Защо не почитаме достойно великия държавник на Царство България цар Борис III?
Написах следния коментар понеже се наложи; поводът е коментар на един човек, публикуван по подов годишнината от смъртта на цар Борис III, великият държавник на Царство България:
Не се разбра коя е втората грешка на цар Борис III? (Прочее, изтъкнатата от Вас "грешка" на царя съвсем не е грешка!) Щото при по-цялосно осмисляне може да се окаже, че не е грешка. Иска се разбиране, а не съдене. Прочее, да се напише само "Борис III" или само "Борис" е неправилно, така се говори за комшията на село, а тук става дума за българския цар.
И понеже предполагам смятате, че обявяването на война на САЩ и на Великобритания от Царство България е грешка, искам превантивно да обявя, че това не е грешка на царя, а е Ваша грешка. Истината е, че това е далновидно решение на царя: като сме в състояние на война, САЩ и Великобритания (тогава Британската империя!) имат съвсем законното право да ни окупират и така да ни спасят от задаващото се от Изток комунистическо-болшевишко зло. Това е ход за доброто на страната и народа. Тъй че не е грешка. Разбира се, руснаците убиват царя ни и неговият план не е бил осъществен. Но Чърчил неслучайно много пъти е предлагал вторият фронт на съюзниците да бъде открит на Балканите, а не във Франция. Грешката е на Рузвелт, който се съгласява със Сталин вторият фронт да бъде открит във Франция. Толкова за тази "грешка" на цар Борис III.
А може би имате предвид някоя друга негова подобна "грешка"? Хем казвате, че царят има големи заслуги, хем почвате с някакви негови хипотетични "грешки". Много интересен подход: царят беше велик и имаше само две "грешки"! Защо не казахте някое негово постижение, някой успех на политиката му? А такива има. Но се мълчи за тях. Защо ли? (Може би щото комунистите го изкарваха "по-черен и от дявола"? Докага ще робуваме на комунистически догми?)
Написано по-повод на:
Кръстьо Йорданов: На днешната дата е добре да си спомним за българския цар Борис III. Един от малкото ни държавни мъже, които аз поставям в редовете на незаменимите личности в историята ни. По темата за незаменимите духове в историята (не само българската) мога да пиша много, но не му е тук мястото.
След Първата световна война личността и животът на владетеля бяха единственият залог за спокойното развитие на България, за да може тя да излекува раните си. Когато осъзнаем този факт, можем да оценим личността на Борис III, който царува в един от най-трудните исторически периоди за България. Тогава беше трудно да не се правят грешки, когато трябваше да се вземат трудни решения в едно бурно време. През годините на Втората световна война Борис прави две грешки, които тук не искам да коментирам. Само ще напиша, че едната грешка той не можеше да избегне, защото не беше по силите му да спре Мусолини да извърши фаталната си стъпка през октомври 1940 г., въпреки че е знаел предварително за нея. Другата грешка можеше да избегне, но няма безгрешни държавници. Обаче щом са държавници, това вече значи много. За Борис III съм чел прекалено много глупости, каквито съм чел само за друг от незаменимите духове в нашата история (от общо не повече от седмина) - неговият бележит съименник княз Борис I, който е за мен най-великият български държавник в историята ни. Да си спомним за Борис III и да почетем повече за личността му, преди да го оценяваме. А по отношение на княз Борис I ще кажа, че е крайно време да го превърнем в централната фигура на българския исторически пантеон.
ППП
