Защо оглупяването води до оскотяване?

 

В коментар в ютуб-канала "Паралел 42" една госпожа ми задане важен въпрос, на който сметнах, че е нужно да отговоря малко по-разгърнато; ето и въпроса, и моя отговор на него:

@ФаняФилипова: Здравейте, г-н Грънчаров, Не се решавам да изкажа мнение под каква форма да издадете книгата, която пишете - за ОГЛУПЯВАНЕТО. Но се питам: кое е по-страшно - това, че светът оглупява, или че оскотява? Че губим моралния и духовния си облик на развити човешки същества? 😍😍😍

Моят отговор:

Благодаря за въпроса! Давате ми повод да напиша нещо най-важно.

Оглупяването и оскотяването са дълбоко свързани. Стане ли човек глупак, той лека-полека става и скот (животно). Още Сократ е смятал, че знанието или още по-вярно мъдростта в лицето на философията предпазва човека от оскотяване. Щото благодарение на тях разбираме тайнството на живота - такъв, какъвто е той за нас, човеците. На това основание оглупяването е предпоставка за обезчовечаването на човека, от което необходимо произтича това, че той става подобен на животно. А по начало човекът е дух, иначе казано, е свободно същество, същество, което само прави самия себе си (личността си) и живота си благодарение на свободата. Такива сме понеже сме Божии творения, нашата безсмъртна душа е Божия искра, т.е. е това, което ни прави духове, духовни същества, човеци. Бездуховният човек е безчовечен и коренът на това е, че е оглупял, т.е. загубил е способността си да мисли и разбира, да търси истината, да я обича, да е отдаден на свободата и да умее да живее с нея. Тъй че глупостта и оглупяването съвсем не са безобидни неща.

А човек оглупява когато към него не се постъпва подобаващо, т.е. когато и в семейството, и в училището, а в днешно време и благодарение на интернет, на социалните мрежи, на компютрите става така, че той лека-полека загубва способността си да мисли и да разбира смисъла на нещата. Пренаситен от информация, младият човек в един момент не успява да я преработва, т.е. да я осмисля и неговият разсъдък (ум, интелект, съзнание) блокира, такъв човек вече не може да различава съществено от несъществено, възможно от необходимо и от действително, истина от лъжа, добро от зло, красиво от грозно, право от криво и т.н. В съзнанието на глупака настъпва пълен хаос, там всичко е изкривено и изопачено, той стига дотам да постави всичко "нагоре с краката", всичко да е тъкмо наопаки на реалното, на действителното, светът на глупака е илюзорен, лъжлив, фалшив свят, в който истината е "лъжа", а лъжата - "истина", доброто е "зло", а злото е "добро" и т.н.

За глупака, разбира се, няма Бог, щото в основата на оглупаването е мисълта "Няма Бог, значи аз съм бог!", тази мисъл изразява същината на обезумяването на глупаците.

И такъв глупак отива в първия кръжок по комунизъм, по неофашизъм, по путинизъм, по дачковщина-карбовчовщина, по киробрейковщина и т.н., по каквото си искате още (има много модерни простотии и гадости!) и след това започва не само да "мисли" какви ли не глупости, коя от коя по-глупави, вредни и опасни, но и започва да прави глупости, т.е. отива, примерно, с шайка себеподобни да лови и наказва "педофили", качва се на "Джендем тепе" в Пловдив и там заедно убиват един скромен и безобиден човек, за когото са си внушили и който са набедили, че е "педофил".

Та такива работи. Виждате, положението е сериозно. Ние не знаем какви щури и глупави "идеи" тровят съзнанията и душите на голяма част от младите, което е страшно. От тях можем да очакваме всичко. Включително и най-страшни неща. (Син да убие майка си, баща или майка да убие детето си и пр.)

Много от младите са животни със свежи, красиви, изпълнени с буйна енергия тела, с която обаче не знаят що да правят. И която може да стане крайно разрушителна, въпреки, че по начало трябва да е творческа, съзидателна, да служи за причястяването им към живота и за обогатяването им като личности и пр. Те стават подобни на животните, стават именно скотове, стават развратници, безсрамници, стават нихилисти, безбожници, стават вулгарни материалисти, неспособни да направят нещо човешко, примерно да обичат, да разберат що е това любов, да създадат семейство, да живеят пълноценно, да работят и създават ценни и вечни неща; не, те се впускат "да живеят за мига", да се "наслаждават на живота", без да разбират що е животът за нас, човеците, що е да си човек, за какво ни е даден животът и пр. (Всички тия проблеми съм ги разработил в своите книги, там съм развил и как младият човек може да култивира енергията си за да стане човек в истинския смисъл на думата, тъй че тук не е нужно да се повтарям. Книгите ми са общодостъпни и безплатни в онлайн-изданията си, могат да се намерят в блога ми.)

Не направим ли коренна реформа в образованието и възпитанието на младите (щото те скоро стават - или не стават! - и родители!), не преживеем ли дълбок поврат към доброто, към очовечаване, към духовност, ще станем съвсем безчовечно и лудешко общество, което всеки ден прави какви ли не глупости, коя от коя по-възхитителни, пищни, потресаващи и пр.

Спирам дотук, че иначе ще си разкажа цялата философия и съдържанието на новата ми книга, а не ми е такава тук целта.

Приятни размисли ви желая!

Как да разговяраме с "лошите" и "простите"?

 

Вени Марковски е написал преди време чудесен постинг, сега го побликува отново; отговорих, направих там свой коментар, ето и двата текста, публикувам ги и тук понеже те са добра основа за една пълноценна дискусия:  

Вени Марковски: Уважаеми приятели, @followers.

Преди много години написах правила за поведение във Фейсбук. Те се отнасят за всички мои гости и/или ФБ-приятели, но можете да ги приемете и като правила по принцип, а не само на моята ФБ-страница: ако ги спазвате, ще направите вашия престой във Фейсбук значително по-приятен - както за вас самите, така и за околните. Аз самият също се опитвам да ги спазвам!

1. На чуждата стена и страница се дръжте възпитано, а не просташки или - пази, Боже! - като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида аз трия съобщения, а ако се повтори - забранявам присъствието на страницата ми. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида, отправена във Фейсбук можете да бъдете осъдени - да, вкл. и в България.

3. По подразбиране забранявам присъствието на хора, които са "анти", "фоби" или "мразци" (ксенофоби, хомофоби, антисемити и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване. Ако видите такова изказване някъде другаде и забележите, че авторът му има връзка във Фейсбук с мен, моля да ме информирате.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване - вж. т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена - особено на моята, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, "ад хоминем". За злонамерени и отрицателни коментари - триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която аз съм поставил за обсъждане, може да бъдат изтрити. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове "цензура!" или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2.

8. Аз имам две страници във "Фейсбук" (лична и публична) с общо над 20 000 последователи. Мога да отговарям на някои коментари, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гостенин се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и/или да му наложа забрана за писане и четене. Това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой иска да смени темата, той може да го я обяви на своята стена и да я/ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не на този някой. Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него. Ако го сторите в реалния живот, знаете какво ще се случи, нали? Аз съм доста толерантен човек, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото, което мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че - използвайте я. Ако пишете на методиевица (metodievica), това не е голям проблем - по-важното е да пишете смислено, без значение коя азбука използвате.

10. Покрай много теми, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви теми, но не и излизане от добрия тон и особено личностни нападки. На моята ФБ-страница те са недопустими.

***

Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, оставете го като коментар отдолу).

 

Ангел Грънчаров: Чудесни правила, но ми се струва, че те са възможни в един идеален свят, но не в тукашния, нашия, действителния свят. Тук нещата са плачевни, за жалост, и аз не знам как би могло да се въведе някакъв що-годе приемлив тон за водене на публични дискусии. Обикновено тия, дето се държат безобразно, ги гоним, блокираме ги, с оглед да се отървем от тях, но там е работата, че тия същите хора отиват след това на други места и там продължават да тровят атмосферата, вече необезпокоявани от нас (ние пък се капсулираме в малки общности, където обаче не идват хора, които да се повлияят положително от царящата при нас чудесна обстановка!). Та мисълта ми е, че ако между възпитани и невъзпитани, умни и прости в мрежите има стени, ако се изолираме едни други, то тогава диалогът, дискусиите са невъзможни, от което пък следва, че позитивна промяна при "лошите" няма как да настъпи, а те при това положение "си развяват байрака" необезпокоявано и спокойно къдет им скимне. И тровят душите особено на по-младите. Колкото и да ни е неприятно, понеже се води война (пропагандна, идейна, ценностна и пр.), не е добре да дезертираме от нея, а трябва да водим всекидневни битки, вярно, неприятно е, но иначе, ако бягаме от сражения (полемики), в един момент работите ще станат неспасаями и дори трагични. (Ако с тия младежи от Пловдив, дето убиха човек, ако бяхме разговаряли преди това, те може би нямаше да направят това, което направиха!)

Какво вещае кошмарът от пловдивското "Джендем тепе"?

 

Какво вещае кошмарът от пловдивското "Джендем тепе"?

Когато обяснявах всеки ден, че с т.н. "копейкаджии" (а сред тях има и комунисти, и нацисти, и "борци срещу гейове и педофили", и робофили, и конспирологисти, и какви ли не още!) и с останалите "неправилно мислещи" в социалните мрежи въпреки погнусата си трябва да спорим, да се опитваме да водим разговори, дискусии и пр., ми отговаряхте, че това било "губене на време", че "с болни глави не се спори", че с "бетонните глави", пълни със сърпове, чукове, петолъчки и свастики, не може, нема смисъл да се говори и т.н. Трябвало да ги игнориране, да го блокираме за да не се цапаме и да сме си спокойни.

Да де, но в съвременността се води жестока ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, която не е нищо друго освен БОРБА НА ИДЕИ, я във всяка война бягането от сражението се нарича ДЕЗЕРТИРАНЕ, то е малодушие, но и престъпление, измяна, предателство.

И ето че "болните глави", че "неправилно мислещите" души от приказки почнаха да действат, да бият, да убиват. Смятате ли, че ако някой по-качествен човек от кръга на тия хора беше се опитал да им помогне да разберат някои простички истини, примерно що значи да си човек, защо свободата е свята, че животът е благо, че всеки сам и на своя отговорност решава как да живее и точно за това носи цялата отговорност за постъпките си, че има истина, но че има и заблуди, лъжи и че те са злотворни, че злото ясно се разграничава от доброто и ако не умееш да ги разграничаваш, тогава вече не си човек, а звяр и хищник и това е лошо, че има Бог, Който всичко вижда и затова е страшна дори мисълта да убиеш, да крадеш, да биеш друг човек т.н., та значи ако им бяхме обяснили тия тъй прости неща, то дали младежите от "добри семейства" и от "елитни училища" щяха да направят злодейството, което потресе цяла България?! 

 
Надали щяха да го извършат, нали? Но вие не благоволихте да разговаряте с тях, а и игнорирахте, остракирахте, избягвахте нашия Философски клуб на основание на това, че в него някакъв си там "ненормален даскал" Грънчаров от нямане що да прави разговаря с "прости хора", което, разбира се, е тъпотия, е ненужно, е губене на ценно време.

Прочее, властващите в образованието на Пловдив мутро-комунистически калинки даже на два пъти не уволняваха, забраняваха ми да учителствам на същото това основание, те не тероризираха години наред, а вие гледахте безучастно (с малки изключения!) и си викахте:

"Аман от тоя Грънчаров, до гуша ни дойде от него! Некадърник с некадърник, ще ни се прави на интересен и на отворен?! Диалогичен много бил, айде де, ние не виждаме, че е само страшен досадник!"

Пиша това за да се замислим над своето поведение и да осъзнаем и своята отговорност за станалия, за извършения на "Джендем тепе" в Пловдив кошмар! Допускаме фатална грешка като бягаме от дискусии щото сме се разделили на "умни" и "прости", на "добри" и "лоши", а "простите" и "лошите" са тия, които не мислят като нас, които мислят "неправилно". От това как мислим (и дали мислим!) зависи как живеем - и какво бъдеще ни чака. Във всеки човек се борят две начала, доброто и лошото, а кое ще надделее и ще овладее поведението зависи от това дали умеем да разговаряме пълноценно, дали обичаме да спорим, да търсим страстно истината и дали помагаме на изпадналите в заблуди и илюзии.

Ако не се променим, ни чакат страшни изпитания. Ще преживеем отново страшните дни и нощи на септември 1944 г., когато общо взето млади хора (като злодеите от "Джендем тепе" в Пловдив) са изклали елита на Царство България - и ни превърнаха в тиранична и робска страна, колония на винаги злотворния руски комунизъм (сега вече вегетирам в нацизмо-фашизъм!).

А сега се борим да запазим свободата си от същия този вечен най-зъл душманин на България...