понеделник, 23 март 2026 г.

Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация


До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД





 

сряда, 18 март 2026 г.

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

вторник, 17 март 2026 г.

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

 

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:

"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.

 
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:

"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"

Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".

"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.

Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.

Комсомолец пише във вестник "Правда":

"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.

Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"