Когато и жените, и мъжете бяха общи...
Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:
"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:
"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"
Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".
"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.
Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.
Комсомолец пише във вестник "Правда":
"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.
Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"
