Най-често се наричат инсели (от англ. incels – involuntary celibates, „недоброволно въздържащи се“).
Какво означава това?Това са мъже, които твърдят, че не могат да имат интимни или романтични отношения, и обвиняват жените (или обществото като цяло) за своите лични, социални или житейски неуспехи.
Типични нагласи:👉силна омраза или презрение към жените (мизогиния);
👉убеждение, че жените „дължат“ внимание или секс;
👉чувство за жертвеност и несправедливост;
👉често – конспиративни идеи за „женско господство“ или „алфа мъже“.
(Алфа мъжът е харизматичен лидер, излъчващ самоувереност, амбиция и силни комуникативни умения, който естествено привлича вниманието, поема рискове и се стреми към успех, като често е доминиращ в социалната йерархия. Характерни черти включват решителност, висока енергия, добър външен вид (често поддържано тяло), интелигентност и умение да води в работата, връзките и социалните ситуации, макар че понякога може да прояви арогантност или да има трудности с дългосрочни ангажименти.)
Свързани, но различни термини:мизогини – хора (не само мъже), които мразят жените;
red pill / manosphere – онлайн субкултури, където често се разпространяват подобни идеи;
MGTOW (Men Going Their Own Way) – мъже, които твърдят, че съзнателно избягват жени (не винаги с омраза, но често с враждебност).
Ще обясня по-спокойно и систематично, без етикети и сензации.
1. Как възниква феноменът „инсел“?
В основата обикновено не стои омраза, а натрупване на няколко фактора:
Лични преживявания:👉отхвърляне в училище или ранна младост;
👉липса на социални умения или самочувствие;
👉усещане, че „другите успяват, а аз не“.
Тези преживявания пораждат срам, болка и чувство за малоценност.
2. От болка → към обвинение
На по-късен етап много хора:
👉не могат да назоват болката си;
👉не получават подкрепа;
👉нямат език за емоциите си.
Тогава психиката търси външен виновник.
Жените стават „удобна“ мишена, защото:
👉те са обект на желание;
👉отказът се преживява като унижение;
👉онлайн пространството усилва крайни позиции.
Това е защитен механизъм:„Аз не съм недостатъчен → светът е несправедлив“.
3. Ролята на интернет субкултурите
Онлайн общностите:
👉валидират чувството за жертвеност;
👉дават готови обяснения („биология“, „алфа/бета“);
👉превръщат личната болка в идеология.
Така човек:
👉получава принадлежност;
👉спира да търси промяна;
👉радикализира се емоционално.
4. Ключовата психологическа грешка
Основната подмяна е тази:
„Отхвърлиха ме“ → „Аз нямам стойност“ → „Жените са виновни“
В действителност:
👉отхвърлянето е нормална част от човешките отношения;
👉привличането не е морален дълг;
👉социалните умения се учат, не се „дават по право“.
5. Как се различава от нормално разочарование
👉Нормално разочарование
👉Инсел мислене
👉„Боли ме“
👉„Светът е срещу мен“
👉Саморефлексия
👉Обвинение
👉Временна фаза
👉Затворена идентичност
👉Търсене на решение
👉Фиксация
6. Как човек излиза от този капан?
Най-трудната, но ключова стъпка е:
👉Поемане на лична отговорност без самоунижение!
Помага:
👉работа върху социални умения;
👉терапия или менторство;
👉прекъсване на токсични онлайн среди;
👉реални човешки контакти (не виртуални).
7. Важно уточнение
Не всеки самотен мъж е инсел. И не всеки инсел е опасен човек.Проблемът не е самотата, а превръщането й в омразна идеология.
Философското обяснение е особено показателно, защото показва, че това не е „нов“ проблем, а съвременна форма на много стар екзистенциален конфликт.
Ще го разгледам в няколко философски равнища.
1. Проблемът за смисъла и признанието (Хегел)
Хегел формулира една ключова идея:
👉Човек става личност чрез признание от другия.
👉Любовта и желанието са форма на признание.
👉Когато мъжът не получава такова признание, той преживява:
не просто липса на връзка,
а онтологично унижение – „не съм видян“.
Инсел-мисленето е опит да се реши това така:
„Ако не ме признават → ще отрека ценността на признаващия.“
Това е обърнат Хегел: не борба за взаимно признание, а отказ от него.
2. Бягство от свободата (Ерих Фром)
Фром показва, че свободата е тежест.
Да си свободен означава:
👉да носиш отговорност;
👉да приемеш риска от провал;
👉да понесеш отказ.
Инсел-идеологията предлага бягство от свободата:
👉„Аз нямам избор“;
👉„Биологията решава“;
👉„Системата е нагласена“.
Това превръща личния неуспех в съдба, а не в задача.3. Лошата вяра (Сартр)
Сартр нарича mauvaise foi („лоша вяра“) ситуацията, в която човек:
👉се преструва, че няма свобода;
👉свежда себе си до обект.
Инсел казва:
👉„Аз съм генетично обречен.“
Това е философски абсурдно според Сартр, защото:
👉дори в ограничение човек избира как да бъде;
👉идентичността не е факт, а проект.
👉Инсел-идентичността е капитулация пред свободата, маскирана като реализъм.
4. Ницше: ресантиман и морал на слабите
Ницше въвежда понятието ресантиман – натрупана, безсилна омраза на този, който не може да действа.
Процесът е следният:
👉Не успявам.
👉Не мога да понеса чувството.
👉Преоценявам ценностите:
👉„Това, което те имат, всъщност е порочно.“
👉„Аз съм морално по-висш.“
Така сексуалният неуспех се превръща в:
👉„Аз съм жертва на покварен свят.“
5. Диалогът срещу монолога (Бубер)
Мартин Бубер прави разлика между:
👉„Аз–Ти“ (жив диалог);
👉„Аз–То“ (обектно отношение).
Инсел-мисленето превръща жената в:
👉категория;
👉функция;
👉враг.
Това унищожава самата възможност за любов, защото любовта е среща, не притежание.
6. Трагедията на модерния човек
В традиционните общества:
👉ролите са зададени;
👉провалът има обяснение.
В модерността:
👉всичко е избор;
👉провалът изглежда като лична присъда.
Инсел-идеологията е: мит за детерминизъм, създаден, за да облекчи болката от свободата.
7. Финално философско обобщение
👉Инсел-феноменът не е за секс.
Той е за:
👉признание;
👉страх от свобода;
👉отказ от отговорност;
👉превръщане на болката в идеология.
Философски това е антитеза на зрелия субект.
Още по темата за инсел-културата:
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар