АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА МЕЧТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДВАМА СИЛИСТРЕНЦИ, ЖИВЕЕЩИ В БОСТЪН
Част от пъстрия свят на американската образователна система представиха на силистренските младежи Никола Добрев и Петя Коева - майка и син, които от години живеят в Бостън и сега са се върнали за лятото в родния град. Така те използват лятната почивка и за нещо полезно – да вдъхновят и подготвят местните младежи за „американската образователна мечта”. Да ги насърчат за това предизвикателство - ако решат да се възползват от него в страната на неограничените възможности. Защото според тях това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. И защото Никола например учи в университетско училище и мисли сериозно вече за университета, а Петя, след като години наред е преподавала в училище тук, сега работи в един от бостънските университети и помага на младите хора в реализацията им там. Изобщо семейството е свързано с образованието и там, и тук, още повече че дядото на Никола и баща на Петя е също образователен деец, Красимир Коев - бивш директор на езикова гимназия „Пейо Яворов” – Силистра, който също присъства на срещата, провела се в езиков център „Александър Линк”. Ето как представят себе си и своята идея Никола и Петя:
Никола: С моето семейство живеем в Америка от 15 години. Аз съм на 16 години и искам да обясня от моята гледна точка образованието в Америка и специфично моето училище. То е частно. Не е точно като публичните училища, но може да се разберат елементите на образованието в Америка. Може да видите някои от разликите.
Най-общо каква е разликата на това училище от публичните училища там?
Моето училище е свързано с университета Boston University - Бостън юнивърсити и най-особеното нещо за моето училище е че ние можем да вземаме университетски курсове в гимназията, нещо, което много други училища не могат. И това, мисля, е най-привлекателното нещо за моето училище.
Върху какво акцентира обучението, какво развива у вас като личности?
Като качества развива мислене за себе си, да работим в общност, социални умения, работа в екип. То е малко училище, на много по-малки групи работим, всички деца се знаят. Класовете са към 10-15 души. От 9-ти до 12-ти клас имаме около 200 души цялото училище.
Приятно ли е да се ходи там на училище? С желание ли ходиш?
Аз ходя с желание. Макар че в някои моменти се струпва много работа, но по принцип ми харесва. То е много интересно училище и аз отивам там да уча и мисля че получавам добро образование там.
А идеята ти за презентацията каква е - български ученици да дойдат там да учат ли?
Може би. Но аз не мисля, че това е моята главна идея, а само да покажа как аз го виждам и също процеса за апликиране (за кандидатстване) в колежи. Макар че аз съм на 16 години – тази година завърших 10-ти клас и още не съм почнал да подготвям документи за кандидатстване в колежи, но съм чувал много работи и съм чел. Аз съм подготвил лист от ресурси, които се надявам да могат да се използват от младежите. И всъщност това искам – да дам представа за тези престижни колежи, които понякога изглеждат като че ли са недостижими. Да покажа на другите, които нямат чак толкова информация, да им дам информация как става кандидатстването - за да имат някаква помощ, стига да имат желание.
Ти каза, че твоето училище е свързано с университет. Твоите планове с този университет ли са свързани?
Той е една от моите опции. Но ще разгледам и други университети. Аз мисля да уча нещо свързано с програмиране. Но също се интересувам и от икономика и финанси. И сигурно ще взема някой клас по икономика в 11-ти клас и 12-ти клас и ще видя как ми харесва.
Имаш ли поглед от образователната система в България?
Нямам и не мога да сравня, защото идвам само през лятото.
А би ли се върнал да работиш в България?
Може би. С моите родители това говорим, че може би след време ще видим каква е ситуацията и ще се върнем.
Какво ти прави впечатление от хората, с които контактуваш тука?
По принцип аз се интересувам от програмиране, а много от младите хора с които разговарям тук, са програмисти. Някои от тях са отишли в чужбина, някои работят в София. И на мен това ми прави впечатление, че това се развива тук.
Петя: Казвам се Петя Коева и 13 години бях учител по български и литература в училище „Н.Й.Вапцаров” – Силистра. И след като семейството ми спечели зелена карта, сега сме в Бостън. Беше трудно за всички в началните години, но тъй като съм завършила с магистърска степен не ми беше трудно след втората, третата година да си намеря работа като административен асистент в един от големите частни университети в Бостън. Бостън е известен образователен център в Америка. Само в града и в околностите има 60 колежа и университета. А в малкия щат Масачузетс(в който се намира града) има 120 университета. Университетът в който работя се нарича Northeastern University. В момента той е 40-ти в класацията на САЩ. Това което го отличава от другите университети е, че той е research-based. Което означава, че има много лаборатории, които правят изследвания в различни области на науката, но главно това са най-силно изразените – биология и инженерните науки.
Вие сте преподавала тук години наред, имате представа за нашата образователна система. Каква е разликата при тях и при нас?
В Америка има място за всеки. Университетите са така скроени, че всеки който иска да учи, може да учи. Има различни нива на университети – в смисъл като финансови потребности(на срещата стана ясно, че има различни начини за покриване на разходите по таксите, дори за най-престижните институти). Различни университети, базирани на това какви специалности предлагат. Университети, които са базирани на различни нива на обучение – например може да има associate degree, което е двугодишно обучение, bachelor's degree, което е четири годишно, master's degree или докторска степен - doctor's degree. Също може да избирате университет, който да подхожда на религиозната ви насоченост, дали искате да бъде само за мъже, жени или смесен. Има хиляди възможности.
И всичко това Бостън го предлага?
Не съм много сигурна специално за религиозния тип обучение, но Бостън предлага всичко. Не случайно там са едни от най-добрите университети в Америка. Това са „Харвард” и MIT- (Масачузетския технологичен институт). „Харвард” е много известен с медицинското си училище, с правния си факултет, инженерните си специалности. Но там, в „Харвард”, има абсолютно всичко. MIT (Масачузетския технологичен институт) е по-скоро насочен към науката.
С какво, мислите, че бихте били полезни на българите и силистренците? Синът ви организира тази презентация, Вие го насърчавате и подкрепяте.
Разбира се. Насърчавам го да каже на всички деца в България, че не е толкова страшно да се кандидатства в Америка и че всеки трябва да мисли и да мечтае в големи мащаби, защото това е постижимо. Няма значение дали това е Харвард или MIT. Всеки който има амбицията да го направи, може да го направи.
А къде бихте насърчили да се реализират българските младежи после – там или тук да се върнат?
Това е много сложен въпрос. За нас България не престава да съществува. България е в сърцето ни всеки ден и всеки ден присъства в разговорите ни. В Бостън има огромна българска общност – нашите приятели са главно българи. Искаме да кажем на българите, че най-доброто за България трябва да го мислят и осъществяват.
Как ви се вижда България и Силистра, когато се връщате тук?
Намаляла. За жалост нещата доста са се променили. Някои са в хубава насока, някои не в толкова добра насока. Но това което ни впечатлява е, че много хора са заминали и че са направили този избор – да напуснат като нас. Надяваме се обаче, че един ден ще се върнем. И го мислим съвсем сериозно. Не сме скъсали връзката с България.
А връзките на Никола и Петя с България след тази среща може и да се разширят, ако има младежи, приели предизвикателството да заминат да учат в Бостън. Но може би най-голямото предизвикателство за всички е да се върнат.
Димитър Пецов
Няма коментари:
Публикуване на коментар