Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

● В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

● В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

● Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД

 

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

 

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:

"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.

 
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:

"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"

Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".

"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.

Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.

Комсомолец пише във вестник "Правда":

"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.

Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"

Трябва ли младите да ходят на училище - или трябва да ги учат и възпитават само техните родители?

Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея... 

_____________ 

Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си… 

Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.  

Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!  

Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.  

Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.  

Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.  

Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.  

Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?! 

Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...