Кой е виновен?

 

Кой е виновен?

Ето този човек уби глутницата вилнеещи тинейджъри, някои от тях ученици в елитни училища (на какво ли ги учат в училище?!) от "средни нормални семейства", самообявили се за "ловци на пед.офили", набедили го и го били 60 минути, цял час (!!!), докато му нанесли поражения на много органи, несъвместими с живота; гасили и цигари по тялото му...

Бог да прости убития, вечен покой на душата на страдалеца! А на убийците дали ще прости някой, най-вече самия Господ?

Обществото е такова, каквито са децата му; децата са огледало на обществото. Каквито сме ние, такива са и децата ни. И внуците ни са като нас. А може би са и по-лоши от нас? (Или пък са по-добри?) Слава Богу, че всички човеци не са еднакви, това е най-доброто! Но да запитам това, което никой не пита:

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА УБИЙСТВО?

Всички? (Всички значи никой!) Ако, примерно, с поне един млад човек от тази побесняла и озверяла от омраза глутница тинейджъри, т.е. юноши и деца, някой се беше сетил да разговаря, че да си човек е свято нещо (ний, човеците, сме Божии чада!), че всеки човек, дори и лошият, заслужава безусловно уважение, че не бива да си позволяваш никакво насилие към друг човек, дори и да е много различен от теб, този същият тинейджър дали нямаше да каже на вилнеещите си другари:

"Хей, хора, спрете се!!! Моля ви се, недейте така, та това е човек?! Оставете го! Имайте малко милост! Така не бива да се постъпва спрямо друг човек! Освестете се! Стига злоба!"

И дали тогава, ако беше се сетил да каже това, дали тогава убитият нямаше сега да бъде жив?

Нито родител, нито учител, нито гражданин, нито друг младеж, техен приятел, нито свещеник, нито полицай, никой, абсолютно никой не се е сетил да поговори човешки с нито един от тези оскотели от ненавист, от злоба, от простотия млади хора!!!

И те убиха човек! (И му взеха 30-те евро ит джоба му - за да се почерпят с дюнери!!! Награда за "добре свършената работа"!)

Кой тогава е виновен за това убийство?

И как сега да съдим тия млади убийци? Кой трябва да е на подсъдимата скамейка? И какво ще става занапред с тях? В затвора ли да ги натикаме? А знаете ли що ги чака в затвора?! И тях ли да убием?

ДАЛИ И НИЕ НЕ СМЕ УБИЙЦИ КАТО ТЯХ? (Потенциални засега!)

Докъде ще я докараме ако почнем да решаваме отношенията си със злоба, с бой, с кютек, с насилие, с тояги, с убиване?

Как да си спасим оскотелите от злоба души - и своята, и на ближните, и на децата, и на внуците си?

Питам само.

Приятни размисли!

Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Българската масова народна посткомунистическа душа съвсем не обича да спазва правилата. Ето ви малък, но многозначителен пример, взет направо от самия живот (разигра се пред очите ми преди пет минути!):

Идва в Костенец бързият влак от София за Бургас. Няма много пътници, но скоро се разиграва следната мила сценка.

Гражданинът Грънчаров, който има проевропейски наклонности, си търси мястото (във влака има запазени места!). На мястото ми обаче седи и хърка нашенец. Аз съм нагъл и го събуждам, казвам му, че се е разположил на мястото ми. Той облещва очи и промърморва:

- Това място да не е твое бе?! Аз съм седнал преди теб и то си е мое!

Казва ми това и затваря очи да си продължи съня. Аз обаче му казвам, че влака е със запазени места и това е моето място. Оня почервенява от гняв че не му позволявам да си поспи, отсича:

- Леле, какъв опак човек?! Ти кьорав ли си та не виждаш, че има много свободни места? Сядай някъде, стига си ми лазил по нервите! - заинати се поспаланкото и пак затвори очи.

Аз му рекох:

- Искам да си седна на моето място за да не ме вдигне някой гадняр като мен след пет-десет минути!

От близките седалки будни граждани с интерес наблюдаваха сценката. За мое щастие мина кондукторът и рече:

- Какво става тука? За местото ли се карате? Има бол свободни места, сядайте където искате!

Като видя тази мощна подкрепа от властта, нашенецът, окупирал (като руснак чужда земя!) моето кресло, се обнадежди:

- И я така му викам ама тоя педант иска да седне на моето место, претендира, че било, моля ви се, негово!

Публиката силно се впечатли от думата "педант", а един младеж даже веднага я написа в Гугъл да разбере що значи.

Аз рекох:

- Искам да си седна на моето място. Обичам да спазвам правилата. Мразя анархията.

Разговорът заплашително започна да се превръща във философски, по физиономиите на зяпачите се появи разочарование, те явно се надяваха да стане бой. (Младежът знаеше що значи думата анархия и се ухили разбиращо!)

Кондукторът по неволя рече:

- Гражданинът иска да си ползва правото. И е платил за това запазено място. Налага се, господине, да станете от мястото му!

Оня свободолюбец онемя и дори стана, моля ви се! Но извади билета си, прочете номера на мястото си и каза гордо:

- Аз пък ще си седна на моето място! Ако някой е седнал на него, ще го дигна както ей-сега тъй грозно постъпиха с мен!

Оказа се, че някаква другарка с много чанти била седнала на неговото място. Тя изрева на умряло и нагло го помоли да седне на друго място. Но моят човек, поучен вече от горчивия си опит, категорично възрази. Другарката или дамата с чантите си намери своето място и събуди пътника, който блажено си хъркаше на нейното място! Във вагона започна истинска буря. Анархията обаче, казват мъдрите, е майка на реда.

След половин час всички вече седяха на своите собствени места. Даже придобиха културен, европейски вид. Помогнах им да се поевропейчат малко.

Това е. Малко се иска българинът да свикне да уважава правилата и да заживее по-спокойно и дори щастливо...

Как изкуственият интелект представя книгата ми "Животът на душата: ПСИХОЛОГИЯ"?

        

 

Какво представлява книгата на философа Ангел Грънчаров "Животът на душата" (Психология)?

ChatGPT said:

Книгата на философа Ангел Грънчаров „Животът на душата (Психология)“ е едно от неговите най-зрели и системни философско-психологически съчинения. Тя представлява опит за цялостно философско разбиране на човешката душа, разгледана не като биологически или медицински феномен, а като жива духовна реалност, която определя личността, свободата и смисъла на човешкия живот.

Ето няколко основни характеристики и идеи на книгата: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо мълчанието не е злато, а е злото?

Новата-стара - и, предполагаме, вечна! - шефка на пловдивското образУвание г-жа Иванка Киркова!

Вчера написах поредно есе от моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ (водя го от много години!), то е със заглавие: Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището? . Днес имам да допълня нещичко, щото, както е тръгнало (понеже, както е известно, живеем в интересни времена!), всеки ден ще има нови и нови събития и случки, достойни за отбелязване, обнародване, увековечаване. Ето какво стана вчера, ще се постарая да бъда пределно кратък.

Симпатизиращи ми колеги в училището, в което работя, ме известиха, че учителка по история (която, естествено, е с пределно ясни и твърди комунисто-путински и антиевро-американски убеждения!) се провикнала в учителската стая с ето този тъй съкровен и патетичен душевен отклик, зов, призив, рев или възглас:

- Ех, кога ще го опраскат този Грънчаров, щото това неговото съвсем не се търпи! Но ще му "свием сърмите" де, няма страшно! Наложи се да отидем в РУО-Пловдив категорично да поставим въпроса за неговото незабавно отстраняване! Там ни изслушаха внимателно и ни казаха, че са съгласни с нас и че няма да допуснат да продължи неговото тъй неправилно преподаване! Хайде де, на демократ и либерал ще ми се прави той. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво става в най-"елитните" училища в Пловдив - и защо философите трябва да ги слушате най-внимателно и то овреме?

Попаднах на ето тази забележителна поредица от публикации за едно от най-"елитните" училища в Пловдив, в което моя милост също е учителствала - през славните 90-те години на ХХ век! Моля, изчетете ги, няма да съжалявате: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как преживявам гаврите, които животът и съдбата ми сервираха в последните толкова тежки за мен дни?

Ето какво написах преди малко на приятелите си в групата на Философския дискусионен клуб, която имаме в месинджъра; реших в един момент, че не е зле да дам публичност на написаното, щото днес и много други приятели ми се обадиха, да, знам добре, че много хора се вълнуват и преживяват по повод на ситуацията, в която се оказах в последните дни; та там значи написах ето какво: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как комунистите "обобществяваха" жените: бяха ли жените общи в началото на комунизма?

Хиляди участвали в демонстрациите под надслов “Долу срамът!”

Голи комунисти марширували по Червения площад

Автор: Румяна Генадиева

Всяко момиче било длъжно да задоволява сексуалните мераци на комсомолците

Изнасилванията се превърнали в природно бедствие

Днес е трудно да се повярва, но от 1924 до 1927 г. на Червения площад в Москва се провеждали демонстрации на абсолютно голи хора. И това не били десетина човека, а няколко хиляди. Всичко започнало с движението на радикалните нудисти, оформило се през 1924-1925 г. Многобройни групи безсрамни мъже и жени - напълно голи или с препаски през телата си, на които било написано: “Долу срамът - той е буржоазен предразсъдък”- влизали в столове, кина, трамваи, дефилирали по улиците и площадите. Те скандирали: “Долу сексуалната измама! Ние, комунистите, не се нуждаем от дрехи, които да покриват красотата на тялото! " (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво мислите, как вие решавате този тъй благодатен нравствен казус?

 

Многоуважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки! :-)

Искам да ви задам един въпрос, който терзае клетата ми душа напоследък, ето го: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кой е най-разумния и достоен начин за решаването на конфликта "Пашев-Грънчаров"?

 

ОФИЦИАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ТЪЙ ВОЙНСТВЕНИЯ ГРАЖДАНИН ГЕОРГИ ПАШЕВ:

Гражданино Пашев, най-официално те каня утре във воденото от мен предаване ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, което, както знаеш, е специализирано за философско консултиране. И ти предлагам заедно да обсъдим тъй интересния и поучителен, изпълнен с огромен възпитателен смисъл казус около нашия спор или крамола, или караница, както искаш го наречи. Предлагам ти да дойдеш, в противен случай аз сам ще анализирам казуса понеже наишстина смятам, че той е изключително интересен за зрителите. Това ти предлагам. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Що е интелигентност - и вярно ли е, че интелигентните хора са по-успешни, по-здрави и по-щастливи?

 

Предимството да си умен: защо интелигентните хора живеят по-добре

Какво е интелигентност, от какво зависи нейното ниво и по-добре ли живеят интелигентните хора? Тук обобщаваме много интересни изводи на психоложката проф. Елсбет Щерн, която интензивно се занимава с този въпрос.

... Вестник "Зюддойче Цайтунг" потвърждава изводите на проф. Щерн и посочва, че според редица специалисти общата интелигентност дава добри изходни позиции за успехи в училище и в професията, за по-високи доходи и за житейско преуспяване. Като фактор общата интелигентност е по-важна от други свойства като мотивация, прилежност, дисциплина и креативност, макар че те често вървят ръка за ръка с интелигентността. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Кога Бог, тъй странно бавещ се да прибере душата на проклетата баба Марийка, смущаваща спокойствието на социалните служби, най-после ще си свърши работата?!

 

До г-н Георги Титюков, Заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” 

До г-н инж. Анести Тимчев, Заместник-кмет „Екология и здравеопазване“ 

До д-р Сийка Иванова Димчева, Директор на РЗИ Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА-ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Ангел Грънчаров, небезразличен гражданин, жител на гр. Пловдив, приятел на 89-годишната самотна и болна баба Марийка Иванова 

Уважаеми г-да заместник-кметове на Пловдив, 

Уважаема г-жо Директор на РЗИ Пловдив, 

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

В свой сигнал до г-жа Директора на РЗИ Пловдив и до Кмета на Пловдив преди известно време ми се наложи да ги алармирам, че баба Марийка е принудена да живее крайно тежки хигиенни условия в своя разбит и негоден за обитаване апартамент, намиращ се в блога на ул. Копривщица 15 на кв. Смирненски (в която няма елементарни условия за живот, няма ток и вода, няма врати, прозорците са счупени и пр.). Вече година бабата (която при това не е в добро здраве, предвид силно напредналата й, прогресараща старческа деменция) живее в тези условия и за мен е цяло чудо, че въпреки всичко оцелява. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какъв е смисълът на тъй чудесния, взет направо от живота психологическо-нравствен казус "Пашев"?

Казусът "Пашев" придоби известен отклик в обществото - особено след вчерашния ми видео-коментар и особено след публикацията на разговора ми с въпросното лице, който проведохме в месинджъра (виж: Каква умопомрачителна, но душеспасителна дискусия проведох днес с гражданина, университетския преподавател и страдалеца Георги Пашев?). Появиха се какви ли не реакции, коя от коя по-чудновати и психарски (голяма част няма как да допусна до публикуване - щото блогът ми не е руски нужник!). Сред всичкия боклук обаче се появи и едно бисерче, това е писмо от млад човек, което получих на имейла. Публикувам го с чисто възпитателна цел, ведно с моя отговор до този млад човек, разбира се, скрил съм надлежно самоличността му - понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам писмото му; но съм убеден, че не би възразил, щото е умен, разбиращ човек; ето въпросното забележително писмо: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

Защо ли в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъй вдъхновено пеят песента "Промяна при нас няма - и няма да има!"?

Вляво на снимката е нововъзцарилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Камелия Стоянова, страдаща очевидно от съвсем същите фатални заблуди като знаменитата й предходница на същия пост г-жа Стоянка Анастасова, сега блаженстваща заслужила пенсионерка...

На 10 ноември 2022 г. делегация на групата на небезразличните граждани посети (без покана!) пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - за да се срещне с новата директорка. Както е известно, преди повече от месец и половина ние изпратихме едно отворено писмо, съдържащо ред въпроси до току-що назначената тогава директорка (виж: Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?). 

Оказа се, че новата директорка г-жа и инж. Камелия Стоянова, независимо че е нова, е изцяло подвластна на стила на поведение на предшественицата си на поста (която обслужваше 12 години в качеството си на заместник-директорка), т.е. замълча си, престори се на "ни лук яла, ни лук мирисала", направи се на важна - и пренебрегна и писмото, и питанията ни. Преди две седмици с ново отворено писмо (виж: Докога властващите в пловдивското образование ще си позволяват такова арогантно отношение към нас, гражданите?) ние казахме на въпросната явно не знаеща на кой свят живее директорка някои истини, предупредихме я, че няма да се откажем от намерението си да изтръгнем от нея някои необходими отговори, казахме й също, че възнамеряваме нашата делегация да дойде в нейното феодално владение и да я принуди да седне на масата с нас, гражданите, и въпреки нежеланието си да отговаря на въпросите ни. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо положението е отчайващо: какво доказателство намерих, че българинът съвсем не цени истински важните неща?

Направих си тия дни един хубав експеримент във Фейсбук, запитах приятелите си там, зададох им един въпрос, на който ми отговориха много хора; ето въпроса, а по-долу ще направя кратък коментар на отговорите: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Знаете ли колко интересен е животът при нас, лудите, дето си правим пиар - като помагаме поне малко на лудата баба Марийка?

 

Странно нещо е животът, не знам дали сте забелязали това? И ние самите, дето правим живота си, сме не по-малко странни... ако думата е подходяща, май не е много подходяща за това, което искам да ви кажа. (Дано до края на разсъждението си намеря точната дума, която сега ми се изплъзва, да видим де...) Както и да е, все пак ще ви кажа нещо, което може да ви обърне вниманието към тази страна на тъй богатия иначе, сиреч прекалено многолик живот. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо сгрешеният "преподавателски подход", изключващ свободата, необходимо води до обезчовечаването на ученици и учители?

Форум за свободно обсъждане на образованието (учители - общество), Преслава Байчева: Емпатията е умението да съпреживяваме чуждите емоции. Тя ни помага да подходим с разбиране към отсрещната страна без да бъдем нападателни или осъдителни. Емпатията е ключов фактор за успешна работа в екип и ефективна училищна общност.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Т.н. "даскалски манталитет" в обичайното разпространено разбиране изисква учителят да е безчувствен, т.е. да крие, да не показва личността си и най-вече чувствата си. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Да приема ли поста министър на образованието и науката, който ми предложиха?

 

Днес мисля по един най-важен екзистенциален въпрос, така много мисля, че ми пламна главата вече; да кажа накрая и на вас, ето какъв е този въпрос: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Коя е искрата, от която ще се разгори пламъкът на промяната в образованието - и в живота ни?

Отговарям на този въпрос. Записът е предназначен за излъчване по Пловдивската обществена телевизия, това ще стане съвсем скоро във воденото от мен предаване, наречено "Изкуството да се живее".

Да, аз смятам, че трябва да живеем достойно, а не като презрени мижитурки. Питам най-настойчиво:

Защо мълчат учителите, докога ще се страхуват, не е ли срамота и грехота да не изпълняват своята тъй възвишена духовна мисия, да са дезертирали от нея?! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ГЛЕДАЙ КЛИПЧЕТО, В КОЕТО ОТГОВАРЯМ НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС)

Коя е нормалната, човечната, истински смислената оценка на толкова заплетената ситуация в пловдивското образование?

 

В петък следобяд аз и колегата Николай Димов направихме визита на новата шефка на РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова (тя иначе е експертката по философия, гражданско образование и религия!). Разговаряхме (спорихме, дебатирахме) почти час, тя извика при себе си един друг експерт, която да я подпомага в дебата. Разбира се, и дума не можеше да стане за видеозапис на нашия разговор - по причина на това, че г-жа Кръстанова е решително против. А дебатът беше не само горещ, но и съдържателен, знаете, аз обичам да поставям тъй безинтересния за държавните чиновници човешки (нравствен) аспект на проблемите. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как водеше занятията по психология в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" изгоненият от образованието "пълен некадърник Грънчаров"?

Начало на диалог на канала ми в youtube.com:

Heyy Hey: Трябват ни повече такива учители! Браво! 

Angel Grancharov: Благодаря за подкрепата! Дано не иронизирате. (Прочети ЦЕЛИЯ ДИАЛОГ И ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО, СЪДЪРЖАЩО ЦЯЛОТО ЗАНЯТИЕ)