Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Как поевропейчих цял вагон свободолюбиви нашенски анархисти?

Българската масова народна посткомунистическа душа съвсем не обича да спазва правилата. Ето ви малък, но многозначителен пример, взет направо от самия живот (разигра се пред очите ми преди пет минути!):

Идва в Костенец бързият влак от София за Бургас. Няма много пътници, но скоро се разиграва следната мила сценка.

Гражданинът Грънчаров, който има проевропейски наклонности, си търси мястото (във влака има запазени места!). На мястото ми обаче седи и хърка нашенец. Аз съм нагъл и го събуждам, казвам му, че се е разположил на мястото ми. Той облещва очи и промърморва:

- Това място да не е твое бе?! Аз съм седнал преди теб и то си е мое!

Казва ми това и затваря очи да си продължи съня. Аз обаче му казвам, че влака е със запазени места и това е моето място. Оня почервенява от гняв че не му позволявам да си поспи, отсича:

- Леле, какъв опак човек?! Ти кьорав ли си та не виждаш, че има много свободни места? Сядай някъде, стига си ми лазил по нервите! - заинати се поспаланкото и пак затвори очи.

Аз му рекох:

- Искам да си седна на моето място за да не ме вдигне някой гадняр като мен след пет-десет минути!

От близките седалки будни граждани с интерес наблюдаваха сценката. За мое щастие мина кондукторът и рече:

- Какво става тука? За местото ли се карате? Има бол свободни места, сядайте където искате!

Като видя тази мощна подкрепа от властта, нашенецът, окупирал (като руснак чужда земя!) моето кресло, се обнадежди:

- И я така му викам ама тоя педант иска да седне на моето место, претендира, че било, моля ви се, негово!

Публиката силно се впечатли от думата "педант", а един младеж даже веднага я написа в Гугъл да разбере що значи.

Аз рекох:

- Искам да си седна на моето място. Обичам да спазвам правилата. Мразя анархията.

Разговорът заплашително започна да се превръща във философски, по физиономиите на зяпачите се появи разочарование, те явно се надяваха да стане бой. (Младежът знаеше що значи думата анархия и се ухили разбиращо!)

Кондукторът по неволя рече:

- Гражданинът иска да си ползва правото. И е платил за това запазено място. Налага се, господине, да станете от мястото му!

Оня свободолюбец онемя и дори стана, моля ви се! Но извади билета си, прочете номера на мястото си и каза гордо:

- Аз пък ще си седна на моето място! Ако някой е седнал на него, ще го дигна както ей-сега тъй грозно постъпиха с мен!

Оказа се, че някаква другарка с много чанти била седнала на неговото място. Тя изрева на умряло и нагло го помоли да седне на друго място. Но моят човек, поучен вече от горчивия си опит, категорично възрази. Другарката или дамата с чантите си намери своето място и събуди пътника, който блажено си хъркаше на нейното място! Във вагона започна истинска буря. Анархията обаче, казват мъдрите, е майка на реда.

След половин час всички вече седяха на своите собствени места. Даже придобиха културен, европейски вид. Помогнах им да се поевропейчат малко.

Това е. Малко се иска българинът да свикне да уважава правилата и да заживее по-спокойно и дори щастливо...