Защо оглупяването води до оскотяване?

 

В коментар в ютуб-канала "Паралел 42" една госпожа ми задане важен въпрос, на който сметнах, че е нужно да отговоря малко по-разгърнато; ето и въпроса, и моя отговор на него:

@ФаняФилипова: Здравейте, г-н Грънчаров, Не се решавам да изкажа мнение под каква форма да издадете книгата, която пишете - за ОГЛУПЯВАНЕТО. Но се питам: кое е по-страшно - това, че светът оглупява, или че оскотява? Че губим моралния и духовния си облик на развити човешки същества? 😍😍😍

Моят отговор:

Благодаря за въпроса! Давате ми повод да напиша нещо най-важно.

Оглупяването и оскотяването са дълбоко свързани. Стане ли човек глупак, той лека-полека става и скот (животно). Още Сократ е смятал, че знанието или още по-вярно мъдростта в лицето на философията предпазва човека от оскотяване. Щото благодарение на тях разбираме тайнството на живота - такъв, какъвто е той за нас, човеците. На това основание оглупяването е предпоставка за обезчовечаването на човека, от което необходимо произтича това, че той става подобен на животно. А по начало човекът е дух, иначе казано, е свободно същество, същество, което само прави самия себе си (личността си) и живота си благодарение на свободата. Такива сме понеже сме Божии творения, нашата безсмъртна душа е Божия искра, т.е. е това, което ни прави духове, духовни същества, човеци. Бездуховният човек е безчовечен и коренът на това е, че е оглупял, т.е. загубил е способността си да мисли и разбира, да търси истината, да я обича, да е отдаден на свободата и да умее да живее с нея. Тъй че глупостта и оглупяването съвсем не са безобидни неща.

А човек оглупява когато към него не се постъпва подобаващо, т.е. когато и в семейството, и в училището, а в днешно време и благодарение на интернет, на социалните мрежи, на компютрите става така, че той лека-полека загубва способността си да мисли и да разбира смисъла на нещата. Пренаситен от информация, младият човек в един момент не успява да я преработва, т.е. да я осмисля и неговият разсъдък (ум, интелект, съзнание) блокира, такъв човек вече не може да различава съществено от несъществено, възможно от необходимо и от действително, истина от лъжа, добро от зло, красиво от грозно, право от криво и т.н. В съзнанието на глупака настъпва пълен хаос, там всичко е изкривено и изопачено, той стига дотам да постави всичко "нагоре с краката", всичко да е тъкмо наопаки на реалното, на действителното, светът на глупака е илюзорен, лъжлив, фалшив свят, в който истината е "лъжа", а лъжата - "истина", доброто е "зло", а злото е "добро" и т.н.

За глупака, разбира се, няма Бог, щото в основата на оглупаването е мисълта "Няма Бог, значи аз съм бог!", тази мисъл изразява същината на обезумяването на глупаците.

И такъв глупак отива в първия кръжок по комунизъм, по неофашизъм, по путинизъм, по дачковщина-карбовчовщина, по киробрейковщина и т.н., по каквото си искате още (има много модерни простотии и гадости!) и след това започва не само да "мисли" какви ли не глупости, коя от коя по-глупави, вредни и опасни, но и започва да прави глупости, т.е. отива, примерно, с шайка себеподобни да лови и наказва "педофили", качва се на "Джендем тепе" в Пловдив и там заедно убиват един скромен и безобиден човек, за когото са си внушили и който са набедили, че е "педофил".

Та такива работи. Виждате, положението е сериозно. Ние не знаем какви щури и глупави "идеи" тровят съзнанията и душите на голяма част от младите, което е страшно. От тях можем да очакваме всичко. Включително и най-страшни неща. (Син да убие майка си, баща или майка да убие детето си и пр.)

Много от младите са животни със свежи, красиви, изпълнени с буйна енергия тела, с която обаче не знаят що да правят. И която може да стане крайно разрушителна, въпреки, че по начало трябва да е творческа, съзидателна, да служи за причястяването им към живота и за обогатяването им като личности и пр. Те стават подобни на животните, стават именно скотове, стават развратници, безсрамници, стават нихилисти, безбожници, стават вулгарни материалисти, неспособни да направят нещо човешко, примерно да обичат, да разберат що е това любов, да създадат семейство, да живеят пълноценно, да работят и създават ценни и вечни неща; не, те се впускат "да живеят за мига", да се "наслаждават на живота", без да разбират що е животът за нас, човеците, що е да си човек, за какво ни е даден животът и пр. (Всички тия проблеми съм ги разработил в своите книги, там съм развил и как младият човек може да култивира енергията си за да стане човек в истинския смисъл на думата, тъй че тук не е нужно да се повтарям. Книгите ми са общодостъпни и безплатни в онлайн-изданията си, могат да се намерят в блога ми.)

Не направим ли коренна реформа в образованието и възпитанието на младите (щото те скоро стават - или не стават! - и родители!), не преживеем ли дълбок поврат към доброто, към очовечаване, към духовност, ще станем съвсем безчовечно и лудешко общество, което всеки ден прави какви ли не глупости, коя от коя по-възхитителни, пищни, потресаващи и пр.

Спирам дотук, че иначе ще си разкажа цялата философия и съдържанието на новата ми книга, а не ми е такава тук целта.

Приятни размисли ви желая!

Как да разговяраме с "лошите" и "простите"?

 

Вени Марковски е написал преди време чудесен постинг, сега го побликува отново; отговорих, направих там свой коментар, ето и двата текста, публикувам ги и тук понеже те са добра основа за една пълноценна дискусия:  

Вени Марковски: Уважаеми приятели, @followers.

Преди много години написах правила за поведение във Фейсбук. Те се отнасят за всички мои гости и/или ФБ-приятели, но можете да ги приемете и като правила по принцип, а не само на моята ФБ-страница: ако ги спазвате, ще направите вашия престой във Фейсбук значително по-приятен - както за вас самите, така и за околните. Аз самият също се опитвам да ги спазвам!

1. На чуждата стена и страница се дръжте възпитано, а не просташки или - пази, Боже! - като Интернет-трол!

2. Спазвайте добрия тон. Не е красиво, когато едни хора обиждат други хора; за обида аз трия съобщения, а ако се повтори - забранявам присъствието на страницата ми. Може и двете едновременно. Забрана за присъствие може да се наложи и при други поводи, вкл., но не само: опити за провокации, отклоняване от темата и т.н. Имайте предвид, че за обида, отправена във Фейсбук можете да бъдете осъдени - да, вкл. и в България.

3. По подразбиране забранявам присъствието на хора, които са "анти", "фоби" или "мразци" (ксенофоби, хомофоби, антисемити и т.н.). Ако някой забележи, че на моята ФБ-страница някой има такова поведение, моля да ми прати лично съобщение с връзка към съответното анти- или фобско изказване. Ако видите такова изказване някъде другаде и забележите, че авторът му има връзка във Фейсбук с мен, моля да ме информирате.

4. Ако изпращате лично съобщение (извън тези по т.3), помислете добре, преди да го пратите: дали темата е интересна за получателя, дали той/тя има време да го прочете. Ще научи ли нещо ново, което да му е от полза или ще може ли да ви помогне, ако става дума за помощ. Най-важното е: не правете на другите това, което не искате те да причинят на вас.

5. Не добавяйте в групи, не канете на мероприятия, не карайте ФБ-приятелите си да харесват страници, да участват в игри и др.п. Можете първо да пратите лично съобщение, спазвайки правилата от т. 4.

6. Вие сте гост на моята страница, затова не само очаквам, но настоявам, изисквам и следя дали се съобразявате с настоящите правила. За несъобразяване - вж. т. 2.

7. Ако коментирате нещо на чужда стена - особено на моята, съобразявайте се с изискванията за добронамерен и положителен тон. Особено нагло е да се опитвате да прехвърлите разговора в атака срещу човека, "ад хоминем". За злонамерени и отрицателни коментари - триене и забрана за по-нататъшно участие. Коментари не по темата, която аз съм поставил за обсъждане, може да бъдат изтрити. Опитът да се поставят същите коментари отново с викове "цензура!" или твърдение, че не съм съгласен с нечие мнение, ще бъде посрещан с прилагане на правилото в т. 2.

8. Аз имам две страници във "Фейсбук" (лична и публична) с общо над 20 000 последователи. Мога да отговарям на някои коментари, но очевидно не на всички. Ако забележа, че някой гостенин се опитва било да измести разговора, било да въведе някакви съмнения в това, което казвам, мога да преценя дали да отговарям или да изтрия мнението му и/или да му наложа забрана за писане и четене. Това не е цензура, а проява на най-обикновен здрав разум: ако някой иска да смени темата, той може да го я обяви на своята стена и да я/ме обсъжда там, защото гостите на моите страници са мои гости, а не на този някой. Невъзпитано е да идете на гости някъде и да почнете да обиждате домакина или да подмятате нещо за него. Ако го сторите в реалния живот, знаете какво ще се случи, нали? Аз съм доста толерантен човек, но не бива да очаквате, че ще бъда толерантен чак до такава степен, че да оставя сред гостите си подобни хора. Проблемът е не в нивото, което мога да изтърпя, а по-скоро в това, че ако има много шум по стената ми, нормалните посетители ще бъдат отвратени.

9. Пишете грамотно. Не е добре да пишете с правописни или граматически грешки. Случва се понякога, разбира се (дори и на мен), но във Фейсбук имате възможността за редактиране на съобщение (edit), така че - използвайте я. Ако пишете на методиевица (metodievica), това не е голям проблем - по-важното е да пишете смислено, без значение коя азбука използвате.

10. Покрай много теми, се случва страстите да се разгорещят. Мога да приема цивилизован разговор на всякакви теми, но не и излизане от добрия тон и особено личностни нападки. На моята ФБ-страница те са недопустими.

***

Този списък не е изчерпателен, той може да се разширява и допълва (ако имате предложение, оставете го като коментар отдолу).

 

Ангел Грънчаров: Чудесни правила, но ми се струва, че те са възможни в един идеален свят, но не в тукашния, нашия, действителния свят. Тук нещата са плачевни, за жалост, и аз не знам как би могло да се въведе някакъв що-годе приемлив тон за водене на публични дискусии. Обикновено тия, дето се държат безобразно, ги гоним, блокираме ги, с оглед да се отървем от тях, но там е работата, че тия същите хора отиват след това на други места и там продължават да тровят атмосферата, вече необезпокоявани от нас (ние пък се капсулираме в малки общности, където обаче не идват хора, които да се повлияят положително от царящата при нас чудесна обстановка!). Та мисълта ми е, че ако между възпитани и невъзпитани, умни и прости в мрежите има стени, ако се изолираме едни други, то тогава диалогът, дискусиите са невъзможни, от което пък следва, че позитивна промяна при "лошите" няма как да настъпи, а те при това положение "си развяват байрака" необезпокоявано и спокойно къдет им скимне. И тровят душите особено на по-младите. Колкото и да ни е неприятно, понеже се води война (пропагандна, идейна, ценностна и пр.), не е добре да дезертираме от нея, а трябва да водим всекидневни битки, вярно, неприятно е, но иначе, ако бягаме от сражения (полемики), в един момент работите ще станат неспасаями и дори трагични. (Ако с тия младежи от Пловдив, дето убиха човек, ако бяхме разговаряли преди това, те може би нямаше да направят това, което направиха!)

Какво вещае кошмарът от пловдивското "Джендем тепе"?

 

Какво вещае кошмарът от пловдивското "Джендем тепе"?

Когато обяснявах всеки ден, че с т.н. "копейкаджии" (а сред тях има и комунисти, и нацисти, и "борци срещу гейове и педофили", и робофили, и конспирологисти, и какви ли не още!) и с останалите "неправилно мислещи" в социалните мрежи въпреки погнусата си трябва да спорим, да се опитваме да водим разговори, дискусии и пр., ми отговаряхте, че това било "губене на време", че "с болни глави не се спори", че с "бетонните глави", пълни със сърпове, чукове, петолъчки и свастики, не може, нема смисъл да се говори и т.н. Трябвало да ги игнориране, да го блокираме за да не се цапаме и да сме си спокойни.

Да де, но в съвременността се води жестока ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, която не е нищо друго освен БОРБА НА ИДЕИ, я във всяка война бягането от сражението се нарича ДЕЗЕРТИРАНЕ, то е малодушие, но и престъпление, измяна, предателство.

И ето че "болните глави", че "неправилно мислещите" души от приказки почнаха да действат, да бият, да убиват. Смятате ли, че ако някой по-качествен човек от кръга на тия хора беше се опитал да им помогне да разберат някои простички истини, примерно що значи да си човек, защо свободата е свята, че животът е благо, че всеки сам и на своя отговорност решава как да живее и точно за това носи цялата отговорност за постъпките си, че има истина, но че има и заблуди, лъжи и че те са злотворни, че злото ясно се разграничава от доброто и ако не умееш да ги разграничаваш, тогава вече не си човек, а звяр и хищник и това е лошо, че има Бог, Който всичко вижда и затова е страшна дори мисълта да убиеш, да крадеш, да биеш друг човек т.н., та значи ако им бяхме обяснили тия тъй прости неща, то дали младежите от "добри семейства" и от "елитни училища" щяха да направят злодейството, което потресе цяла България?! 

 
Надали щяха да го извършат, нали? Но вие не благоволихте да разговаряте с тях, а и игнорирахте, остракирахте, избягвахте нашия Философски клуб на основание на това, че в него някакъв си там "ненормален даскал" Грънчаров от нямане що да прави разговаря с "прости хора", което, разбира се, е тъпотия, е ненужно, е губене на ценно време.

Прочее, властващите в образованието на Пловдив мутро-комунистически калинки даже на два пъти не уволняваха, забраняваха ми да учителствам на същото това основание, те не тероризираха години наред, а вие гледахте безучастно (с малки изключения!) и си викахте:

"Аман от тоя Грънчаров, до гуша ни дойде от него! Некадърник с некадърник, ще ни се прави на интересен и на отворен?! Диалогичен много бил, айде де, ние не виждаме, че е само страшен досадник!"

Пиша това за да се замислим над своето поведение и да осъзнаем и своята отговорност за станалия, за извършения на "Джендем тепе" в Пловдив кошмар! Допускаме фатална грешка като бягаме от дискусии щото сме се разделили на "умни" и "прости", на "добри" и "лоши", а "простите" и "лошите" са тия, които не мислят като нас, които мислят "неправилно". От това как мислим (и дали мислим!) зависи как живеем - и какво бъдеще ни чака. Във всеки човек се борят две начала, доброто и лошото, а кое ще надделее и ще овладее поведението зависи от това дали умеем да разговаряме пълноценно, дали обичаме да спорим, да търсим страстно истината и дали помагаме на изпадналите в заблуди и илюзии.

Ако не се променим, ни чакат страшни изпитания. Ще преживеем отново страшните дни и нощи на септември 1944 г., когато общо взето млади хора (като злодеите от "Джендем тепе" в Пловдив) са изклали елита на Царство България - и ни превърнаха в тиранична и робска страна, колония на винаги злотворния руски комунизъм (сега вече вегетирам в нацизмо-фашизъм!).

А сега се борим да запазим свободата си от същия този вечен най-зъл душманин на България...

Кой е виновен?

 

Кой е виновен?

Ето този човек уби глутницата вилнеещи тинейджъри, някои от тях ученици в елитни училища (на какво ли ги учат в училище?!) от "средни нормални семейства", самообявили се за "ловци на пед.офили", набедили го и го били 60 минути, цял час (!!!), докато му нанесли поражения на много органи, несъвместими с живота; гасили и цигари по тялото му...

Бог да прости убития, вечен покой на душата на страдалеца! А на убийците дали ще прости някой, най-вече самия Господ?

Обществото е такова, каквито са децата му; децата са огледало на обществото. Каквито сме ние, такива са и децата ни. И внуците ни са като нас. А може би са и по-лоши от нас? (Или пък са по-добри?) Слава Богу, че всички човеци не са еднакви, това е най-доброто! Но да запитам това, което никой не пита:

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА УБИЙСТВО?

Всички? (Всички значи никой!) Ако, примерно, с поне един млад човек от тази побесняла и озверяла от омраза глутница тинейджъри, т.е. юноши и деца, някой се беше сетил да разговаря, че да си човек е свято нещо (ний, човеците, сме Божии чада!), че всеки човек, дори и лошият, заслужава безусловно уважение, че не бива да си позволяваш никакво насилие към друг човек, дори и да е много различен от теб, този същият тинейджър дали нямаше да каже на вилнеещите си другари:

"Хей, хора, спрете се!!! Моля ви се, недейте така, та това е човек?! Оставете го! Имайте малко милост! Така не бива да се постъпва спрямо друг човек! Освестете се! Стига злоба!"

И дали тогава, ако беше се сетил да каже това, дали тогава убитият нямаше сега да бъде жив?

Нито родител, нито учител, нито гражданин, нито друг младеж, техен приятел, нито свещеник, нито полицай, никой, абсолютно никой не се е сетил да поговори човешки с нито един от тези оскотели от ненавист, от злоба, от простотия млади хора!!!

И те убиха човек! (И му взеха 30-те евро ит джоба му - за да се почерпят с дюнери!!! Награда за "добре свършената работа"!)

Кой тогава е виновен за това убийство?

И как сега да съдим тия млади убийци? Кой трябва да е на подсъдимата скамейка? И какво ще става занапред с тях? В затвора ли да ги натикаме? А знаете ли що ги чака в затвора?! И тях ли да убием?

ДАЛИ И НИЕ НЕ СМЕ УБИЙЦИ КАТО ТЯХ? (Потенциални засега!)

Докъде ще я докараме ако почнем да решаваме отношенията си със злоба, с бой, с кютек, с насилие, с тояги, с убиване?

Как да си спасим оскотелите от злоба души - и своята, и на ближните, и на децата, и на внуците си?

Питам само.

Приятни размисли!

Дали в публичния конкурс за определяне на кандидат-президент ще се осмели да се включи още един участник?

 

Дали в публичния конкурс за определяне на кандидат-президент от пробългарско-проевропейската демократична общност ще се осмели да се включи още един участник?

В блога ми като коментар се появи следното съобщение:

В навечерието на президентските избори, ние, от Общността на безличните мерзавци-оплювачи на Ангел Грънчаров предлагаме да се издигне г-жа Иванка Киркова за надпартиен, равно-отдалечен и експертен президент.

Г-жа Киркова е доказала през годините не само своята отлична компетентност по въпросите на образованието, но и безкомпромисен морал. Неслучайно хората, които я познават, я наричат "желязната лейди в образованието".

В тези трудни времена на вътрешна и външна несигурност, един такъв авторитет трябва да бъде използван на национално ниво, за да отговори на сложните предизвикателства, пред които е изправено отечеството.

Г-жа Киркова има всички качества, от един отличен експерт в сферата на образованието, да се превърне в един отличен президент, българска Маргарет Тачър, която ще даде тласък на реформите, които обществото ни отдавна очаква.

Общност на безличните мерзавци-оплювачи на Ангел Грънчаров

На което ми се наложи да отвърна:

Да, драги мои безлични мерзавци-оплювачи, хубаво предложение сте издигнали, но адресата ви е тъп: предложете на другарката Киркова да участва в обявения от Общността на небезразличните граждани ПУБЛИЧЕН КОНКУРС за определяне на кандидат-президент от пробългарско-проевропейската демократична общност. (Разбира се, стига г-жа Киркова да не каже, че е от проруско-антибългарската недемократично-мафиотска общност!) Това ви предлагаме. Дебатите ми с нея ще бъдат много поучителни. Естествено, тя няма да посмее да излезе на публичен дебат с мен, щото тя по начало не обича дебатите - благодарение на това, че през годините в дебати с мен тя многократно е била побеждавана така, че се е чувствала както се чувства маче, удряно дълго в дирек. Благодаря иначе за инициативата ви, опитайде да уговорите "българската Маргарет Тачър" (на таз тъпотия доста се посмях!) да участва в конкурса, стига да смее да излезе в дебат с мен!

ЗАБЕЛЕЖКА: Очаквайте днес публикуването на ОБЯВА за конкурса ведно с неговия регламент и условия за участие!

Приятни размисли!

Хубав ден на всички!

Ако някога се роди български гений, това ще бъде геният на завистта!

Една госпожа рано сутринта ми написа следния коментар, в който постави важна тема, отговорих й, ето една добра основа за дискусия:

Темата с този човек я приключвам. Изобщо не ме интересува с какво се изхранва, това просто е вреден човек. То и човек не е. Като гледам народа по какво се прехласва и ми е ясно. Най-фалшивите "герои" у нас са най-тачени. Вие сте по политиката. Аз съм в други сфери. "Доктор" Щонова е доктор колкото аз съм Юрий Гагарин, толкова изкуствен човек, за морал и т.н. не говорим. Сашка Сърчаджиева, нахалница и безочлива като майка си, лека и пръст на последната. И това са обожавани от глупавата аудитория с хиляди лайкове и подкрепа. Стойностни хора са изтикани в ъгъла. Защото глупавият народ няма капацитета да ги разбере. В една група за Пловдив в снимки, най-интересните и красиви гледни точки имат най-малко харесвания. Баналните и едни и същи, с хиляди. Това показва Философският клуб. Най-стойностните разговори са най НЕгледани. Скоро в "Ничия земя" по нова тв имаше филм за един художник и фалшификатор от затвора. Той каза така: "за кого да рисувам? Хората не харесват изкуство, галериите са празни, още като започна една картина, знам, че не я рисувам за никого!" Много тъжна истина. Грозна истина. Имаше хора като Любен Воденичаров, макар и ощетени от живота имаха бистър ум и разсъждаваха трезво. Всичко останало днес е или противоречиво или е оня същия, който ако не спомене града, в който живее, няма да спи. Разфилософствах се рано сутрин, което не ми е присъщо. Приятни размисли и слънчев ден, г-н Грънчаров!

Моят отговор:

За жалост сте много права. Вчера написах едно обръщение, започва с "Къде сте, учители?". Важно според мен. Знаете ли колко лайка има? Само един! На д-р Кючуков. Всички други мълчат. А имам 5000 "приятели" във фейсбук и над 8000 последователи, следващи ме. Само един човек е прочел това мое обръщение и го е харесал! И по същия начин констатирам, че най-важните неща, които пиша и говоря, имат най-малко гледания и харесвания. Аз мисля, че това не е от тъпотия, не, тия хора не са прости, те разбират. Аз смятам, че е от български инат и най-вече от завист!

"Ако някога се роди български гений, това ще бъде геният на завистта!", приписват тия думи и на Елин Пелин. Страшна работа!

Аз сега по този пункт правя голямо изследване като блъфирам, че ще си издигам кандидатурата за президент. Масово т.н. "демократична общност" мълчи, знаете ли защо? Ще ви кажа: щото всеки от тия хора (а това са най-добрите у нас!) си казва:

"Я го виж пък тоя, за президент ще ми се издига?! Ако има някой, който наистина заслужава да бъде президент, това съм само аз, а не той!!! Никаквец, прост даскал, президент ще ми иска да става?! Аз може да не стана президент, но и той нема да стане, затова и ще се престоря, че не забелязвам що говори и пише тая мижитурка! Ех, защо, народе мой, не ме оцениш и не ме избереш мене за президент?! Само аз заслужавам, но народът е прост и не ме оценява, тъпанари неедни?!"

Това си казва според мен масовия умник-демократ. Пиша тия неща с болка, нищо че съм провокативен. Нарочно съм провокативен, такава ми е работата като философ.

Страшна е грандоманията у Нашенско, това е чума и проказа! "Аз съм най-великият, аз требва най-малкото да съм министър, а защо не и президент?!" - това е в дълбините на душата на всеки българин.

Проф. Иречек пише в началото на своя "Български дневник" (цитирам по памет, за смисъла гарантирам):

"Най-удивително е чудното удоволствие, което българите получават един другиму да си пречат и да си развалят работите."

И още една негова мисъл, смятам, че я цитирам този път съвсем правилно, пак по памет:

"Българският народ се състои от три групи хора: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри!"

И още много други чудесни и верни наблюдения има в неговата тъй мъдра книга. (Аз имах късмета да работя 1 месец в гимназията, носеща неговото име в София, в Люлин, откъдето директорката ме изгони щото влязох в остър конфликт с 12-токласници, имащи неподправен мутренски манталитет, т.е. пълни простаци; и интересното е, че аз се сблъсках с тях, предприех някои мерки, и тъкмо пречупих ината им, тъкмо почнахме да се разбираме с тях (!!!), тя ме опраска!)

Извинявайте, че и аз се разфилософствах. Темата е добра, заслужава си да се обсъди. Нали не възразявате да публикувам Вашият коментар и моя отговор - като махна името на оня човек?

Хубав ден и на Вас!

КОЙ ИЗВЪРШИ ЖЕСТОКИЯ АТЕНТАТ "ПЕТРОХАН-ОКОЛЧИЦА", БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО РУМЕН РАДЙЕВ ВЗЕ ЦЯЛАТА ВЛАСТ?

КОЙ ИЗВЪРШИ ЖЕСТОКИЯ АТЕНТАТ "ПЕТРОХАН-ОКОЛЧИЦА", БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО РУМЕН РАДЙЕВ ВЗЕ ЦЯЛАТА ВЛАСТ?

Ето няколко въпроса, които се родиха в съзнанието ми днес:

• Кой спечели най-много от убийствата на шест човека (едното е дете!) на Петрохан-Околчица?

Румен Радйев, който без тоя случай щеше да гледа цялата власт през крив макарон! (Изборите щяха да бъдат спечелени заслужено от ПП-ДБ, а не от него!)

• Кой имаше власт над ДАНС, която най-вероятно е извършила "разчистването на терена" с ясна инженерно-политическа цел?

Румен Радйев, който имаше и има пълен контрол над ДАНС чрез своите хора на възлови позиции!

• Кой спечели от цялата тази мръсна медийна кампания срещу убитите, срещу жертвите, хулени безобразно, гадно, наричани "самоубийци", "сектанти", "педофили", "разбойници", "луди" и какви ли не още?!

Как кой, Румен Радйев, канечна, кой друг да спечели?!

• Кой в същото време и дума не е проронил да каже нещо по скандалния случай, по престъплението, което при това стои неразкрито по волята на поръчителя?!

Румен Радйев мълчи, канечна, мълчи като пън, като кютюк!

• Какво говори обаче това многозначително мълчание?!

• Че е гузен ли?!
• Че знае цялата истина ли?
• Че е заинтересован случая да не се разчопли с оглед да се каже цялата истина?!

• Какво показват такива кър.вави събития в историята?!

Те са знак, че се подготвя установяване на диктатура в свидното ни Отечество!!!

• Кой е кандидат-диктаторът?!

Как кой, Румен Радйев е кандидат-диктаторът, канечна?

• Коя организация е прочута в цял свят с извършването на такива кървави и жестоки престъпления?

Как коя, КГБ, канечна, коя друга организация да е?

• А на коя държава Румен Радйев обслужва интереса като е на власт, от първия ден?!

На Русия, канечна, обслужва интереса, канечна, няма да обслужва интереса на България я?!

КГБ е руската терористична служба, която е извършвала много други подобни атентати у нас, за което свидетелства историята ни, като се почне от убийствата на Стефан Стамболов и Захарий Стоянов!

• И какво излиза сега?

• Не трябва ли да направим извода, че лицето Румен Радйев е облагодетелствано от КЪРВАВИЯ АТЕНТАТ "ПЕТРОХАН-ОКОЛЧИЦА", т.е. че властта у нас е в ръцете на един терорист с наклонностите на диктатора Путин, който върви точно по неговия път?!

(Путин за да заграби цялата власт извърши много престъпления, примерно атентатите срещу жилищни блокове в Москва, измирането на 300 моряци в подводницата "Курск" и още много други!)

• Сега разбирате ли защо КЪРВАВИЯ АТЕНТАТ "ПЕТРОХАН-ОКОЛЧИЦА" няма никога да бъде разкрит?!

Трябва обаче, ако сме народ на място, да принудим президент-премиерът и кандидат-диктаторът Румен Радйев да проговори и да си признае всички престъпления! Чрез масови протести!

Властта той я взе и я държи по престъпен начин, ще се наложи да се раздели с нея и да отговаря пред правосъдието!

• Сега разбирате ли защо Румен Радйев НЯМА ДА НАПРАВИ съдебна реформа?!

• Да не е луд да я направи та да стане първа жертва на правосъдието наред с Боко и Шишо?!

И тъй, възловият въпрос е:

• КОЙ ИЗВЪРШИ КЪРВАВИЯ АТЕНТАТ "ПЕТРОХАН-ОКОЛЧИЦА", БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО РУМЕН РАДЙЕВ ВЗЕ ЦЯЛАТА ВЛАСТ?

И още един въпрос се налага да задам:

• Защо ощетените от тази брилянтна специална инженерно-политическо-медийна операция на КГБ, на които Румен Радйев взе победата на изборите под носа, мълчат също за въпросното държавно престъпление?

Приятни размисли ви желая, тъй обичащи (не)мисленето скъпи български граждани!

Карбовски: "Ах, какъв ужас: руснаците ми дават, а американците не ми дават?!"

 

Карбовски: "Ах, какъв ужас: руснаците ми дават, а американците не ми дават?!"

Карбовски при Георги Любенов каза много глупости и лъжи, но финалът му е апотеоз на мерзавското лигаво-комунистическо скудоумие, ето го, порадвайте се:

"Руснакът дойде тука, поробени от социализма, и направи космическа програма, трактори, оръжие и АЕЦ, даде ни технологии. Американецът, милия, дето се излъгахме да вярваме във великата идея за кабели, човекът, цигарите и големите красиви жени и палмите от Флорида, тоа не даде нищо, каза ни като истински балкански циганин... ддобре де, американците, ние ви даваме, я се стегнете малко тука, това е великата реплика от циганската махала: КАКВО ЩЕ ДАДЕШ?"

КАКВО ЩЕ ДАДЕШ? ДАВАНЕТО за него е висшата цел и ценност!!!

Той, комуноидът, иска да му дават и американците (руснаците са щедри и дават, нали така; поне си го призна?!)

Руснаците много му били дали, дали ни били, моля ви се, "технологии" (самият израз "руска технология" е много смешен!), американците нищо не му били дали на умника Карбовский!!!

Ало, кой създаде дънките, които носиш бре, Карбовски? Кой ти даде камерата, с която те снимат и се снимаш? Кой създаде и ни даде компютрите, смартфона, интернет? Кой създаде всички модерни технологии, чрез които влязохме в съвременната ера? Американците, нали? Нищо не му били дали американците на лигьото Карбовски! Слугинската руска га.д!

Руснаците ни натресоха комунизма. Американците ни отърваха от комунизма, щото без цялата мощ на Америка сега целият свят щеше да е като Северна Корея, щеше Карбовски да марширува по цял ден и поне немаше да има шкембе. Заради това, че добре си се оял и имаш добро шкембе ли мразиш американците бре, Карбовски? Или дърдориш глупости щото руснаците ДАВАТ, а американците - не дават?!

Не давали американците ли? Я кажи тук, Карбовски, колко пари получаваш от американците от рекламите на гугъл в ютуб-канала ти? Доста хубави парички вземаш там, нали така? Вземаш, ама казваш: американците не ни дадоха нищо! Лъжльо, като лъжеш, защо поне малко не мислиш?

Спирам дотук. Гадост отвратителна... на която обаче мнозина се радват, защо ли?

Щото руснаците им били дали АЕЦ, затова ли?!

ДОБАВКА: Карбовски в неделя преди обед при Георги Любенов просто обилно се ос.ра с руска пропагандна диа.рия и яко оцапа екраните на телевизорите ни. Феновете му облизаха екраните си с език, заблудени, че това е вкусен белгийски шоколад, а ние, гнусливите, трети ден почистваме гадостта с дезинфектанти. А душите си очистваме от отровата с повръщане... 

У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!

У нас мафии бол, у нас всичко е мафии!

У нас всеки може да стане, примерно, професор. (Или доктор: представяте ли си, Данчо Ментата е "доктор по теология", не се майтапя изобщо: мой състудент му беше рецензент и за пари му написа ласкава рецензия, та оттам знам тази тайна!) Просто трябва да си мижитурка, която си е въобразила, че е умна. Иска се да се подмазваш на некадърници с титла "професор", които са на власт, т.е. са шефове на катедри, декани или ректори.

У нас професор е дори Митю Гестапото, ченге от ДС. Който не е поискал, не е станал професор. Професор стана дори таваришч Вацйевъй. И таваришч Ива Хръйстав минава за професор. И още много други некадърници с връзки в мафията са професори.

Университетите у нас също са мафии. БАН също е мафия. У нас всичко е мафии. (Дори болниците и училищата у нас са мафии, театрите са мафии, съюзът на писателите е мафия, синдикатите са мафии, за църквата да не говорим!)

Колко пъти Франция е побеждавала Русия на бойното поле?

По случай 14 юли, национален празник на Франция, попитах изкуствения интелект:

В кои сражения войски на Франция са побеждавали войски на Русия?

Той ми отвърна:

През вековете армиите на Франция и Русия са се сблъсквали в няколко мащабни исторически конфликта. Френските войски записват редица ключови и стратегически победи над руската армия, най-вече по време на Епохата на Наполеон, Кримската война и Войната на Втората коалиция.

​1. Наполеоновите войни (1803 – 1815 г.)

​Това е периодът на най-великите триумфи на френската армия под ръководството на Наполеон Бонапарт.

​Битката при Аустерлиц (1805 г.) – Известна като „Битката на тримата императори“. Наполеон постига една от най-брилянтните си тактически победи, разгромявайки числено превъзхождащата го съюзна руско-австрийска армия, командвана от Михаил Кутузов и присъстващия император Александър I.

​Битката при Фридланд (1807 г.) – Решителна френска победа над руската армия, командвана от генерал Левин фон Бенигсен. Това поражение принуждава Александър I да подпише Тилзитския мирен договор, с който Русия става съюзник на Франция.

​Битката при Смоленск (1812 г.) – Първото голямо сражение по време на френското нашествие в Русия. Френските войски щурмуват и превземат укрепения град, принуждавайки руските сили да продължат отстъплението си навътре в страната.

​Битката при Шевардино (1812 г.) – Ожесточено предварително сражение точно преди Бородино, при което французите успешно превземат руския редут.

​Битката при Бородино (1812 г.) – Най-кървавият еднодневен сблъсък в Наполеоновите войни. Макар и с огромни загуби от двете страни и често описвана като тактическо равенство, битката завършва с отстъпление на руската армия, което отваря на Наполеон пътя към Москва.

​Битката при Березина (1812 г.) – Въпреки че се случва по време на катастрофалното френско отстъпление от Русия, Наполеон успява да нанесе тактическо поражение на руските сили, опитващи се да го обкръжат и успешно да преведе остатъците от армията си през реката.

​Битката при Люцен и Битката при Бауцен (1813 г.)

– Две последователни победи на Наполеон в Германия срещу обединените сили на Русия и Прусия.

​Битката при Дрезден (1813 г.) – Последната голяма победа на Наполеон на германска територия, където неговите френски сили побеждават много по-голяма коалиционна армия (съставена от австрийци, руснаци и пруси).

​Шестдневната кампания (1814 г.) – Поредица от четири бързи и блестящи тактически победи на Наполеон (при Шампобер, Монмирей, Шато-Тиери и Вошан) срещу руско-пруската армия на Силезия, командвана от Блюхер.

​2. Кримската война (1853 – 1856 г.)

​В този конфликт Франция действа в съюз с Великобритания, Османската империя и Кралство Сардиния, за да спре руската експанзия на Балканите и в Черно море.

​Битката при река Алма (1854 г.) – Първото голямо сухопътно сражение на полуострова.

Френско-британските сили успешно пробиват руските отбранителни позиции на височините край реката.

​Битката при Инкерман (1854 г.) – Руски опит за вдигане на обсадата на Севастопол, който е отблъснат благодарение на решителната френска намеса в подкрепа на британските позиции.

​Битката при Черна река (1855 г.) – Руска офанзива, целяща да прекъсне обсадата, която е напълно разбита от френските и сардинските войски.

​Битката за Малахов курган (1855 г.) – Решителният момент от Обсадата на Севастопол. Френските войски под командването на маршал Мак Махон щурмуват и превземат ключовия руски форт Малахов. Тази загуба принуждава руския гарнизон да изостави Севастопол, което фактически слага край на войната в полза на съюзниците.

​3. Френските революционни войни (1792 – 1802 г.)

​Преди Наполеон да стане император, революционна Франция също се сблъсква с Руската империя.

​Втората битка при Цюрих (1799 г.) – Една от най-значимите френски победи през този период. Френският генерал Андре Масена нанася съкрушително поражение на руската армия под командването на генерал Александър Римски-Корсаков. Тази победа спасява Франция от предстоящо нашествие и принуждава Русия да се оттегли от Втората коалиция.

​Любопитен детайл: Докато руският пълководец Александър Суворов остава непобеден в кариерата си (дори по време на италианските си кампании срещу французите), неговите подчинени генерали (като Римски-Корсаков при Цюрих или Бенигсен при Фридланд) често понасят тежки поражения от френската военна машина.

Защо истината е благодатна?

 

Защо истината е благодатна?

Западът - Европа и Америка, също и Австралия! - обича истината и затова е тъй духовно богат и напреднал, затуй Западът процъфтява.

(ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ! - думи на Спасителя Хростос!)

Затова истината е благодатна и разхитително щедра!

А Русия и поклонниците й обичате само лъжите и затова сте затънали до гуша в простотии и в мизерия, душевна и всякаква друга.

Приятно плюене, копейкаджийски рублоядящи робофили!

Демократична ли е демократичната ни общност?

 

С болка на сърцето пиша това:

Благодаря на демократичната общност, че така старателно игнорира нашия Философски клуб в ютуб-канала ПАРАЛЕЛ 42, с което показа на дело, че демократизмът й е мним: защото в този клуб не идват някакви звезди, а има свобода, от която се ползват всички, които искат, т.е. при нас дискутират т.н. "прости хора от НАРОДА". Да де, но нали в корена на думата ДЕМОКРАЦИЯ е думата народ: НАРОДОВЛАСТИЕ!

Излиза, че демократичността на нашата тъй елитаристки настроена ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ е мнима, а на преден план излиза презрението й към "простите хора от народа" (което е опака страна на звездоманията, звездопоклонничеството, което я тресе!).

Сега разбирате ли, скъпи родни демократични българи и българки защо нашата ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ се е капсулирала до тъй тъжните 13-15%? (Затуй и оплювачите ни плюят като ни наричат "умно-красивите"!)

Разбира се, че съм обиден за такова едно нескривано пренебрежително отношение. Всяко мое изказване, всеки запис на наша дискусия заради това ваше ОСТРАКИРАНЕ-ИГНОРИРАНЕ се гледа от 100-тина човека, и то при положение, че тук, във фейсбук само аз имам близо 5000 приятели и над 7000 последователи.

Ето за тия глупави народностни наклонности един-другиму да си пречим и да си разваляме работите (както забелязва още проф. К. Иречек!) сакън Вуте да не постигне нещо антидемократичната и проруска част от народопопулацията ни стремглаво се увеличава: щото вие, поради извънредната си умност, се гнусите да разговаряте с "прости хора от народа", в резултат на което все по-големи части от народа се комунизират, путинизират, радевизират, бойковизират, копейкизират и т.н.

Заради тия свои кусури ще докараме страната дотам есента таваришч Йотова да стане редовно избрана президентка, да пази Господ, щото след това ще ни сполети цялата руска трагедия (Радев да стане нашият Путин, т.е. доживотен диктатор!).

Приятни размисли, скъпи родни демократи и демократки!

Искате ли да проведем дискусия на тема "Защо живея?"?

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Искате ли да проведем дискусия на тема:

Защо живея?

Предлагам ви за тази цел най-напред да изслушате ето този диалог, който ще ви въведе в проблема/

https://youtu.be/x9Vt1uuXF4s?si=h0elqL1FYiw0a7aY

Клипчето има следното заглавие:

СМЫСЛ ЖИЗНИ: В ПОИСКАХ ДУХОВНОЙ ТЕРАПИИ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ

(СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА: В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ)

И след това да се съберем в нашия Философски клуб и да поговорим по същата тема, където аз в началото ще направя кратка въвеждаща беседа (15-20 минути). Смятам, че може да се получи интересна и полезна дискусия.

Заповядайте на дискусията!

Тя ще се проведе след около седмица в ютуб-канала "Паралел 42", мястото, където се събира Философският клуб ("Школа по мислене"), денят и часът ще бъдат обявения допълнително.

Ето и тук обясненията към цитираната дискусия:

Новый выпуск цикла "ИСТОРИЯ КАК ТЕРАПИЯ".

Беседуем о смысле жизни с точки зрения психологии, истории и философии с Натальей Симоненко:
Telegram https://t.me/history_as_therapy
Facebook / malinasimonenko

Почему у современного человека может быть всё, что принято считать успешной жизнью - карьера, семья, увлечения, достижения — и всё же оставаться чувство пустоты, тревоги и утраты направления?
И почему в эпоху расцвета психотерапии, wellbeing-индустрии и науки о счастье мы наблюдаем рост депрессии, тревожных расстройств, выгорания и «смертей от отчаяния»?

В этом видео мы исследуем этот феномен. Опираясь на эмпирические исследования, мы обсудим:

как наличие смысла связано с физическим и ментальным здоровьем
почему индивидуальных смыслов часто не хватает для душевной устойчивости
в чем критическая разница между «смыслом в жизни» и «смыслом самой_жизни»
как Виктор Франкл, Ирвин Ялом, Лев Толстой, Боэций и философы-экзистенциалисты искали ответы на вопросы о смыслах
почему большие вопросы нельзя просто «вынести за скобки».
как история и философия помогают найти более устойчивые основания для жизни.

Присоединяйтесь к нашему разговору о смыслах и делитесь своими мыслями в комментариях!

00:00 Введение: почему мы говорим о смысле жизни. План видео
06:50 Почему смысл жизни стал важным предметом научных исследований
09:08 Как смысл жизни связан со здоровьем, долголетием и привлекательностью
13:00 Как психотерапия помогает в создании смыслов: логотерапия Франкла, Ирвин Ялом и другие
17:49 Как много людей чувствуют, что их жизнь имеет смысл
19:16 Состояние психического здоровья в мире
22:55 Чем «смысл в жизни» отличается от «смысла самой жизни»
27:54 Философские истоки: от Шопенгауэра до Сартра и Камю
38:21 Пределы психотерапии: что происходит, когда философию упрощают
50:21 Что такое субъективный, объективный и реальный смысл
52:31 Что экзистенциальная терапия думает о смысле жизни
58:20 Почему психотерапия избегает больших вопросов о смыслах
01:02:33 Достаточно ли просто «смыслов внутри жизни»
01:05:52 Толстой, кризис успеха и пределы частных смыслов
01:09:50 Как картина мира влияет на психическое здоровье
01:22:20 История и философия для ответов на большие вопросы
01:25:30 История как терапия: новая задача гуманитарного знания
01:39:31 С чего начать: книги, лекции и личные маршруты поиска
01:50:50 Итоги беседы и анонс будущего выпуска

Основная литература:

Франкл, В. (2018). Человек в поисках смысла (Л. Я. Гозман и Д. А. Леонтьев, Пер.). Альпина нон-фикшн. (Оригинальная работа опубликована в 1946 г.).
Ялом, И. Д. (2008). Экзистенциальная психотерапия (Т. С. Драбкина, Пер.). Класс. (Оригинальная работа опубликована в 1980 г.).
Cooper, M. (2017). Existential therapies (2nd ed.). SAGE.
Landau, I. (Ed.). (2022). The Oxford handbook of meaning in life. Oxford University Press.
Schnell, T. (2021). The psychology of meaning in life. Routledge.
Vos, J. (2018). Meaning in life: An evidence-based handbook for practitioners. Red Globe Press.

Дополнительные рекомендации:

Андрей Зубов, лекции по истории религиозных идей
https://abzubov.com/new_course
https://abzubov.com/lectures/old_reli...
Боэций, А. М. С. (1990). Утешение философией и другие трактаты (В. И. Уколова и М. Л. Гаспаров, Пер.). Наука. (Оригинальная работа опубликована ок. 524 г.).
Эккерман, И. П. (1981). Разговоры с Гете в последние годы его жизни (Н. Ман, Пер.). Художественная литература. (Оригинальная работа опубликована в 1836 г.).
Элиаде, М. (2021). История веры и религиозных идей (Н. Б. Абалакова и др., пер.; Т. 1–3). Академический проект. (Оригинальная работа опубликована в 1976–1983)
McMahon, D. M. (2006). Happiness: A history. Atlantic Monthly Press.
Taylor, C. (1989). Sources of the self: The making of the modern identity. Harvard University Press.

ССЫЛКИ НА СОВРЕМЕННЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ И ЖУРНАЛЬНЫЕ СТАТЬИ ДАНЫ В СЛАЙДАХ, КОТОРЫЕ ИЛЛЮСТРИРУЮТ ГЛАВНЫЕ ТЕЗИСЫ БЕСЕДЫ

ДОБАВКА: Wellbeing (уелнес) индустрията е глобален пазар, оценяван на над 6.3 трилиона долара, който обединява сектори като превантивна медицина, фитнес, здравословно хранене, сън, спа туризъм и корпоративни програми за баланс между работа и личен живот. Фокусът е върху активното поддържане на физическото и ментално здраве.

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

 

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

Доналд Тръмп атакува Джорджа Мелони – а тя произнесе пламенна реч, която той никога няма да забрави.

Доналд Тръмп си мислеше, че лесно ще спечели политически дивиденти като нарече Джорджа Мелони „оскърбление за Исус“, обвини я, че не се е събудила и заяви, че Бог не дискриминира никого. За нещастие на „Дон Деменция“, този път той си избра грешната мишена.

Застанала на историческо място, Джорджа Мелони не просто отвърна на удара – тя отправи остър морален упрек:

„Президентът на Съединените щати току-що каза, че обиждам Исус. Искате ли да знаете какво наистина обижда Исус? Отнемането на здравеопазването от болните, докато намаляваш данъците за милиардерите.

Искате ли да знаете какво още обижда Исус? Депортиране на чужденци и разделяне на деца от майките им.“

Искате ли да знаете какво обижда Исус? Бомбардирането на невинни училища в Иран и изпращането на нашите смели мъже и жени да умрат в поредната безкрайна война... Прикриването на досиетата на Епщайн и последвалият отказ да се преследват замесените.

Аз не съм съвършена християнка. Имаше само един съвършен човек и той беше разпнат преди две хиляди години.

Исус ни каза да обичаме ближния си както себе си. Можем ли да си представим война на небето? Можем ли да си представим омраза на небето? Можем ли да си представим бедност на небето? Тогава защо толерираме тези неща на Земята?"

Ето как трябва да се отговаря на простотията, която Тръмп си позволи. Не с обиди. Не със страх. А с яснота и убеждение.

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

В гимназиите у нас учениците учат предмет психология (като част от философията), в който обаче проблемите около половете, секса и любовта се изучават само 1 (един!) час. (Сега Копейкин прокара поправка в закона, с която изобщо беше забранено в училищата да се обсъждат тия проблеми, явно някои смятат, че за секс младите не трябва да мислят и говорят, за секс трябва да мислят само дърдаците!) Както и да е, аз като учител по философия пък написах учебно помагало, наречено ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“), което предлагах на учениците за самостоятелни или групови занимания и обсъждания. Помагалото има и онлайн-издание, и хартиено, тъй че гимназистите като чуваха за него, мигновено го намираха и започваха жадно да го четат. 

Работата е там, че в него темите са развити само под формата на поредици от въпроси, подходящи както за индивидуално осмисляне, така и за обсъждания в клас, в група. Както се досещате (излишно е да ви го казвам аз!), щом разлистеха това помагало, учениците в глас почваха да ме молят:

„Хайде, господине, молим ви се, искаме още сега да обсъдим темата за…!"

И почваха спор по коя тема искат да обсъждаме. Работата е там, че в тия часове учителят само играе ролята на арбитър в споровете, а учениците се разделят (според някакъв принцип!) на два „отбора“, между които започва състезание с цел победа. А състезанието се свеждаше до това единият отбор да зададе колкото се може по-труден (или по-неприятен!) въпрос на другия отбор, по който той или не може, или не иска да отговори; ако обаче отговори и то смело, получава точка, т.е. печели този тур; след това ролите се сменят, тия, които питаха, отговарят; и така няколко тура.

Понеже жаждата за такъв род обмяна на чувства и мисли при младите е огромна, излишно е да казвам, че тия обсъждания или дискусии бяха най-разгорещени. (Който говореше простотии, изкарваше негативна точка за отбора си, която елиминираше положителната точка, изкарана така трудно, т.е. биваше подлаган на натиск от групата си да си държи устата затворена – или да говори културно, възпитано.)

Няма нужда също така да обяснявам, че след като веднъж в даден клас правехме такова състезание, в следващите часове учениците не ми позволяваха да поставям друга тема, разгорещено искаха да си продължат „състезанието“. Които ученици се изявяваха в тия дискусии като знаещи и компетентни по сексуалната проблематика придобиваха самочувствието на „експерти по секс“ и придобиваха невиждан авторитет в очите на съучениците си; разбира се, на най-активните в дискусиите аз поставях хубави оценки (или им давах много точки, понеже прилагах е една доста добра точкова система за оценяване, която си измислих сам).

Разбира се от самосебе си, че в училището бързо се разчуваше новината „що за простотии стават в часовете по философия“, няма как, имаше и възмутени родители, а най-много се възмущаваше, естествено, директорката, щото учениците, като имаха толкова приятни часове по философия, взеха да роптаят защо часовете по другите часове (и учители) са така неприятни, досадни, отвратителни. След 5-6-7 часа цикълът по обсъждания за пола, секса и любовта едва-едва свършваше, като това, разбира се, беше грубо нарушение на „държавните стандарти, планове и програми“, за което аз обаче, като добър демагог, „си връзвах гащите“ ето как:

Когато учениците искаха и настояваха и следващия час да говорим за секс (аз предварително им казвах, че програмата разрешава за секс и любов да говорим само един час!), аз ги питах:

„Аз нямам право сам да реша този въпрос, нямам нужните пълномощия за това, не мога да поема тази отговорност, но понеже сме демократична държава искате ли да гласуваме що да правим този час, по нова тема ли да говорим или да затвърждаваме знанията по предишната?“

Учениците, разбира се, се съгласяваха, гласуваха и на тяхна отговорност ние „затвърждавахме знанията“, примерно, 5-6-7 часа.

Няма как, в училището злите езици почнаха да говорят, че учителят по философия, разбира се, „нема начин да не е извратен“ щом като позволява на учениците да говорят за секс и то, моля ви се, в училището (!!!) и то толкова много часове! (Един вид аз, поради „извратеността“ си, съм бил, така да се каже, „получавал удоволствие“ да слушам „глупостите“ на младите, на младежите и девойките, което пък, разбира се, беше тъй приятно за директорката, която скоро усърдно подготви нещата за да ме уволни с мотива „Грънчаров нема качества да е учител“, т.е. „Грънчаров е некадърен да е учител“!)

И така, прочее, минаваха моите часове и по другите теми, правили сме какви ли не състезания и игри, класната стая е била и "театър", и "съдебна зала" ("трибунал"), и кафене, и сладкарница, учениците с увлечение играеха всякакви роли, обучаваха се да разрешават най-сложни и интересни ЖИТЕЙСКИ И ЧОВЕШКИ КАЗУСИ, а не, потънали в скука и отвращение, да учат теоретични „общи приказки“ или разните там „философски“ глупотевини.

Естествено, аз бях уволняван на два пъти заради тия мои иновации, съдът (Върховният!) отмени заповедта за уволнението ми, но после пак бях уволнен и със съдействието на самата „образователна“ институция (там властваха бодри мутро-комунистически калинки!) аз де факто бях остракиран от образованието, бях лишен от преподавателски права и за да не умра от глад бях принуден да започна работа като… нощен пазач (какъвто съм и досега!).

Особено гадно е това, че заради мен мутро-комунистите уволниха и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, и нея не я допускат да учителства – щото ги е страх, че под мое влияние и тя може да почне да преподава по „тъй лошите“ модерни западни (сиреч "еврогейски"!) обучителни технологии!!!

Спирам дотук. Исках да ви разкажа и някои интересни случки в тия обсъждания в часовете по философия, които никога няма да забравя, но това ще го оставя за друг път: понеже пиша този текст на лаптопче във влака от Костенец до Пловдив и ако не спра да пиша, има опасност да изпусна гарата и да замина за… Бургас!

До скоро!

Познавате ли нашите звездни ПРОФЕСИОНАЛНИ БЕЗДЕЛНИЦИ или инфлуенсъри?

Познавате ли нашите звездни ПРОФЕСИОНАЛНИ БЕЗДЕЛНИЦИ или инфлуенсъри?

Дръзнах да кажа нещо срещу една звезда (Манол Глишев) и това предизвика буря от възмущение, разбира се, а мнозинството от демократичната общност се отврати от мен мълчаливо, разбира се, как иначе да се отврати; става дума за това, че Глишев, като "прероден Ботев", требвало било да ги издигнеме за... президент, моля ви се! Аз възразих, което се възприе общо взето като кощунство и като подлост, разбира се; но ето един коментар, на който си заслужаваше да отговоря; вижте и моя отговор (в който се съдържа описание на един нашенски феномен!)/

ВЪПРОС: Глишев принципно не е ли един от най-твърдо застъпените проевропейски настроени журналисти в България?

ОТГОВОР: Да, проевропейски е. Но се държи така, че да създава негативен образ на проевропейците. Разбирате ли къде е проблема? Има хашлашки изхвърляния. Което е не просто грозно, аз се плаша да не е злоумишлено. В смисъл, че някой да му плаща да работи в тази посока.

Както някои години наред плащаха на едно одиозно лице, на което беше възложена задачата да поддържа образа на "върл антикомунист", плюещ безпощадно по всички други антикомунисти (сякаш присвоило си правото да издава удостоверения кой е антикомунист и кой не е!), което лице обаче само по себе си въплъщаваше и въплъщава един възможно най-отвратителен образ на антикомуниста (в смисъл, че антикомунистите са не по-малко гадни, отвратителни и отблъскващи от комунистите!). Разбирате кой има полза от такива възприятия, нали?

И това лице, след като изпълняваше (и още изпълнява!) години наред тази длъжност, в същото време добре осребри (парично!) тази длъжност, много наивници, повярвали в неговия "тъй светъл образ" му бутаха пари, плащаха му самолетни билети да обиколи света и да се излежава по плажове и хотели, т.е. това лице превърна "антикомунизма" си в занаят, в доходна професия или служба.

Кое е това лице се сетете сам (то има няколко такива, но това е най-"изтъкнатото", тъй да се рече!)...

И още нещо има: дразни много това, че Глишев в своите акаунти постоянно проси пари. Нормалното е човек да работи нещо, да има заплата, а не да безделничи (представяйки се за поет или за писател!) и да иска парична подкрепа от феновете си и то именно в качеството си на "професионален протестър", моля ви се! (Доживяхме свинството протестирането да е добре платена професия!) У нас е пълно с инфлуенсъри, които станаха инфлуенсъри само и само за да не работят нищо, да безделничат, а да получават хубави пари от идиотите, които им пращат пари било заради това, че имат хубави мускули, било че имат "безкомпромисно револуционни мисли", било заради някаква друга простотия (какви хубави манджи умее да готви, да речем!).

Това ПЛАТЕНО БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ е нещо много разпространено, за жалост: 80% от завършващите гимназисти и гимназистки заявиха наскоро в една анкета, че искат да "работят" като... инфлуенсъри, това, моля ви се, било най-желаната "професия"!!! Тъпотия до шия! Която обаче се насади от такива като Глишев, Карбовски, Киро Брейка и прочие "велики инфлуенсъри".

Защо мутро-комунистите ме репресираха по време на бойковистко-мутренския режим?

Защо мутро-комунистите ме репресираха по време на бойковистко-мутренския режим?

Като напиша някакъв коментар (аз от много години съм публичен философ, не мълча, а открито казвам и пиша какво мисля, просто си върша работата като философ!), тия, които ме мразят, имам предвид копейкаджиите, побесняват от злоба и почват да дърдорят: "Хей, не го слушайте този, той е доказан некадърник, уволнявали са го като учител, той не е наред с акъло и т.н.!", това е всеки ден. По тази причина ми се налага да казвам защо са ме уволнявали по време на бойковистко-мутренския режим (въпреки че аз дадох пълна гласност на ставащото още когато мутро-комунистическите властващи в образованието калинки вилнееха срещу мен, всичко това се пази в блога и в книгите ми!); ето какво написах преди малко когато една комуноидна душа пак си изля злобата срещу моята скромна особа:

Мен, таваришч, мутрите ме изгониха щото съм личност, т.е. щото не съм мижитурка. И щото съвестно си вършех работата като учител по философия и гражданско образование. Те беснееха години наред, че моите ученици имаха условия да се обучават да мислят самостоятелно и свободно, т.е. да полагат грижи да станат достойни личности. Е, мутрите ме подложиха на репресии, уволняваха ме, съдът ме връщаше на работа, те пак ме уволняваха. Но това е моята най-голяма награда - и това е най-ценното мое признание! Който е личност, който е кадърен, у Нашенско го мразят и го гонят. Това поне не сте ли го разбрали още?! Ето, казах ви го, запомнете го...

Спомен от времето, в което мутрите ме репресираха

 

СПОМЕН

Снимка с ученик от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (училището, от което мутрите на два пъти ме уволняваха като учител по философия и гражданско образование - през 2014 и 2017 г.!) по време на моя граждански протест за свобода в образованието, който провеждах всеки ден 77 дни на тротоара пред двора на гимназията!

Този ученик беше един от малцината, които заявиха, че не ги е страх от директорката и сядаха до мен в знак на подкрепа.

Вчера ми изпрати тази снимка този същият тогава ученик, който сега, доколкото разбирам (от профила му във фейсбук!), вече живее и работи в чужбина.