неделя, 27 септември 2015 г.

Резюмето на моята статия за образованието, подготвена за международното списание АУСПИЦИЯ


Това е корицата на излизащото в Чехия международно списание АУСПИЦИЯ, в което предстои да излезе моя статия за философията и стратегията на образователната реформа в България. Тук публикувам анотацията към нея, иначе статията е около 15 страници.

Проект за незабавна реформа на образованието в България

(Кога ще затворим фабриката за безличности?)

Ангел Грънчаров, България

Анотация: Авторът описва тежката ситуация на намиращото се като в задънена улица българско образование, в което независимо от десетилетната демократизация никакви същностни промени до този момент не се случиха – в него продължава да господства моделът или системата на авторитарното неуважение на личностния суверенитет и автономия, на правата на човека, в него е характерен външният натиск за да бъдат фабрикувани сивите „човешки продукти”, обслужващи при това един зле разбран „обществен интерес”. Унифициращият, дезиндивидуализиращ модел в образователната сфера на България, уви, продължава да съществува в своя порочен социалистически вид, основан на външното комунизиране или обезличаване на личността. За да се смени този модел авторът смята, че в съзнанията трябва да се извърши истинска духовна революция, ориентираща ги към ценностите на либералното мислене и отношение към човека. Личността е раз-личност, личности не се раждат чрез потискане на личностното начало у младите. Всичко трябва да се промени, при това трябва да се действа преди всичко в сферата на непосредствения практически живот, в сферата на непосредствените отношения с младите хора. Всеки ден трябва да се внасят някакви изменения, да се търси новото, трябва всичко да бъде възприемано в творческа светлина, да се предприемат какви ли не иновации, инициативи и т.н. Животът и съвременността трябва да навлязат в българското училище и отношенията в тях трябва да ги очовечаваме на почвата на свободата – свободата ще ни даде всичко това, от което се нуждаем. Свободата постоянно ражда благодат. Страхът от свободата е гибелна и при това съвсем глупава емоция.

Аннотация: Автор описывает тяжелую, тупиковую ситуацию в сфере болгарского образования, в котором несмотря на десятилетную демократизацию никакие сущностные перемены до сих пор не случились – в нем продолжает господствовать модель или система авторитарного неуважения личностного суверенитета и автономию, прав человека, в нем характерен внешния нажим для того чтобы фабриковать серые „человеческие продукты”, обслуживающие при этом плохо понятого „общественного интереса”. Унифицирующая, дезиндивидуализирующая модель в образовательной сфере Болгарии, увы, продолжает существовать в своем порочном социалистическом виде, основанном на внешней коммунизации или обезличивания личности. Чтобы менять эту модель автор считает, что в сознаниях надо совершится подлинная духовная революция, ориентирующая их к ценностям либерального мишления и отношения к человеку. Личность есть раз-личность, личности не рождаются если елиминировать личностного начала у молодых. Все должно переменить, при этом надо также и действовать прежде всего в сфере непосредственной практической жизни, в сфере непосредственных отношений с молодыми людьми. Каждый день надо вносить какие-то изменения, искать новое, надо воспринимать все в творческом свете, предпринимать разные инноваций, инициатив и так далее. Жизнь и современность должны войти в болгарской школе и отношениях в ней надо очеловечивать на почве свободы – свобода именно дасть нам все, чем мы нуждаемся. Свобода постоянно рождает благодати. Страх от свободе гибельная и при этом слишком глупая эмоция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар