Как толкова умната властваща образУвателна бюрокрация на тъй приказната страна Мутроландия окончателно ми би шута от образУвателната система?

На снимката е г-жа, пардон, другарката Антоанета Пакова, активистка на БСП-БКП и успешно преживяла всички власти и правителства в тъй бурния и епичен преход на българите от зрял и триумфиращ комунизъм към изродена менте-"демокрация", с извинение; сега в пенсионна възраст най-успешно се изявява като Началник на РУО-Пловдив във всички моменти, в които същото учреждение не се управлява от мутро-комунисто-гербовашки продължители на тъй великото и славно дяло на БКП-БСП!

Само две фатални точки бяха напълно достатъчни за прецакването ми и този път (вече за последно и окончателно: понеже тази година ми беше последна - преди достигането на пенсионна възраст!) от тъй умната властваща образУвателна бюрокрация на тъй приказната страна Мутроландия, която и тази учебна година успешно ми би шута - и така спази омертата по остракирането ми от българското образование заради моите крайно "неправилни", "вредни" и наистина крайно "опасни" (за властващите бюрократи, естествено, не за някой друг!) възгледи, касаещи обучението на младите хора по философия и гражданско образование! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Майчице, какъв кошмарен сън сънувах тази нощ?!

 

Дамата на снимката е новата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Камелия Стоянова, която е прочута най-вече със своята тъй показна набожност; учениците до нея са нейни приближени активисти, участвали най-верноподанически в терора над учителя-дисидент-еретик Грънчаров - и имащи, респективно, неоценими заслуги за опраскването и изгонването му от това училище...

Тази нощ се събудих от един сън, съвсем странен, дори сюрреалистичен, мистичен даже; подобни сънища често ми се явяват напоследък (много често като се събудя, забравям сънуваното, но този път положих специални усилия да го запомня: като се събудих, записах в бележника си на смартфона какво съм сънувал, взех мерки да не го забравя!), и тъй, разказвам: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Дали, с Божията помощ, все пак ще мога да избегна приготвената ми от мутроландското "здравеопазване" - и образУвание! - зловеща участ?

Налага ми се да напиша нещичко в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, тази поредица я водя от години, в нея освен за битките ми с разпищолилата се властваща образУвателна бюрокрация пиша и за ставащото във всекиднението на един (не)обикновен, смея да го кажа, български учител. 

Между другото около съдебните ми битки с властващите в образУванието мутро-гербовашки калинки се наложи да събера поредиците от ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ в някои сборници, които издадох на хартия (представих ги като документ в съда!); оня ден ми попадна като си нареждах архивите един екземпляр, разлистих го, зачетох се и ми се стори твърде интересно четиво (щото времето тече, паметта забравя, а написаното остава завинаги!). 

Както и да е, мисълта ми е, че има смисъл да се водят такива лични дневници, стига, разбира се, в тях да не пишете само какво си ял и как си спал. Аз винаги пиша за истински важжни неща, които не касаят само мен или семейството ми, а много повече хора, да, така или иначе касаят всички (даже и ония, които не съзнават това!). Ето сега какво искам да ви кажа. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо ли другарят Николай Радев, "модерният ляв" директор-социалист на Езикова гимназия в Пловдив избра да ме опраска точно днес, на 9-ти септември?

 Негово кралско-царско величество другарят Николай Радев, социалистически владетел на Езикова гимназия в Пловдив

Тези дни устроих малък и твърде простичък тест на "социално загрижения" социалист-директор на Езикова гимназия в Пловдив другаря Николай Радев (той освен директор на учебно-възпитателно учреждение е и активен политик от БСП, естествено!). Ето малкото тестче, което му направих за да установя степента на неговата така лицемерна "социална загриженост": (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Да помълчим за кончината на българското образУвание, за образУванието в тъй приказната страна Мутроландия, което отдавна е труп...

Понеже наближава новата учебна година искам да разкажа една случка, която доста добре илюстрира ситуацията в нашите училища; става дума за разговор между мен и един учител. Днес, връщайки се към Пловдив, в Костенец срещам един човек, мой набор, за когото знам, че е учител; заговорихме се, ето тази част от разговора ни, която именно е интересна в посоката, която в случая ме интересува: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Как протече дискусията по демократичен избор на учител по философия в училището на една многострадална демократично настроена директорка?

Ще напиша нещичко тази сутрин за моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, поредица от есета, която пиша от години... 

Тия дни ме поканиха в едно училище за т.н. "събеседване" или "интервю". Знаете, че съм безработен учител по философия, ето, минаха вече пет години от последното ми опраскване-уволнение от бдителни властващи мутро-гербовашки калинки в образУванието - изгониха ме от училище защото, моля ви се, съм бил развращавал младите като съм ги учил да мислят самостоятелно и свободно. За това мое непростимо престъпление имам честта да съм остракиран от тъй бляскавото образУвание на тъй приказната страна Мутроландия - и съм официално провъзгласен за учител-еретик, дисидент и също така за най-зъл "народен враг". С оглед да подразня завистниците ще кажа и това, че аз съм щастливецът сред философите, който има честта да го споходи участта на великия Сократ, един истински философ; е, засега само не са ме убили, но има време да ме наградят и с тази толкова голяма чест. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)