Обичате ли варена пшеница, украсена с шарени бонбонки "Детска радост"?

Искам нещичко да напиша в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който водя от години - и в който описвам всичко случващо ми се в последните 9 (да, вече станаха 9!!!) години, в които съм обект на репресии и какви ли не гаври от страна на властващата мутро-комунистическа образователна бюрокрация, която вижда в мен враг на своето всевластие, на своето добруване (и ми отмъщава за това както може, а ви уверявам, че тя може много, нема предел на наглостта и на арогатността й!). 9 години минаха от момента, в който бях изритан като мръсно куче от бляскавата образУвателна система на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, това сториха мутро-комунистически калинки, които още властват и блаженстват на постовете си. Вярно, 9 години ми забраняват да учителствам, да упражнявам занаята си, на който посветих целия си живот (32 години бях учител!), е, сега не учителствам в училище, но пак съм си учител, учителствам както и където мога, ето, сега искам и на вас да изнеса един урок - нравствен, духовен, така да се каже (нали знаете, че духовното е безпощадно изгонено от българското образУвание, пардон, от образУванието на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!). 

Ето каква поучителна история искам да ви разкажа (знае ли се, тази история може да ознаменува края на... живота ми, щото единственият начин властващите бюрократи да ме накарат да замълча е да ме убият, ето тази явно и всъщност е свръхзадачата, която те са си поставили: знаем, че спрямо враговете си мутро-комунистите, както всички други комунисти, са безпощадни и се разправят с тях само с терор, със смърт, с убиване!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)