Защо ли в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тъй вдъхновено пеят песента "Промяна при нас няма - и няма да има!"?

Вляво на снимката е нововъзцарилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Камелия Стоянова, страдаща очевидно от съвсем същите фатални заблуди като знаменитата й предходница на същия пост г-жа Стоянка Анастасова, сега блаженстваща заслужила пенсионерка...

На 10 ноември 2022 г. делегация на групата на небезразличните граждани посети (без покана!) пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - за да се срещне с новата директорка. Както е известно, преди повече от месец и половина ние изпратихме едно отворено писмо, съдържащо ред въпроси до току-що назначената тогава директорка (виж: Как новото ръководство на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" възнамерява да се реваншира, да изкупи вината на предишното?). 

Оказа се, че новата директорка г-жа и инж. Камелия Стоянова, независимо че е нова, е изцяло подвластна на стила на поведение на предшественицата си на поста (която обслужваше 12 години в качеството си на заместник-директорка), т.е. замълча си, престори се на "ни лук яла, ни лук мирисала", направи се на важна - и пренебрегна и писмото, и питанията ни. Преди две седмици с ново отворено писмо (виж: Докога властващите в пловдивското образование ще си позволяват такова арогантно отношение към нас, гражданите?) ние казахме на въпросната явно не знаеща на кой свят живее директорка някои истини, предупредихме я, че няма да се откажем от намерението си да изтръгнем от нея някои необходими отговори, казахме й също, че възнамеряваме нашата делегация да дойде в нейното феодално владение и да я принуди да седне на масата с нас, гражданите, и въпреки нежеланието си да отговаря на въпросите ни. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Защо мутро-комунисто-мафията в образУванието е още по-вредна от мафията в другите сфери на живота на тъй приказната страна Мутроландия?

 

Ангел Грънчаров, 22 октомври 2013 г.: Книгата-"майка", от която предстоят да се родят няколко нови книги, свързани с проблеми от духовната сфера на живот, предимно с проблеми на образованието, културата и философията.  (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Дали учителите, верни на мисията си, не са нещо като Дон Кихотовци?

 

С г-н Жак Асса имаме доста различия в политическите ни убеждения, но въпреки това никога не сме преставали да имаме най-дружелюбни, човечни и дори приятелски отношения...

Под статията със заглавие Как си представяме училището на бъдещето? с автори Иванка и Жак Асса започна дискусия; получих отзив от авторите, който публикувам отделно - с надежда, че дискусията ще бъде насърчена от него и продължена; ето какво пишат те, г-жа и г-н Асса:

ОТНОВО В ДИСКУСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Иванка и Жак Асса 

Първо пак наши биографични данни: 

С Ангел Грънчаров дълго време сме работили заедно в ПГЕЕ Пловдив. Още в началото на съвместната ни учителска професия установихме: въпреки че преподавахме „точни“ науки, обичаме и четем книги, свързани с философията и педагогиката. Следователно трябваше да установим някакъв своеобразен „модус вивенди“ и това стана афоризма на Волтер „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." В учителската си дейност, както и спрямо нас, той спазваше и спазва този принцип. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)