Щом обичате толкова силно цар Самуил, защо в същото време мразите сегашния ни цар - Симеон II?

 

Щом обичате толкова силно цар Самуил, защо в същото време мразите сегашния ни цар - Симеон II?

Понеже с очите си се убедихме как целокупният български народ много уважава, почита и жали своя цар Самуил, ми е интересно как същият този народ се отнася и към сегашния си цар, именно към цар Симеон Втори. Понеже съм философ и за мен най-важна е истината, написах на едно място (с ясна провокационна цел!) ето какво:

Покрай майка му, царица Йоанна (Савойска), нашият цар Симеон II (сега вече на 87 години!) има доказани роднински връзки с цар Самуил, с династията на Асеневци и с византийската династия на Палеолозите! Чрез сложните, но проследими и доказани генеалогични връзки в неговия род, той се явява далечен потомък (около 20–25 поколения назад) на цар Самуил и на цар Иван Асен II.

И това не е приказка за престиж, а доказан факт!

Това написах наскоро. Не крия, че ми беше интересна реакцията на сънародниците. Ето сега многозначителния диалог, който се проведе по този повод:

Svea Do каза: Хубаво, ама Симеон е срам за рода си! Дано го осъзнава.

Ангел Грънчаров отвърна: Svea Do Недейте така. Симеон беше изнудван от ДС и КГБ. Убиха първородния му син. Използваха го против волята му. По-сложно е отколкото си го представяте. Не сте справедлива.

Angel Georgiev каза: Ангел Грънчаров Кардам сам се утрепа като всеки карал пил.

Ангел Грънчаров отвърна: Angel Georgiev Шпионите го напиха и го пуснаха по пързалката. Ти КГБ ли подценяваш? Или си наивник?

 

Krasimir Tunchev каза: Ангел Грънчаров Полуграмотният крадец от Мадрид го докараха комунягите, за да спрат възхода на ОДС начело с И.Костов. Хитър ход - тъпаците го избраха. Полуграмотният крадец от Мадрид се съюзи с избилите рода му комуняги - пълен изрод!

Ангел Грънчаров отвърна: Krasimir Tunchev И аз мислех така, но осъзнах, че Симеон е бил хванат на младини в мрежата на ДС-КГБ и по тази причина действията му не бяха свободни. Ченгетата предизвикаха и катастрофата на сина му, за сплашване на бащата. Тъй че той е трагична фигура. Но е факт, че нанесе много поражения на младата ни демокрация.

Alexander Grozd Tan каза: Ангел Грънчаров, по тази логика има ли съмнения за дъщерите на Живков и Желев?

 

Ангел Грънчаров отвърна: Alexander Grozd Tan Няма да се учудя. Но у нас службите, които разследват, не смеят да си вършат работата щото на длъжностните лица ще им се случи случка. Пълно е в тях с руски шпиони.

Георги Ангелов: Ангел Грънчаров, да на Путин пречеше.

Svea Do каза: Ангел Грънчаров, съжалявам. Чувам това за първи път! Ужасяваща е ролята му обаче в българската политика…

Ангел Грънчаров отвърна: Svea Do Да, но аз съм убеден, че той не направи това по своя воля, а защото беше приклещен яко от клещите на ДС-КГБ. Както ние, българите, пострадахме много от варварската система на комунизма и кагебизма, така от нея пострада много и българският цар Симеон Втори. Което и показва, че народ и цар винаги страдат заедно, неделими са един от друг. Не бива ние, народът, да плюем царя си, особено ако съзнаваме, че той е бил принуден от ДС-КГБ да прави това, което направи, и то понеже е бил приклещен от ДС-КГБ, които не само са го заплашвали с отмъщение ако не изпълнява заповедите им, но и му отмъстиха жестоко: предизвикаха автомобилна катастрофа на първородния му син, на наследника на престола, и го убиха на практика. Правете си сметка как се е чувствал през цялото това време царят като баща.

ЗАБЕЛЕЖКА: Останалите коментари по-добре ги вижте във фейсбук, ето линка. (Или ТУК) Те са не по-малко многозначителни. Там има и доказателство за кръвна връзка между Симеон и Самуил (и Асениевци!). 

Комунистите ви лъжат, че обичат комунизма: те самите са баснословно богати!!!

 

Комунистите ви лъжат, че обичат комунизма: те самите са баснословно богати!!!

Това е мой коментар във фейсбук по повод на постинг на Юлиян Попов, който помествам по-долу:

Въпросните "борци" с капитализма, които искат да връщат комунизма, интересно защо за една нощ се преродиха и от комунисти станаха "капиталисти", е, менте, лъжливи, "фашливи", канечна?! И защо на нас проповядват "предимствата на комунизма", а самите те са богати и се радват на лукса на "прогнилия капитализъм"? (Откак се помня, комунистите все дърдорят, че капитализмът "гние ли гние", а той все по-сладък става, кат мушмулите?!) Защо най-големите комунисти сега са най-големи "капиталистически" олигарси и мутро-комунистически мафиоти, питам аз? Май цялата им душа е с капитализма, а комунизма ни го побутват само на нас, та още да ни грабят?

Прочее, навремето, при комунизма, същите тия и техните бащи и дядовци пак си бяха де факто "капиталисти", те управляваха държавните предприятия като свои, и яко крадяха и от тях, живейки в завидно благосъстояние! Значи яко ни лъжат като ни пробутват комунизма, нали така излиза, а, таваришчи наивници, дето надавате ухо към техните лъжливи приказки?!

Вие не знаете ли, че не по приказките, а по делата им ще ги познаете?! Таваришчите Костя Копейкин или Пьотр Волгин, или Карбовски, или Дачков, дето ви правят на идиоти, като ви пропагандират комунизма, знаете ли колко са лично богати и ояли се, нищо че ви лъжат, че много обичат вас, бедняците, дето им вярвате?! (Или и вие нещичко успяхте да откраднете и вече сте "капиталисти": признайте си го де, мошеници свръхнагли?!)

Мой коментар към следния постинг на Julian Popov:

Някой много иска да ни върне някъде в 60-те или 70-те години. Политически фигури и коментатори са се надигнали срещу капитализма. Патосът е толкова абсурден, че си струва да бъде обсъден както с начален учител, така и с психотерапевт.

Да се бориш с капитализма е все едно да риташ срещу вятъра. Добре е борците срещу капитализма да се върнат в пети клас и да прочетат за какво все пак става дума. Тук обаче идва и ролята на психотерапевта, защото някои от тези борци са чели много книги. Явно имат друг проблем.

Какво е капитализъм? Ако се откъснем от наследството на неграмотната политическа икономия, която властваше до 1989 г. във всички учебни заведения, ще видим, че има много дефиниции на капитализма. Тоест можем да говорим за различни видове капитализъм. Ако опростим тези дефиниции и се спрем, да речем, на тази на Encyclopaedia Britannica, ще стигнем до следното: „Икономическа система, преобладаваща в западния свят след разпадането на феодализма, при която повечето средства за производство са частна собственост, а производството се насочва и доходите се разпределят до голяма степен чрез действието на пазарите.“

И Encyclopaedia Britannica поставя ред условности за това какво точно е капитализъм. Но по-интересно е какво точно ще борят борците срещу капитализма. Нали знаете, че едно време имаше „активни борци против фашизма и капитализма“, които можеха да си купят кола с по-малко чакане, а децата им имаха предимства при кандидатстване в университет?

Та с какво ще се борят? Засега не е ясно. Вероятно ще искат да национализират нещо. Например държавните ВиК оператори, за да може най-сетне хората да не са на режим на водата. Хммм, ама те вече са държавни. Значи не става. Или „Мини Марица-изток“, за да заработят мините като хората. Ох, ама и те са държавни. Влаковете пълзят като ревматични охлюви. Тях да национализираме, че да тръгнат най-сетне. Ммммм, ама БДЖ също е държавно. Да национализираме държавните и общинските училища, че образованието ни е на дъното. Ех, и те публични.

Да вземем да национализираме банките. Те са частни и в тях има много пари. Ще ги раздадем на хората. Да национализираме и „Кремиковци“ и да възродим стоманената индустрия. Ще внасяме руда от Русия - с намаление, защото нали сме съборили капитализма - с кораби през Черно море. Оттам ще я качваме на влак във Варна и след още пет дни ще стига до „Кремиковци“. Индустрията ще забумти като чисто нов съветски парен локомотив.

Ще национализираме и моловете и ще раздадем маратонките и дънките на работниците. Ще национализираме и интернет. Ще прекратим частните съобщения и ще ги заменим с държавни, оптимистични съобщения. И изкуственият интелект ще стане държавен. И тракторите, и комбайните ще са държавни. И зарзаватчийниците. И ще са пълни само с български лук, български картофи и домати от древния розов тракийски български сорт. И телешкото варено ще е държавно. И ще варим само български телета. Защото, като съборим капитализма, ще построим национален социализъм - с наши, български овце с червени връзки.

И така ще върнем младостта на нашите избиратели. Ще превърнем спомените им в реалност и ще върнем розовия цвят на посивелите им бузи.

Само да гласуват за нас.

Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

 

Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

Преди време излязох с инициатива, която нарекох Проект за реформа на българската демокрация. Апелирах и други загрижени и мислещи хора да подкрепят инициативата и заедно да потърсим спасителните решения. Откликнаха неколцина. У нас, за жалост, е станало така, че българи да подкрепят българин, и то особено когато той се е захванал с нещо най-значимо и неблагодарно, е изключено. Обикновено го “насърчават” така: откажи се, тая няма да стане!

Затова в един момент реших сам да напиша своите отговори на повдигнатите от мен съдбовни въпроси, и при това да ги изложа под формата на тези. Ето днес започвам да изпълнявам обещанието си, като ще отговоря на първия въпрос, а именно на въпроса:

Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

● Факторите за случилото се през последните години би трябвало да се разделят на два рода: обективни и субективни, т.е. зависещи от “историческите обстоятелства” или пък определящи се от незрялостта на т.н. човешки фактор;

● У нас липсва демократично съзнание и култура у най-широки слоеве на нацията; липсва (или е жестоко прекъсната от комунизма) една демократична традиция, която единствена може да култивира ония демократични ценности, благодарение на които човешките същества съзнателно и убедено приемат не само рисковете, но и огромните предимства на свободния, на личностно определяния и на индивидуално отговорния живот, т.е. на живота в условията на свобода и на демокрация;

● Дефектите на съзнанието, унаследени от близо 50-годишната брутална и жестока експанзия на комунизма, проповядващ напълно отровни и безпочвени илюзии, не могат да бъдат преодолени за толкова кратък срок, напротив, те ще действат още дълго време, като при всеки благоприятен случай ще стават основа и почва за разпространение на апатия, на чувство за обърканост, за граждански безотговорно поведение, за безпочвени надежди държавата да решава проблемите на индивида и пр.;

● По тези причини масово се очакваше демокрацията в най-кратко време да бъде “осребрена”, и то поголовно; сиреч благоденствието, просперитетът да бъдат милостиво разпределени поравно и на всички; когато благоденствието подмина най-широки слоеве, мнозина се почувстваха излъгани и на това основание обявиха демокрацията за “вредна”, “социално несправедлива”, “порочна”; това даде импулс за възраждане на левите лъжи и спекулации, спрямо които големи слоеве отново се оказаха твърде податливи;

● Огромни слоеве от нацията се оказаха подозрителни спрямо толкова възвишената ценност на свободата, което означава, че в предишния период, този на автентичния комунизъм и на първоначалната демократична еуфория, материализмът си остана непоклатим сред най-широките народни слоеве; у нас изглежда импулсите на стомаха винаги са били предпочитани пред копнежите на сърцето;

● Смяната на геостратегическата ориентация на страната, откъсването й от орбитата на Русия и присъединяването й към света на западните демокрации, осъществено от правителството на И.Костов, активизира всички реакционни, проруски, славянофилски, ченгесарски и пр. сили, които създадоха една шарена като циганска торба коалиция, в която влязоха не само “бившите” комунисти, но също и комуноидните “мутро-капиталисти”, не само ченгетата от турския етнос, но дори и привърженици на държания под контрола на ченгетата бивш монарх;

● Тази коалиция поде яростна кампания по тоталното дискредитиране и оплюване на демократичните сили и на техните лидери, та да бъде по този начин направено всичко за дискредитирането на идеите за западна демокрация, за човешко достойнство, за свободен живот; силен фактор, засилващ тази линия на поведение, се оказа настаняването в Кремъл на авторитариста от КГБ Путин, което показва, че нашите ретроградни сили са директно зависими и насочвани от путинска Русия;

● Пръв пробив на установилото се демократично статукво (двуполюсна и функционираща въпреки всички недостатъци демократична политическа система) осъществи активизираният от службите бивш монарх, който като таран проби кораба на младата българска демокрация; при което този кораб започна да потъва, заседна в коварни плитчини, откъдето пък беше щурмуван от цялата пиратско-бандитска напаст – за да бъде подложен на невиждан грабеж и на пълно опоскване;

● Победата на Симеон Карточников, т.е. вземането на властта от преоблечени като монархисти мутро-ченгета, създаде благоприятни условия за удържането на историческа победа на комунистическата мафия: на президентския пост със сложна игричка беше сложено лице, беззаветно предано на СССР, на таварищ Путин, антинатовски и проазитски настроено, именно беше сложено лицето Георги Първанов, което, както се оказа по-късно, е било не друго, а просто агент Гоце от българската ДС, директно подчинена на съветско-руското КГБ;

● Като манна небесна за тази властваща ченгесарска напаст беше започналият икономически подем, който се дължеше на оздравяването, на поставянето на икономиката върху пазарни основи чрез най-тежки реформи, осъществени от правителството на Костов; икономическият растеж беше използван за постигане на разцвет на корупцията, доведе също до битки за преразпределяне на влияние върху властта сред престъпните групировки (показните убийства на различните босове на мафията), до беззаконие и блокиране на правораздавателната система и пр.;

● Властващият след 2001 г. елит възприе за свой “modus vivendi”, в съответствие с отколешния български обичай, всевъзможните злоупотреби с власт и с държавни средства, търгуването с постове, корупция, нечестното обогатяване благодарение на връзките с управляващите, отделянето на комисионни за партийните каси, директните връзки и покровителстването на бандитите, държащи наркоканалите, каналите за търговия с оръжие и с плът, разгул и разцвет на мафията, срастването на властта с мафията и пр.;

● Възникна олигархична политическа структура, при която едно малцинство, забогатяло от злоупотреби с държавни средства, завладя всички лостове на икономическия, политически, медиен, обществен, дори “културен” живот; начело на олигархичната структура застанаха вождовете на бандитските кланове, представени във властта, също тайните служби, неуморно работещи в общите далавери с руските олигарси и пр.;

● В тази неблагоприятна обстановка България въпреки всичко беше приета в Европейския съюз, а преди това в НАТО, което може да бъде оценено като жест от страна на Запада за запазване на България за западната сфера на влияние; приеха ни само и само управляващата мафия да не ни хвърли в прегръдките на руската мечка; този ход на Запада крайно обърка сметките на подчинения на Москва продажен елит, на който оттук-нататък Москва спусна задачата да направи всичко, за да провали колкото се може по-скоро членството на страната в ЕС;

● По изпълнението на тази задача от “Големия руски брат” нашите управляващи вече могат да се похвалят със значителни “постижения”, а именно превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО, финансови и морални санкции от страна на ЕК, разпалване на антиевропейски настроения сред широки слоеве на българското общество, създаването около България на образа на бандитска страна, която няма нищо общо с духа и ценностите на европейската демократична и правова общност, сключването в противоречие с общата европейска политика на газови, атомно-енергийни и нефтопреносни споразумения с Путин и пр.;

● В същото време в средите на десните демократични сили, призвани да защитят постиженията и ценностите на демокрацията, се развиха крайно негативни процеси, дължащи се както на обективни фактори (описаните по-горе недемократични настроения сред мнозинството и поемането му под контрола на манипулативните, подчинени на властта медии), така и на грешки сред ръководството на тогавашното СДС;

● В СДС още преди 2001 г., но особено след връщането и грабването на властта от Симеон Карточников, се образува твърде мощен клиентелистки слой от облагодетелствали се от властта и кариеристично настроени властолюбци, които още в 2000 година успяха да бламират лидера на СДС Иван Костов (на конференцията, когато залата ръкопляскаше на речта на Костов срещу клиентелизма, а пък после същата тази зала чрез манипулация избра лидерите на клиентелистите в ръководството на СДС!), а след 2001 година се опитаха да направят всичко възможно, за да се наврат и да станат съдружници в грабежите на руско-симеоно-комунистическите богатири;

● За да се съхрани и онова малко, което беше останало от предишните мощни демократични сили, и което подкрепяше каузата на демокрацията по съвсем идеални подбуди и за доброто на България, групата около Костов беше принудена да напусне клиентелисткото СДС и да основе партията “Демократи за силна България”; този ход на Костов не беше разбран от една част от привържениците на каузата на автентичната демокрация, поради което те останаха в СДС, а пък демократичният (десният) избирател беше поставен в нелека ситуация;

● Въпреки слабостта на автентичните привърженици на демократичната и дясна кауза, ДСБ направи максимално възможното в крайно неблагоприятните условия за да бъде съхранена проевропейската ориентация на държавата; мафията на власт намери своя безкомпромисен критик и най-принципна опозиция в лицето на ДСБ и на части от СДС; без тия автентични демократи в Парламента България отдавна да беше станала точно умалено копие на путинска Русия;

● Българската демокрация в момента е жестоко наранена, поставена на колене, унижавана от един арогантен пропутински управляващ елит, но въпреки всичко не е победена, а реваншът й е възможен и наложителен; особено като се вземе предвид, че младата българска демокрация има за свои мощни съюзници Европейският съюз, САЩ и НАТО, които на никаква цена не биха допуснали връщането на страната в ретроградната руско-азиатската орбита.

(Статията е писана в първите години на нашия век, вероятно около 2005 г., понеже е влязла в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, излязла от печат в 2006 г.)

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

 

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. Сега поставям следния въпрос (от своя списък с най-наложителните, най-горещите въпроси, по които трябва да мислим в сегашната ни ситуация):

Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

Ще отговоря на този важен въпрос съвсем тезисно, с оглед изискването за краткост:

● У нас в най-първоначалния етап на установяването на демокрация нещата бяха поставени на съвсем нездрава основа, т.е. те се дирижираха, както сега разбираме, от вездесъщата ДС, която сложи на най-възловите постове и провъзгласи за "лидери на опозицията" все верни свои хора (Ж. Желев, А. Доган, К. Тренчев, С. Ганев, Р. Воденичаров и кой ли не още);

● По този начин демокрацията ни даже в периода на своя възход, в периода на първоначалния ентусиазъм на наивниците беше от типа на т.н. "дирижирана демокрация", при която се организира, манипулира и държи под контрол даже възторга на хората, да не говорим за тяхната ненавист (14 дек. 1989, събитията пред Парламента);

● В нито една от партиите на т.н. "демократична опозиция" не възникна автентична демократична атмосфера, т.е. отношения на толерантност спрямо различните гледни точки, признаване на инакомислието, свобода при издигането на кандидатурите за постове, търпимост към критиката; в тях се възпроизведоха в чист вид ония стереотипи на съзнание и действие, които си съществуваха в средите на комунистическата партия, а именно най-разюздан кариеризъм, патологично славолюбие и властолюбие, нетолерантност към различните, авторитаризъм, грозно нагаждачество и пр.;

● Вътре в партиите, съставящи СДС, бяха гонени и "отлюспвани" всички ония, които бяха по една или друга причина неудобни на ръководството, като битката беше главно за попадане в листите; надмощие винаги взимаха най-безскрупулните кариеристи; никой изобщо не се интересуваше от мнението на редовия гражданин и на "електората"; в самия СДС нямаше демократична атмосфера и отношения, т.е. неговия "демократизъм" беше мним; да не говорим за "демократизма" на уж постоянно модернизираща се бивша комунистическа партия;

● Следователно у нас същинската демокрация дълги години беше непозната, имахме една формална, външна, куха, извратена комуноидна "демокрация", при която с електората само се играе, както котката играе с мишката, на "демокрация", а всъщност той е най-нагло манипулиран и използван; по тази причина автентичните носители на демократично съзнание, манталитет и култура бяха прогонени, бяха в немилост във всички години, в които младата българска демокрация най-мъчително се раждаше, страдайки също и от ужасни родилни и посттравматични мъки;

● Заради идеята за демокрация, заради каузата на демокрацията бяхме принудени да прощаваме на своите "лидери" всичко: и техния крещящ недемократизъм, и антидемократичния им манталитет и стереотип, и нямащите нищо общо с духа на демокрацията антиморални по тенденцията си "нрави", равностойни на пълно потъпкване на всичко най-светло в идеята и каузата на автентичната демокрация; причината за тази всеопростимост беше принудителна и уж прагматична: за да не се отслабват демократичните сили, изправени пред бетонния комунистически бастион, пред единната и монолитна сила на бившите комунисти;

● Въпреки всички тия неблагоприятни тенденции, въпреки принудителните компромиси, които привържениците на автентичната демокрация бяха принудени да правят, в СДС вървеше и един крайно мъчителен процес на очистване от най-крещящите примери на антидемократизъм и на предателство спрямо каузата на демокрацията (Ж.Желев с цялата си толкова мощна аморална свита беше елиминиран, но едва в 1996 година, беше елиминиран от И.Костов);

● По време на януарския подем (от 1997 г.) на отчаяния народ под натиска на радикализиращите се "народни маси" площадната и уличната демокрация преживя своя триумф, своите апотеози; разбира се, този подем беше скоро овладян от кариеристите, които възседнаха народния ентусиазъм и го впрегнаха за постигането на своите користни цели, което се оказа допълнителен импулс за разпространението на нихилистични спрямо ценността на демокрацията настроения;

● По време на управлението на СДС, за да се запази парламентарното мнозинство и за да се проведат най-тежките реформи в икономиката в периода 1997-2001 г. лидерът на СДС И.Костов беше принуден да сключи негласно споразумение с кариеристите и клиентелата, които бяха мощни като никога преди; с оглед на каузата на демокрацията това беше крайно неблагоприятно, но с оглед интересите на държавата и нацията е съвсем оправдано; държавникът Костов победи в оня период политика Костов, от това пострада българската демокрация, но спечели България: днес сме в ЕС тъкмо заради ония болезнени реформи;

● Промяната на геостратегическата ориентация на страната и притискането до ъгъла на всевластната до скоро мафия активизираха антидемократичните сили, обединени около ДС, които видяха единствен шанс за своето тържество в това да домъкнат Симеон, който можа да предотврати грозната за мафията евентуалност Костов да спечели още един мандат; това даде мощен подем за растеж на антидемократичните потенции, съществуващи в корена на обезсилената българска демокрация, от които руско-българската олигархия, групирана около Симеоновото движение и БСП, можа да се възползва в максимална степен;

● Олигархията в пълна степен осребри тържеството си: начело на държавата пробута агент Гоце Първанов; по-късно беше създадена и тройната разбойническа коалиция; злоупотребите с власт надминаха даже онова, което обикновената човешка фантазия може да си представи; цяла Европа пропищя и стана пишман, че ни е приела; управляващата клика превърна България в троянски кон на Русия в ЕС и в НАТО;

● Медиите бяха турени под похлупака на ДС и на олигархията; съзнанията на хората бяха подложени на крайно агресивната инвазия на простотията, на чалгата, на чалга-патриотизма и на чалга-популизма; нихилизмът спрямо политическото, който е сърцевина на апатията спрямо свободата и демокрацията, овладя сърцата на мнозинството от нацията;

● Демократ стана обидна дума; демократичните сили, разпокъсани и обезсилени, бяха подложени на жестока проверка на тяхната преданост на демократичната идея и кауза; олигархията успя да си организира своя "добра опозиция" в лицето на "Атака" и ГЕРБ; лидерът на демократичните сили, реформаторът Иван Костов беше подложен на невиждано в историята ни охулване и оплюване от добре платените за целта медии и продажни "журналисти", предимно ченгета от ДС;

● Олигархията ни се разплу от най-арогантен аморализъм и наглостта й мина всички граници: Гоце Първанов вече се забавлява като, примерно, убива в Узбекистан защитени от закона козли; за забавленията му хазната плаща колосални суми, в същото време това орезиляващо ни постоянно лице не се свени да призовава ("Българската Коледа"!) състрадателната нация да даде своята лепта за бедните и за сирачетата;

● На провежданите избори се мина към практиката на тотални манипулации, включително и директно купуване на гласове; избирателната активност стана минимална, което показва разочарованието на хората от демокрацията от български тип; такава една атмосфера е крайно благоприятна за насаждане на антиевропейски и авторитарни настроения;

● Всички елементи на функциониращата демокрация (реална изборност и издигане отдолу на кандидатите за публични постове, свобода на изразяването и свободни медии, състезание на реални политически алтернативи и програми и пр.) у нас са изопачени до крайност, те са станали само куха и лишена от съдържание форма на една показна, фалшива "демокрация";

● Широките слоеве на избирателното тяло са превърнати в лишено от гражданско съзнание природонаселение, на което се подхвърлят някакви символични благинки (коледни надбавки към пенсиите, зимуване за пенсионерите на морето, лицемерна загриженост за студентите и пр.), за да бъде купено та да мирува и да си мълчи; най-ужасното е именно премахването на жилото на гражданското съзнание и поведение у най-широки слоеве, което е симптом за тотален банкрут на българската демокрация;

● Единствена надежда е активизирането на всички ония най-разнородни опозиционни сили, които да призоват хората за излизане на улицата за повсеместни демонстрации с искане за оставка на компрометираното правителство; в страната съществува, макар и крайно малочислен, разпокъсан и изпаднал в противоречия автентичен демократичен слой, който все пак може да изиграе ролята на детонатор и авангард на народното недоволство;

● В такава обстановка нищо със сигурност не се знае, възможно е олигархията ни да бъде изненадана крайно неприятно и то в най-близко време, когато може да усети пред себе си силата на обединения и възмутен народ; дай Боже точно това да се случи, крайно време е!

 

(Статията е писана в първите години на нашия век, вероятно около 2005 г., понеже е влязла в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, излязла от печат в 2006 г.)

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите!

 

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите!

Публикувам моите предложения за най-важните, за същностните по моя преценка проблеми, над които се налага заедно да се потрудим, да помислим и така да открием рационалните решения:

1. Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

2. Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

3. Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?

4. Ако е вярно, че "безпартийна демокрация" няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?

5. Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне – и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна "смяна на елитите"?

6. Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?

7. Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?

 

8. Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допринесат за възкръсването й?

9. Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, "уличен" граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?

10. Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?

11. Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?

12. Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?

13. Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?

14. Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателстване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?

15. Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държав-нически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?

16. Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наис-тина заслужава неговото доверие – и по тази причина трябва да получи него-вия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?

17. Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?

18. Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?

19. Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?

20. Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?

21. Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.

Това според мен е само началото на списъка от нелеки, но съдбовно важни въпроси, по които не само трябва да се мисли – мнозина от нас и без това само това правят, дори в известен смисъл цялата нация безсъзнателно и всекидневно се тормози заради тия така тежки проблеми! – но и да се работи. Трябва да сторим нужното, зависещото от нас, та да открием и изработим реалистични проекти за излизане от днешното тресавище, за съкрушаване на сложилото се крайно опасно за бъдещето на страната политическо статукво.

Разбира се, готов съм да добавя към този списък всички други смислени и удачни предложения. С нетърпение даже ги очаквам. И след това в течение на недълъг период най-откровено да дискутираме по тях и да търсим някакъв задоволителен изход, да търсим верните решения. А пък след това да се задействаме и най-упорито да заработим – та да променим ужасното положение, в което се намираме.

Мисля, че е назряла и даже е презряла нуждата от поставянето на една такава задача.

Как да си сътворя свой личен проект за бъдещето?

   

Как да си сътворя свой личен проект за бъдещето?

По-долу публикувам един примерен списък от въпроси по моя практически курс “Жизнени стратегии: как да си изработя свой личен проект за бъдещето?”:

1. Какво означава израза "стратегия за живот", "жизнена стратегия"?

2. Коя е моята "глобална", фундаментална, най-висша цел в живота ми?

3. Какво си заслужава да иска човек от този живот? Кои са моите жизнени приоритети?

4. "Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!" – добре, но какво за мен е да си успял човек?

5. Мога ли да определя себе си като разбиращ живота човек? Наясно ли съм със своя личностен потенциал?

6. А разбирам ли свободата си, свободен ли съм да живея както аз искам – и както намирам за добре?

7. Какво бъдеще си желая? Дали няма да се случи само онова, което желая не как да е, а съкровено?

8. Обичам ли да мечтая за бъдещия си живот – или пък смятам, че такава склонност е изключително глупава и вредна?

9. Ако трябва да се самоопределя – аз практичен човек ли съм или по-скоро съм непрактичен?

10. Кои са моите най-ценни качества, кои са най-силните ми страни?

11. А кои са най-лошите ми страни като личност, кои са моите главни недостатъци?

12. Вярвам ли в своя успех и в каква степен: силно, умерено, слабо, съкровено?

13. Мога ли да се самоопределя като сериозен, упорит, деен човек?

14. Какво си представям като чуя израза "силна личност"?

15. Какво ще кажа ако трябва да коментирам римската сентенция "Богат е този, който е мъдър"?

16. Мога ли да се определя като амбициозен човек – и в каква степен?

17. Ако заложа на истината и на честността, то това увеличава ли шанса ми да успея?

18. Може ли по честен начин човек да успее в България – или трябва да търся успеха си в чужбина?

19. Кое за мен има по-голям приоритет – професионалната кариера, личностното израстване или пък общото задоволство от живота (развлеченията)?

20. Какво означава популярният израз "опитай се да гледаш философски на живота"? Умея ли го?

21. Това как живея и как трябва да живея към стратегията на живота ми ли спада или се отнася към неговата тактика?

22. Аз оптимист ли съм или по-скоро съм реалист? Има ли моменти, в които се чувствам едва ли не отчаян?

23. Какво означава качеството "деловитост" и дали то ми е присъщо?

24. Споделям ли максимата "Всеки човек е ковач на собствената си съдба" (Клавдий)?

25. Участвайки с гласа си в изборите дали мога да подпомогна просперитета на страната – и в това число и моя личен просперитет?

26. Допустимо ли е да използваш понякога другия човек като средство за постигане на някакви свои цели?

27. Лошо ли е да си индивидуалист?

28. Коя е най-важната истина, която успях да постигна в годините на моето обучение по философия?

29. Имат ли ми доверие хората, които са ми най-близки – или по-скоро се безпокоят за мен?

30. Съществува ли истинска любов – или по-скоро съществува само секс? Любовта не е ли архаична, демодирана, несъвременна емоция?

Четохте ли книгата АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА?

 

Четохте ли книгата АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА?

Ако не, ето, моля, прочетете я:

АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА

(Политиката, представена като за трудно схващащи съвременни хора)

Автор: Ангел Грънчаров

Публикувана в 2021 г.

Линкът към онлайн-изданието на книгата е в коментарите

Приятно четене! Приятни размисли!

https://www.calameo.com/read/0067871549e3f7c0004c5?page=1

Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

 

Най-важните проблеми, които интересуват съвременните млади хора

В ХII клас учениците учат един предмет, наречен "Свят и личност". Програмата по този предмет, имам предвид казионната, официалната, държавната програма, е ужасно скучна. Намерете я, погледнете я, хвърлете й един поглед – та да се убедите какво чудо е сътворил българският бюрократичен гений. Разбира се, ако един преподавател започне да преподава по тази програма, той е загубен: скоро ще стане смешен, жалък, нещастен, абсурден в очите на своите възпитаници. Изходът е един: да отхвърлиш официалната програма като неподходяща и да започнеш да работиш по своя програма. Аз това и правя: станал съм "нарушител на закона" откакто се помня. Ето как процедирам обикновено.
 

Моят подход е точно обратен на този, който държавата ме задължава: не чиновниците, а самите ученици решават какво искат да учат, какво им е интересно, какво ги вълнува. Правя в началото на учебната година анкета и им предлагам да напишат всички ония въпроси, които ги интересуват. След това обработвам получените отговори, селекционирам ги, подреждам ги, прибавям и аз някои свои теми. И в резултат се получава един дълъг въпросник, който дава прекрасни възможности за занимания, за дискусии, разговори, спорове в часовете. Тук публикувам теми и въпроси, с които занимавам своите ученици напоследък:

1. Има ли смисъл да се учи предмет, наречен “свят и личност”?
2. Светът за човека и светът на човека: различията помежду ни са неизбежни
3. Жизнени стратегии
4. Българската душа и съдба: коя е българската мечта?
5. Българска национална идентичност: какво е да си българин?
6. Европейската идентичност: какво е да си европеец?
7. Какво е да си съвременен (модерен) човек?
8. Ценностна идентичност на личността
9. Отношенията мнозинства-малцинства
10. Ситуацията в българското образование
11. Пътят към свободата и достойнството
12. Пътят към успеха: личностната реализация
13. Традиции, новаторство и модерност: консерватизъм и радикализъм
14. Човешките качества: инициативност, прагматичност, деловитост
15. Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея?
16. Какво е да си космополит? Антитезата на национализма
17. Психологически трудности на личностното израстване
18. Държавата и властта
20. Какво е да си гражданин?
21. Политиката и гражданското общество
22. Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света
23. Демокрация, политическа свобода и гражданска инициатива
24. Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда?
25. Ролята на медиите в съвременните общества
26. Възможно ли е човек да успее в България?
27. Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
28. Враждебност, агресия и жизнено-духовна (личностна) непълноценност
29. Принципи на международните отношения в съвременния свят
30. Как да победя бездейността, как да постигна качеството предприемчивост?
31. Възможна ли е екологична катастрофа? Отношението ни към природата
32. Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
33. Кой е начина престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери?
34. Как да направим живота в България по-добър?
35. Съществува ли убедителен отговор за смисъла на живота?

Други, допълнителни и по-конкретни въпроси:

1. Вярва ли в съдбата (късмета) съвременният млад човек?
2. За какво да се борим и как да успеем?
3. Как се става личност?
4. Как да въведем ред в обществото: дисциплина или анархия?
5. Изборът между лявото и дясното: между какво всъщност избираме?
6. Съществува ли конфликт между религиите и цивилизациите?
7. Как може да си патриот, бидейки гражданин и на Европейския съюз?
8. Интересуват ли ме чуждите мнения?
9. Как да стана богат?
10. Реалистично ли гледам на себе си, познавам ли се? Моята самооценка
11. Чувствам ли се в някакъв смисъл отговорен и за другите?
12. Каква е ролята на САЩ в съвременния свят?
13. Как да заживея живота си по-смислено?
14. Защо мразим и защо обичаме човека до нас?
15. Имам ли право да отхвърлям различния само защото е различен?
16. Защо момичетата си избират приятел според марката на колата и според парите му?
17. Човечни ли са хората днес?
18. Кога тинейджърите наистина стават зрели хора?
19. Защо все повече се смята, че парите са най-важното в живота?
20. Докъде може да се простира безгрижието ми?
21. Може ли да съществува “само приятелство” между индивидите от различен пол?
22. Дали глобализацията ще помогне за възникването на едно по-добро човешко общество?
23. Кой е виновен за несполуките на нашия народ?
24. Дали защото сме такива и управляващите ни са такива?
25. Какво за мен е трудът?
26. Какво за нас, съвременните хора, е Земята?
27. Кои са основните проблеми пред съвременния млад човек?
28. За какво най-много си мечтае съвременният българин?
29. Как българинът възприема успеха на другия?
30. Как да се справя с малодушието, слабостта, наивността? Как да стана смел човек, силна личност?
31. Насилието в дома, конфликти в семейството
32. Имам ли достатъчно основание за самочувствие?

И така нататък: въпросите могат да се увеличават безкрайно. Аз тук само показвам някои по-често поставяни и интересни въпроси. Най-важното е учениците сами да избират и решават кои са темите, които си заслужават обсъждане и изучаване.
 

Но, както забелязвате, аз съм нарушител на програмата и на закона. Проявил съм дързостта да си изработя свой личен подход. Откакто се помня правя все така – и в университета, и в средните училища, в които съм работил. Аз съм нещо като "анархист" – силно обичам свободата и смятам, че ефективно образование без свобода не може да има. Своето разбирания съм ги изразил съвсем ясно в своите книги и статии. Не ги крия и не се срамувам от тях. Учителят е длъжен постоянно да провокира учениците си. Да ги подтиква към мислене. Да им създава условия да изявят личността си. Този и смисъла на т.н. предмет “свят и личност”. Който до такава степен неадекватно се преподава, че дори още си няма подходящо име…
 

С написаното дотук всеки може, ако се е възмутил достатъчно, да ме даде на прокурора – или дори да заведе дело за щетите, които съм нанесъл на младежта. Аз съм един съвсем съзнателен нарушител на закона. Не се разкайвам за това обаче. Просто си върша работата. А това, че образованието ни е болно и анахронично се знае отдавна. Трябва обаче да не се стои със скръстени ръце, а да се търси изход от плачевната ситуация. Предметите от т.н. “философски цикъл” имат тежката мисия да проправят пътя към едно съвременно и отговарящо на потребностите на младежта българско образование. Пътят до което е още твърде дълъг…

(Подготвено и написано някъде към 2005-6 г.)

Проект на алтернативен курс по личностно развитие и гражданско образование

 

Проект на алтернативен курс по личностно развитие и гражданско образование 

(Изучава се в 11 и 12 клас на всички гимназии)

(Издадено в хартиен вариант под формата на три брошури през 2016 г.)

ВЪВЕДЕНИЕ: Как да наречем този курс?

1. Защо го определят като “гражданско образование”?
2. Как оценявам наименованието “Свят и личност”?
3. Коя е всъщност целта на този курс?
4. Кой е верният подход?
5. С какво да започнем?
6. Как да се пренастроя за да ми е по-интересно?

РАЗДЕЛ ПЪРВИ: ИНДИВИДЪТ И ДРУГИТЕ

1. Моята личност и моят свят

1. Личността е опорната точка
2. Как да направя своя свят човечен?
3. Безкрайната множественост на човешките светове
4. Ориентирането в реалността, в която сме поставени

2. Личността и безликата общност

1. Отношението личност-общност, “аз” и “другите”
2. Кои са те, другите?
3. “Адът – това са другите” – как така?
4. Потокът от хора, пълзящ навсякъде около мен
5. Разбрахте ли провокацията?

3. Екзистенциалните проблеми

1. Психологически трудности на личностното израстване
2. Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
3. Враждебност, агресия и жизнено-духовна (личностна) непълноценност
4. Как да победя бездейността, сладкото нищонеправене?
5. Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
6. Как да се справя с малодушието, слабостта, наивността?
7. Съществува ли убедителен отговор за смисъла на живота? Как да заживея по-смислено?

4. Личностното израстване

1. Как да стана личност? Как да стана силна личност?
2. Как да стана богат?
3. Човечни ли са хората днес?
4. Кога тинейджърът наистина става зрял човек?
5. Защо все повече се смята, че парите са най-важното в живота?
6. Докъде може да се простира безгрижието ми?
7. Насилието в дома, конфликти в семейството
8. Може ли да съществува “само приятелство” между индивидите от различен пол?
9. Имам ли достатъчно основание за самочувствие?

5.Ценностна идентичност на личността

1. Какво си заслужава да иска човек от този живот?
2. Кои са най-разпространените ценности сред хората днес?
3. Съзнавам ли собствените си ценности?
4. Как да постигна качеството предприемчивост?
5. Какво е да си материалист?
6. Аз материалист ли съм или не съвсем?
7. Какво разбирам под богатство?
8. Какво за мен са парите? Разбирам ли тяхната същност и тайнствена сила?

6.Най-ценните човешки качества

1. Наясно ли съм със своя личностен потенциал?
2. Същинския успех дали не се свежда до пълноценната личностна реализация?
3. Мога ли да определя себе си като разбиращ живота човек?
4. Присъщи ли ми са качествата инициативност, прагматичност, деловитост?
5. Мога ли да се определя като съзерцател?
А като романтик? Какво е да си романтик?

РАЗДЕЛ ВТОРИ: ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ

7. Коя е моята най-висша цел?

1. Какво означава израза "стратегия за живот"? Що е "жизнена стратегия"?
2. Кои са моите жизнени приоритети?
3. "Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!"
4. А какво за мен е да си успял човек?
5. Разбирам ли свободата си, опитвам ли се да живея както аз искам?
6. Обичам ли рисковете? Бих ли могъл да се определя като авантюрист?

8. Как да си изработя личен проект на живота?

1. Какво бъдеще си желая?
2. Дали няма да се случи само онова, което желая не как да е, а съкровено?
3. Обичам ли да си мечтая за бъдещето?
4. Какво за мен е настоящето?
5. Влияе ли на бъдещето ми моето минало?
6. Или склонността към фантазьорство е изключително глупава и вредна?
7. Аз практичен човек ли съм или по-скоро съм непрактичен?
8. Кои са моите най-ценни качества, кои са най-силните ми страни?
9. А кои са най-лошите ми страни като личност, кои са моите главни недостатъци?
10. Вярвам ли в своя успех и в каква степен: силно, умерено, слабо, съкровено?

9. Прагматика и деловитост

1. Мога ли да се самоопределя като сериозен, упорит, деен човек?
2. Какво си представям като чуя израза "силна личност"?
3. "Богат е този, който е мъдър" – нима?
4. Мога ли да се определя като амбициозен човек?
5. Ако заложа на истината и на честността, това увеличава ли шанса ми да успея?
6. Може ли по честен начин да се успее в България?
7. А може би трябва да търся успеха си в чужбина?

10. Моите лични ценности

1. Кои са моите жизнени приоритети?
2. Какво означава професионалната кариера да ми е главен приоритет?
3. А какво ще стане ако моето личностно израстване е първа цел в живота ми?
4. Кога изпитвам задоволство от живота, то само развлеченията ли е свързано?
5. Какво означава популярният израз "опитай се да гледаш философски на живота"?

11. Живот, свобода, борба

1. Как живея тактически въпрос ли е – или е съвсем стратегически?
2. А въпроса за това как трябва да живея?
3. Аз оптимист ли съм или по-скоро съм реалист?
4. Има ли моменти, в които се чувствам едва ли не отчаян?
5. Познато ли ми е чувството на безпокойство от неизвестността?
6. Какво означава качеството "деловитост" и дали то ми е присъщо?
7. "Всеки човек е ковач на собствената си съдба": така ли е – или Клавдий нещо бърка?

12. Простите истини на живота – за “всекидневна употреба”

1. Какво за мен е трудът?
2. Допустимо ли е да използвам другия като средство за постигане на свои цели?
3. Лошо ли е да съм индивидуалист?
4. Коя е най-важната истина, която постигнах в моето обучение по философия?
5. Кои са основните проблеми пред нас, съвременните млади хора?
6. Имат ли ми доверие хората, които са ми най-близки?
7. Или по-скоро, най-вероятно, се безпокоят за мен?
8. Съществува ли истинска любов? Или по-скоро съществува само секс?
9. Дали любовта не е съвсем архаична, демодирана, несъвременна емоция?

13. Аз и моето поколение в моите и в чуждите очи

1. Вярва ли в съдбата (късмета) съвременният млад човек?
2. За какво най-много си мечтае съвременният млад българин?
3. За какво да се боря и как да успея – това безпокойство познато ли ми е?
4. Реалистично ли гледам на себе си, познавам ли се?
5. Чувствам ли се в някакъв смисъл отговорен и за другите?
6. Защо мразим и защо обичаме човека до нас?
7. Защо момичетата си избират приятел най-вече според марката на колата и според дебелината на портфейла му?

РАЗДЕЛ ТРЕТИ: ГРАЖДАНИНЪТ И ДЕМОКРАЦИЯТА

14.Какво е да си гражданин?

1. Как се става гражданин?
2. Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света
3. Участвайки в изборите дали ще подпомогна просперитета на страната?
4. Гражданската ми ангажираност ще повлияе ли на моя личен просперитет?

15. Държавата, политиката и властта

1. Политическа свобода и гражданска инициатива
2. Традиции, новаторство и модерност: консерватизъм и радикализъм
3. Изборът между лявото и дясното: между какво всъщност избираме?
4. Как да въведем ред в обществото си: дисциплина или анархия?
 

16. Политическата демокрация

1. Какво за мен е демокрацията?
2. Какви следва да бъдат отношенията между мнозинствата и малцинствата?
3. Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда?
4. Каква е ролята на медиите в съвременните общества?

17.Младата българска демокрация

1. Наясно ли съм със случилото се у нас след 1989 година?
2. Интересна ли ми е истината за българския преход?
3. Как престъпността, корупцията, беззаконието у нас могат да бъдат сведени до поносими размери?
4. Дали пък защото сме именно такива и управляващите ни не са такива?
5. Бих ли участвал с роля в психодрама на тема “Предизборно събрание в квартала (селото, града)”?

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ: БЪЛГАРИ И ЕВРОПЕЙЦИ

18. Българската душа и съдба

1. Каква е връзката между това какви сме и как живеем?
2. Съществува ли българска мечта?
3. Кой е виновен за несполуките на нашия народ?
4. Възможно ли е човек да успее в България?

19. Българска национална идентичност

1. Какво е да си българин?
2. Като заявя “Аз съм българин!” какво всъщност чувствам?
3. Кои са най-отвратителните черти на българския характер?
4. Кои са нашите добродетели и достойнства като нация?
5. Как може да съм патриот, бидейки гражданин и на Европейския съюз?

20. Европейската идентичност

1. Какво е да си европеец?
2. Аз европеец ли съм, съзнавам ли се като такъв?
3. Кои са ценностите, придаващи единство на нациите в Европейския съюз?
4. “Единство в многообразието” – как да разбирам девиза на Европа?
5. Мога ли да кажа нещо за “душата на Европа”?

21. “Добре дошли у дома!”

1. Защо бяхме поздравени точно с тия думи при влизането ни в ЕС?
2. Как вървим по пътищата на свободата и достойнството?
3. Как да направим живота в България по-добър?
4. Как днешният българин възприема успеха на другия?
5. Обичаме ли ние, българите, свободата?
6. Имам ли право да отхвърлям различния само защото е различен?
7. Каква е ситуацията в българското образование?
8. Интересуват ли ме чуждите мнения?

РАЗДЕЛ ПЕТИ: ЧОВЕЧЕСТВОТО И СВЕТЪТ

22. Голямото световно село

1. Наистина ли светът е станал “глобално село”?
2. Дали глобализацията ще помогне за възникването на по-добро човешко общество?
3. Какво за нас, съвременните хора, е Земята?
4. Какво е да си космополит?
5. Дали тъкмо “глобалното съзнание” не е антитеза на национализма?

23. Съвременността и универсалните ценности на човека

1. Наистина, съществуват ли ценности, обединяващи всички хора по света?
2. А дали всички хора по света не се стремят към свобода?
3. Трябва ли човешката свобода по света да бъде пазена и със сила?
4. Какво е да си съвременен (модерен) човек?
5. Кои са принципите на международните отношения в съвременния свят?

24. Глобалните проблеми

1. Какво е отношението ни към природата?
2. Възможна ли е екологична катастрофа?
3. Съществува ли конфликт между религиите и цивилизациите?
4. Каква е ролята на САЩ и Европейския съюз в световните дела?
5. А на Япония, Индия, Русия и Китай?