Резюмето на моята статия за образованието, подготвена за международното списание АУСПИЦИЯ

Това е корицата на излизащото в Чехия международно списание АУСПИЦИЯ, в което предстои да излезе моя статия за философията и стратегията на образователната реформа в България. Тук публикувам анотацията към нея, иначе статията е около 15 страници.

Проект за незабавна реформа на образованието в България

(Кога ще затворим фабриката за безличности?)

Ангел Грънчаров, България

Анотация: Авторът описва тежката ситуация на намиращото се като в задънена улица българско образование, в което независимо от десетилетната демократизация никакви същностни промени до този момент не се случиха – в него продължава да господства моделът или системата на авторитарното неуважение на личностния суверенитет и автономия, на правата на човека, в него е характерен външният натиск за да бъдат фабрикувани сивите „човешки продукти”, обслужващи при това един зле разбран „обществен интерес”. Унифициращият, дезиндивидуализиращ модел в образователната сфера на България, уви, продължава да съществува в своя порочен социалистически вид, основан на външното комунизиране или обезличаване на личността. За да се смени този модел авторът смята, че в съзнанията трябва да се извърши истинска духовна революция, ориентираща ги към ценностите на либералното мислене и отношение към човека. Личността е раз-личност, личности не се раждат чрез потискане на личностното начало у младите. Всичко трябва да се промени, при това трябва да се действа преди всичко в сферата на непосредствения практически живот, в сферата на непосредствените отношения с младите хора. Всеки ден трябва да се внасят някакви изменения, да се търси новото, трябва всичко да бъде възприемано в творческа светлина, да се предприемат какви ли не иновации, инициативи и т.н. Животът и съвременността трябва да навлязат в българското училище и отношенията в тях трябва да ги очовечаваме на почвата на свободата – свободата ще ни даде всичко това, от което се нуждаем. Свободата постоянно ражда благодат. Страхът от свободата е гибелна и при това съвсем глупава емоция.

Аннотация: Автор описывает тяжелую, тупиковую ситуацию в сфере болгарского образования, в котором несмотря на десятилетную демократизацию никакие сущностные перемены до сих пор не случились – в нем продолжает господствовать модель или система авторитарного неуважения личностного суверенитета и автономию, прав человека, в нем характерен внешния нажим для того чтобы фабриковать серые „человеческие продукты”, обслуживающие при этом плохо понятого „общественного интереса”. Унифицирующая, дезиндивидуализирующая модель в образовательной сфере Болгарии, увы, продолжает существовать в своем порочном социалистическом виде, основанном на внешней коммунизации или обезличивания личности. Чтобы менять эту модель автор считает, что в сознаниях надо совершится подлинная духовная революция, ориентирующая их к ценностям либерального мишления и отношения к человеку. Личность есть раз-личность, личности не рождаются если елиминировать личностного начала у молодых. Все должно переменить, при этом надо также и действовать прежде всего в сфере непосредственной практической жизни, в сфере непосредственных отношений с молодыми людьми. Каждый день надо вносить какие-то изменения, искать новое, надо воспринимать все в творческом свете, предпринимать разные инноваций, инициатив и так далее. Жизнь и современность должны войти в болгарской школе и отношениях в ней надо очеловечивать на почве свободы – свобода именно дасть нам все, чем мы нуждаемся. Свобода постоянно рождает благодати. Страх от свободе гибельная и при этом слишком глупая эмоция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Приемаме поръчки за първото издание на книгата "За НЕздравомислието" и за новата книжка на списание HUMANUS

Това са кориците на две предстоящи хартиени (книжни) издания - една книга и също така поредната книжка на HUMANUS, списанието за съвременно образование и за духовност. Приемат се поръчки, сега е моментът да ги поръчате - ако желаете да си ги набавите. По книжарниците и по павилионите за периодични издания тази книга и това списание няма да се разпространяват - по съвсем понятни причини... (От само себе си се разбира, че тези две издания не вървят "в комплект", ясно е, че всяко от тях може да бъде поръчано поотделно и самостоятелно.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

От нас зависи какво ще бъде!

КАКВО ОЧАКВАШ ОТ НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА?

Репортаж от мястото на събитието ЕГ ”Пейо Яворов” в гр. Силистра, написан от Михаела Тимофеева

Най-любимият звук на всеки ученик е последният звънец за учебната година, а най-омразният ни – първият звънец. На мен ми беше деветият първи учебен ден и ентусиазмът ми, да си призная, изчезна още с виждането на Езикова гимназия в далечината и се върна почти толкова бързо като видях съученици и учители. Спомних си за обещанието, което положих пред най-добрите си приятели, че уж тази година ще съм отговорна и позитивна - и просто се усмихнах на всички.

Откриването мина с поздравителни адреси за началото на училище, зайците, пардон, осмокласниците, им изляха едно канче с вода да имат една успешна първа година и така всички влязохме за едни петнадесетминутни часове. От една година не бях чувала и виждала физика, химия, биология, география, история, имам и два нови предмета; общо взето хич не мога да се оплача, че ще имам скучна учебна година. Особено пък с изключителните хора, които се намират в ЕГ и особено пък с новият доброволец от Америка, господин Маккинли Олдън:

- Какво очакваш от новата учебна година?

- Наистина исках да работя в академичната сфера. Надявам се през 2015/2016 да натрупам едно огромно количество прекрасни спомени не само в областта на преподаването, но и с учениците. За разлика от учителя миналата година (Майкъл Пелехач), искам да се съсредоточа върху изграждането на самата силистренска общност, вместо да мисля глобално.

- Винаги питам чужденци каква е разликата между България и родната им страна. Кое беше това, което ти е породило най-голямо впечатление за държавата ни?

- В Америка доста често се случва да не познаваш дори съседите си. САЩ е огромна страна, а щатът ми (Джорджия) е горе-долу с размерите на България. Тук сякаш всеки познава всеки. Харесва ми близостта между хората – поддържането на някакви взаимоотношения изглежда далеч по-лесно, което може би се дължи и на факта, че като народ сте доста емоционални.

Взех едно доста кратичко интервю и от Мечо, китарист в групата Blood Sugar:

- Усещаш ли някаква промяна от края на миналата учебна година и досега?

- Определено има такава, да.

- Поставил ли си си някакви определени цели за 2015/2016 учебна година?

- Фокусът ми е върху подготовката за влизане в МОНТФИЗ.

- С каква специалност?

- Решил съм да вляза с Театър.

- Върху кой предмет си решил да наблегнеш?

- Определено литературата. Но като цяло очакването ми за новата година е да е година изпълнена с цветове, да е интересна. Имаме нов учител Ваня Игнатова по литература и към нея имам много добри очаквания.

И Димитър Пецов, който продължава с интервютата:

Какво очакваш от новата учебна година?

Илиян Китанов (Кили): Очаквам като цяло само положителни емоции, много усмивки, забава и учене, добри преживявания в различни среди, в смисъл да натрупам опит.

Допълнителен въпрос към Илиян: С новия доброволец от Америка нещо замислили ли сте?

Илиян: Все още не сме общували с него много задълбочено. Може би да, в смисъл, че изглежда някакъв, такъв, отворен човек, с идеи. И да, може да се получи нещо.

Маргарита Николаева 11 клас: Очаквам повече знания и практически умения. По-малко стрес, който сами си създаваме. Повече хижи с класа. Като цяло повече забавления. Повече да релаксираме, отколкото да натоварваме сами себе си.

Деница Добрева 11 клас: В момента, в който ми зададе този въпрос, се сетих за часа по български език и литература при г-жа Ваня Игнатова. Която веднага в началото си каза всички предложения, всички идеи и аз се почувствах супер-позитивно настроена като цяло за този час и после започнах да си мисля колко яка ще бъде тази учебна година. Защото очаквам: по-малко стрес… Дано! Определено ще имаме повече време за себе си, за учене и т.н. ... очаквам много възможности, много голяма позитивност, да съм по-сериозна.

Християн Бачков 11 клас: От новата учебна година, в личен план, очаквам да бъда по-сериозен, по-отговорен, повече колаборация с даскалите - от моя страна с тях. И да има не просто сухо, глупаво учене - безцелно, а нещо повече, нещо което да е интересно, да ни научи на нещо, а не само да ни „влезе” в главите за 3 дена и после да „излезе”… а после „защо не сте се справили на теста?”

Доротей Недков (Дъри) 11 клас: През новата учебна година очаквам да постигна неща, които очаквам от три години насам…

Бачков го прекъсва и се провиква: Шестица по физика!!!

Доротей му отговаря и продължава: Бачи, аз съм на по-високи цели… (Всички ахкат с възклицание.)

Очаквам да бъде трудна, изпълнена с труд… имам нещо, което трябва да постигна от три години насам… но е тайна.

Симеон 10 клас: Не мога да кажа, че имам големи очаквания, но очаквам да бъде интересна година. Имаме нови предмети в училище и вероятно ще бъде още по-натоварено. Абе интересничко ще бъде… със сигурност няма да ми е скучно.

Магдалена Трендафилова 11 клас: От новата учебна година очаквам да се усъвършенствам като човек, да получа много повече знания и да открия коя съм.

И отново Михаела Тимофеева: Усещам как това далеч няма да е една скучна учебна година – но това е изцяло в нашите ръце. :-)

Новата книжка на HUMANUS, младежкото списание за съвременно образование и духовност, вече е достъпна за четене онлайн

Приятно четене, приятни размисли! Между другото списанието навърши точно една кръгла годинка от създаването си, миналата година през септември се роди, ето, сега пак е септември! Все още е "бебе" нашето списание, но усилено расте ли расте - и укрепва! Да ни е живо и здраво, а, какво ще кажете, да му пожелаем ли такова нещо? :-) Почва втората си годинка тия дни нашето списание, е, живот и здраве да е само, ще правим нужното да се развива и да става все по-интересно...

Малка група от 26 души успя да направи сериозна промяна в света!

СПИСАНИЕ "HUMANUS" ПРЕДСТАВЯ: ПРОМЯНАТА НА СВЕТА - МАЙКЪЛ ПЕЛЕХАЧ И 10 а

Преди няколко месеца преподавателят по английски език към програмата „Фулбрайт” Майкъл Пелехач вдъхнови учениците от 10 а клас от езиковата гимназия ”Пейо Яворов” гр. Силистра да организират благотворителна кампания с образователна цел – построяването на училищна сграда в Гана, Гватемала или Лаос – за да не учат учениците там под открито небе.

За постигането на тази цел класът направи видео клип, учениците организираха различни инициативи и създадоха страница с набирателна сметка чрез организацията "Pencils of Promise", за да съберат 25 000 долара за 25 учебни дни. Идеята на Майкъл беше да покаже на своите ученици, че дори малка група от 25 души има капацитета да направи промяна в света.

И ето, промяната вече е налице. От снимките, които Майкъл Пелехач е изпратил на класния ръководител госпожа Кремена Радоева, става ясно че строителството на училището в Гана е напреднало и уроците вече ще се провеждат в класните стаи на сграда, предназначена за това.

Написа: Димитър Пецов

Голямо сърце, отворено за нуждите на другите

ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ "HUMANUS" - СВИЛЕНА ГЕОРГИЕВА, която дари част от наградата си на детско социално заведение

16 годишната певица Свилена Георгиева дари част от парите, които спечели от конкурса "Европа в хармония" на Дома за медико-социални грижи за деца гр. Силистра - и така демонстрира не само певчески талант, но и голямо сърце, отворено за нуждите на другите.

Ето какво сподели тя в интервю пред списание "HUMANUS" за мотивите си да направи дарението:

Има много хора в нужда и ние трябва да бъдем съпричастни с техните каузи. Ще помогна от цялото си сърце!

Свилена не за първи път помага от цялото си сърце и става съпричастна към каузи. Преди време тя организира благотворителен концерт в родния си град Силистра за спасяването на зрението на малката Ани Георгиева от Бургас.

Да си пожелаем примерът на Свилена да бъде следван и от все повече хора и най-вече младежи.

Написа: Димитър Пецов

Как състезанието влияе върху развитието на таланта

МАТЕМАТИЧЕСКИ БОЕВЕ

Или как едно състезание може да повлияе върху развитието на един талант според Петър Скорчелиев

Младият силистренец и математик Петър Скорчелиев беше избран да участва в журито на VI международен фестивал на младите математици, който ще се проведе от 6 до 13 септември в Созопол. След като години наред изявения математик и възпитаник на ПМГ ”Климент Охридски” гр. Силистра взема участие в състезанието и постига високи успехи, тази година той получи покана от организаторите на фестивала да изпълни отговорната задача на арбитър между състезаващите се отбори. Ето какво той сподели за списание „Humanus” относно състезанието и неговата роля в него:

За един изявен математик учебната година е изпълнена с участия на различни състезания и конкурси. Повечето следват познатия модел, при който на всеки се дават задачи за самостоятелна работа и който получи най-много точки, печели. Математиката обаче също предлага разнообразие и пример за това е Фестивалът на младите математици в Созопол, който вече шеста година събира талантливи ученици от цяла България, а също и от чужбина. Това е отборен турнир с интересен регламент, в който в продължение на няколко дни се провеждат т. нар. математически боеве – особено съревнование, при което са важни не само математическите знания, но и уменията за стратегическо мислене и работа в екип. Отборите са разделени на три възрастови групи – 6-7 кл., 8-9 кл. и 10-12 кл. Средно в една група участват около 10-15 отбора с до шест състезатели.

Ето как протича един фестивален ден. На сутринта участниците получават задачите за деня, след което всеки отбор има 4 часа време да ги решава – всички съотборници заедно, поотделно, по двама – както искат. След това жребий определя съперник за всеки отбор. Започват двубоите. Двата отбора взаимно се предизвикват да представят решения на задачите, за които получават точки. Правилата са сложни, затова няма да ги представям в детайли. След четвъртия фестивален ден се определят най-добре представилите се отбори от всяка възрастова група, които се борят за първите места на пети, финален математически бой.

Тази година конкурсът ще се проведе от 7 до 12 септември. Моята роля ще е на жури – от мен се иска да съм запознат със задачите и всеки ден да следя протичането на един двубой, като посочвам грешките и пропуските на състезателите и определям получените точки. Боевете са твърде много, за да бъдат наблюдавани само от професорите и другите възрастни математици, затова някои вече завършили състезатели, като мен, също се включват в работата като жури.

Моето лично участие в турнира беше доста активно и фестивалът имаше голямо значение за цялостното ми развитие. Историята на моите боеве е интересна и сега ще споделя част от нея.

Фестивалът се проведе за първи път през септември 2010 г. Тогава започвах да уча в осми клас в ПМГ. От гимназията решиха да изпратят отбор и аз също се включих. Решавахме задачи, за да се подготвим, но това не беше достатъчно, не познавахме добре правилата и първата „битка“ беше загубена с огромна разлика в точките. Неуспехът обаче само ни стимулира – още същата вечер обсъдихме опита си заедно с ръководителя си – г-жа Гинка Николова и, решени да се докажем, създадохме по-добра стратегия. Резултатът не закъсня – следващите боеве завършиха с победа за нас! Последният ден се изправихме срещу единственият чуждестранен отбор – математиците от Краснодар, Русия, които бяха спечелили всичките си боеве. След изключително оспорвана игра ние станахме първите, които ги победиха. Заради голямата загуба от първия ден, не бяхме допуснати до финал. Но за нас бяха отредени бронзовите медали – голям успех за отбор от малък град.

През следващите години интересът към фестивала нарасна и това създаде по-сериозна конкуренция. А и беше трудно да се сформира отбор от Силистра – средствата не достигаха. Затова пък, можеше да участват смесени отбори, с деца от различни градове и това беше много сполучлива идея. През 2013 г. с няколко момчета от Плевен и Пловдив сформирахме отбор, в който се събрахме математиците с най-висок рейтинг извън София и Варна. Организацията ни бе поета от Академия „21 век“, Пловдив. Успяхме да се сработим добре и извоювахме трето място. Междувременно отборът ни участва и на още едно състезание, което от няколко години се провежда в Созопол между два от фестивалните дни – „30 задачи на 30 езика“. И наистина, трябваше да решим 30 задачи, всяка от които на различен европейски език. Предизвикателството беше да разчетеш условията с помощта на логика и дребни езикови познания. Справихме се добре и с това – отново станахме трети.

На следващата година получих покана от Бургас и приех да се състезавам за тяхната гимназия. Решението ми се оказа правилно – с моя помощ новият ми отбор се класира на трето място – така участието ми в математическите боеве завърши с един интересен и уникален успех – имах три бронзови медала, спечелени с три различни отбора. Създаденото партньорство с учениците от Бургас се запази и малко по-късно бях поканен отново да се състезавам заедно с тях – този път на елитния международен турнир „The Harvard-MIT Math Tournament“ в Бостън, САЩ.

Времето, прекарано в Созопол, ме срещаше с другите математици от България, позволяваше ми да виждам тяхната работа по-отблизо, да се уча както от своите грешки, така и от другите, да развивам полезни умения и да създавам ценни контакти. С голямо удоволствие ще посетя отново красивия морския град, за да участвам отново във фестивала, макар и по друг начин, и да видя как той продължава да привлича младите математици и да развива таланта им.