четвъртък, 23 юли 2026 г.

У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!


У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!

У нас всеки може да стане, примерно, професор. (Или доктор: представяте ли си, Данчо Ментата е "доктор по теология", не се майтапя изобщо: мой състудент му беше рецензент и за пари му написа ласкава рецензия, та оттам знам тази тайна!) Просто трябва да си мижитурка, която си е въобразила, че е умна. Иска се да се подмазваш на некадърници с титла "професор", които са на власт, т.е. са шефове на катедри, декани или ректори.

У нас професор е дори Митю Гестапото, ченге от ДС. Който не е поискал, не е станал професор. Професор стана дори таваришч Вацйевъй. И таваришч Ива Хръйстав минава за професор. И още много други некадърници с връзки в мафията са професори.

Университетите у нас също са мафии. БАН също е мафия. У нас всичко е мафии. (Дори болниците и училищата у нас са мафии, театрите са мафии, съюзът на писателите е мафия, синдикатите са мафии, за църквата да не говорим!)

вторник, 14 юли 2026 г.

Колко пъти Франция е побеждавала Русия на бойното поле?


По случай 14 юли, национален празник на Франция, попитах изкуствения интелект:

В кои сражения войски на Франция са побеждавали войски на Русия?

Той ми отвърна:

През вековете армиите на Франция и Русия са се сблъсквали в няколко мащабни исторически конфликта. Френските войски записват редица ключови и стратегически победи над руската армия, най-вече по време на Епохата на Наполеон, Кримската война и Войната на Втората коалиция.

​1. Наполеоновите войни (1803 – 1815 г.)

​Това е периодът на най-великите триумфи на френската армия под ръководството на Наполеон Бонапарт.


Битката при Аустерлиц (1805 г.) – Известна като „Битката на тримата императори“. Наполеон постига една от най-брилянтните си тактически победи, разгромявайки числено превъзхождащата го съюзна руско-австрийска армия, командвана от Михаил Кутузов и присъстващия император Александър I.

​Битката при Фридланд (1807 г.) – Решителна френска победа над руската армия, командвана от генерал Левин фон Бенигсен. Това поражение принуждава Александър I да подпише Тилзитския мирен договор, с който Русия става съюзник на Франция.



​Битката при Смоленск (1812 г.) – Първото голямо сражение по време на френското нашествие в Русия. Френските войски щурмуват и превземат укрепения град, принуждавайки руските сили да продължат отстъплението си навътре в страната.

​Битката при Шевардино (1812 г.) – Ожесточено предварително сражение точно преди Бородино, при което французите успешно превземат руския редут.

Битката при Бородино (1812 г.) – Най-кървавият еднодневен сблъсък в Наполеоновите войни. Макар и с огромни загуби от двете страни и често описвана като тактическо равенство, битката завършва с отстъпление на руската армия, което отваря на Наполеон пътя към Москва.

​Битката при Березина (1812 г.) – Въпреки че се случва по време на катастрофалното френско отстъпление от Русия, Наполеон успява да нанесе тактическо поражение на руските сили, опитващи се да го обкръжат и успешно да преведе остатъците от армията си през реката.

​Битката при Люцен и Битката при Бауцен (1813 г.)

– Две последователни победи на Наполеон в Германия срещу обединените сили на Русия и Прусия.

​Битката при Дрезден (1813 г.) – Последната голяма победа на Наполеон на германска територия, където неговите френски сили побеждават много по-голяма коалиционна армия (съставена от австрийци, руснаци и пруси).

​Шестдневната кампания (1814 г.) – Поредица от четири бързи и блестящи тактически победи на Наполеон (при Шампобер, Монмирей, Шато-Тиери и Вошан) срещу руско-пруската армия на Силезия, командвана от Блюхер.

​2. Кримската война (1853 – 1856 г.)

​В този конфликт Франция действа в съюз с Великобритания, Османската империя и Кралство Сардиния, за да спре руската експанзия на Балканите и в Черно море.

​Битката при река Алма (1854 г.) – Първото голямо сухопътно сражение на полуострова.

Френско-британските сили успешно пробиват руските отбранителни позиции на височините край реката.


​Битката при Инкерман (1854 г.) – Руски опит за вдигане на обсадата на Севастопол, който е отблъснат благодарение на решителната френска намеса в подкрепа на британските позиции.


​Битката при Черна река (1855 г.) – Руска офанзива, целяща да прекъсне обсадата, която е напълно разбита от френските и сардинските войски.

​Битката за Малахов курган (1855 г.) – Решителният момент от Обсадата на Севастопол. Френските войски под командването на маршал Мак Махон щурмуват и превземат ключовия руски форт Малахов. Тази загуба принуждава руския гарнизон да изостави Севастопол, което фактически слага край на войната в полза на съюзниците.

​3. Френските революционни войни (1792 – 1802 г.)

​Преди Наполеон да стане император, революционна Франция също се сблъсква с Руската империя.

​Втората битка при Цюрих (1799 г.) – Една от най-значимите френски победи през този период. Френският генерал Андре Масена нанася съкрушително поражение на руската армия под командването на генерал Александър Римски-Корсаков. Тази победа спасява Франция от предстоящо нашествие и принуждава Русия да се оттегли от Втората коалиция.

​Любопитен детайл: Докато руският пълководец Александър Суворов остава непобеден в кариерата си (дори по време на италианските си кампании срещу французите), неговите подчинени генерали (като Римски-Корсаков при Цюрих или Бенигсен при Фридланд) често понасят тежки поражения от френската военна машина.

понеделник, 13 юли 2026 г.

Защо истината е благодатна?

Статуята на свободата получава уебкамери за 125-тата си годишнина -  Investor.bg 

Защо истината е благодатна?

Западът - Европа и Америка, също и Австралия! - обича истината и затова е тъй духовно богат и напреднал, затуй Западът процъфтява.

(ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ! - думи на Спасителя Хростос!)

Затова истината е благодатна и разхитително щедра!

А Русия и поклонниците й обичате само лъжите и затова сте затънали до гуша в простотии и в мизерия, душевна и всякаква друга.

Приятно плюене, копейкаджийски рублоядящи робофили!