Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

● В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

● В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

● Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД

 

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

 

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:

"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.

 
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:

"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"

Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".

"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.

Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.

Комсомолец пише във вестник "Правда":

"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.

Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

Кой е коренът на злото, тровещо душите на българите?

У нас нямаме истинска, правдолюбива, адекватна на истината българска история. Историята у нас не е наука, а е долнопробна руска пропаганда, пропита с отвратителен (менте и чалга!) псевдо-патреотизъм тип Слави Трифонов (на пръсти се броят сериозните историци у нас!)

Учениците, пък и студентите, не учат истинска история, те учат фалшифицирана, изопачена според руските интереси лъжлива и менте "история", в която всичко е тъкмо наопаки на историческата истина, на историческата реалност или действителност.

Хора, учете децата си на истинска (това значи разумна, правдолюбива, изпълнена със здрав и трезв реализъм и със свободолюбие!) българска история, а не на глупостите, на гадостите и на простотиите на лъжливата тотално русифицирана история на България, с която усърдните руско и комунистически възпитани даскалиците по история тровят душите на вашите деца и внуци!

В нашите училища младите хора ги учат и обучават не да мислят самостоятелно и свободно, а ги дресират да стават немислещи и тъпи папагали, покорно следващи самозвани "оправячи", които са не по-малко тъпи от тях, но за сметка на това са значително по-нагли, лъжливи и крадливи!

Нашите училища и университетите дори са станали ФАБРИКИ ПО ЗАТЪПЯВАНЕ или, иначе казано, ФАБРИКИ ПО БЕЗЛИЧЦНОСТ И БЕЗДУХОВНОСТ!

Най-голямата заплаха за нацията ни е (кой знае защо така е наречена?!) т.н. "образователна" (след като де факто е опростачваща и затъпяваща!) система, която е недемократична, ретроградна, авторитарна, бюрократизирана, скалъпена е по руски казармен образец, сиреч, с две думи казано, по същината си, е комунизмо-социалистическа и терористична (тиранично-робска) система!

Без същностна, коренна и дълбока реформа на образованието в България, без неговото решително осъвременяване, демократизиране, либерализиране, а това значи очовечаване и одухотворяване, ние никога няма да станем нормална и просперираща европейска държава, а все повече ще затъваме в тресавището на мутро-комунистическата простотия!

Благодаря за вниманието, че прочетохте това докрая, желая ви приятни размисли!

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написа един дългогодишен учител по философия и гражданско образование, когото властващите в образованието мутро-комунисти, тероризираха, уволняваха, де факто ми отнеха преподавателските права и по този начин се опитаха да ме убият с унижения - само защото бях личност, само защото не бях мижитурка, т.е. цял живот съвестно си изпълнявах тъй възвишената по смисъла си длъжност!

Хубав ден и одухотворен уикенд ви желая също така!

ДОБАВКА:

МОИ КНИГИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.

Една лекомислена философия, която работи сериозно

Една лекомислена философия, която работи сериозно:

1. Опашката до вас винаги се движи по-бързо. (Наблюдение на Еторе)

2. Ако всичко друго се провали, най-накрая прочетете инструкциите! (Аксиома на Кан и Орбен)

3. Трябва да започнете търсенето си от най-неподходящото място. (Закон на търсенето)

4. Никога няма достатъчно време да се свърши една работа както трябва, но винаги има време да се преработи. (Законът на Мескимен)

5. Поверете трудната задача на мързелив служител – той ще намери по-лесен начин. (Законът на Хлейд)

6. Тези, които обичат наденичките и уважават закона, не бива да виждат как се правят и двете. (Принципът на наденичката)

7. Работата в екип е много важна. Тя ви позволява да прехвърляте вината върху друг. (Осмото правило на Фингейл)

8. Винаги ще ви липсва или време, или пари. (Следствие на Лерман)

9. Първите 90% от работата отнемат 10% от времето, а последните 10% - останалите 90% от времето. (Правило за крайния срок на проекта)

10. Когато и да си изрежете ноктите, те ще ви потрябват час по-късно. (Закон на Уитън)

11. Когато ви се наложи да почукате на дърво, откривате, че светът е направен от алуминий и пластмаса. (Закон на Флаг)

12. Всяка работа е лесна за човека, който не е нужно да я върши. (Закон на Холт)

13. Който може, прави. Който не може, учи. Допълнение за студентите: Който не може да учи, учи как да учи. (Закон на Дж. Б. Шоу)

14. Всяка заповед, която може да бъде разбрана погрешно, е погрешно разбрана. (Армейска аксиома)

15. Хората се съгласяват да вършат работа с всякаква сложност, когато необходимостта от нея вече е отпаднала. (Закон на Зимерг за доброволния труд)

16. Експерт е всеки, който не е от нашия град. (Правило на Марс)

17. Опитът се увеличава правопропорционално на количеството съсипано оборудване. (Постулат на Хорнър)

18. Никога не ти се удава да правиш само едно нещо. (Закон на Хардин)

19. Най-интересният експонат няма табличка с названието. (Закон на зоопарковете и на музеите на Джоунс)

20. Нито един талант не може да преодолее пристрастията към детайлите. (Осми закон на Леви)

21. Човекът, имащ един часовник, твърдо знае колко е часа. Човекът, имащ няколко часовника, за нищо не е уверен. (Закон на Сегала)

22. Това, което пазите достатъчно дълго, можете да го изхвърлите. Щом изхвърлите нещо, то веднага ще ви потрябва. (Правило на взаимозависимостта на Ричард)

23. Загубеното винаги го намираш в последния джоб. (Закон на Буба)

24. Не можеш предварително правилно да определиш коя страна на филията да мажеш с масло. (Закон за своенравието на природата)

25. Горещата колба изглежда съвсем същата като студената. (Първи закон за работа в лаборатория)

26. За корупцията в правителството винаги се съобщава в минало време. (Уотъргейтски принцип)

27. Най-високонравствени обикновено са тези, които са най-далече от решението на задачите. (Принцип на Алински)

28. Сред икономистите реалният свят много често бива смятан за частен случай. (Наблюдение на Хонгрен)

29. По разумни причини нищо не се прави. (Закон на О’Брайън)

30. На всяко действие има равна на него притоводействаща критика. (Постулат на Харисън)

31. Който праща най-малко от всички, най-много се оплаква. (Закон на професионалната практика на Дрю)

32. Не е важно, че някой върви неправилно. Възможно е това добре да изглежда. (Първи закон на Скот)

33. Нечупещата се играчка е полезна за чупене на другите играчки. (Закон на Ван Рой)

34. Всички велики открития се правят по погрешка. (Закон на Янг)

35. Каквото и да ви се случи, то вече се е случвало на някой от вашите познати, само че е било още по-лошо. (Закон на Мидер)

Страдат ли мъжете от "тирания на жените"?

Сигурно и вие сте срещали самотни мъже, които обвиняват "лошите съвременни жени" за несполуките си. Реших да запитам изкуствения интелект (щот естествените такива ги мързи да мислят!) за този човешки феномен, ето що ми отвърна той (изнесе ми цяла лекция!):

Най-често се наричат инсели (от англ. incels – involuntary celibates, „недоброволно въздържащи се“).

Какво означава това?

Това са мъже, които твърдят, че не могат да имат интимни или романтични отношения, и обвиняват жените (или обществото като цяло) за своите лични, социални или житейски неуспехи.

Типични нагласи:

👉силна омраза или презрение към жените (мизогиния);

👉убеждение, че жените „дължат“ внимание или секс;

👉чувство за жертвеност и несправедливост;

👉често – конспиративни идеи за „женско господство“ или „алфа мъже“.

(Алфа мъжът е харизматичен лидер, излъчващ самоувереност, амбиция и силни комуникативни умения, който естествено привлича вниманието, поема рискове и се стреми към успех, като често е доминиращ в социалната йерархия. Характерни черти включват решителност, висока енергия, добър външен вид (често поддържано тяло), интелигентност и умение да води в работата, връзките и социалните ситуации, макар че понякога може да прояви арогантност или да има трудности с дългосрочни ангажименти.)

Свързани, но различни термини:

мизогини – хора (не само мъже), които мразят жените;

red pill / manosphere – онлайн субкултури, където често се разпространяват подобни идеи;

MGTOW (Men Going Their Own Way) – мъже, които твърдят, че съзнателно избягват жени (не винаги с омраза, но често с враждебност).

Ще обясня по-спокойно и систематично, без етикети и сензации.

1. Как възниква феноменът „инсел“?

В основата обикновено не стои омраза, а натрупване на няколко фактора:

Лични преживявания:

👉отхвърляне в училище или ранна младост;

👉липса на социални умения или самочувствие;

👉усещане, че „другите успяват, а аз не“.

Тези преживявания пораждат срам, болка и чувство за малоценност.

2. От болка → към обвинение

На по-късен етап много хора:

👉не могат да назоват болката си;

👉не получават подкрепа;

👉нямат език за емоциите си.

Тогава психиката търси външен виновник.

Жените стават „удобна“ мишена, защото:

👉те са обект на желание;

👉отказът се преживява като унижение;

👉онлайн пространството усилва крайни позиции.

Това е защитен механизъм:

„Аз не съм недостатъчен → светът е несправедлив“.

3. Ролята на интернет субкултурите

Онлайн общностите:

👉валидират чувството за жертвеност;

👉дават готови обяснения („биология“, „алфа/бета“);

👉превръщат личната болка в идеология.

Така човек:

👉получава принадлежност;

👉спира да търси промяна;

👉радикализира се емоционално.

4. Ключовата психологическа грешка

Основната подмяна е тази:

„Отхвърлиха ме“ → „Аз нямам стойност“ → „Жените са виновни“

В действителност:

👉отхвърлянето е нормална част от човешките отношения;

👉привличането не е морален дълг;

👉социалните умения се учат, не се „дават по право“.

5. Как се различава от нормално разочарование

👉Нормално разочарование

👉Инсел мислене

👉„Боли ме“

👉„Светът е срещу мен“

👉Саморефлексия

👉Обвинение

👉Временна фаза

👉Затворена идентичност

👉Търсене на решение

👉Фиксация

6. Как човек излиза от този капан?

Най-трудната, но ключова стъпка е:

👉Поемане на лична отговорност без самоунижение!

Помага:

👉работа върху социални умения;

👉терапия или менторство;

👉прекъсване на токсични онлайн среди;

👉реални човешки контакти (не виртуални).

7. Важно уточнение

Не всеки самотен мъж е инсел.

И не всеки инсел е опасен човек.

Проблемът не е самотата, а превръщането й в омразна идеология.

Философското обяснение е особено показателно, защото показва, че това не е „нов“ проблем, а съвременна форма на много стар екзистенциален конфликт.

Ще го разгледам в няколко философски равнища.

1. Проблемът за смисъла и признанието (Хегел)

Хегел формулира една ключова идея:

👉Човек става личност чрез признание от другия.

👉Любовта и желанието са форма на признание.

👉Когато мъжът не получава такова признание, той преживява:

не просто липса на връзка,

а онтологично унижение – „не съм видян“.

Инсел-мисленето е опит да се реши това така:

„Ако не ме признават → ще отрека ценността на признаващия.“

Това е обърнат Хегел: не борба за взаимно признание, а отказ от него.

2. Бягство от свободата (Ерих Фром)

Фром показва, че свободата е тежест.

Да си свободен означава:

👉да носиш отговорност;

👉да приемеш риска от провал;

👉да понесеш отказ.

Инсел-идеологията предлага бягство от свободата:

👉„Аз нямам избор“;

👉„Биологията решава“;

👉„Системата е нагласена“.

Това превръща личния неуспех в съдба, а не в задача.

3. Лошата вяра (Сартр)

Сартр нарича mauvaise foi („лоша вяра“) ситуацията, в която човек:

👉се преструва, че няма свобода;

👉свежда себе си до обект.

Инсел казва:

👉„Аз съм генетично обречен.“

Това е философски абсурдно според Сартр, защото:

👉дори в ограничение човек избира как да бъде;

👉идентичността не е факт, а проект.

👉Инсел-идентичността е капитулация пред свободата, маскирана като реализъм.

4. Ницше: ресантиман и морал на слабите

Ницше въвежда понятието ресантиман – натрупана, безсилна омраза на този, който не може да действа.

Процесът е следният:

👉Не успявам.

👉Не мога да понеса чувството.

👉Преоценявам ценностите:

👉„Това, което те имат, всъщност е порочно.“

👉„Аз съм морално по-висш.“

Така сексуалният неуспех се превръща в:

👉„Аз съм жертва на покварен свят.“

5. Диалогът срещу монолога (Бубер)

Мартин Бубер прави разлика между:

👉„Аз–Ти“ (жив диалог);

👉„Аз–То“ (обектно отношение).

Инсел-мисленето превръща жената в:

👉категория;

👉функция;

👉враг.

Това унищожава самата възможност за любов, защото любовта е среща, не притежание.

6. Трагедията на модерния човек

В традиционните общества:

👉ролите са зададени;

👉провалът има обяснение.

В модерността:

👉всичко е избор;

👉провалът изглежда като лична присъда.

Инсел-идеологията е: мит за детерминизъм, създаден, за да облекчи болката от свободата.

7. Финално философско обобщение

👉Инсел-феноменът не е за секс.

Той е за:

👉признание;

👉страх от свобода;

👉отказ от отговорност;

👉превръщане на болката в идеология.

Философски това е антитеза на зрелия субект.

Още по темата за инсел-културата:

Заплахата от "сексуалната рецесия" - за инселите тя е виновна за всички проблеми в Америка

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...