Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

 

Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

Преди време излязох с инициатива, която нарекох Проект за реформа на българската демокрация. Апелирах и други загрижени и мислещи хора да подкрепят инициативата и заедно да потърсим спасителните решения. Откликнаха неколцина. У нас, за жалост, е станало така, че българи да подкрепят българин, и то особено когато той се е захванал с нещо най-значимо и неблагодарно, е изключено. Обикновено го “насърчават” така: откажи се, тая няма да стане!

Затова в един момент реших сам да напиша своите отговори на повдигнатите от мен съдбовни въпроси, и при това да ги изложа под формата на тези. Ето днес започвам да изпълнявам обещанието си, като ще отговоря на първия въпрос, а именно на въпроса:

Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

● Факторите за случилото се през последните години би трябвало да се разделят на два рода: обективни и субективни, т.е. зависещи от “историческите обстоятелства” или пък определящи се от незрялостта на т.н. човешки фактор;

● У нас липсва демократично съзнание и култура у най-широки слоеве на нацията; липсва (или е жестоко прекъсната от комунизма) една демократична традиция, която единствена може да култивира ония демократични ценности, благодарение на които човешките същества съзнателно и убедено приемат не само рисковете, но и огромните предимства на свободния, на личностно определяния и на индивидуално отговорния живот, т.е. на живота в условията на свобода и на демокрация;

● Дефектите на съзнанието, унаследени от близо 50-годишната брутална и жестока експанзия на комунизма, проповядващ напълно отровни и безпочвени илюзии, не могат да бъдат преодолени за толкова кратък срок, напротив, те ще действат още дълго време, като при всеки благоприятен случай ще стават основа и почва за разпространение на апатия, на чувство за обърканост, за граждански безотговорно поведение, за безпочвени надежди държавата да решава проблемите на индивида и пр.;

● По тези причини масово се очакваше демокрацията в най-кратко време да бъде “осребрена”, и то поголовно; сиреч благоденствието, просперитетът да бъдат милостиво разпределени поравно и на всички; когато благоденствието подмина най-широки слоеве, мнозина се почувстваха излъгани и на това основание обявиха демокрацията за “вредна”, “социално несправедлива”, “порочна”; това даде импулс за възраждане на левите лъжи и спекулации, спрямо които големи слоеве отново се оказаха твърде податливи;

● Огромни слоеве от нацията се оказаха подозрителни спрямо толкова възвишената ценност на свободата, което означава, че в предишния период, този на автентичния комунизъм и на първоначалната демократична еуфория, материализмът си остана непоклатим сред най-широките народни слоеве; у нас изглежда импулсите на стомаха винаги са били предпочитани пред копнежите на сърцето;

● Смяната на геостратегическата ориентация на страната, откъсването й от орбитата на Русия и присъединяването й към света на западните демокрации, осъществено от правителството на И.Костов, активизира всички реакционни, проруски, славянофилски, ченгесарски и пр. сили, които създадоха една шарена като циганска торба коалиция, в която влязоха не само “бившите” комунисти, но също и комуноидните “мутро-капиталисти”, не само ченгетата от турския етнос, но дори и привърженици на държания под контрола на ченгетата бивш монарх;

● Тази коалиция поде яростна кампания по тоталното дискредитиране и оплюване на демократичните сили и на техните лидери, та да бъде по този начин направено всичко за дискредитирането на идеите за западна демокрация, за човешко достойнство, за свободен живот; силен фактор, засилващ тази линия на поведение, се оказа настаняването в Кремъл на авторитариста от КГБ Путин, което показва, че нашите ретроградни сили са директно зависими и насочвани от путинска Русия;

● Пръв пробив на установилото се демократично статукво (двуполюсна и функционираща въпреки всички недостатъци демократична политическа система) осъществи активизираният от службите бивш монарх, който като таран проби кораба на младата българска демокрация; при което този кораб започна да потъва, заседна в коварни плитчини, откъдето пък беше щурмуван от цялата пиратско-бандитска напаст – за да бъде подложен на невиждан грабеж и на пълно опоскване;

● Победата на Симеон Карточников, т.е. вземането на властта от преоблечени като монархисти мутро-ченгета, създаде благоприятни условия за удържането на историческа победа на комунистическата мафия: на президентския пост със сложна игричка беше сложено лице, беззаветно предано на СССР, на таварищ Путин, антинатовски и проазитски настроено, именно беше сложено лицето Георги Първанов, което, както се оказа по-късно, е било не друго, а просто агент Гоце от българската ДС, директно подчинена на съветско-руското КГБ;

● Като манна небесна за тази властваща ченгесарска напаст беше започналият икономически подем, който се дължеше на оздравяването, на поставянето на икономиката върху пазарни основи чрез най-тежки реформи, осъществени от правителството на Костов; икономическият растеж беше използван за постигане на разцвет на корупцията, доведе също до битки за преразпределяне на влияние върху властта сред престъпните групировки (показните убийства на различните босове на мафията), до беззаконие и блокиране на правораздавателната система и пр.;

● Властващият след 2001 г. елит възприе за свой “modus vivendi”, в съответствие с отколешния български обичай, всевъзможните злоупотреби с власт и с държавни средства, търгуването с постове, корупция, нечестното обогатяване благодарение на връзките с управляващите, отделянето на комисионни за партийните каси, директните връзки и покровителстването на бандитите, държащи наркоканалите, каналите за търговия с оръжие и с плът, разгул и разцвет на мафията, срастването на властта с мафията и пр.;

● Възникна олигархична политическа структура, при която едно малцинство, забогатяло от злоупотреби с държавни средства, завладя всички лостове на икономическия, политически, медиен, обществен, дори “културен” живот; начело на олигархичната структура застанаха вождовете на бандитските кланове, представени във властта, също тайните служби, неуморно работещи в общите далавери с руските олигарси и пр.;

● В тази неблагоприятна обстановка България въпреки всичко беше приета в Европейския съюз, а преди това в НАТО, което може да бъде оценено като жест от страна на Запада за запазване на България за западната сфера на влияние; приеха ни само и само управляващата мафия да не ни хвърли в прегръдките на руската мечка; този ход на Запада крайно обърка сметките на подчинения на Москва продажен елит, на който оттук-нататък Москва спусна задачата да направи всичко, за да провали колкото се може по-скоро членството на страната в ЕС;

● По изпълнението на тази задача от “Големия руски брат” нашите управляващи вече могат да се похвалят със значителни “постижения”, а именно превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО, финансови и морални санкции от страна на ЕК, разпалване на антиевропейски настроения сред широки слоеве на българското общество, създаването около България на образа на бандитска страна, която няма нищо общо с духа и ценностите на европейската демократична и правова общност, сключването в противоречие с общата европейска политика на газови, атомно-енергийни и нефтопреносни споразумения с Путин и пр.;

● В същото време в средите на десните демократични сили, призвани да защитят постиженията и ценностите на демокрацията, се развиха крайно негативни процеси, дължащи се както на обективни фактори (описаните по-горе недемократични настроения сред мнозинството и поемането му под контрола на манипулативните, подчинени на властта медии), така и на грешки сред ръководството на тогавашното СДС;

● В СДС още преди 2001 г., но особено след връщането и грабването на властта от Симеон Карточников, се образува твърде мощен клиентелистки слой от облагодетелствали се от властта и кариеристично настроени властолюбци, които още в 2000 година успяха да бламират лидера на СДС Иван Костов (на конференцията, когато залата ръкопляскаше на речта на Костов срещу клиентелизма, а пък после същата тази зала чрез манипулация избра лидерите на клиентелистите в ръководството на СДС!), а след 2001 година се опитаха да направят всичко възможно, за да се наврат и да станат съдружници в грабежите на руско-симеоно-комунистическите богатири;

● За да се съхрани и онова малко, което беше останало от предишните мощни демократични сили, и което подкрепяше каузата на демокрацията по съвсем идеални подбуди и за доброто на България, групата около Костов беше принудена да напусне клиентелисткото СДС и да основе партията “Демократи за силна България”; този ход на Костов не беше разбран от една част от привържениците на каузата на автентичната демокрация, поради което те останаха в СДС, а пък демократичният (десният) избирател беше поставен в нелека ситуация;

● Въпреки слабостта на автентичните привърженици на демократичната и дясна кауза, ДСБ направи максимално възможното в крайно неблагоприятните условия за да бъде съхранена проевропейската ориентация на държавата; мафията на власт намери своя безкомпромисен критик и най-принципна опозиция в лицето на ДСБ и на части от СДС; без тия автентични демократи в Парламента България отдавна да беше станала точно умалено копие на путинска Русия;

● Българската демокрация в момента е жестоко наранена, поставена на колене, унижавана от един арогантен пропутински управляващ елит, но въпреки всичко не е победена, а реваншът й е възможен и наложителен; особено като се вземе предвид, че младата българска демокрация има за свои мощни съюзници Европейският съюз, САЩ и НАТО, които на никаква цена не биха допуснали връщането на страната в ретроградната руско-азиатската орбита.

(Статията е писана в първите години на нашия век, вероятно около 2005 г., понеже е влязла в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, излязла от печат в 2006 г.)

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

 

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. Сега поставям следния въпрос (от своя списък с най-наложителните, най-горещите въпроси, по които трябва да мислим в сегашната ни ситуация):

Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

Ще отговоря на този важен въпрос съвсем тезисно, с оглед изискването за краткост:

● У нас в най-първоначалния етап на установяването на демокрация нещата бяха поставени на съвсем нездрава основа, т.е. те се дирижираха, както сега разбираме, от вездесъщата ДС, която сложи на най-възловите постове и провъзгласи за "лидери на опозицията" все верни свои хора (Ж. Желев, А. Доган, К. Тренчев, С. Ганев, Р. Воденичаров и кой ли не още);

● По този начин демокрацията ни даже в периода на своя възход, в периода на първоначалния ентусиазъм на наивниците беше от типа на т.н. "дирижирана демокрация", при която се организира, манипулира и държи под контрол даже възторга на хората, да не говорим за тяхната ненавист (14 дек. 1989, събитията пред Парламента);

● В нито една от партиите на т.н. "демократична опозиция" не възникна автентична демократична атмосфера, т.е. отношения на толерантност спрямо различните гледни точки, признаване на инакомислието, свобода при издигането на кандидатурите за постове, търпимост към критиката; в тях се възпроизведоха в чист вид ония стереотипи на съзнание и действие, които си съществуваха в средите на комунистическата партия, а именно най-разюздан кариеризъм, патологично славолюбие и властолюбие, нетолерантност към различните, авторитаризъм, грозно нагаждачество и пр.;

● Вътре в партиите, съставящи СДС, бяха гонени и "отлюспвани" всички ония, които бяха по една или друга причина неудобни на ръководството, като битката беше главно за попадане в листите; надмощие винаги взимаха най-безскрупулните кариеристи; никой изобщо не се интересуваше от мнението на редовия гражданин и на "електората"; в самия СДС нямаше демократична атмосфера и отношения, т.е. неговия "демократизъм" беше мним; да не говорим за "демократизма" на уж постоянно модернизираща се бивша комунистическа партия;

● Следователно у нас същинската демокрация дълги години беше непозната, имахме една формална, външна, куха, извратена комуноидна "демокрация", при която с електората само се играе, както котката играе с мишката, на "демокрация", а всъщност той е най-нагло манипулиран и използван; по тази причина автентичните носители на демократично съзнание, манталитет и култура бяха прогонени, бяха в немилост във всички години, в които младата българска демокрация най-мъчително се раждаше, страдайки също и от ужасни родилни и посттравматични мъки;

● Заради идеята за демокрация, заради каузата на демокрацията бяхме принудени да прощаваме на своите "лидери" всичко: и техния крещящ недемократизъм, и антидемократичния им манталитет и стереотип, и нямащите нищо общо с духа на демокрацията антиморални по тенденцията си "нрави", равностойни на пълно потъпкване на всичко най-светло в идеята и каузата на автентичната демокрация; причината за тази всеопростимост беше принудителна и уж прагматична: за да не се отслабват демократичните сили, изправени пред бетонния комунистически бастион, пред единната и монолитна сила на бившите комунисти;

● Въпреки всички тия неблагоприятни тенденции, въпреки принудителните компромиси, които привържениците на автентичната демокрация бяха принудени да правят, в СДС вървеше и един крайно мъчителен процес на очистване от най-крещящите примери на антидемократизъм и на предателство спрямо каузата на демокрацията (Ж.Желев с цялата си толкова мощна аморална свита беше елиминиран, но едва в 1996 година, беше елиминиран от И.Костов);

● По време на януарския подем (от 1997 г.) на отчаяния народ под натиска на радикализиращите се "народни маси" площадната и уличната демокрация преживя своя триумф, своите апотеози; разбира се, този подем беше скоро овладян от кариеристите, които възседнаха народния ентусиазъм и го впрегнаха за постигането на своите користни цели, което се оказа допълнителен импулс за разпространението на нихилистични спрямо ценността на демокрацията настроения;

● По време на управлението на СДС, за да се запази парламентарното мнозинство и за да се проведат най-тежките реформи в икономиката в периода 1997-2001 г. лидерът на СДС И.Костов беше принуден да сключи негласно споразумение с кариеристите и клиентелата, които бяха мощни като никога преди; с оглед на каузата на демокрацията това беше крайно неблагоприятно, но с оглед интересите на държавата и нацията е съвсем оправдано; държавникът Костов победи в оня период политика Костов, от това пострада българската демокрация, но спечели България: днес сме в ЕС тъкмо заради ония болезнени реформи;

● Промяната на геостратегическата ориентация на страната и притискането до ъгъла на всевластната до скоро мафия активизираха антидемократичните сили, обединени около ДС, които видяха единствен шанс за своето тържество в това да домъкнат Симеон, който можа да предотврати грозната за мафията евентуалност Костов да спечели още един мандат; това даде мощен подем за растеж на антидемократичните потенции, съществуващи в корена на обезсилената българска демокрация, от които руско-българската олигархия, групирана около Симеоновото движение и БСП, можа да се възползва в максимална степен;

● Олигархията в пълна степен осребри тържеството си: начело на държавата пробута агент Гоце Първанов; по-късно беше създадена и тройната разбойническа коалиция; злоупотребите с власт надминаха даже онова, което обикновената човешка фантазия може да си представи; цяла Европа пропищя и стана пишман, че ни е приела; управляващата клика превърна България в троянски кон на Русия в ЕС и в НАТО;

● Медиите бяха турени под похлупака на ДС и на олигархията; съзнанията на хората бяха подложени на крайно агресивната инвазия на простотията, на чалгата, на чалга-патриотизма и на чалга-популизма; нихилизмът спрямо политическото, който е сърцевина на апатията спрямо свободата и демокрацията, овладя сърцата на мнозинството от нацията;

● Демократ стана обидна дума; демократичните сили, разпокъсани и обезсилени, бяха подложени на жестока проверка на тяхната преданост на демократичната идея и кауза; олигархията успя да си организира своя "добра опозиция" в лицето на "Атака" и ГЕРБ; лидерът на демократичните сили, реформаторът Иван Костов беше подложен на невиждано в историята ни охулване и оплюване от добре платените за целта медии и продажни "журналисти", предимно ченгета от ДС;

● Олигархията ни се разплу от най-арогантен аморализъм и наглостта й мина всички граници: Гоце Първанов вече се забавлява като, примерно, убива в Узбекистан защитени от закона козли; за забавленията му хазната плаща колосални суми, в същото време това орезиляващо ни постоянно лице не се свени да призовава ("Българската Коледа"!) състрадателната нация да даде своята лепта за бедните и за сирачетата;

● На провежданите избори се мина към практиката на тотални манипулации, включително и директно купуване на гласове; избирателната активност стана минимална, което показва разочарованието на хората от демокрацията от български тип; такава една атмосфера е крайно благоприятна за насаждане на антиевропейски и авторитарни настроения;

● Всички елементи на функциониращата демокрация (реална изборност и издигане отдолу на кандидатите за публични постове, свобода на изразяването и свободни медии, състезание на реални политически алтернативи и програми и пр.) у нас са изопачени до крайност, те са станали само куха и лишена от съдържание форма на една показна, фалшива "демокрация";

● Широките слоеве на избирателното тяло са превърнати в лишено от гражданско съзнание природонаселение, на което се подхвърлят някакви символични благинки (коледни надбавки към пенсиите, зимуване за пенсионерите на морето, лицемерна загриженост за студентите и пр.), за да бъде купено та да мирува и да си мълчи; най-ужасното е именно премахването на жилото на гражданското съзнание и поведение у най-широки слоеве, което е симптом за тотален банкрут на българската демокрация;

● Единствена надежда е активизирането на всички ония най-разнородни опозиционни сили, които да призоват хората за излизане на улицата за повсеместни демонстрации с искане за оставка на компрометираното правителство; в страната съществува, макар и крайно малочислен, разпокъсан и изпаднал в противоречия автентичен демократичен слой, който все пак може да изиграе ролята на детонатор и авангард на народното недоволство;

● В такава обстановка нищо със сигурност не се знае, възможно е олигархията ни да бъде изненадана крайно неприятно и то в най-близко време, когато може да усети пред себе си силата на обединения и възмутен народ; дай Боже точно това да се случи, крайно време е!

 

(Статията е писана в първите години на нашия век, вероятно около 2005 г., понеже е влязла в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, излязла от печат в 2006 г.)

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите!

 

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите!

Публикувам моите предложения за най-важните, за същностните по моя преценка проблеми, над които се налага заедно да се потрудим, да помислим и така да открием рационалните решения:

1. Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

2. Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

3. Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?

4. Ако е вярно, че "безпартийна демокрация" няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?

5. Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне – и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна "смяна на елитите"?

6. Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?

7. Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?

 

8. Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допринесат за възкръсването й?

9. Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, "уличен" граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?

10. Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?

11. Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?

12. Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?

13. Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?

14. Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателстване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?

15. Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държав-нически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?

16. Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наис-тина заслужава неговото доверие – и по тази причина трябва да получи него-вия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?

17. Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?

18. Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?

19. Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?

20. Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?

21. Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.

Това според мен е само началото на списъка от нелеки, но съдбовно важни въпроси, по които не само трябва да се мисли – мнозина от нас и без това само това правят, дори в известен смисъл цялата нация безсъзнателно и всекидневно се тормози заради тия така тежки проблеми! – но и да се работи. Трябва да сторим нужното, зависещото от нас, та да открием и изработим реалистични проекти за излизане от днешното тресавище, за съкрушаване на сложилото се крайно опасно за бъдещето на страната политическо статукво.

Разбира се, готов съм да добавя към този списък всички други смислени и удачни предложения. С нетърпение даже ги очаквам. И след това в течение на недълъг период най-откровено да дискутираме по тях и да търсим някакъв задоволителен изход, да търсим верните решения. А пък след това да се задействаме и най-упорито да заработим – та да променим ужасното положение, в което се намираме.

Мисля, че е назряла и даже е презряла нуждата от поставянето на една такава задача.