Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Българската масова народна посткомунистическа душа съвсем не обича да спазва правилата. Ето ви малък, но многозначителен пример, взет направо от самия живот (разигра се пред очите ми преди пет минути!):

Идва в Костенец бързият влак от София за Бургас. Няма много пътници, но скоро се разиграва следната мила сценка.

Гражданинът Грънчаров, който има проевропейски наклонности, си търси мястото (във влака има запазени места!). На мястото ми обаче седи и хърка нашенец. Аз съм нагъл и го събуждам, казвам му, че се е разположил на мястото ми. Той облещва очи и промърморва:

- Това място да не е твое бе?! Аз съм седнал преди теб и то си е мое!

Казва ми това и затваря очи да си продължи съня. Аз обаче му казвам, че влака е със запазени места и това е моето място. Оня почервенява от гняв че не му позволявам да си поспи, отсича:

- Леле, какъв опак човек?! Ти кьорав ли си та не виждаш, че има много свободни места? Сядай някъде, стига си ми лазил по нервите! - заинати се поспаланкото и пак затвори очи.

Аз му рекох:

- Искам да си седна на моето място за да не ме вдигне някой гадняр като мен след пет-десет минути!

От близките седалки будни граждани с интерес наблюдаваха сценката. За мое щастие мина кондукторът и рече:

- Какво става тука? За местото ли се карате? Има бол свободни места, сядайте където искате!

Като видя тази мощна подкрепа от властта, нашенецът, окупирал (като руснак чужда земя!) моето кресло, се обнадежди:

- И я така му викам ама тоя педант иска да седне на моето место, претендира, че било, моля ви се, негово!

Публиката силно се впечатли от думата "педант", а един младеж даже веднага я написа в Гугъл да разбере що значи.

Аз рекох:

- Искам да си седна на моето място. Обичам да спазвам правилата. Мразя анархията.

Разговорът заплашително започна да се превръща във философски, по физиономиите на зяпачите се появи разочарование, те явно се надяваха да стане бой. (Младежът знаеше що значи думата анархия и се ухили разбиращо!)

Кондукторът по неволя рече:

- Гражданинът иска да си ползва правото. И е платил за това запазено място. Налага се, господине, да станете от мястото му!

Оня свободолюбец онемя и дори стана, моля ви се! Но извади билета си, прочете номера на мястото си и каза гордо:

- Аз пък ще си седна на моето място! Ако някой е седнал на него, ще го дигна както ей-сега тъй грозно постъпиха с мен!

Оказа се, че някаква другарка с много чанти била седнала на неговото място. Тя изрева на умряло и нагло го помоли да седне на друго място. Но моят човек, поучен вече от горчивия си опит, категорично възрази. Другарката или дамата с чантите си намери своето място и събуди пътника, който блажено си хъркаше на нейното място! Във вагона започна истинска буря. Анархията обаче, казват мъдрите, е майка на реда.

След половин час всички вече седяха на своите собствени места. Даже придобиха културен, европейски вид. Помогнах им да се поевропейчат малко.

Това е. Малко се иска българинът да свикне да уважава правилата и да заживее по-спокойно и дори щастливо...

Защо мълчанието не е злато, а е злото?

Новата-стара - и, предполагаме, вечна! - шефка на пловдивското образУвание г-жа Иванка Киркова!

Вчера написах поредно есе от моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ (водя го от много години!), то е със заглавие: Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището? . Днес имам да допълня нещичко, щото, както е тръгнало (понеже, както е известно, живеем в интересни времена!), всеки ден ще има нови и нови събития и случки, достойни за отбелязване, обнародване, увековечаване. Ето какво стана вчера, ще се постарая да бъда пределно кратък.

Симпатизиращи ми колеги в училището, в което работя, ме известиха, че учителка по история (която, естествено, е с пределно ясни и твърди комунисто-путински и антиевро-американски убеждения!) се провикнала в учителската стая с ето този тъй съкровен и патетичен душевен отклик, зов, призив, рев или възглас:

- Ех, кога ще го опраскат този Грънчаров, щото това неговото съвсем не се търпи! Но ще му "свием сърмите" де, няма страшно! Наложи се да отидем в РУО-Пловдив категорично да поставим въпроса за неговото незабавно отстраняване! Там ни изслушаха внимателно и ни казаха, че са съгласни с нас и че няма да допуснат да продължи неговото тъй неправилно преподаване! Хайде де, на демократ и либерал ще ми се прави той. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо се налага сам да напусна работата си като учител по философия и гражданско образование в гимназията на гр. Раковски?

 

След като вече имаше друг подобен случай (злотворна публикация срещу мен, и то по твърде деликатна тема - обвинение в "сексуална извратеност", знаете, веднъж пуснати, до какви изродщини водят слуховете относно нечия "неправилна сексуалност" в нашите родни условия!), в тази връзка виж публикацията със заглавие Защо философите се забавляват като гледат простотиите на мерзавците - и защо е голямо ласкателство да бъдеш обвинен публично, че си "обратен"? днес ми беше нанесен окончателният удар, който ме принуждава да взема единствено възможното решение; ето какво пак написаха по мой адрес, можете да видите как малката дружинка сплотени мерзавци-оплювачи ликуват, а по-долу можете да разберете и какво решение съм принуден да взема в така и така създалата се крайно неприятна ситуация: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кой е най-разумния и достоен начин за решаването на конфликта "Пашев-Грънчаров"?

 

ОФИЦИАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ТЪЙ ВОЙНСТВЕНИЯ ГРАЖДАНИН ГЕОРГИ ПАШЕВ:

Гражданино Пашев, най-официално те каня утре във воденото от мен предаване ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, което, както знаеш, е специализирано за философско консултиране. И ти предлагам заедно да обсъдим тъй интересния и поучителен, изпълнен с огромен възпитателен смисъл казус около нашия спор или крамола, или караница, както искаш го наречи. Предлагам ти да дойдеш, в противен случай аз сам ще анализирам казуса понеже наишстина смятам, че той е изключително интересен за зрителите. Това ти предлагам. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кога Бог, тъй странно бавещ се да прибере душата на проклетата баба Марийка, смущаваща спокойствието на социалните служби, най-после ще си свърши работата?!

 

До г-н Георги Титюков, Заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” 

До г-н инж. Анести Тимчев, Заместник-кмет „Екология и здравеопазване“ 

До д-р Сийка Иванова Димчева, Директор на РЗИ Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА-ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Ангел Грънчаров, небезразличен гражданин, жител на гр. Пловдив, приятел на 89-годишната самотна и болна баба Марийка Иванова 

Уважаеми г-да заместник-кметове на Пловдив, 

Уважаема г-жо Директор на РЗИ Пловдив, 

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

В свой сигнал до г-жа Директора на РЗИ Пловдив и до Кмета на Пловдив преди известно време ми се наложи да ги алармирам, че баба Марийка е принудена да живее крайно тежки хигиенни условия в своя разбит и негоден за обитаване апартамент, намиращ се в блога на ул. Копривщица 15 на кв. Смирненски (в която няма елементарни условия за живот, няма ток и вода, няма врати, прозорците са счупени и пр.). Вече година бабата (която при това не е в добро здраве, предвид силно напредналата й, прогресараща старческа деменция) живее в тези условия и за мен е цяло чудо, че въпреки всичко оцелява. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Искате ли да започнем дебат по въпроса: "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"

На какво ли се дължи прекалената доброта и тъй нежничкия глас на сегашния министър на образованието? Аз имам свое обяснение, но ми се ще да разбера вашите предположения и след това ще кажа своето тълкуване на този прелюбопитен феномен.  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво небезразличните граждани запитаха г-н Министъра на образованието и науката?

Моя публикация в блога е подбудила общността на небезразличните граждани да обсъди поставените проблеми и след дискусия да излезе със свое становище, което е изразила в поредното си отворено писмо до институциите (забелязах го току-що публикувано в техния блог и веднага решавам да известя за това читателите на моя блог), ето, заповядайте, погледнете го: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Предаването "Изкуството да се живее" от днес, темата е: Докъде води безчувствеността - или бездушието - спрямо различността?

(ГЛЕДАЙТЕ И ЧУЙТЕ ЦЯЛАТА БЕСЕДА, ТЯ Е ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ")

Имат ли право хомосексуалните двойки да имат семейство и деца?

(ГЛЕДАЙТЕ И СЛУШАЙТЕ ЦЯЛАТА ДИСКУСИЯ В КЛИПЧЕТАТА)

Каква е дълбоко моралната изстрадана теория на тъй мъдрия омбудсман на Пловдив?

 

Вчера в 14.00 часа се срещнахме с г-н Здравко Димитров, директора на пловдивското СУ "Св.Кл.Охридски" и разговаряхме по нашия казус, по казуса около назначаването на учител по философия в повереното му училище. Ето, изпълнявам обещанието си (виж: Ще успеем ли с г-н директора на СУ "Св.Кл.Охридски" да решим спора си по един съвсем човешки и дори... мъжки начин?) и ще разкажа какво стана на тази среща - и до какъв извод стигнахме. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Морал, ценности, милосърдие, човещина и пр. - това са бошлаф работи, нали така?

Преди два дни бях на зъболекар. Осмелих се да пристъпя прага му въпреки безпаричието си (съпругата ми, въпреки че започна работа, поради вирус-манията отново е без работа и без никакви доходи, т.е. продължаваме някак да живеем с моята минимална работа на пазач!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

"Вбеси" ли "Прекрасният луд" тъй спокойния иначе философ Грънчаров - или се случи нещо съвсем друго?

Публикувам без никаква редакция писмо на гражданина Пашев до ръководителя на ПОтв Евгений Тодоров, то е по повод на вчерашния специфичен дебат в Дискусионния клуб, който можете да гледате ето тук: В Дискусионния клуб тази вечер: Как един философ се сблъска с едно нихилистично настроено анонимно плямпало? По-долу пък можете да виидите и прочетете краткия мой коментар на това писмо: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кой е верният начин за решаване на конфликти?

(ГЛЕДАЙ И ИЗСЛУШАЙ БЕСЕДАТА НА ВИДЕОТО)

Докъде стигна казусът с моя тъй сърдечен блян-копнеж да имам свястни ченета?

Ето какво пловдивските социални органи отговориха (по моя казус около ченетата) на Министерския съвет и на Министерството на социалната политика. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ВИЖ КОПИЯТА НА ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ)

Как помага на бедните изритани от образованието и беззъби учители нашата тъй приказна "социална" иначе държава?

 

По публикацията със заглавие Министерският съвет ли се зае с решаването на проблема с моите ченета? имам коментар-въпрос във фейсбук, който ми дава повод да разкажа какво е развитието по този житейски казус, който, няма как, ще заеме подобаващото място в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Ето какво отвърнах на този бдителен другар, поставил ми тъй логичния въпрос: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво става в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" напоследък?

ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН: Документът по-долу е писан преди доста години, но днес попаднах на него в архива си и реших да го публикувам от чисто исторически, така да се каже, интерес: да знаят идните поколения какви история са ставали в "системата на образУванието" в тъй приказната страна Мутроландия. Читателите на този свободолюбив и правдолюбив блог добре знаят по-нататъшния, бъдещия развой на представените в документа събития, довел до моето епично двукратно опраскване от системата, превръщането ми в образователен дисидент, лишаването ми от преподавателски права по съвсем "законен" начин, е, вярно, според нормите на Мутроландската "законност" де, накрая, до остракирането ми от, повтарям, тъй бляскавата "образУвателна система" в тъй свидното ни иначе отечество. Толкова, а сега ви желая приятно четене и приятни размисли, вервам, тия, които имат нервите да изчетат този многозначителн документ, нема да съжаляват никога че са го сторили: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Докъде стигна войната ми с образователната аристокрация-бюрокрация, която с последни сили водя вече 10 години?

 

Получих следното писмо от МОН: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Ще се насладите ли на потресаващия шедьовър на емоционално наситената административно-политическа и морално кристално-чиста директорска проза?

Поради огромния интерес и защото мнозина от читателите на блога ме помолиха да публикувам епистоларния шедьовър на г-н директора на пловдивското средно училище, носещо името на Свети Климент Охридский, се принудих тази сутрин да избера някои от най-впечатляващите словесни шедьоври-бисери на въпросния тъй правоверен спрямо системата (в която е блаженствал през целия си живот!) директор, от които можете да си направите извод какъв колосален растеж е преживял българския език от времето на Свети Климент Охридский та досега! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ - И СЕ НАСЛАДИ НА ШЕДЬОВЪРА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО АДМИНИСТРАТИВНО СЛОВО)

Съдебен, телевизионен или около "кръглата маса" ще бъде дуелът ми с тъй страдащия директор на СУ "Св.Кл.Охридски"?!

Вчера следобед директорът на СУ (значи "средно училище") "Св. Кл. Охридски" в Пловдив г-н Здравко Димитров (съименник на кмета на Пловдив, имената им съвпадат!) във връзка с моя публикация в блога (виж: Докога интересите на разпищолилата се директорска номенклатура ще са "свещена крава" за самозабравилата се властваща "образователна" бюрокрация?) ми изпрати по имейла три много интересни документа, придружени със следното безкрайно любезно съпроводително писъмце (от което едва не получих... инфаркт, разбира се, като изчетох всичко, не мигнах тази нощ!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как да познаваме кой е глупак?

Мъдрия човек не можеш да го засегнеш: като му говориш истината не се обижда, а пък на неистината не обръща внимание. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)