Искате ли да проведем дискусия на тема "Защо живея?"?

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Искате ли да проведем дискусия на тема:

Защо живея?

Предлагам ви за тази цел най-напред да изслушате ето този диалог, който ще ви въведе в проблема/

https://youtu.be/x9Vt1uuXF4s?si=h0elqL1FYiw0a7aY

Клипчето има следното заглавие:

СМЫСЛ ЖИЗНИ: В ПОИСКАХ ДУХОВНОЙ ТЕРАПИИ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ

(СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА: В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ)

И след това да се съберем в нашия Философски клуб и да поговорим по същата тема, където аз в началото ще направя кратка въвеждаща беседа (15-20 минути). Смятам, че може да се получи интересна и полезна дискусия.

Заповядайте на дискусията!

Тя ще се проведе след около седмица в ютуб-канала "Паралел 42", мястото, където се събира Философският клуб ("Школа по мислене"), денят и часът ще бъдат обявения допълнително.

Ето и тук обясненията към цитираната дискусия:

Новый выпуск цикла "ИСТОРИЯ КАК ТЕРАПИЯ".

Беседуем о смысле жизни с точки зрения психологии, истории и философии с Натальей Симоненко:
Telegram https://t.me/history_as_therapy
Facebook / malinasimonenko

Почему у современного человека может быть всё, что принято считать успешной жизнью - карьера, семья, увлечения, достижения — и всё же оставаться чувство пустоты, тревоги и утраты направления?
И почему в эпоху расцвета психотерапии, wellbeing-индустрии и науки о счастье мы наблюдаем рост депрессии, тревожных расстройств, выгорания и «смертей от отчаяния»?

В этом видео мы исследуем этот феномен. Опираясь на эмпирические исследования, мы обсудим:

как наличие смысла связано с физическим и ментальным здоровьем
почему индивидуальных смыслов часто не хватает для душевной устойчивости
в чем критическая разница между «смыслом в жизни» и «смыслом самой_жизни»
как Виктор Франкл, Ирвин Ялом, Лев Толстой, Боэций и философы-экзистенциалисты искали ответы на вопросы о смыслах
почему большие вопросы нельзя просто «вынести за скобки».
как история и философия помогают найти более устойчивые основания для жизни.

Присоединяйтесь к нашему разговору о смыслах и делитесь своими мыслями в комментариях!

00:00 Введение: почему мы говорим о смысле жизни. План видео
06:50 Почему смысл жизни стал важным предметом научных исследований
09:08 Как смысл жизни связан со здоровьем, долголетием и привлекательностью
13:00 Как психотерапия помогает в создании смыслов: логотерапия Франкла, Ирвин Ялом и другие
17:49 Как много людей чувствуют, что их жизнь имеет смысл
19:16 Состояние психического здоровья в мире
22:55 Чем «смысл в жизни» отличается от «смысла самой жизни»
27:54 Философские истоки: от Шопенгауэра до Сартра и Камю
38:21 Пределы психотерапии: что происходит, когда философию упрощают
50:21 Что такое субъективный, объективный и реальный смысл
52:31 Что экзистенциальная терапия думает о смысле жизни
58:20 Почему психотерапия избегает больших вопросов о смыслах
01:02:33 Достаточно ли просто «смыслов внутри жизни»
01:05:52 Толстой, кризис успеха и пределы частных смыслов
01:09:50 Как картина мира влияет на психическое здоровье
01:22:20 История и философия для ответов на большие вопросы
01:25:30 История как терапия: новая задача гуманитарного знания
01:39:31 С чего начать: книги, лекции и личные маршруты поиска
01:50:50 Итоги беседы и анонс будущего выпуска

Основная литература:

Франкл, В. (2018). Человек в поисках смысла (Л. Я. Гозман и Д. А. Леонтьев, Пер.). Альпина нон-фикшн. (Оригинальная работа опубликована в 1946 г.).
Ялом, И. Д. (2008). Экзистенциальная психотерапия (Т. С. Драбкина, Пер.). Класс. (Оригинальная работа опубликована в 1980 г.).
Cooper, M. (2017). Existential therapies (2nd ed.). SAGE.
Landau, I. (Ed.). (2022). The Oxford handbook of meaning in life. Oxford University Press.
Schnell, T. (2021). The psychology of meaning in life. Routledge.
Vos, J. (2018). Meaning in life: An evidence-based handbook for practitioners. Red Globe Press.

Дополнительные рекомендации:

Андрей Зубов, лекции по истории религиозных идей
https://abzubov.com/new_course
https://abzubov.com/lectures/old_reli...
Боэций, А. М. С. (1990). Утешение философией и другие трактаты (В. И. Уколова и М. Л. Гаспаров, Пер.). Наука. (Оригинальная работа опубликована ок. 524 г.).
Эккерман, И. П. (1981). Разговоры с Гете в последние годы его жизни (Н. Ман, Пер.). Художественная литература. (Оригинальная работа опубликована в 1836 г.).
Элиаде, М. (2021). История веры и религиозных идей (Н. Б. Абалакова и др., пер.; Т. 1–3). Академический проект. (Оригинальная работа опубликована в 1976–1983)
McMahon, D. M. (2006). Happiness: A history. Atlantic Monthly Press.
Taylor, C. (1989). Sources of the self: The making of the modern identity. Harvard University Press.

ССЫЛКИ НА СОВРЕМЕННЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ И ЖУРНАЛЬНЫЕ СТАТЬИ ДАНЫ В СЛАЙДАХ, КОТОРЫЕ ИЛЛЮСТРИРУЮТ ГЛАВНЫЕ ТЕЗИСЫ БЕСЕДЫ

ДОБАВКА: Wellbeing (уелнес) индустрията е глобален пазар, оценяван на над 6.3 трилиона долара, който обединява сектори като превантивна медицина, фитнес, здравословно хранене, сън, спа туризъм и корпоративни програми за баланс между работа и личен живот. Фокусът е върху активното поддържане на физическото и ментално здраве.

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

 

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

Доналд Тръмп атакува Джорджа Мелони – а тя произнесе пламенна реч, която той никога няма да забрави.

Доналд Тръмп си мислеше, че лесно ще спечели политически дивиденти като нарече Джорджа Мелони „оскърбление за Исус“, обвини я, че не се е събудила и заяви, че Бог не дискриминира никого. За нещастие на „Дон Деменция“, този път той си избра грешната мишена.

Застанала на историческо място, Джорджа Мелони не просто отвърна на удара – тя отправи остър морален упрек:

„Президентът на Съединените щати току-що каза, че обиждам Исус. Искате ли да знаете какво наистина обижда Исус? Отнемането на здравеопазването от болните, докато намаляваш данъците за милиардерите.

Искате ли да знаете какво още обижда Исус? Депортиране на чужденци и разделяне на деца от майките им.“

Искате ли да знаете какво обижда Исус? Бомбардирането на невинни училища в Иран и изпращането на нашите смели мъже и жени да умрат в поредната безкрайна война... Прикриването на досиетата на Епщайн и последвалият отказ да се преследват замесените.

Аз не съм съвършена християнка. Имаше само един съвършен човек и той беше разпнат преди две хиляди години.

Исус ни каза да обичаме ближния си както себе си. Можем ли да си представим война на небето? Можем ли да си представим омраза на небето? Можем ли да си представим бедност на небето? Тогава защо толерираме тези неща на Земята?"

Ето как трябва да се отговаря на простотията, която Тръмп си позволи. Не с обиди. Не със страх. А с яснота и убеждение.

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

В гимназиите у нас учениците учат предмет психология (като част от философията), в който обаче проблемите около половете, секса и любовта се изучават само 1 (един!) час. (Сега Копейкин прокара поправка в закона, с която изобщо беше забранено в училищата да се обсъждат тия проблеми, явно някои смятат, че за секс младите не трябва да мислят и говорят, за секс трябва да мислят само дърдаците!) Както и да е, аз като учител по философия пък написах учебно помагало, наречено ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“), което предлагах на учениците за самостоятелни или групови занимания и обсъждания. Помагалото има и онлайн-издание, и хартиено, тъй че гимназистите като чуваха за него, мигновено го намираха и започваха жадно да го четат. 

Работата е там, че в него темите са развити само под формата на поредици от въпроси, подходящи както за индивидуално осмисляне, така и за обсъждания в клас, в група. Както се досещате (излишно е да ви го казвам аз!), щом разлистеха това помагало, учениците в глас почваха да ме молят:

„Хайде, господине, молим ви се, искаме още сега да обсъдим темата за…!"

И почваха спор по коя тема искат да обсъждаме. Работата е там, че в тия часове учителят само играе ролята на арбитър в споровете, а учениците се разделят (според някакъв принцип!) на два „отбора“, между които започва състезание с цел победа. А състезанието се свеждаше до това единият отбор да зададе колкото се може по-труден (или по-неприятен!) въпрос на другия отбор, по който той или не може, или не иска да отговори; ако обаче отговори и то смело, получава точка, т.е. печели този тур; след това ролите се сменят, тия, които питаха, отговарят; и така няколко тура.

Понеже жаждата за такъв род обмяна на чувства и мисли при младите е огромна, излишно е да казвам, че тия обсъждания или дискусии бяха най-разгорещени. (Който говореше простотии, изкарваше негативна точка за отбора си, която елиминираше положителната точка, изкарана така трудно, т.е. биваше подлаган на натиск от групата си да си държи устата затворена – или да говори културно, възпитано.)

Няма нужда също така да обяснявам, че след като веднъж в даден клас правехме такова състезание, в следващите часове учениците не ми позволяваха да поставям друга тема, разгорещено искаха да си продължат „състезанието“. Които ученици се изявяваха в тия дискусии като знаещи и компетентни по сексуалната проблематика придобиваха самочувствието на „експерти по секс“ и придобиваха невиждан авторитет в очите на съучениците си; разбира се, на най-активните в дискусиите аз поставях хубави оценки (или им давах много точки, понеже прилагах е една доста добра точкова система за оценяване, която си измислих сам).

Разбира се от самосебе си, че в училището бързо се разчуваше новината „що за простотии стават в часовете по философия“, няма как, имаше и възмутени родители, а най-много се възмущаваше, естествено, директорката, щото учениците, като имаха толкова приятни часове по философия, взеха да роптаят защо часовете по другите часове (и учители) са така неприятни, досадни, отвратителни. След 5-6-7 часа цикълът по обсъждания за пола, секса и любовта едва-едва свършваше, като това, разбира се, беше грубо нарушение на „държавните стандарти, планове и програми“, за което аз обаче, като добър демагог, „си връзвах гащите“ ето как:

Когато учениците искаха и настояваха и следващия час да говорим за секс (аз предварително им казвах, че програмата разрешава за секс и любов да говорим само един час!), аз ги питах:

„Аз нямам право сам да реша този въпрос, нямам нужните пълномощия за това, не мога да поема тази отговорност, но понеже сме демократична държава искате ли да гласуваме що да правим този час, по нова тема ли да говорим или да затвърждаваме знанията по предишната?“

Учениците, разбира се, се съгласяваха, гласуваха и на тяхна отговорност ние „затвърждавахме знанията“, примерно, 5-6-7 часа.

Няма как, в училището злите езици почнаха да говорят, че учителят по философия, разбира се, „нема начин да не е извратен“ щом като позволява на учениците да говорят за секс и то, моля ви се, в училището (!!!) и то толкова много часове! (Един вид аз, поради „извратеността“ си, съм бил, така да се каже, „получавал удоволствие“ да слушам „глупостите“ на младите, на младежите и девойките, което пък, разбира се, беше тъй приятно за директорката, която скоро усърдно подготви нещата за да ме уволни с мотива „Грънчаров нема качества да е учител“, т.е. „Грънчаров е некадърен да е учител“!)

И така, прочее, минаваха моите часове и по другите теми, правили сме какви ли не състезания и игри, класната стая е била и "театър", и "съдебна зала" ("трибунал"), и кафене, и сладкарница, учениците с увлечение играеха всякакви роли, обучаваха се да разрешават най-сложни и интересни ЖИТЕЙСКИ И ЧОВЕШКИ КАЗУСИ, а не, потънали в скука и отвращение, да учат теоретични „общи приказки“ или разните там „философски“ глупотевини.

Естествено, аз бях уволняван на два пъти заради тия мои иновации, съдът (Върховният!) отмени заповедта за уволнението ми, но после пак бях уволнен и със съдействието на самата „образователна“ институция (там властваха бодри мутро-комунистически калинки!) аз де факто бях остракиран от образованието, бях лишен от преподавателски права и за да не умра от глад бях принуден да започна работа като… нощен пазач (какъвто съм и досега!).

Особено гадно е това, че заради мен мутро-комунистите уволниха и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, и нея не я допускат да учителства – щото ги е страх, че под мое влияние и тя може да почне да преподава по „тъй лошите“ модерни западни (сиреч "еврогейски"!) обучителни технологии!!!

Спирам дотук. Исках да ви разкажа и някои интересни случки в тия обсъждания в часовете по философия, които никога няма да забравя, но това ще го оставя за друг път: понеже пиша този текст на лаптопче във влака от Костенец до Пловдив и ако не спра да пиша, има опасност да изпусна гарата и да замина за… Бургас!

До скоро!