Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

 

Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

В ХII клас учениците учат един предмет, наречен "Свят и личност". Програмата по този предмет, имам предвид казионната, официалната, държавната програма, е ужасно скучна. Намерете я, погледнете я, хвърлете й един поглед – та да се убедите какво чудо е сътворил българският бюрократичен гений. Разбира се, ако един преподавател започне да преподава по тази програма, той е загубен: скоро ще стане смешен, жалък, нещастен, абсурден в очите на своите възпитаници. Изходът е един: да отхвърлиш официалната програма като неподходяща и да започнеш да работиш по своя програма. Аз това и правя: станал съм "нарушител на закона" откакто се помня. Ето как процедирам обикновено.
 

Моят подход е точно обратен на този, който държавата ме задължава: не чиновниците, а самите ученици решават какво искат да учат, какво им е интересно, какво ги вълнува. Правя в началото на учебната година анкета и им предлагам да напишат всички ония въпроси, които ги интересуват. След това обработвам получените отговори, селекционирам ги, подреждам ги, прибавям и аз някои свои теми. И в резултат се получава един дълъг въпросник, който дава прекрасни възможности за занимания, за дискусии, разговори, спорове в часовете. Тук публикувам теми и въпроси, с които занимавам своите ученици напоследък:

1. Има ли смисъл да се учи предмет, наречен “свят и личност”?
2. Светът за човека и светът на човека: различията помежду ни са неизбежни
3. Жизнени стратегии
4. Българската душа и съдба: коя е българската мечта?
5. Българска национална идентичност: какво е да си българин?
6. Европейската идентичност: какво е да си европеец?
7. Какво е да си съвременен (модерен) човек?
8. Ценностна идентичност на личността
9. Отношенията мнозинства-малцинства
10. Ситуацията в българското образование
11. Пътят към свободата и достойнството
12. Пътят към успеха: личностната реализация
13. Традиции, новаторство и модерност: консерватизъм и радикализъм
14. Човешките качества: инициативност, прагматичност, деловитост
15. Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея?
16. Какво е да си космополит? Антитезата на национализма
17. Психологически трудности на личностното израстване
18. Държавата и властта
20. Какво е да си гражданин?
21. Политиката и гражданското общество
22. Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света
23. Демокрация, политическа свобода и гражданска инициатива
24. Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда?
25. Ролята на медиите в съвременните общества
26. Възможно ли е човек да успее в България?
27. Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
28. Враждебност, агресия и жизнено-духовна (личностна) непълноценност
29. Принципи на международните отношения в съвременния свят
30. Как да победя бездейността, как да постигна качеството предприемчивост?
31. Възможна ли е екологична катастрофа? Отношението ни към природата
32. Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
33. Кой е начина престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери?
34. Как да направим живота в България по-добър?
35. Съществува ли убедителен отговор за смисъла на живота?

Други, допълнителни и по-конкретни въпроси:

1. Вярва ли в съдбата (късмета) съвременният млад човек?
2. За какво да се борим и как да успеем?
3. Как се става личност?
4. Как да въведем ред в обществото: дисциплина или анархия?
5. Изборът между лявото и дясното: между какво всъщност избираме?
6. Съществува ли конфликт между религиите и цивилизациите?
7. Как може да си патриот, бидейки гражданин и на Европейския съюз?
8. Интересуват ли ме чуждите мнения?
9. Как да стана богат?
10. Реалистично ли гледам на себе си, познавам ли се? Моята самооценка
11. Чувствам ли се в някакъв смисъл отговорен и за другите?
12. Каква е ролята на САЩ в съвременния свят?
13. Как да заживея живота си по-смислено?
14. Защо мразим и защо обичаме човека до нас?
15. Имам ли право да отхвърлям различния само защото е различен?
16. Защо момичетата си избират приятел според марката на колата и според парите му?
17. Човечни ли са хората днес?
18. Кога тинейджърите наистина стават зрели хора?
19. Защо все повече се смята, че парите са най-важното в живота?
20. Докъде може да се простира безгрижието ми?
21. Може ли да съществува “само приятелство” между индивидите от различен пол?
22. Дали глобализацията ще помогне за възникването на едно по-добро човешко общество?
23. Кой е виновен за несполуките на нашия народ?
24. Дали защото сме такива и управляващите ни са такива?
25. Какво за мен е трудът?
26. Какво за нас, съвременните хора, е Земята?
27. Кои са основните проблеми пред съвременния млад човек?
28. За какво най-много си мечтае съвременният българин?
29. Как българинът възприема успеха на другия?
30. Как да се справя с малодушието, слабостта, наивността? Как да стана смел човек, силна личност?
31. Насилието в дома, конфликти в семейството
32. Имам ли достатъчно основание за самочувствие?

И така нататък: въпросите могат да се увеличават безкрайно. Аз тук само показвам някои по-често поставяни и интересни въпроси. Най-важното е учениците сами да избират и решават кои са темите, които си заслужават обсъждане и изучаване.
 

Но, както забелязвате, аз съм нарушител на програмата и на закона. Проявил съм дързостта да си изработя свой личен подход. Откакто се помня правя все така – и в университета, и в средните училища, в които съм работил. Аз съм нещо като "анархист" – силно обичам свободата и смятам, че ефективно образование без свобода не може да има. Своето разбирания съм ги изразил съвсем ясно в своите книги и статии. Не ги крия и не се срамувам от тях. Учителят е длъжен постоянно да провокира учениците си. Да ги подтиква към мислене. Да им създава условия да изявят личността си. Този и смисъла на т.н. предмет “свят и личност”. Който до такава степен неадекватно се преподава, че дори още си няма подходящо име…
 

С написаното дотук всеки може, ако се е възмутил достатъчно, да ме даде на прокурора – или дори да заведе дело за щетите, които съм нанесъл на младежта. Аз съм един съвсем съзнателен нарушител на закона. Не се разкайвам за това обаче. Просто си върша работата. А това, че образованието ни е болно и анахронично се знае отдавна. Трябва обаче да не се стои със скръстени ръце, а да се търси изход от плачевната ситуация. Предметите от т.н. “философски цикъл” имат тежката мисия да проправят пътя към едно съвременно и отговарящо на потребностите на младежта българско образование. Пътят до което е още твърде дълъг…

(Подготвено и написано някъде към 2005-6 г.)

Проект за създаване на демократично училище

Този проект съм го правил отдавна, предполагам, че е писан някъде към 2013-14 г. (намерих файла тази сутрин съвсем случайно, ровейки се в един мой стар стационарен компютър). Реших да го публикувам отново. Интересна ми е реакцията ви ако го изчетете или поне му хвърлите един поглед по диагоналния метод (понеже нямате време да четете текстове, по-дълги от пет изречения!). 

За тия, които съвсем не обичат да четат, ето едно видео-представяне на идеите ми за промяна в образованието: 

 

Интересно е, че клипчето е записано преди 8 (осем!) години и досега само 12 (дванадесет!) човека са имали добрината да го пуснат (колко минути са слушали, не мога да ви кажа, предполагам, повечето са го слушали 5 секунди, щото са много заети със своите велики епохални дела и постижения!).

Предварително благодаря ако някой от вас намери минутка време да каже какво мисли в коментар! 

Приятно четене, приятни размисли!

Проект за създаване на иновативно демократично училище

НЯКОИ ТЕЗИ И ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНОВАТИВНО ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ

(Готов съм да ги подаря на всяка една училищна общност, която пожелае да ги приложи в живота и по този начин да се измъкне от убийствената хватка на социалистическо-комунистическата по естеството си, недемократична, терористична, насилническа, основана на страха и на принудата, авторитарна, ненавиждаща свободата, духовността и човечността командно-бюрократична образУвателна система – вегетираща вече толкова години след "края на комунизма" в тъй приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ!):

1.) Промяната в образованието с оглед осъвременяването му е възможна единствено отдолу, тя трябва да започне именно отдолу, от заинтересуваните, от желаещите качествено и съвременно образование родители, ученици, учители, училищни мениджъри (директори на училища); разбира се, необходимо е противодействието от страна на държавата (МОН, пълновластната образователна бюрокрация) да бъде спряно, което може да стане само ако имаме реформаторско правителство на демократичните сили в София;

2.) Всички проблеми в училищната общност следва да се решават от УЧИЛИЩНИЯ ПАРЛАМЕНТ, т.е. от общото събрание на родителите, учениците и учителите – чрез дискусии, чрез демократични дебати;

3.) Училищните настоятелства и т.н. обществени съвети следва да бъдат избирани по демократичен начин на основата на представяне на съответните платформи на кандидатите, които следва да ги защитят пред Общото събрание;

4.) Директорът на училището е само изпълнител на решенията на училищния Парламент, на Общото събрание;

5.) Предлагам следните необходими и разумни конкретни практически стъпки или промени, които би следвало да бъдат обсъдени и приети от училищния Парламент; тези конкретни стъпки са всъщност кратко изложение на основните моменти в модела, предложен от проф. Яков Хехт в неговата книга със заглавие ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ:

● Отпадат часовете, започвани и спирани с училищен звънец, отпадат занятията по класове, отпада задължителното седене 7 часа на стола в класната стая, принудителното изпитване, спуснатите отгоре и задължителни учебни планове и програми, оценките и прочие идиотщини на авторитарно-несвободната система;

● Всеки ученик във взаимодействие с родителите си и с помощта на своя учител-ментор си изработва свой личен учебен план, подлежащ на непрекъснати промени, корекции, допълвания и пр.

● Всеки ден ученикът, дошъл на училище, сам решава с какво ще се занимава, какво ще прави през този ден, в кой кабинет, работилница, библиотека, спортна площадка, гимнастически салон, салон за танци, за рисуване и пр. ще бъде;

● учениците свободно си създават свои групи по интереси и сами решават дали и кой учител да повикат да участва в техните обсъждания, търсения, занимания, упражнения, изследвания и пр.;

● Учителите са на разположение на учениците и стоят не само в специално оборудваните кабинети по различните научни и културни области (работилниците, салоните и пр.), но и се разхождат из училището, без да натрапват присъствието си; те имат задачата да подпомагат учениците в техните свободно избрани занимания;

● учителите мога да инициират групи за занимания в различните образователни и културни области, примерно създаване на театрални състави, дискусионни клубове, семинари и пр., но никой ученик за нищо не бива да бъде принуждаван по какъвто и да е начин; водещото е свободния избор;

- учениците следва всекидневно да практикуват свободата – и да решават сами абсолютно всички проблеми в училищната общност чрез напълно свободни ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ или дискусии;

● Всички конфликти се решават от избран от учениците СЪДЕБЕН КОМИТЕТ (или дори ТРИБУНАЛ!), където се провежда съответното разследване с оглед разумното и справедливо решаване на конфликта, включително и конфликтите между ученик и учител, между учител и учител, между учител и директор, между ученик и директор;

● Всички, и родителите, и учениците, и учителите са НАПЪЛНО РАВНОПРАВНИ, СУВЕРЕННИ ЛИЧНОСТИ, властта се разбира като отговорност и много задължения, а не като привилегия, даваща някакви изгоди;

● При сега действащите ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ учениците сами решават кога и как ще се явят при съответния учител за да защитят съответното образователно ниво, да получат оценка и в края на краищата, респективно, диплома; по всяко време учениците, под формата на ГРУПИ ПО ИНТЕРЕСИ, могат да се обучават по който си искат учебен предмет; учителят сам и на своя отговорност решава на какво от задължителната учебна програма да акцентира, съобразявайки се с интересите на учениците и най-вече с нуждата им да получат качествено и съвременно образование;

● От само себе си се разбира, че учителите трябва да следят новостите в съответната научна област, за да могат да поднасят на интересуващите се най-доброто от нея;

● Използват се всички възможности и на дистанционното обучение, с оглед когато учениците не са в училищната сграда да могат да общуват с учителите и със съучениците си;

● Учениците ще могат да използват абсолютно всички възможности на населеното място (града, квартала, селото), т.е. да посещават било музеи, било библиотеки, било предприятия, ресторанти, театри, киносалони, кафенета и пр. с оглед постепенно самото населено място да стане УЧЕЩА ОБЩНОСТ, примерно ГРАД-УЧИЛИЩЕ, УЧЕЩО СЕЛО и пр.;

● нищо не пречи, напротив, прекрасно е, ползвайки училищните автобуси, да си правят екскурзии до различни места, градове, исторически местности, природни резервати и прочие.

6.) Още много други конкретни и практически инициативи и предложения могат да се родят в процеса на изработване на официалното предложение за създаване на иновативно училище, ръководещо се от горните водещи принципи, главният сред които е, разбира се, СВОБОДАТА.

7.) Как иначе учениците, младите хора, бъдещите граждани ще разберат ЩО Е СВОБОДА (И ДЕМОКРАЦИЯ!) ако никога в живота си не са ги ПРАКТИКУВАЛИ?! Сега вече нали не се чудите защо "демокрацията" у нас е толкова странна, хилава, неистинска, лъжлива, е менте и пр.?

8.) Горните предложения съм ги развил по-подробно и съм ги обосновал в своите книги за реформата в образованието, които написах в последните 15 години; който се нуждае от убеждаване, би могъл да се зачете в тях (те са напълно достъпни, издадени са не само на хартия, но и ги има достъпни за четене онлайн).

Благодаря за вниманието! Ще се радвам да ми кажете как мислите, какво е вашето възприятие по повод на горното!

Хубав ден желая на всички!

 

ИЗГОТВИ: Ангел Грънчаров, философ,

учител по философия и гражданско образование

 

ДОБАВКА: Който се интересува повече нека да разлисти и да се зачете повече в ето тия мои книги за ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО:

 

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА: Кога безразличните стават граждани?

 

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

 

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

Защо по тъй бесовски и кагебистко-ченгесарски начин насилствено натрапват на младите "преподаване" на религия?

Същите, които навремето ни натрапваха безбожието (атеизма, при това, забележете, "научен"!) сега пък ще ни натрапват "набожността", и то пак "научно", т.е. с все същата цел: да отблъснат младите завинаги от ценностите на Духа, Бога, вярата, религията, доброто (Бог е Доброто, без Бог няма добро!)! Сиреч, този път безбожието е маскирано като "религия", но целта е все същата: младите така да бъдат отблъснати от ценностите на Духа, Бога и вярата, че никога повече да не се върнат към тях през живота си! Аз така разбирам това бесовско и кагебистко-ченгесарско рвение за насилствено "преподаване" на религия в училищата и дори, моля ви се, на "добродетели", което не може да има друга цел освен посочената и подчертаната. Особено ако се вземе предвид, че няма добре подготвени учители за тази тъй възвишена, специфична, трудна за усвояване област - каквато е духовната! Не стига че философията у нас се преподава по напълно неподходящ и отблъскващ младите отвратителен, дидактичен и сух начин (като сума от повърхностни представи и знания за философията, а не като упражняване, като практикуване на свободното философско осмисляне и вникване!), който навеки да ги отблъсне от философията (тя също е в областта на духа!), но сега искат по съвсем същия тъп начин да екзекутират и религията, най-възвишената област на духа, занимаваща се със СВЕЩЕНИТЕ НЕЩА, които няма как да са учебен предмет, а са нещо съвсем различно, а то в никой случай не бива да бъде оцапвано, профанизирано и осквернявано! ЗАБЕЛЕЖКА: Коментарът ми е по повод на ето този постинг във фейсбук.

Защо оглупяването води до оскотяване?

 

В коментар в ютуб-канала "Паралел 42" една госпожа ми задане важен въпрос, на който сметнах, че е нужно да отговоря малко по-разгърнато; ето и въпроса, и моя отговор на него:

@ФаняФилипова: Здравейте, г-н Грънчаров, Не се решавам да изкажа мнение под каква форма да издадете книгата, която пишете - за ОГЛУПЯВАНЕТО. Но се питам: кое е по-страшно - това, че светът оглупява, или че оскотява? Че губим моралния и духовния си облик на развити човешки същества? 😍😍😍

Моят отговор:

Благодаря за въпроса! Давате ми повод да напиша нещо най-важно.

Оглупяването и оскотяването са дълбоко свързани. Стане ли човек глупак, той лека-полека става и скот (животно). Още Сократ е смятал, че знанието или още по-вярно мъдростта в лицето на философията предпазва човека от оскотяване. Щото благодарение на тях разбираме тайнството на живота - такъв, какъвто е той за нас, човеците. На това основание оглупяването е предпоставка за обезчовечаването на човека, от което необходимо произтича това, че той става подобен на животно. А по начало човекът е дух, иначе казано, е свободно същество, същество, което само прави самия себе си (личността си) и живота си благодарение на свободата. Такива сме понеже сме Божии творения, нашата безсмъртна душа е Божия искра, т.е. е това, което ни прави духове, духовни същества, човеци. Бездуховният човек е безчовечен и коренът на това е, че е оглупял, т.е. загубил е способността си да мисли и разбира, да търси истината, да я обича, да е отдаден на свободата и да умее да живее с нея. Тъй че глупостта и оглупяването съвсем не са безобидни неща.

А човек оглупява когато към него не се постъпва подобаващо, т.е. когато и в семейството, и в училището, а в днешно време и благодарение на интернет, на социалните мрежи, на компютрите става така, че той лека-полека загубва способността си да мисли и да разбира смисъла на нещата. Пренаситен от информация, младият човек в един момент не успява да я преработва, т.е. да я осмисля и неговият разсъдък (ум, интелект, съзнание) блокира, такъв човек вече не може да различава съществено от несъществено, възможно от необходимо и от действително, истина от лъжа, добро от зло, красиво от грозно, право от криво и т.н. В съзнанието на глупака настъпва пълен хаос, там всичко е изкривено и изопачено, той стига дотам да постави всичко "нагоре с краката", всичко да е тъкмо наопаки на реалното, на действителното, светът на глупака е илюзорен, лъжлив, фалшив свят, в който истината е "лъжа", а лъжата - "истина", доброто е "зло", а злото е "добро" и т.н.

За глупака, разбира се, няма Бог, щото в основата на оглупаването е мисълта "Няма Бог, значи аз съм бог!", тази мисъл изразява същината на обезумяването на глупаците.

И такъв глупак отива в първия кръжок по комунизъм, по неофашизъм, по путинизъм, по дачковщина-карбовчовщина, по киробрейковщина и т.н., по каквото си искате още (има много модерни простотии и гадости!) и след това започва не само да "мисли" какви ли не глупости, коя от коя по-глупави, вредни и опасни, но и започва да прави глупости, т.е. отива, примерно, с шайка себеподобни да лови и наказва "педофили", качва се на "Джендем тепе" в Пловдив и там заедно убиват един скромен и безобиден човек, за когото са си внушили и който са набедили, че е "педофил".

Та такива работи. Виждате, положението е сериозно. Ние не знаем какви щури и глупави "идеи" тровят съзнанията и душите на голяма част от младите, което е страшно. От тях можем да очакваме всичко. Включително и най-страшни неща. (Син да убие майка си, баща или майка да убие детето си и пр.)

Много от младите са животни със свежи, красиви, изпълнени с буйна енергия тела, с която обаче не знаят що да правят. И която може да стане крайно разрушителна, въпреки, че по начало трябва да е творческа, съзидателна, да служи за причястяването им към живота и за обогатяването им като личности и пр. Те стават подобни на животните, стават именно скотове, стават развратници, безсрамници, стават нихилисти, безбожници, стават вулгарни материалисти, неспособни да направят нещо човешко, примерно да обичат, да разберат що е това любов, да създадат семейство, да живеят пълноценно, да работят и създават ценни и вечни неща; не, те се впускат "да живеят за мига", да се "наслаждават на живота", без да разбират що е животът за нас, човеците, що е да си човек, за какво ни е даден животът и пр. (Всички тия проблеми съм ги разработил в своите книги, там съм развил и как младият човек може да култивира енергията си за да стане човек в истинския смисъл на думата, тъй че тук не е нужно да се повтарям. Книгите ми са общодостъпни и безплатни в онлайн-изданията си, могат да се намерят в блога ми.)

Не направим ли коренна реформа в образованието и възпитанието на младите (щото те скоро стават - или не стават! - и родители!), не преживеем ли дълбок поврат към доброто, към очовечаване, към духовност, ще станем съвсем безчовечно и лудешко общество, което всеки ден прави какви ли не глупости, коя от коя по-възхитителни, пищни, потресаващи и пр.

Спирам дотук, че иначе ще си разкажа цялата философия и съдържанието на новата ми книга, а не ми е такава тук целта.

Приятни размисли ви желая!

Кой е виновен?

 

Кой е виновен?

Ето този човек уби глутницата вилнеещи тинейджъри, някои от тях ученици в елитни училища (на какво ли ги учат в училище?!) от "средни нормални семейства", самообявили се за "ловци на пед.офили", набедили го и го били 60 минути, цял час (!!!), докато му нанесли поражения на много органи, несъвместими с живота; гасили и цигари по тялото му...

Бог да прости убития, вечен покой на душата на страдалеца! А на убийците дали ще прости някой, най-вече самия Господ?

Обществото е такова, каквито са децата му; децата са огледало на обществото. Каквито сме ние, такива са и децата ни. И внуците ни са като нас. А може би са и по-лоши от нас? (Или пък са по-добри?) Слава Богу, че всички човеци не са еднакви, това е най-доброто! Но да запитам това, което никой не пита:

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА УБИЙСТВО?

Всички? (Всички значи никой!) Ако, примерно, с поне един млад човек от тази побесняла и озверяла от омраза глутница тинейджъри, т.е. юноши и деца, някой се беше сетил да разговаря, че да си човек е свято нещо (ний, човеците, сме Божии чада!), че всеки човек, дори и лошият, заслужава безусловно уважение, че не бива да си позволяваш никакво насилие към друг човек, дори и да е много различен от теб, този същият тинейджър дали нямаше да каже на вилнеещите си другари:

"Хей, хора, спрете се!!! Моля ви се, недейте така, та това е човек?! Оставете го! Имайте малко милост! Така не бива да се постъпва спрямо друг човек! Освестете се! Стига злоба!"

И дали тогава, ако беше се сетил да каже това, дали тогава убитият нямаше сега да бъде жив?

Нито родител, нито учител, нито гражданин, нито друг младеж, техен приятел, нито свещеник, нито полицай, никой, абсолютно никой не се е сетил да поговори човешки с нито един от тези оскотели от ненавист, от злоба, от простотия млади хора!!!

И те убиха човек! (И му взеха 30-те евро ит джоба му - за да се почерпят с дюнери!!! Награда за "добре свършената работа"!)

Кой тогава е виновен за това убийство?

И как сега да съдим тия млади убийци? Кой трябва да е на подсъдимата скамейка? И какво ще става занапред с тях? В затвора ли да ги натикаме? А знаете ли що ги чака в затвора?! И тях ли да убием?

ДАЛИ И НИЕ НЕ СМЕ УБИЙЦИ КАТО ТЯХ? (Потенциални засега!)

Докъде ще я докараме ако почнем да решаваме отношенията си със злоба, с бой, с кютек, с насилие, с тояги, с убиване?

Как да си спасим оскотелите от злоба души - и своята, и на ближните, и на децата, и на внуците си?

Питам само.

Приятни размисли!

Спомен от времето, в което мутрите ме репресираха

 

СПОМЕН

Снимка с ученик от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (училището, от което мутрите на два пъти ме уволняваха като учител по философия и гражданско образование - през 2014 и 2017 г.!) по време на моя граждански протест за свобода в образованието, който провеждах всеки ден 77 дни на тротоара пред двора на гимназията!

Този ученик беше един от малцината, които заявиха, че не ги е страх от директорката и сядаха до мен в знак на подкрепа.

Вчера ми изпрати тази снимка този същият тогава ученик, който сега, доколкото разбирам (от профила му във фейсбук!), вече живее и работи в чужбина.

Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

Трябва ли младите да ходят на училище - или трябва да ги учат и възпитават само техните родители?

Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея... 

_____________ 

Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си… 

Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.  

Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!  

Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.  

Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.  

Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.  

Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.  

Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?! 

Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...