В коментар в ютуб-канала "Паралел 42" една госпожа ми задане важен въпрос, на който сметнах, че е нужно да отговоря малко по-разгърнато; ето и въпроса, и моя отговор на него:
@ФаняФилипова: Здравейте, г-н Грънчаров, Не се решавам да изкажа мнение под каква форма да издадете книгата, която пишете - за ОГЛУПЯВАНЕТО. Но се питам: кое е по-страшно - това, че светът оглупява, или че оскотява? Че губим моралния и духовния си облик на развити човешки същества? 😍😍😍
Моят отговор:
Благодаря за въпроса! Давате ми повод да напиша нещо най-важно.
Оглупяването и оскотяването са дълбоко свързани. Стане ли човек глупак, той лека-полека става и скот (животно). Още Сократ е смятал, че знанието или още по-вярно мъдростта в лицето на философията предпазва човека от оскотяване. Щото благодарение на тях разбираме тайнството на живота - такъв, какъвто е той за нас, човеците. На това основание оглупяването е предпоставка за обезчовечаването на човека, от което необходимо произтича това, че той става подобен на животно. А по начало човекът е дух, иначе казано, е свободно същество, същество, което само прави самия себе си (личността си) и живота си благодарение на свободата. Такива сме понеже сме Божии творения, нашата безсмъртна душа е Божия искра, т.е. е това, което ни прави духове, духовни същества, човеци. Бездуховният човек е безчовечен и коренът на това е, че е оглупял, т.е. загубил е способността си да мисли и разбира, да търси истината, да я обича, да е отдаден на свободата и да умее да живее с нея. Тъй че глупостта и оглупяването съвсем не са безобидни неща.
А човек оглупява когато към него не се постъпва подобаващо, т.е. когато и в семейството, и в училището, а в днешно време и благодарение на интернет, на социалните мрежи, на компютрите става така, че той лека-полека загубва способността си да мисли и да разбира смисъла на нещата. Пренаситен от информация, младият човек в един момент не успява да я преработва, т.е. да я осмисля и неговият разсъдък (ум, интелект, съзнание) блокира, такъв човек вече не може да различава съществено от несъществено, възможно от необходимо и от действително, истина от лъжа, добро от зло, красиво от грозно, право от криво и т.н. В съзнанието на глупака настъпва пълен хаос, там всичко е изкривено и изопачено, той стига дотам да постави всичко "нагоре с краката", всичко да е тъкмо наопаки на реалното, на действителното, светът на глупака е илюзорен, лъжлив, фалшив свят, в който истината е "лъжа", а лъжата - "истина", доброто е "зло", а злото е "добро" и т.н.
За глупака, разбира се, няма Бог, щото в основата на оглупаването е мисълта "Няма Бог, значи аз съм бог!", тази мисъл изразява същината на обезумяването на глупаците.
И такъв глупак отива в първия кръжок по комунизъм, по неофашизъм, по путинизъм, по дачковщина-карбовчовщина, по киробрейковщина и т.н., по каквото си искате още (има много модерни простотии и гадости!) и след това започва не само да "мисли" какви ли не глупости, коя от коя по-глупави, вредни и опасни, но и започва да прави глупости, т.е. отива, примерно, с шайка себеподобни да лови и наказва "педофили", качва се на "Джендем тепе" в Пловдив и там заедно убиват един скромен и безобиден човек, за когото са си внушили и който са набедили, че е "педофил".
Та такива работи. Виждате, положението е сериозно. Ние не знаем какви щури и глупави "идеи" тровят съзнанията и душите на голяма част от младите, което е страшно. От тях можем да очакваме всичко. Включително и най-страшни неща. (Син да убие майка си, баща или майка да убие детето си и пр.)
Много от младите са животни със свежи, красиви, изпълнени с буйна енергия тела, с която обаче не знаят що да правят. И която може да стане крайно разрушителна, въпреки, че по начало трябва да е творческа, съзидателна, да служи за причястяването им към живота и за обогатяването им като личности и пр. Те стават подобни на животните, стават именно скотове, стават развратници, безсрамници, стават нихилисти, безбожници, стават вулгарни материалисти, неспособни да направят нещо човешко, примерно да обичат, да разберат що е това любов, да създадат семейство, да живеят пълноценно, да работят и създават ценни и вечни неща; не, те се впускат "да живеят за мига", да се "наслаждават на живота", без да разбират що е животът за нас, човеците, що е да си човек, за какво ни е даден животът и пр. (Всички тия проблеми съм ги разработил в своите книги, там съм развил и как младият човек може да култивира енергията си за да стане човек в истинския смисъл на думата, тъй че тук не е нужно да се повтарям. Книгите ми са общодостъпни и безплатни в онлайн-изданията си, могат да се намерят в блога ми.)
Не направим ли коренна реформа в образованието и възпитанието на младите (щото те скоро стават - или не стават! - и родители!), не преживеем ли дълбок поврат към доброто, към очовечаване, към духовност, ще станем съвсем безчовечно и лудешко общество, което всеки ден прави какви ли не глупости, коя от коя по-възхитителни, пищни, потресаващи и пр.
Спирам дотук, че иначе ще си разкажа цялата философия и съдържанието на новата ми книга, а не ми е такава тук целта.
Приятни размисли ви желая!
