Дали, с Божията помощ, все пак ще мога да избегна приготвената ми от мутроландското "здравеопазване" - и образУвание! - зловеща участ?

Налага ми се да напиша нещичко в моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, тази поредица я водя от години, в нея освен за битките ми с разпищолилата се властваща образУвателна бюрокрация пиша и за ставащото във всекиднението на един (не)обикновен, смея да го кажа, български учител. 

Между другото около съдебните ми битки с властващите в образУванието мутро-гербовашки калинки се наложи да събера поредиците от ДНЕВНИКА НА УЧИТЕЛЯ в някои сборници, които издадох на хартия (представих ги като документ в съда!); оня ден ми попадна като си нареждах архивите един екземпляр, разлистих го, зачетох се и ми се стори твърде интересно четиво (щото времето тече, паметта забравя, а написаното остава завинаги!). 

Както и да е, мисълта ми е, че има смисъл да се водят такива лични дневници, стига, разбира се, в тях да не пишете само какво си ял и как си спал. Аз винаги пиша за истински важжни неща, които не касаят само мен или семейството ми, а много повече хора, да, така или иначе касаят всички (даже и ония, които не съзнават това!). Ето сега какво искам да ви кажа. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)