Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора
В ХII клас учениците учат един предмет, наречен "Свят и личност". Програмата по този предмет, имам предвид казионната, официалната, държавната програма, е ужасно скучна. Намерете я, погледнете я, хвърлете й един поглед – та да се убедите какво чудо е сътворил българският бюрократичен гений. Разбира се, ако един преподавател започне да преподава по тази програма, той е загубен: скоро ще стане смешен, жалък, нещастен, абсурден в очите на своите възпитаници. Изходът е един: да отхвърлиш официалната програма като неподходяща и да започнеш да работиш по своя програма. Аз това и правя: станал съм "нарушител на закона" откакто се помня. Ето как процедирам обикновено.
Моят подход е точно обратен на този, който държавата ме задължава: не чиновниците, а самите ученици решават какво искат да учат, какво им е интересно, какво ги вълнува. Правя в началото на учебната година анкета и им предлагам да напишат всички ония въпроси, които ги интересуват. След това обработвам получените отговори, селекционирам ги, подреждам ги, прибавям и аз някои свои теми. И в резултат се получава един дълъг въпросник, който дава прекрасни възможности за занимания, за дискусии, разговори, спорове в часовете. Тук публикувам теми и въпроси, с които занимавам своите ученици напоследък:
1. Има ли смисъл да се учи предмет, наречен “свят и личност”?
2. Светът за човека и светът на човека: различията помежду ни са неизбежни
3. Жизнени стратегии
4. Българската душа и съдба: коя е българската мечта?
5. Българска национална идентичност: какво е да си българин?
6. Европейската идентичност: какво е да си европеец?
7. Какво е да си съвременен (модерен) човек?
8. Ценностна идентичност на личността
9. Отношенията мнозинства-малцинства
10. Ситуацията в българското образование
11. Пътят към свободата и достойнството
12. Пътят към успеха: личностната реализация
13. Традиции, новаторство и модерност: консерватизъм и радикализъм
14. Човешките качества: инициативност, прагматичност, деловитост
15. Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея?
16. Какво е да си космополит? Антитезата на национализма
17. Психологически трудности на личностното израстване
18. Държавата и властта
20. Какво е да си гражданин?
21. Политиката и гражданското общество
22. Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света
23. Демокрация, политическа свобода и гражданска инициатива
24. Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда?
25. Ролята на медиите в съвременните общества
26. Възможно ли е човек да успее в България?
27. Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
28. Враждебност, агресия и жизнено-духовна (личностна) непълноценност
29. Принципи на международните отношения в съвременния свят
30. Как да победя бездейността, как да постигна качеството предприемчивост?
31. Възможна ли е екологична катастрофа? Отношението ни към природата
32. Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
33. Кой е начина престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери?
34. Как да направим живота в България по-добър?
35. Съществува ли убедителен отговор за смисъла на живота?
Други, допълнителни и по-конкретни въпроси:
1. Вярва ли в съдбата (късмета) съвременният млад човек?
2. За какво да се борим и как да успеем?
3. Как се става личност?
4. Как да въведем ред в обществото: дисциплина или анархия?
5. Изборът между лявото и дясното: между какво всъщност избираме?
6. Съществува ли конфликт между религиите и цивилизациите?
7. Как може да си патриот, бидейки гражданин и на Европейския съюз?
8. Интересуват ли ме чуждите мнения?
9. Как да стана богат?
10. Реалистично ли гледам на себе си, познавам ли се? Моята самооценка
11. Чувствам ли се в някакъв смисъл отговорен и за другите?
12. Каква е ролята на САЩ в съвременния свят?
13. Как да заживея живота си по-смислено?
14. Защо мразим и защо обичаме човека до нас?
15. Имам ли право да отхвърлям различния само защото е различен?
16. Защо момичетата си избират приятел според марката на колата и според парите му?
17. Човечни ли са хората днес?
18. Кога тинейджърите наистина стават зрели хора?
19. Защо все повече се смята, че парите са най-важното в живота?
20. Докъде може да се простира безгрижието ми?
21. Може ли да съществува “само приятелство” между индивидите от различен пол?
22. Дали глобализацията ще помогне за възникването на едно по-добро човешко общество?
23. Кой е виновен за несполуките на нашия народ?
24. Дали защото сме такива и управляващите ни са такива?
25. Какво за мен е трудът?
26. Какво за нас, съвременните хора, е Земята?
27. Кои са основните проблеми пред съвременния млад човек?
28. За какво най-много си мечтае съвременният българин?
29. Как българинът възприема успеха на другия?
30. Как да се справя с малодушието, слабостта, наивността? Как да стана смел човек, силна личност?
31. Насилието в дома, конфликти в семейството
32. Имам ли достатъчно основание за самочувствие?
И така нататък: въпросите могат да се увеличават безкрайно. Аз тук само показвам някои по-често поставяни и интересни въпроси. Най-важното е учениците сами да избират и решават кои са темите, които си заслужават обсъждане и изучаване.
Но, както забелязвате, аз съм нарушител на програмата и на закона. Проявил съм дързостта да си изработя свой личен подход. Откакто се помня правя все така – и в университета, и в средните училища, в които съм работил. Аз съм нещо като "анархист" – силно обичам свободата и смятам, че ефективно образование без свобода не може да има. Своето разбирания съм ги изразил съвсем ясно в своите книги и статии. Не ги крия и не се срамувам от тях. Учителят е длъжен постоянно да провокира учениците си. Да ги подтиква към мислене. Да им създава условия да изявят личността си. Този и смисъла на т.н. предмет “свят и личност”. Който до такава степен неадекватно се преподава, че дори още си няма подходящо име…
С написаното дотук всеки може, ако се е възмутил достатъчно, да ме даде на прокурора – или дори да заведе дело за щетите, които съм нанесъл на младежта. Аз съм един съвсем съзнателен нарушител на закона. Не се разкайвам за това обаче. Просто си върша работата. А това, че образованието ни е болно и анахронично се знае отдавна. Трябва обаче да не се стои със скръстени ръце, а да се търси изход от плачевната ситуация. Предметите от т.н. “философски цикъл” имат тежката мисия да проправят пътя към едно съвременно и отговарящо на потребностите на младежта българско образование. Пътят до което е още твърде дълъг…
(Подготвено и написано някъде към 2005-6 г.)