Страдат ли мъжете от "тирания на жените"?

Сигурно и вие сте срещали самотни мъже, които обвиняват "лошите съвременни жени" за несполуките си. Реших да запитам изкуствения интелект (щот естествените такива ги мързи да мислят!) за този човешки феномен, ето що ми отвърна той (изнесе ми цяла лекция!):

Най-често се наричат инсели (от англ. incels – involuntary celibates, „недоброволно въздържащи се“).

Какво означава това?

Това са мъже, които твърдят, че не могат да имат интимни или романтични отношения, и обвиняват жените (или обществото като цяло) за своите лични, социални или житейски неуспехи.

Типични нагласи:

👉силна омраза или презрение към жените (мизогиния);

👉убеждение, че жените „дължат“ внимание или секс;

👉чувство за жертвеност и несправедливост;

👉често – конспиративни идеи за „женско господство“ или „алфа мъже“.

(Алфа мъжът е харизматичен лидер, излъчващ самоувереност, амбиция и силни комуникативни умения, който естествено привлича вниманието, поема рискове и се стреми към успех, като често е доминиращ в социалната йерархия. Характерни черти включват решителност, висока енергия, добър външен вид (често поддържано тяло), интелигентност и умение да води в работата, връзките и социалните ситуации, макар че понякога може да прояви арогантност или да има трудности с дългосрочни ангажименти.)

Свързани, но различни термини:

мизогини – хора (не само мъже), които мразят жените;

red pill / manosphere – онлайн субкултури, където често се разпространяват подобни идеи;

MGTOW (Men Going Their Own Way) – мъже, които твърдят, че съзнателно избягват жени (не винаги с омраза, но често с враждебност).

Ще обясня по-спокойно и систематично, без етикети и сензации.

1. Как възниква феноменът „инсел“?

В основата обикновено не стои омраза, а натрупване на няколко фактора:

Лични преживявания:

👉отхвърляне в училище или ранна младост;

👉липса на социални умения или самочувствие;

👉усещане, че „другите успяват, а аз не“.

Тези преживявания пораждат срам, болка и чувство за малоценност.

2. От болка → към обвинение

На по-късен етап много хора:

👉не могат да назоват болката си;

👉не получават подкрепа;

👉нямат език за емоциите си.

Тогава психиката търси външен виновник.

Жените стават „удобна“ мишена, защото:

👉те са обект на желание;

👉отказът се преживява като унижение;

👉онлайн пространството усилва крайни позиции.

Това е защитен механизъм:

„Аз не съм недостатъчен → светът е несправедлив“.

3. Ролята на интернет субкултурите

Онлайн общностите:

👉валидират чувството за жертвеност;

👉дават готови обяснения („биология“, „алфа/бета“);

👉превръщат личната болка в идеология.

Така човек:

👉получава принадлежност;

👉спира да търси промяна;

👉радикализира се емоционално.

4. Ключовата психологическа грешка

Основната подмяна е тази:

„Отхвърлиха ме“ → „Аз нямам стойност“ → „Жените са виновни“

В действителност:

👉отхвърлянето е нормална част от човешките отношения;

👉привличането не е морален дълг;

👉социалните умения се учат, не се „дават по право“.

5. Как се различава от нормално разочарование

👉Нормално разочарование

👉Инсел мислене

👉„Боли ме“

👉„Светът е срещу мен“

👉Саморефлексия

👉Обвинение

👉Временна фаза

👉Затворена идентичност

👉Търсене на решение

👉Фиксация

6. Как човек излиза от този капан?

Най-трудната, но ключова стъпка е:

👉Поемане на лична отговорност без самоунижение!

Помага:

👉работа върху социални умения;

👉терапия или менторство;

👉прекъсване на токсични онлайн среди;

👉реални човешки контакти (не виртуални).

7. Важно уточнение

Не всеки самотен мъж е инсел.

И не всеки инсел е опасен човек.

Проблемът не е самотата, а превръщането й в омразна идеология.

Философското обяснение е особено показателно, защото показва, че това не е „нов“ проблем, а съвременна форма на много стар екзистенциален конфликт.

Ще го разгледам в няколко философски равнища.

1. Проблемът за смисъла и признанието (Хегел)

Хегел формулира една ключова идея:

👉Човек става личност чрез признание от другия.

👉Любовта и желанието са форма на признание.

👉Когато мъжът не получава такова признание, той преживява:

не просто липса на връзка,

а онтологично унижение – „не съм видян“.

Инсел-мисленето е опит да се реши това така:

„Ако не ме признават → ще отрека ценността на признаващия.“

Това е обърнат Хегел: не борба за взаимно признание, а отказ от него.

2. Бягство от свободата (Ерих Фром)

Фром показва, че свободата е тежест.

Да си свободен означава:

👉да носиш отговорност;

👉да приемеш риска от провал;

👉да понесеш отказ.

Инсел-идеологията предлага бягство от свободата:

👉„Аз нямам избор“;

👉„Биологията решава“;

👉„Системата е нагласена“.

Това превръща личния неуспех в съдба, а не в задача.

3. Лошата вяра (Сартр)

Сартр нарича mauvaise foi („лоша вяра“) ситуацията, в която човек:

👉се преструва, че няма свобода;

👉свежда себе си до обект.

Инсел казва:

👉„Аз съм генетично обречен.“

Това е философски абсурдно според Сартр, защото:

👉дори в ограничение човек избира как да бъде;

👉идентичността не е факт, а проект.

👉Инсел-идентичността е капитулация пред свободата, маскирана като реализъм.

4. Ницше: ресантиман и морал на слабите

Ницше въвежда понятието ресантиман – натрупана, безсилна омраза на този, който не може да действа.

Процесът е следният:

👉Не успявам.

👉Не мога да понеса чувството.

👉Преоценявам ценностите:

👉„Това, което те имат, всъщност е порочно.“

👉„Аз съм морално по-висш.“

Така сексуалният неуспех се превръща в:

👉„Аз съм жертва на покварен свят.“

5. Диалогът срещу монолога (Бубер)

Мартин Бубер прави разлика между:

👉„Аз–Ти“ (жив диалог);

👉„Аз–То“ (обектно отношение).

Инсел-мисленето превръща жената в:

👉категория;

👉функция;

👉враг.

Това унищожава самата възможност за любов, защото любовта е среща, не притежание.

6. Трагедията на модерния човек

В традиционните общества:

👉ролите са зададени;

👉провалът има обяснение.

В модерността:

👉всичко е избор;

👉провалът изглежда като лична присъда.

Инсел-идеологията е: мит за детерминизъм, създаден, за да облекчи болката от свободата.

7. Финално философско обобщение

👉Инсел-феноменът не е за секс.

Той е за:

👉признание;

👉страх от свобода;

👉отказ от отговорност;

👉превръщане на болката в идеология.

Философски това е антитеза на зрелия субект.

Още по темата за инсел-културата:

Заплахата от "сексуалната рецесия" - за инселите тя е виновна за всички проблеми в Америка

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Какво казал философът Диоген на лъже-философа Аристип?

Един ден Диоген седял и ядял леща – а лещата в Атина била храната на най-изпадналите, на съвсем пропадналите, на пълните бедняци или аутсайдери (богатите ядели хляб, маслини и печено месо, разбира се, кога и къде без пържолки може да живее душата на человека?!).

Покрай него минал философът Аристип от Кирена, който живеел охолно в двора на владетеля Дионисий. Аристип видял Диоген и с пренебрежение му казал: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Ще се запишете ли за онлайн-курса: "Какъв е моят проект за желаното бъдеще?"

Да планираш бъдещето си е глупава работа, но за своето желано бъдеще си длъжен - защото можеш! - да се готвиш всеки ден. Да се подготвяш за бъдещето си така, че то неминуемо да дойде при теб - затова ти се налага да го "издърпаш", да го "довлечеш" до себе си. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Сюрреалистичните светове на Кафка, Бекет, Йонеско, Оруел ряпа да ядат пред абсурдите на нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ!!!

Понеже от години си водя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, сега ми се струва уместно да добавя в него и ето този текст, който тази сутрин ми се наложи да напиша на страницата си във фейсбук:

След като през пролетта дадох огромна, непосилна за мен сума пари за две коронки и две зъбни протези (2000 лв.), наскоро ми падна т.н. изкуствен "мост" в ченето (който иначе издържа доста години!), на негово място се наложи да ми направят 9 (1) изкуствени зъба, което трябваше да платя... 2000 лева (9 зъба по 200 лева коронката + 200 лева за изваждане на някои корени и лечение на две останки от корени!), тук не броим това, което зъболекарката ми взе от здравната каса.

Да, обаче старите зъбни протези вече се оказаха негодни, сега се наложи да ми правят нови, зъболекарката ме убеди да са силиконови, с оглед да не увредят коронките и пр. И за тези две нови протези сега ми се налага да платя нови 1600 лева, всяка от тях струва 800 лв.!

В резултат аз не само съм разорен, но и ми се наложи да взема заеми, а тях сега ще ги плащам като... престана да ям, т.е. новите ми зъби и протези ще се окажат съвсем ненужни!!!

Пиша това като пример за АБСУРДИТЕ на нашата родна здравеопазваща система! (През февруари т.г. пък ми се наложи да си правя операция, за нея бях обран пак с огромна за моите възможности сума пари: 1600 лв.!)

Ако бях решил да не давам никакви пари, т.е. да остана без зъби, щях да има какво да ям, но пък за сметка на това нямаше да има с какво да дъвча това, което можеше да си позволя да ям!!!

Сюрреалистичните светове на Кафка, Бекет, Йонеско, Оруел ряпа да ядат пред абсурдите на нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ!!!

Как преживявам гаврите, които животът и съдбата ми сервираха в последните толкова тежки за мен дни?

Ето какво написах преди малко на приятелите си в групата на Философския дискусионен клуб, която имаме в месинджъра; реших в един момент, че не е зле да дам публичност на написаното, щото днес и много други приятели ми се обадиха, да, знам добре, че много хора се вълнуват и преживяват по повод на ситуацията, в която се оказах в последните дни; та там значи написах ето какво: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо се налага сам да напусна работата си като учител по философия и гражданско образование в гимназията на гр. Раковски?

 

След като вече имаше друг подобен случай (злотворна публикация срещу мен, и то по твърде деликатна тема - обвинение в "сексуална извратеност", знаете, веднъж пуснати, до какви изродщини водят слуховете относно нечия "неправилна сексуалност" в нашите родни условия!), в тази връзка виж публикацията със заглавие Защо философите се забавляват като гледат простотиите на мерзавците - и защо е голямо ласкателство да бъдеш обвинен публично, че си "обратен"? днес ми беше нанесен окончателният удар, който ме принуждава да взема единствено възможното решение; ето какво пак написаха по мой адрес, можете да видите как малката дружинка сплотени мерзавци-оплювачи ликуват, а по-долу можете да разберете и какво решение съм принуден да взема в така и така създалата се крайно неприятна ситуация: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как тече животът на един учител по философия и гражданско образование, репресиран от мутро-комунисто-гербовашката свинщина заради това, че е демократ?

 

Ние с моя приятел Бялчо обичаме топлината... и взаимно се топлим когато ни е студено... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Що е интелигентност - и вярно ли е, че интелигентните хора са по-успешни, по-здрави и по-щастливи?

 

Предимството да си умен: защо интелигентните хора живеят по-добре

Какво е интелигентност, от какво зависи нейното ниво и по-добре ли живеят интелигентните хора? Тук обобщаваме много интересни изводи на психоложката проф. Елсбет Щерн, която интензивно се занимава с този въпрос.

... Вестник "Зюддойче Цайтунг" потвърждава изводите на проф. Щерн и посочва, че според редица специалисти общата интелигентност дава добри изходни позиции за успехи в училище и в професията, за по-високи доходи и за житейско преуспяване. Като фактор общата интелигентност е по-важна от други свойства като мотивация, прилежност, дисциплина и креативност, макар че те често вървят ръка за ръка с интелигентността. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кога Бог, тъй странно бавещ се да прибере душата на проклетата баба Марийка, смущаваща спокойствието на социалните служби, най-после ще си свърши работата?!

 

До г-н Георги Титюков, Заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” 

До г-н инж. Анести Тимчев, Заместник-кмет „Екология и здравеопазване“ 

До д-р Сийка Иванова Димчева, Директор на РЗИ Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА-ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Ангел Грънчаров, небезразличен гражданин, жител на гр. Пловдив, приятел на 89-годишната самотна и болна баба Марийка Иванова 

Уважаеми г-да заместник-кметове на Пловдив, 

Уважаема г-жо Директор на РЗИ Пловдив, 

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

В свой сигнал до г-жа Директора на РЗИ Пловдив и до Кмета на Пловдив преди известно време ми се наложи да ги алармирам, че баба Марийка е принудена да живее крайно тежки хигиенни условия в своя разбит и негоден за обитаване апартамент, намиращ се в блога на ул. Копривщица 15 на кв. Смирненски (в която няма елементарни условия за живот, няма ток и вода, няма врати, прозорците са счупени и пр.). Вече година бабата (която при това не е в добро здраве, предвид силно напредналата й, прогресараща старческа деменция) живее в тези условия и за мен е цяло чудо, че въпреки всичко оцелява. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо ли в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъй вдъхновено пеят песента "Промяна при нас няма - и няма да има!"?

Вляво на снимката е нововъзцарилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Камелия Стоянова, страдаща очевидно от съвсем същите фатални заблуди като знаменитата й предходница на същия пост г-жа Стоянка Анастасова, сега блаженстваща заслужила пенсионерка...

На 10 ноември 2022 г. делегация на групата на небезразличните граждани посети (без покана!) пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - за да се срещне с новата директорка. Както е известно, преди повече от месец и половина ние изпратихме едно отворено писмо, съдържащо ред въпроси до току-що назначената тогава директорка (виж: Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?). 

Оказа се, че новата директорка г-жа и инж. Камелия Стоянова, независимо че е нова, е изцяло подвластна на стила на поведение на предшественицата си на поста (която обслужваше 12 години в качеството си на заместник-директорка), т.е. замълча си, престори се на "ни лук яла, ни лук мирисала", направи се на важна - и пренебрегна и писмото, и питанията ни. Преди две седмици с ново отворено писмо (виж: Докога властващите в пловдивското образование ще си позволяват такова арогантно отношение към нас, гражданите?) ние казахме на въпросната явно не знаеща на кой свят живее директорка някои истини, предупредихме я, че няма да се откажем от намерението си да изтръгнем от нея някои необходими отговори, казахме й също, че възнамеряваме нашата делегация да дойде в нейното феодално владение и да я принуди да седне на масата с нас, гражданите, и въпреки нежеланието си да отговаря на въпросите ни. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Дали, с Божията помощ, все пак ще мога да избегна приготвената ми от мутроландското "здравеопазване" - и образУвание! - зловеща участ?

Налага ми се да напиша нещичко в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, тази поредица я водя от години, в нея освен за битките ми с разпищолилата се властваща образУвателна бюрокрация пиша и за ставащото във всекиднението на един (не)обикновен, смея да го кажа, български учител. 

Между другото около съдебните ми битки с властващите в образУванието мутро-гербовашки калинки се наложи да събера поредиците от ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ в някои сборници, които издадох на хартия (представих ги като документ в съда!); оня ден ми попадна като си нареждах архивите един екземпляр, разлистих го, зачетох се и ми се стори твърде интересно четиво (щото времето тече, паметта забравя, а написаното остава завинаги!). 

Както и да е, мисълта ми е, че има смисъл да се водят такива лични дневници, стига, разбира се, в тях да не пишете само какво си ял и как си спал. Аз винаги пиша за истински важжни неща, които не касаят само мен или семейството ми, а много повече хора, да, така или иначе касаят всички (даже и ония, които не съзнават това!). Ето сега какво искам да ви кажа. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какви сюрреалистични висоти придоби казусът около баба Марийка?

 

Тази сутрин в месинджъра си намерих следния въпрос към мен: 

Вероника: А как е баба Марийка? Отдавна не я виждам в канала и не говорите вече за нея в предаването... 

Отвърнах на това момиче (тя живее в София и преди време за кратко й водих часовете по философия в училището й) ето какво: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо Слави Дъ Клашъра така здраво мълчи и не му пука, че се излага?

Георги Пашевъ: ДБ завиждат на Слави Клашъра, че има 5 пъти повече последователи на канала си в Ютуб, отколкото са гласували за тях. Обаче само хейтят пасивно, докато Ангел Грънчаров му е видял цаката как да го тества.  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Обичате ли варена пшеница, украсена с шарени бонбонки "Детска радост"?

Искам нещичко да напиша в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който водя от години - и в който описвам всичко случващо ми се в последните 9 (да, вече станаха 9!!!) години, в които съм обект на репресии и какви ли не гаври от страна на властващата мутро-комунистическа образователна бюрокрация, която вижда в мен враг на своето всевластие, на своето добруване (и ми отмъщава за това както може, а ви уверявам, че тя може много, нема предел на наглостта и на арогатността й!). 9 години минаха от момента, в който бях изритан като мръсно куче от бляскавата образУвателна система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, това сториха мутро-комунистически калинки, които още властват и блаженстват на постовете си. Вярно, 9 години ми забраняват да учителствам, да упражнявам занаята си, на който посветих целия си живот (32 години бях учител!), е, сега не учителствам в училище, но пак съм си учител, учителствам както и където мога, ето, сега искам и на вас да изнеса един урок - нравствен, духовен, така да се каже (нали знаете, че духовното е безпощадно изгонено от българското образУвание, пардон, от образУванието на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!). 

Ето каква поучителна история искам да ви разкажа (знае ли се, тази история може да ознаменува края на... живота ми, щото единственият начин властващите бюрократи да ме накарат да замълча е да ме убият, ето тази явно и всъщност е свръхзадачата, която те са си поставили: знаем, че спрямо враговете си мутро-комунистите, както всички други комунисти, са безпощадни и се разправят с тях само с терор, със смърт, с убиване!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Аз лично нямам думи да кажа що за безчовечност тресе съседите-самаряни на баба Марийка, а вие имате ли думи?

Понеже съм се улисал в разни политически коментари, пропускам няколко дни наред да кажа как е 89-годишната баба Марийка, немощната бабичка, срещу която цял блок пловдивски комуноиди десетки години води жестока и безпощадна война, демонстрирайки потресаващата си безчовечност! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

"ПЕНСИО, ДАЙ СИ ПАРИТЕ!" - ИЛИ ОТКЪДЕ СЕ ВМИРИСВА РИБАТА?

Днес ми се случи едно "напълно незначително" събитие, за което обаче решавам да реагирам ето как (цялата история я разказвам под формата на подобаващия по моето убеждение документ към отговорните длъжностни лица в пловдивското образУвание): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо ходим по улиците с толкова страховити на вид зъби?

Един мой приятел, на когото бях казал, че ще ходя тази заран на зъболекар, прояви интерес и ме запита преди малко: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Знаете ли колко интересен е животът при нас, лудите, дето си правим пиар - като помагаме поне малко на лудата баба Марийка?

 

Странно нещо е животът, не знам дали сте забелязали това? И ние самите, дето правим живота си, сме не по-малко странни... ако думата е подходяща, май не е много подходяща за това, което искам да ви кажа. (Дано до края на разсъждението си намеря точната дума, която сега ми се изплъзва, да видим де...) Както и да е, все пак ще ви кажа нещо, което може да ви обърне вниманието към тази страна на тъй богатия иначе, сиреч прекалено многолик живот. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Да покажем, че сме човеци - нима не е възможно да се случват такива чудеса у нас даже и в навечерието на Рождество Христово?!

Отидох да видя как живее баба Марийка, 89-годишна старица, която се мъчи да живее в напълно негоден за обитаване апартамент (без вода, без ток, без прозорци и без врати!), намиращ се в голям жилищен блок, в който живеят съседи, имащи ясно изразени съвременни самарянски наклонности, т.е. всички я мразят и никой с нищо не ще да й помогне; те водят четвъртвековна безпощадна война с бабата, която са възприели като "лоша" и "вредна" за тяхното щастие и спокойствие... (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Какъв ли нов урок ни е подготвил Този, който чрез случая на баба Марийка ни изпитва - за да разбере човеци ли сме, що сме?

Баба Марийка е изгонена от полицията от своето убежище на пейката на автобусната спирка и сега ето къде е нейният "дом". (Снимките са от днес.) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)