Залагащите на грубата сила винаги ще бъдат победени от тия, които заложат на правото!

Публикацията със заглавие

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!

веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:

@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.

Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.

А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.

И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?

А и търпението е в дефицит. Търпимост - да, но търпение липсва.

Продължавайте, г-н Грънчаров с всекидневните уроци по човечност.

Остава ни да Ви пожелаем успех в трудната мисия, защото и нас "мъничко по-просветените" взе да ни писва и да ни липсва търпението да изтърпяване тасков-ци и тиктокъровци.

Бъдете жив и здрав!

Паралел 42, интересните новини: Гьостерицата хептен не помага, г-жо Гал. В гьостериците тези въпросните изчадия са много по-силни от нас и ако хванем гьостериците нашите, не техните глави ще бъдат пръснати.

Прочее, това вече веднъж сле случи у нас след 9 септември 1944 г. - до крак бяха избити тия, които не бяха тъпанари, простаци, селяндури. Защо не можем да научим нищо от уроците на историята, г-жо Гал - и драги родни демократи-либерали?

Сега да повторим същото резултатът ще е съвсем същият - ще закопаем България за поне още 50 години.

Затова трябва да тръгнем по пътя на Христос, който победи целия свят, но за хиляди години упорит мирен труд. (Макар че в тия хиляди години "християните" нали безброй пъти грябваха не гьостерици, а мечове и копия!)

Доброто побеждава злото изначално, щото има огромно онтологично предимство: зад него стои самият Бог. Нищо на този свят, всички бесове накуп да се съберат, пак не могат да помръднат всемогъщия Бог, щото той е самата мощ.

Затова вярата и словото са най-доброто оръжие на този свят, а не гьостериците, не мечовете, не копията, не боздуганите, не пушките, не пистолетите, не оръдията, не танковете, не ракетите, не атомните бомби, не дроновете...

В крайна сметка истината и доброто винаги тържествуват, но за тях плащаме висока цена. На това ни учи опита на живота и историята.

Тия, които залагат на грубата сила, винаги ще бъдат победени (в крайна сметка!) от тия, които заложат на правото. Щото силата е в правото, не в гьостериците...

Къде са Чингис хан, цар Иван Грозний, Ленин, Сталин, Хитлер, Каддафи, Саддам Хюеин, Осама бин Ладен и други подобни някога триумфатори?!

Няма ги.

Путин ще отиде при тях и то скоро... и ще завлече със себе си в Ада всичките там орбановчета, боковци, радевчета, мадуровци, януковчовци, асадовци, кимченуновци...

Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).

Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

● В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

● В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

● Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД

 

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

 

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:

"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.

 
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:

"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"

Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".

"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.

Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.

Комсомолец пише във вестник "Правда":

"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.

Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"

Трябва ли младите да ходят на училище - или трябва да ги учат и възпитават само техните родители?

Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея... 

_____________ 

Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си… 

Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.  

Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!  

Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.  

Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.  

Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.  

Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.  

Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?! 

Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

У нас нямаме истинска, правдолюбива, адекватна на истината българска история. Историята у нас не е наука, а е долнопробна руска пропаганда, пропита с отвратителен (менте и чалга!) псевдо-патреотизъм тип Слави Трифонов (на пръсти се броят сериозните историци у нас!)

Учениците, пък и студентите, не учат истинска история, те учат фалшифицирана, изопачена според руските интереси лъжлива и менте "история", в която всичко е тъкмо наопаки на историческата истина, на историческата реалност или действителност.

Хора, учете децата си на истинска (това значи разумна, правдолюбива, изпълнена със здрав и трезв реализъм и със свободолюбие!) българска история, а не на глупостите, на гадостите и на простотиите на лъжливата тотално русифицирана история на България, с която усърдните руско и комунистически възпитани даскалиците по история тровят душите на вашите деца и внуци!

В нашите училища младите хора ги учат и обучават не да мислят самостоятелно и свободно, а ги дресират да стават немислещи и тъпи папагали, покорно следващи самозвани "оправячи", които са не по-малко тъпи от тях, но за сметка на това са значително по-нагли, лъжливи и крадливи!

Нашите училища и университетите дори са станали ФАБРИКИ ПО ЗАТЪПЯВАНЕ или, иначе казано, ФАБРИКИ ПО БЕЗЛИЧЦНОСТ И БЕЗДУХОВНОСТ!

Най-голямата заплаха за нацията ни е (кой знае защо така е наречена?!) т.н. "образователна" (след като де факто е опростачваща и затъпяваща!) система, която е недемократична, ретроградна, авторитарна, бюрократизирана, скалъпена е по руски казармен образец, сиреч, с две думи казано, по същината си, е комунизмо-социалистическа и терористична (тиранично-робска) система!

Без същностна, коренна и дълбока реформа на образованието в България, без неговото решително осъвременяване, демократизиране, либерализиране, а това значи очовечаване и одухотворяване, ние никога няма да станем нормална и просперираща европейска държава, а все повече ще затъваме в тресавището на мутро-комунистическата простотия!

Благодаря за вниманието, че прочетохте това докрая, желая ви приятни размисли!

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написа един дългогодишен учител по философия и гражданско образование, когото властващите в образованието мутро-комунисти, тероризираха, уволняваха, де факто ми отнеха преподавателските права и по този начин се опитаха да ме убият с унижения - само защото бях личност, само защото не бях мижитурка, т.е. цял живот съвестно си изпълнявах тъй възвишената по смисъла си длъжност!

Хубав ден и одухотворен уикенд ви желая също така!

ДОБАВКА:

МОИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.

Не ощетяваме ли учениците, младите хора като ги лишаваме от възможността да разговарят с най-опитните учители?

Искам да поставя една вълнуваща ме тема, която е свързана с най-важното сякаш човешко право, именно правото на труд (правото на живот може би е по-важно, ала ако не работиш, как ли пък ще живееш?!). Ще почна отдалеко за да схванем проблема в неговата цялост.

Ето някои факти: Путин е на 73 години и още "работи" и то като президент, пардон, като диктатор; Тръмп пък е на 79 годинки и пак работи, пак като президент и дори се напъва да става било диктатор, било... "крал"; английската кралица Елизабет Втора, Бог да я прости, работи като кралица до 96-тата си година, до последния си дъх (кралския занаят изобщо не е лесен, противно на мнението ви!); нашият Боко Борисов веке е пенсионер, он ми е набор, на 66 години сме, скоро, дай Боже да е здраве, ще бъдем на 67, он също "работи" като политик и нема никакво намерение да се оттегля; Румен Радев е на 62 годинки, но отдавна е военен пенсионер, 9 славни годинки се преструвА, че "работи" като президент, сега се напъва да ни става диктатор, наш родной болхарский таваришч Путин да ни става се напъва, а защо не и... цар, колко му е?! И тъй нататък.

Питам аз в тази връзка: до каква възраст е допустимо да работи човекът?

Щото с напредването на възрастта много хора почват да се вдетиняват, почват да правят простотии като 5-6 годишните дечица, деменцията ги фаща и почва да ги тресе, ето, примерно, Тръмп и Путин са жив пример за това тежко и опасно (за народите и човечеството като цяло!) състояние на некои тъй работливи индивиди. (Наскоро микрофоните хванаха сърдечен разговор между таваришчите Путин и Си, в който двамата си мечтаят благодарение на технологичната револуция да доживеят до... 150 годинки, канечна, бидейки на власт, щото те не могаг вече да си представят живота без властчицата!)

Да оставим за малко настрана диктаторите, президентите и кралете. Да се вгледаме в по-близък план:

Ето, ние с Боко сме набори, он обаче "работи" (с извинение) като политик (макар че доказано има твърде бегла и извратена представа за това що е политика и каква и същинската, истинската роля и длъжност на политиците!), а аз, бидейки учител, не работя по професията си: властващите в образованието мутро-комунисто-гербовашки калинки ми биха шута от образователната система в деня, в който навърших възраст за пенсиониране (нищо че беше ноември месец, въпреки че бях започнал и навлязъл в учебната година, а смяната на учителя ей-така, за нищо, е тъпа работа!); добре де, не е ли несправедливо моят набор Боко да работи, а аз да не работя, на мен мутрите да не ми разрешават да работя?! (При това аз съм доказал, че си владея професията и работата, нещо повече, тя е мое призвание; взетете предвид и това, че в същото време, в което на мен властващите в образованието мутреси не ми позволяват да учителствам, в много училища в Пловдив и в страната часовете по философия и гражданско образование се водят от неспециалисти, което е двойна несправедливост, щото е несправедливост и спрямо младите хора, учениците: що ще разберат те от тайнствата на философията и... политиката като съвсем неподготвени наперени даскалици по история или по география им водят философията и гражданското образование?!)

В страната близо 5000 учители и директори на училища са в пенсионна възраст; в Пловдив и Пловдивско 240 учители са в пенсионна възраст; значи, излиза, може и в пенсионна възраст да се учителства, но това е забранено изглежда само на моята скромна философска персона, защо ли? (Да не говорим за това, че учителската звезда Тео Теодосиев е вече на 76 годинки, да е жив и здрав, и още си е действащ учител, нищо че има некои симптоми на умствено заболяване, ако трябва да се изразя по-меко: гушна се преди време с таваришч Костя Копейкин и също така е фен на комунизма!) Добре де, в Мутроландия всичко може, знам добре това, но защо за някои (пък дори и за всички, стига да не се казват Ангел Грънчаров!) може да са учители в пенсионна възраст, само за мен, понеже съм по-различен вероятно, да не може? Не знам дали разбирате, но това е доста обидно за мен, унизително е даже! (Да не говорим за това, че моята учителска "особеност" се състои в това, че аз съм принципен противник на господстващата у нас бюрократично-социалистическа образУвателна система, т.е. съм фен на демократичното образование: а дали пък причината да тази тъй ГРОЗНА ДИСКРИМИНАЦИЯ не е чисто ПОЛИТИЧЕСКА, не само възрастова? При това имам и още едно доказателство за тезата си: от 2014 г. до момента, т.е. вече 12 години, в голяма част от които бях и непенсионер, мен мутрите ме тероризираха, репресираха и гонеха, уволняваха ме от образованието, съдът ме връщаше на работа, властващите мутреси пак ме уволняваха, отнеха ми де факто преподавателските права: нали знаете, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ сичко може - щом не си "от наште"!?)

Не, не ме разбирайте криво: аз сега не поставям въпроса щото искам да се върна да учителствам в училище, не би е болката само от правно и морално естество, а поставям проблема в принципен план:

До кога, до каква възраст човек трябва да има право да работи по специалността си?

Ще кажете: докато има сили, в това число и умствени, особено много това важи за учителите, нали така? (За политиците обаче не се иска акъл ли?! А морал при тях иска ли се - или нема нужда?!) Всичко е индивидуално, тъй ли? За едни може, за други не може? И само може за тия, които са "от наште", правилно ли ви разбрах мисълта?

Помислете и ми отговорете ако искате. Но има и нещо друго, което е особено важно тъкмо при учителстването, при учителския занаят, който, по повеля на съдбата, практикувах близо 40 години (когато мутрите ме изритаха като мръсно коте от образователната система аз пак учителствах всеки ден: моя "класна стая" стана блогът ми и ютуб-каналите ми!); ето за какво става дума:

Аз съм философ. Намирам се във възрастовия "сезон", който може да се нарече "златна есен", т.е. това е сезонът, в който учителят, мислещият човек, така да се рече, "бере плодовете" на цялата си предишна подготовка, т.е. учителите са най-добри, най-изкусни, ако щете (или най-ефективни!), тъкмо в този период; те са се подготвяли десетилетия в тази тъй деликатна ДУХОВНА по естеството си сфера, ето, дошъл е моментът тъкмо да "берат плодовете", иначе казано, за младите хора е най-ценно да общуват и да се възпитават тъкмо от такива най-опитни учители (да, знам, всичко е индивидуално, но никъде не е доказано, че да си млад учител ти дава кой знае какви предимства, пък и при младите е същото, има кадърни, има некадърни, същото е и при старите!). Добре де, не ощетяваме ли учениците, младите хора (бъдещето на свидното ни Отечество, както патетично понякога се изразяваме!) като ги лишаваме от възможността да се учат, да се възпитават като общуват, като разговарят с най-опитни учители, постигнали съвършенство в занаята или в изкуството на учителстването (имам книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ!)?!

Лишаваме ги, но голяма работа, та у нас всичко е "пунта мара", "ти мижи, я ке те лажем", айде сега тоя Грънчаров пък ке ми се праи на умен и дори, моля ви се, морален?! Иска да се навре, гаднярът, на добра учителска заплата, нали това си помислихте, признайте си го де?! (Явно е лаком за пари, нема начин да е иначе?!) И затова ни пише тук тия врели-некипели приказки. Ще ми се прави той на съвестен, на загрижен за бъдещете на младите, айсиктир, не те знаем що за мръсник си?! - знам, че и така си мислят немалко тарикати сред вас, имам квалификация и по психология...

Ще дам потресаващ пример, не се притеснявайте, не е с мен. Ще кажа нещо тук за инж. Жак Асса от Пловдив, великият учител, възпитател и прекрасен човек (тия три неща са неотделими!).

Имах големия късмет да познавам този наистина велик човек, имах и честта да бъда негов приятел. Работихме 10 години в една и съща гимназия, училището, в което беше преминала цялата негова учителска кариера от близо... 50 години: той е от основателите на пловдивския ТЕТ "Ленин", някъде в началото на 60-те години е постапъл като млад учител там, при създаването на училището, и работи в него до 2010 г., смятайте колко много години е работил в това училище! Той беше доайен на училището, нещо повече, той е негова легенда, да, той е легендарен учител! Легендарен като личност, като познания, като човечност, като подходи, като духовност, като енциклопедичност на ума и духа, той беше широко скроена личност. За жалост почина наскоро и то съвсем внезапно, Бог да го прости!

Но той си тръгна много огорчен от училището, което фактически беше създал. В 2010 г. дойде нова директорка, назначена от ГЕРБ, първата й работа беше да бие шута на всички заслужили учители - начело с инж. Жак Асса. И го направи по недопустимо грозен начин, да, той беше вече в пенсионна възраст, но начинът е епично грозен; вкратце ще разкажа и тук, въпреки че съм го говорил и разказвал доста пъти в клипчета, в дискусиите на нашия Философски клуб.

Г-н Асса имаше един принцип: учениците трябва да научат на задоволително ниво учебния материал; иначе казано, даже тройката трябва да бъде напълно заслужена. И оставяше много ученици на поправителен изпит. (Всички оставяни от него на поправителни изпити след години ще са му благодарни и ще казват: ако научих нещо в това училище, и то за цял живот, това е наученото от инж. Жак Асса; това може да се прочете във форумите за училището, не си го измислям, чел съм го там.)

И така, идва г-н Асса в началото на септември 2010 г. понеже има поправителен изпит. Отива при учениците, теглят си те билетчета и сядат да пишат. Г-н Асса ги оставя да пишат и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа хартия в случай че потрябват. Среща го новата директорка и мило му казва:

- О, г-н Асса, какво правите днес тук?!

- Имам поправителен изпит, госпожо директор, оставих учениците да пишат, минах да взема листове хартия.

(Предавам диалога не по спомен, а по разказ от г-н Асса, щото други присъствали на разговора няма; на него му имам пълно доверие, разбира се, но не гарантирам, че точно тия са думите, за смисъла обаче гарантирам!)

Г-н Асса беше човек с ведро излъчване, усмихнат почти винаги, много възпитан, интелигентен във висша степен, но и най-вече човечен; не си мислете, че е бил някакъв злодей. (Той единствен говореше на учениците на "вие", ако не броим мен, но аз съм крайно смахнат.) Както и да е, любопитният диалог продължава горе-долу по следния начин:

- Но, г-н Асса, нима не знаете: та Вие вече не сте учител в нашето училище?! Вие вече сте в заслужен отпуск, пенсионирах Ви!!!

На г-н Асса това му идва като гръм от ясно небе, той наистина нищо не знае, че вече са му били шута! Той казва:

- Хубаво де, но аз нали трябва да изпитам учениците и да им пиша оценки?!

Директорката, нежно усмихната, му отвръща:

- Не се притеснявайте, скъпи г-н Асса, друг учител ще изпита учениците Ви! А Вие може да си ходите в къщи. И Ви желая хубави пенсионерски дни и години!

Това е. Може да има малък художествен елемент от моя страна в този диалог, но същината, смисълът е напълно точен. (С въпросната директорска особа аз имам дълга история на отношенията и й знам, така да се каже, "дори и кътните заби", а пък г-н Асса ми беше приятел, което за мен е голяма чест!

Г-н Асса справедливо се обиди, че го изхвърлиха по този недопустимо грозен начин и повече не стъпи в това училище. (Имаше 50-годишен юбилей на училището, имаше и банкет в "Тримонциум", той и там не дойде!) Аз го каних да дойде в тамошния Философски клуб, който създадохме с него, отказа, не дойде.

Това е. А знаете ли колко много са ощетени учениците на това училище, които нищо не знаят за г-н Асса?! И на които беше отказана възможността да го видят и чуят: примерно какво пречи вече пенсионирани учители да идват отвреме-навреме в училището, да изнасят уроци, да пресътват и да участват в занятията, примерно няколко пъти в годината?! Има много начини да бъде използвано това безценно богатство: опитът и мъдростта на пенсионираните учители. Разбира се, никой май не мисли за това.

Е, новата директорка тогава изрита всички учители-пенсионери, които не бяха, тъй да се рече, "от наште", но остави на работа приятелките си, също пенсионерки, щото те именно са "от наште". На това му се вика "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО МУТРЕНСКИ!

Тоя Грънчаров е способен да ме подлуди вече, леле, за "справедливост" ще ми говори той, на умен и на честен ще ми се прави той?! Как не те е срам бре, Грънчаров, от 10 дерета вода да караш, само и само да ни докажеш, че трябва да те пуснеме в НАШИТЕ УЧИЛИЩА?! Тая па нема да стане, махай ни се от главите, аман от тебе?!!!

Подобна мисъл минА ли ви през главата, а, признайте си де?! Питам само...

Приятни размисли! Хубав ден! И прощавайте ако съм бръкнал доста навътре в тъй добрите ви сърца!

ППП