понеделник, 13 юни 2016 г.

Четете, четете, четете…


ЗА ЧЕТЕНЕТО И ОЩЕ НЕЩО – разговор за четенето днес в силистренския парк

„Чети с мен” е национална кампания по инициатива на президента Росен Плевнелиев за насърчаване на четенето, в която се включи и силистренската библиотека „Партений Павлович”. Ето защо на 11 юни силистренските библиотекари разположиха импровизирани читални в дунавския парк на града, като канеха млади и стари читатели да се включат в кампанията, разбира се с четене. Какво мислят читателите и библиотекарите за четенето? Как присъства то в техния живот и как се променят навиците за четене днес? Ето какво споделиха някои от тях на тези въпроси:

Четеш ли книги?

Емил на 11 г.: Да.

Как предпочиташ да четеш – от интернет или от книга?

От интернет, защото са по-интересни. Оттам чета например „Дневникът на Дръндьо”, Хари Потър и др. Любимият ми автор е Емил Конрад.

Мартин на 11 г.: Предпочитам да чета от интернет. Влизам в Гугъл и пиша заглавията на различните книги и автори и те ми излизат. Любимите ми автори са Асен Разцветников, Иван Вазов и др.

Християн на 9 г.: Обичам да чета книги. Предпочитам да чета от интернет. Любимите ми книги са „Българ”, „Дневниците на Дръндьо”, „Хари Потър” и др., които намирам чрез търсачките и те ми излизат като електронна книга. При избора ми на книги гледам основно да са ми забавни.

Мартина на 12 г.: Обичам да чета книги. Обичам да чета всякакви книги. Чета и от интернет, и от хартиен носител. Повечето от любимите ми книги са в жанра фантастика - фентъзи.
Четат ли хората повече и как се променя четенето?

Светомира Вачева - библиотечен специалист: Чисто професионално се занимавам с четенето от 11 години – тоест от 11 години работя в библиотека и ми прави впечатление, че през последните 4-5 години се увеличава интереса към книгата, към книжния носител - в нашата библиотека сме предимно на книжен носител. Прави ми впечатление, че последните 5 години хората вземат все повече книги за вкъщи. Явно четат доста повече. Да не говорим, че преди възрастовия ни диапазон беше малко ограничен. Някъде между 40 и 65 г., бяха най-активните ни читатели. Докато сега, благодарение на активната дейност на детски отдел, започват да четат все по-рано и обхващаме вече и тийнейджърите, което е много важно.

Имат ли основания в последно време обвиненията към младите, че са неграмотни и не обичат да четат?

Страшното е не, че са неграмотни, страшното е, че са полуграмотни. Един неграмотен човек изобщо не може да чете. Нашите са полуграмотни, тоест те могат чисто физически да четат, но не искат да четат. Личното ми мнение е, че вината за това е в образователната система, тъй като ги претоварват с прекалено много излишна информация. Учителите, моите извинения, вече не са едновремешните педагози, които адаптираха учебната програма към ученика. Сега са едно към едно – каквото им спуснат, това рецитират.

Какво трябва да се чете в училище?

Всичко, абсолютно всичко!

Хари Потър трябва ли да се изучава?

Защо да не се изучава?! Между другото Хари Потър, въпреки че е чиста проба фантастика и измислица, учи кое е правилно и кое е грешно и учи, че може да сте само трима или четирима, но когато е правилно, накрая ставате 3-4 хиляди, всички се обединявате и лошият къде заминава? Който е гледал филма... пуф и... няма го!

Какво предпочитат да четат децата в силистренската библиотека?

Напоследък фентъзи-елементи от реалния живот смесени с приказни елементи, смесени с научна фантастика. Пърси Джексън е хитът в детския отдел. Всъщност дори не в "Детски отдел", а между 12 и 16 годишните. Три серии на Рик Риърдън. Прави ми впечатление, че много четат тази поредица, която наричаме „Себепознание” - при тях е от типа „Дневниците не загубенячката”, „Как да преуспееш в училище”, „Дневниците на Дръндьо” и др. Това е ежедневието на едно дете на Запад и те си го гледат и го сравняват с тукашния живот.


С какво може да помогне събитие като днешното за увеличаване на интереса, на любовта към четенето и книгата?

Децата трудно идват до библиотеката, да не говорим че ние нямаме материалната база да им предоставим удобно и приятно място. Така че вече не е като едно време, информацията да е само при нас. Информацията е навсякъде. Ние я подбираме, систематизираме, правим я по-достъпна за читателите и след като те не идват при нас, ние отиваме при тях.

Какво бихте казали на читателите днес?

Четете, четете, четете… защото, ако искате да ви вземат на работа днес ви съдят по начина, по който си казвате изреченията. Ако не сте чели, няма как. Каквото и да е, обогатява речника, независимо дали от интернет или на хартиен носител, четете!

Димитър Пецов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 9 юни 2016 г.

Новата книжка на списание HUMANUS е достъпна вече за четене онлайн


Приятно четене, приятни размисли!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.