Ето една многозначителна история, показваща трагичната истина за намиращото се в кошмарна агония българско образование:
През 2014 г. излязох с инициативата да започнем издаването на списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Нарекох това списание HUMANUS и издадох сигналния екземпляр. Идеята ми беше това да е трибуна, в която да могат да се изявяват авангардно мислещи учители и също така най-вече самите ученици, да пишат есета, да разказват за вълненията и тревогите си. Издадох първата книжка със свои средства (от скромната си учителска заплата, аз съм учител по философия и гражданско образование с многогодишен опит) и изпратих по една книжка във всички пловдивски училища със съпроводително писмо, в което поканих колегите да се включат в инициативата и да призоват учениците си да сторят същото. И знаете ли какво стана тогава.
Не откликна на призива ми НИТО ЕДИН УЧИТЕЛ!!! Да, нито един! Помолих също началничката на РИО да призове директорите да подкрепят инициативата - нищо, никакъв отклик, пълно мълчание беше единственият ефект! И в България (всичко имам обичай да представям в блога си и във Фейсбук) никой не ме подкрепи, пардон, откликна истински само един човек: Димитър Пецов от Силистра, който, доколкото ми е известно, не е учител, а е просто интелигентен човек, милеещ за образованието (той стана постоянен сътрудник, направи великолепни интервюта с много интересни личности, представи новостите, които те са предприели, той осигуряваше и снимките на корицата, сам написа чудесни текстове за образованието и пр.) Да, само един човек ме подкрепи - и ние с него издавахме списанието цели 5 години (в най-добрите години издавахме по 6 книжки годишно). Иначе отникъде не дойде подкрепа или участие в списването на списанието. Прочее, имаше един ефект: мен за първи път ме уволниха от работа, една самозабравила се и не знаеща на кой свят директорка ме опраска, демонстрирайки пълната си неадекватност спрямо времето, в което живеем.
В тия години аз продължих да издавам списанието, независимо че през по-голямата част от времето бях безработен, издавах го дори със средства от... обезщетението ми за безработица. Отникъде не дойде подкрепа и участи, включително и от хората, които се афишираха като дейци, радетели и борци за ново образование в България (някои прекалено авангардно мислещи новатори просто ми заявиха, че в епохата на интернет нямало вече нужда от такива остарели неща като списания - и като... книги!) Както и да е. Но сега идва времето за осмисляне на случилото се (от няколко месеца не издавам списанието поради това, че съм вече без никакви средства за съществуване). Ето и въпроса ми, който ще ви подпомогне да схванете какво всъщност се случи:
Давате ли си сметка какво значи и какво показва това, че нито един деец на пловдивското и на българското образование не се включи в инициативата за издаване на едно списание за съвременно образование? (И за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек!) Нито един! (Тук мога само да посоча едно-две изключения, потвърждаващи правилото: примерно г-н Райчо Радев от Перник, бивш учител по философия и бивш директор на училище, единствен ме подкрепяше в началото! Г-жа Мария Василева от Пловдив, пенсионирана учителка по френски език, също ме подкрепяше и ме подкрепя!)
Ако някой може да изрази с думи какво показва, какъв и смисълът на този наистина потресаващ факт, който ви посочих, аз ще му бъда благодарен много!
Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! А списанието HUMANUS няма да умре само ако все пак са намери една малка групичка хора и личности, която да го спаси, ала това едва ли ще се случи. Нищо де. Нека да е така. Здраве да е само. Аз докато дишам ще продължа да правя нужното. Засега възнамерявам да спра (временно) само хартиеното издание, но да продължа с електронното онлайн-изданието). Ще видим де. Скоро всичко ще се разбере...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар