Убита е индивидуалността в нашия свят...

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с интелекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад човек, които са толкова дефицитни за България, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свободата, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този младеж, то е нещо като обръщение към връстниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва:

Здравейте, драги сънародници,

Включително и тези които нямат лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. Докато се дискриминираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава?

Докога ще спим? То вярно в религията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората?

Огледайте се. Всеки се разхожда. Всеки на кафенце. Утре какво ще е времето? Оцетът стана 2,50. Преслава изкарала нова песен - ее, браво, за ей това живея аз!

Тя цялата земя е доста изкривена, но нека поне започнем от нашата родина. Тук сме се родили, тук ще обработваме. Дошли сме от ония свят, безплатно, но животът ни идва доста скъпо. Защо някой, които е дошъл от същото място, което и ти, ще има по голяма власт над теб? И най-вече над цял народ. Да не би да е повишен на архангел в ония свят? За оня свят знам, че трябва да си честен и почтен. Може би е от ония ангели, които са предали Божието царство. И илюзорно хората продължават да живеят в свобода. Айде мама на детска градина, айде мама в първи клас, 2, 3, 4, 5, 6, 7... оп, къде искаш да кандидатстваш, ето точно тези избори имаш, след това продължава 8, 9, 10, 11, 12, 12 годинки подтискане на огромната енергия, която се таи в нас.

Потискане на индивидуалността, която никога не е била в миналото и няма да се повтори в бъдеще; вече примирилият се критичен ум поема външна информация, която се върти с десетилетия и ти запълва чашката - за да си толкова умен че да не може да видиш друга страна на нещата. Та то няма място от интелектуално обучение. Обучение, каляващо само и единствено паметта.

Уж анализираш от собствена гледна точка поета Христо Ботев, а то излиза, че е грешно. Свободно мислещите както и преди така и сега са хулени от масите. Хиперактивните, които са запазили индивидуалността си и налагат мнението си са смятани за непослушни хулигани, които не са се просветлили, че трябва да забият поглед в листа за слушане с разбиране.

Слушай какво ти приказва човек, който също е слушал какво му се приказва и така не знам докъде. И разбирай, че иначе горко ти! Учителят трябва да учи, че има още много да се учи и че човек сам трябва да се учи и сам да мисли. Нещата винаги трябва да се слагат под съмнение. Учителят упорито се кара на хулиганите и хвали отличника, той щял да успее. Успехът тук е присъединяване към отбор на поредната механична единица. Да ви припомня, че това е вашия живот, вие избирате как да го живеете, вие избирате реалността си и я проявявате с действията си. Поне така са направили всички велики души. Ако те не мислиха индивидуално, а следваха отредения уж сигурен път, щяха да са поредните. Да оставим това.

Та какви мечти имат малките деца? Да са супергерои, някои актьори, певци, рокзвезди, да се бият с лошите? Не ми казвайте че има такава възможност да станеш полицай. Полицаят не се бие с лошите, той се бие с добрите.

Да оставим и това. Сега е нашумяло позитивното мислене. Обаче хората го разбират толкова погрешно, че се осланят на него и чакат някой да им свърши нещата. Позитивното мислене е с цел да започнеш нещо, а не да се осланяш на позитивните мисли и да чакаш резултати.

И все пак трябва да бъдем оптимисти за да започваме оптимистични каузи в оптимистична насока. И кво, някаф даскал дето дори не знае чужд език, ще ти говори за света и успеха? Все едно да отида в циганската махала и да питам как се става милионер.

Те няма да допуснат нашата индивидуалност. Очакват да си погубим живота точно като тях. Затова, приятелю, ти трябва да проявиш твоята индивидуалност. Няма как някой друг да го направи за теб. Или вместо теб.

Съветите са относително нещо. Вие сте затворени във вашия свят, вашето тяло, вашия дух. Само вие знаете кое е правилно и коя е посоката. Само вие знаете какви семена са посети у вас и щом изключите логичния ум вие много добре знаете, че мечтите са ви възможни. Убита е индивидуалността в нашия свят.

Хората, открили я, са хората, на които се възхищаваме. А те не са по-различни от вас. Целият свят е направен от хора не по-умни от вас.

Вие сами избрахте да бъдете посредствени. Защо не опиташ да видиш докъде може да стигнеш, колко можеш да научиш, колко можеш да успееш?

Защо? Нима слънцето не ти дава тази възможност? Добре че то свети с всички сили, а не като теб посредствено, че иначе планетата ни можеше да се казва "кочан-земя". Ако изобщо имаше някои, който да я кръсти.

И ти си едно слънце. Дошли сме от звездите, ама забравихме се в парите.

Само ти можеш да светиш по твоя собствен начин. Освети мястото, спри да се пестиш. По-силен и по-умен си отколкото мислиш. Забрави всичко, което са ти казали. Как може да градиш себе си с помощта на хора, които не са наясно със себе си?

И къде остана това "себе"? Някъде по пътя...

Влез в гората от най-тъмната й страна. Успех!

Написа: Петър Стоев (Вижте неговия видеоканал в youtube.com, където този млад човек има много интересни авторски клипове, дори филми и пр.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

От известно време град Силистра е превърнат в нещо като Холивуд

Като в Холивуд

(Репортаж от мястото на събитието)

От известно време малък град като Силистра е превърнат чрез творчеството на група млади хора под ръководството на режисьора и сценарист Адриан Жазар в нещо като Холивуд. Филмите, които те правят са кратки, около 25-30 минути, но затова пък са наситени с екшън сцени – гонитби, престрелки в градски условия, оригинални реплики, внезапни сюжетни обрати и комични развръзки. Основното, с което тези момчета разполагат за да постигнат това е една камера – камерата на Адриан и много вяра, много ентусиазъм, че нещата, макар и трудно, могат да станат. Актьорите – основно млади хора, непрофесионални актьори – участват на доброволни начала, за декор се избират места от заобикалящата среда, градски и природни забележителности. Един снимачен процес отнема няколко месеца, а за броени месеци те са произвели вече два филма в жанровете екшън-комедия и модерен уестърн – първият със заглавие „Бандити под наем” и вторият „Сивият: ловецът на крадци”, като в момента се подготвя сценария и за третия филм.

И макар Силистра да не е Холивуд, усещането което се създаде по време на премиерното излъчване на филмите в града беше като за Холивуд. Тълпи от млади и по-възрастни се струпаха на двете прожекции – през ноември 2014 и сега, през юни – привлечени не само от безплатното излъчване, но и от самия факт на събитието, което успя да сплоти хората около нещо градивно, а не както обикновено става по български за протест срещу нещо. Събитието не само че не е негативно, а е позитивно и творческо – филмите зареждат с добро настроение и със смях и това пролича по реакциите на публиката в залата. Сюжетът им по яснота надминава доста от претенциозните български продукти, нещо характерно и за Холивудските филми, които изтънчената европейска публика обикновено заклеймява като тъпи и за хора с пуканки в ръце. Но при липса на европейски „умни” филми гледаме тъпите американски, нали?!

А в случая става дума за оригинални Силистренски екшъни, снимани по холивудски маниер – с идейно развитие на сюжетната линия, отиващо отвъд провинциалните проблеми и оплаквания на средностатистическия българин. Самият факт, че се опитваш просто да забавляваш хората, а не да ги набуташ по-навътре в ямата им чрез цинично и нихилистично отношение към многострадалното им битие, чрез псувни или претенциозни морализаторски речи, е уникален сам по себе си. А той е резултат на един различен тип мислене, на различен начин на възприемане на реалността. Идеологът и двигателят на тези проекти, разбира се, е Адриан – млад човек, който не е заминал далеч „на запад” и не се е отказал да вярва, че в малка България и в един малък град в далечния североизток могат да се правят големи неща – че в България може да е като в Америка, а в Силистра като в Холивуд.

Димитър Пецов

Бележка: Участието на списание Humanus в подкрепа на този младежки проект е чрез презентиране и организиране на дарителска кампания по време на премиерите на филмите, за което бях ангажиран от екипа на филма. Събраните пари ще оформят бюджета за новия филм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

"Рок-подскок около елхата" - група "Вход Свободен"

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.