Кои са най-важните, съдбовно важни въпроси пред нас, българите?

 

Кои са най-важните, съдбовно важни въпроси пред нас, българите?

Наистина, нека да се опитаме заедно да формулираме тези най-важни и съдбовни въпроси, които стоят за решаване пред нас, българите – в това толкова забележително все пак време, в което живеем. Поставянето на един смислен въпрос е решаващо начало, оттук тръгва осъзнаването на всеки значим жизнен или социален проблем.

Блаженото неведение, липсата на всякакъв опит за откриването на тези проблеми, които така или иначе си стоят за решаване пред нас като индивиди, като граждани и като нация, е показател за това, че ние може би сме се откъснали от корените си и нямаме яснота относно самите себе си. А това може да ни изиграе твърде неприятен номер: закъснялото ни “включване” в истинската и сериозна проблематичност на съществуването може да се окаже фатално. Или поне може да ни направи неадекватни на времето, в което живеем; може да ни направи жалки, достойни за окайване. Дали пък точно това не ни се е случило вече? И дали началото на същинската промяна не трябва да започне с търсенето и поставянето на ония най-значими въпроси, от които зависи съществуването ни в нашия така сложен, динамичен и като че ли толкова объркан свят? А може би не светът е “пощурял” и объркан, може би пък тъкмо ние сме объркани – и затова пренасяме своята обърканост върху света, върху своето собствено съществуване? Дали съществуването ни няма да стане по-нормално, по-ясно и подредено съобразно това доколко ние самите всекидневно се борим и побеждаваме собствената си обърканост?

Ето защо апелирам да се опитаме с общи усилия да потърсим и да се постараем да формулираме тези наистина най-важни и съдбовни въпроси, от които зависи съществуването ни като индивиди, като граждани и като нация. С интерес и любопитство очаквам вашите предложения. Надявам се да се помъчим също така да придадем на тези наши въпроси най-подходящата, най-ясна, проста и удачна формулировка. Да си пожелаем успех в това може би крайно необходимо дело.

Искам като начало да предложа следните въпроси:

1. Наясно ли сме със самите себе си – и като индивиди, и като граждани, и като българи, и дори като жители на Европа?
2. Какво означава да бъдеш европеец?
3. Разбираме ли собствените си коренни интереси?
4. Защо изостанахме в сравнение с другите източноевропейски народи?
5. Можем ли честно пред себе си да заявим: “Да, ние сме достойни да бъдем член на Европейския съюз, да бъдем наравно с водещите европейски нации!”?
6. Даваме ли сметка за нашето специфично българско отношение и разбиране на свободата?
7. Какво за нас като народ е политиката, какво за нас е демокрацията – и възможна ли е промяна в това отношение?
8. Защо у нас преходът беше толкова мъчителен и непоследователен – коя е причината за това?
9. Обичаме ли всеотдайно ценностите на свободата, съзнаваме ли предимствата на свободния живот – или имаме твърде много “подозрения” в това отношение?
10. Защо корупцията е толкова сериозен проблем за България?
11. Възможно ли е човек да успее в България?
12. Защо не се разбираме, как да постигаме разбиране в общуването помежду си?
13. Дали в България животът е такъв, защото ние сме такива?
14. Дали и за нас е вярно правилото, че всеки народ си заслужава управниците?
15. Какво България спечели и какво загуби от участието си в мисията в Ирак?
16. Какво за нас, българите, е трудът?
17. Доколко аз самият съм склонен да приема различните от мен?
18. Какво трябва да правя за да се реализирам като личност (и професионално) в условията, които ми предлага днешна България?
19. Кой е пътя за постигане на междуличностно разбиране?
20. Как може и трябва да се промени (и в каква насока) ситуацията в българското образование?
21. Защо младите днес прекаляват с алкохол (с цигари, с наркотици)?
22. Може ли чрез участие в избори да променим нещо?
23. Защо има толкова много омраза напоследък?
24. Как българинът възприема успехът на другия?
25. Как се възприемаме един друг с останалите балкански народи?
26. Дали САЩ не са за нас новия “голям брат”, на мястото на СССР? Доколко настроенията у нас против САЩ или за САЩ са оправдани?
27. Защо се получи такава нетърпимост между религиите в съвременния свят?
28. Дали не съществува опасност от избухване на световна война на религиозна основа?
29. Какво всъщност се случи в България през последните 17 години?
30. Разбираме ли същността на промяната и доколко я приемаме?
31. Защо агресията доминира в наши дни?
32. Как да преуспея в живота, как да стана богат?
33. Има ли любов в наши дни или всички сме материалисти?
34. Не допуснахме ли тъкмо мутрите да вземат държавната власт – и даваме ли си сметка докъде ще ни доведе това?
35. Дали е жив усетът в сърцата ни, позволяващ ни най-безпогрешно да разпознаваме шарлатаните, лъжците и крадльовците в политиката?
36. Какво чувство изпитвам при мисълта, че държавен глава на България е агент Гоце?
37. Обичаме ли да мечтаем, за какво си мечтае съвременният българин?
38. Умее ли българинът да постига мечтите си?
39. Какво може да се направи за да се ограничи престъпността?
40. За какво трябва да се боря? Как можем да успеем – и като индивиди, и като нация?
41. Как да направим живота в България по-добър?
42. Как се става достойна личност?
43. Как да въведем ред в обществото?
44. Как може да се балансира между контрола и анархията?
45. Когато избираме между дясното и лявото в политиката между какво всъщност избираме?
46. Как може да си патриот, вървейки към Обединена Европа?
47. Застрашена ли е с нещо националната ни идентичност или само може да се обогати?
48. Каква искам да е България след 10 години?
49. Защо всичко (музика, спорт и пр.) стана комерсиално?
50. Бива ли изкуството да се използва за правене на пари?
51. Защо слушат чалга? Какви са хората, които слушат чалга? Какви “духовни потребности” задоволява чалгата?
52. Загуба на време ли е да се мисли преди да се действа?
53. Какво ми дава обмислянето на ситуацията, в която се намирам, не е ли това начина да постигна ползотворни решения?
54. Търсенето на яснота относно най-насъщните въпроси, които подмолно мъчат душата ми, не е ли предпоставка за намирането на отговорите?
55. Какво се промени в живота ни след влизането на България в Европейския съюз? Даваме ли си сметка какво означава това за нас?
56. Какво трябва да се направи по повод на задълбочаващия се у нас демографски спад?
57. Защо все по-малко млади хора се интересуват от книги?
58. До каква степен човек може да се чувства отговорен за другите?
59. Може ли да ми е безразлично как мислят обкръжаващите ме хора – след като сме взаимно зависими, живеейки в едно общество?
60. Наистина ли българите сме трудолюбив, способен и интелигентен народ?
61. Защо завистта и злобата по повод успеха на способните и предприемчивите са станали основен жизнен мотив в средите на пасивните, бездейни и инертни хора?
62. Човечни ли са хората днес? На какво се дължат толкова много изблици на безчовечност, озлобеност и завист?
63. Защо толкова много хора живеят с измамното усещане за безпроблемност и безгрижие?
64. Защо някои хора се занимават предимно с проблемите на други хора, а не съзнават своите собствени?
65. Защо е станало така, че способният и работлив човек у нас е станал трън в очите на бездейното мнозинство?
66. Можем ли по информацията в интернет да съдим за това какви са хората и каква е нашата култура?
67. Дали глобализацията ще помогне за изграждането на едно по-добро човешко общество?
68. Кой е виновен за нашите несполуки като народ? Или сме си виновни самите ние? Или пък е виновно мнозинството сред нас, което живее с едно изопачено и изкривено съзнание?
69. Как могат да се лекуват пораженията, които комунизмът нанесе на масовото съзнание?

Подготвени към 2005-6 г.