в Пловдив и Пловдивско 240 учители са в пенсионна възраст; значи, излиза, може и в пенсионна възраст да се учителства, но това е забранено изглежда само на моята скромна философска персона, защо ли? (Да не говорим за това, че учителската звезда Тео Теодосиев е вече на 76 годинки, да е жив и здрав, и още си е действащ учител, нищо че има некои симптоми на умствено заболяване, ако трябва да се изразя по-меко: гушна се преди време с таваришч Костя Копейкин и също така е фен на комунизма!) Добре де, в Мутроландия всичко може, знам добре това, но защо за някои (пък дори и за всички, стига да не се казват Ангел Грънчаров!) може да са учители в пенсионна възраст, само за мен, понеже съм по-различен вероятно, да не може? Не знам дали разбирате, но това е доста обидно за мен, унизително е даже! (Да не говорим за това, че моята учителска "особеност" се състои в това, че аз съм принципен противник на господстващата у нас бюрократично-социалистическа образУвателна система, т.е. съм фен на демократичното образование: а дали пък причината да тази тъй ГРОЗНА ДИСКРИМИНАЦИЯ не е чисто ПОЛИТИЧЕСКА, не само възрастова? При това имам и още едно доказателство за тезата си: от 2014 г. до момента, т.е. вече 12 години, в голяма част от които бях и непенсионер, мен мутрите ме тероризираха, репресираха и гонеха, уволняваха ме от образованието, съдът ме връщаше на работа, властващите мутреси пак ме уволняваха, отнеха ми де факто преподавателските права: нали знаете, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ сичко може - щом не си "от наште"!?)

Не, не ме разбирайте криво: аз сега не поставям въпроса щото искам да се върна да учителствам в училище, не би е болката само от правно и морално естество, а поставям проблема в принципен план:

До кога, до каква възраст човек трябва да има право да работи по специалността си?

Ще кажете: докато има сили, в това число и умствени, особено много това важи за учителите, нали така? (За политиците обаче не се иска акъл ли?! А морал при тях иска ли се - или нема нужда?!) Всичко е индивидуално, тъй ли? За едни може, за други не може? И само може за тия, които са "от наште", правилно ли ви разбрах мисълта?

Помислете и ми отговорете ако искате. Но има и нещо друго, което е особено важно тъкмо при учителстването, при учителския занаят, който, по повеля на съдбата, практикувах близо 40 години (когато мутрите ме изритаха като мръсно коте от образователната система аз пак учителствах всеки ден: моя "класна стая" стана блогът ми и ютуб-каналите ми!); ето за какво става дума:

Аз съм философ. Намирам се във възрастовия "сезон", който може да се нарече "златна есен", т.е. това е сезонът, в който учителят, мислещият човек, така да се рече, "бере плодовете" на цялата си предишна подготовка, т.е. учителите са най-добри, най-изкусни, ако щете (или най-ефективни!), тъкмо в този период; те са се подготвяли десетилетия в тази тъй деликатна ДУХОВНА по естеството си сфера, ето, дошъл е моментът тъкмо да "берат плодовете", иначе казано, за младите хора е най-ценно да общуват и да се възпитават тъкмо от такива най-опитни учители (да, знам, всичко е индивидуално, но никъде не е доказано, че да си млад учител ти дава кой знае какви предимства, пък и при младите е същото, има кадърни, има некадърни, същото е и при старите!). Добре де, не ощетяваме ли учениците, младите хора (бъдещето на свидното ни Отечество, както патетично понякога се изразяваме!) като ги лишаваме от възможността да се учат, да се възпитават като общуват, като разговарят с най-опитни учители, постигнали съвършенство в занаята или в изкуството на учителстването (имам книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ!)?!

Лишаваме ги, но голяма работа, та у нас всичко е "пунта мара", "ти мижи, я ке те лажем", айде сега тоя Грънчаров пък ке ми се праи на умен и дори, моля ви се, морален?! Иска да се навре, гаднярът, на добра учителска заплата, нали това си помислихте, признайте си го де?! (Явно е лаком за пари, нема начин да е иначе?!) И затова ни пише тук тия врели-некипели приказки. Ще ми се прави той на съвестен, на загрижен за бъдещете на младите, айсиктир, не те знаем що за мръсник си?! - знам, че и така си мислят немалко тарикати сред вас, имам квалификация и по психология...

Ще дам потресаващ пример, не се притеснявайте, не е с мен. Ще кажа нещо тук за инж. Жак Асса от Пловдив, великият учител, възпитател и прекрасен човек (тия три неща са неотделими!).

Имах големия късмет да познавам този наистина велик човек, имах и честта да бъда негов приятел. Работихме 10 години в една и съща гимназия, училището, в което беше преминала цялата негова учителска кариера от близо... 50 години: той е от основателите на пловдивския ТЕТ "Ленин", някъде в началото на 60-те години е постапъл като млад учител там, при създаването на училището, и работи в него до 2010 г., смятайте колко много години е работил в това училище! Той беше доайен на училището, нещо повече, той е негова легенда, да, той е легендарен учител! Легендарен като личност, като познания, като човечност, като подходи, като духовност, като енциклопедичност на ума и духа, той беше широко скроена личност. За жалост почина наскоро и то съвсем внезапно, Бог да го прости!

Но той си тръгна много огорчен от училището, което фактически беше създал. В 2010 г. дойде нова директорка, назначена от ГЕРБ, първата й работа беше да бие шута на всички заслужили учители - начело с инж. Жак Асса. И го направи по недопустимо грозен начин, да, той беше вече в пенсионна възраст, но начинът е епично грозен; вкратце ще разкажа и тук, въпреки че съм го говорил и разказвал доста пъти в клипчета, в дискусиите на нашия Философски клуб.

Г-н Асса имаше един принцип: учениците трябва да научат на задоволително ниво учебния материал; иначе казано, даже тройката трябва да бъде напълно заслужена. И оставяше много ученици на поправителен изпит. (Всички оставяни от него на поправителни изпити след години ще са му благодарни и ще казват: ако научих нещо в това училище, и то за цял живот, това е наученото от инж. Жак Асса; това може да се прочете във форумите за училището, не си го измислям, чел съм го там.)

И така, идва г-н Асса в началото на септември 2010 г. понеже има поправителен изпит. Отива при учениците, теглят си те билетчета и сядат да пишат. Г-н Асса ги оставя да пишат и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа хартия в случай че потрябват. Среща го новата директорка и мило му казва:

- О, г-н Асса, какво правите днес тук?!

- Имам поправителен изпит, госпожо директор, оставих учениците да пишат, минах да взема листове хартия.

(Предавам диалога не по спомен, а по разказ от г-н Асса, щото други присъствали на разговора няма; на него му имам пълно доверие, разбира се, но не гарантирам, че точно тия са думите, за смисъла обаче гарантирам!)

Г-н Асса беше човек с ведро излъчване, усмихнат почти винаги, много възпитан, интелигентен във висша степен, но и най-вече човечен; не си мислете, че е бил някакъв злодей. (Той единствен говореше на учениците на "вие", ако не броим мен, но аз съм крайно смахнат.) Както и да е, любопитният диалог продължава горе-долу по следния начин:

- Но, г-н Асса, нима не знаете: та Вие вече не сте учител в нашето училище?! Вие вече сте в заслужен отпуск, пенсионирах Ви!!!

На г-н Асса това му идва като гръм от ясно небе, той наистина нищо не знае, че вече са му били шута! Той казва:

- Хубаво де, но аз нали трябва да изпитам учениците и да им пиша оценки?!

Директорката, нежно усмихната, му отвръща:

- Не се притеснявайте, скъпи г-н Асса, друг учител ще изпита учениците Ви! А Вие може да си ходите в къщи. И Ви желая хубави пенсионерски дни и години!

Това е. Може да има малък художествен елемент от моя страна в този диалог, но същината, смисълът е напълно точен. (С въпросната директорска особа аз имам дълга история на отношенията и й знам, така да се каже, "дори и кътните заби", а пък г-н Асса ми беше приятел, което за мен е голяма чест!

Г-н Асса справедливо се обиди, че го изхвърлиха по този недопустимо грозен начин и повече не стъпи в това училище. (Имаше 50-годишен юбилей на училището, имаше и банкет в "Тримонциум", той и там не дойде!) Аз го каних да дойде в тамошния Философски клуб, който създадохме с него, отказа, не дойде.

Това е. А знаете ли колко много са ощетени учениците на това училище, които нищо не знаят за г-н Асса?! И на които беше отказана възможността да го видят и чуят: примерно какво пречи вече пенсионирани учители да идват отвреме-навреме в училището, да изнасят уроци, да пресътват и да участват в занятията, примерно няколко пъти в годината?! Има много начини да бъде използвано това безценно богатство: опитът и мъдростта на пенсионираните учители. Разбира се, никой май не мисли за това.

Е, новата директорка тогава изрита всички учители-пенсионери, които не бяха, тъй да се рече, "от наште", но остави на работа приятелките си, също пенсионерки, щото те именно са "от наште". На това му се вика "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО МУТРЕНСКИ!

Тоя Грънчаров е способен да ме подлуди вече, леле, за "справедливост" ще ми говори той, на умен и на честен ще ми се прави той?! Как не те е срам бре, Грънчаров, от 10 дерета вода да караш, само и само да ни докажеш, че трябва да те пуснеме в НАШИТЕ УЧИЛИЩА?! Тая па нема да стане, махай ни се от главите, аман от тебе?!!!

Подобна мисъл минА ли ви през главата, а, признайте си де?! Питам само...

Приятни размисли! Хубав ден! И прощавайте ако съм бръкнал доста навътре в тъй добрите ви сърца!

ППП