Кои са най-важните, съдбовно важни въпроси пред нас, българите?

 

Кои са най-важните, съдбовно важни въпроси пред нас, българите?

Наистина, нека да се опитаме заедно да формулираме тези най-важни и съдбовни въпроси, които стоят за решаване пред нас, българите – в това толкова забележително все пак време, в което живеем. Поставянето на един смислен въпрос е решаващо начало, оттук тръгва осъзнаването на всеки значим жизнен или социален проблем.

Блаженото неведение, липсата на всякакъв опит за откриването на тези проблеми, които така или иначе си стоят за решаване пред нас като индивиди, като граждани и като нация, е показател за това, че ние може би сме се откъснали от корените си и нямаме яснота относно самите себе си. А това може да ни изиграе твърде неприятен номер: закъснялото ни “включване” в истинската и сериозна проблематичност на съществуването може да се окаже фатално. Или поне може да ни направи неадекватни на времето, в което живеем; може да ни направи жалки, достойни за окайване. Дали пък точно това не ни се е случило вече? И дали началото на същинската промяна не трябва да започне с търсенето и поставянето на ония най-значими въпроси, от които зависи съществуването ни в нашия така сложен, динамичен и като че ли толкова объркан свят? А може би не светът е “пощурял” и объркан, може би пък тъкмо ние сме объркани – и затова пренасяме своята обърканост върху света, върху своето собствено съществуване? Дали съществуването ни няма да стане по-нормално, по-ясно и подредено съобразно това доколко ние самите всекидневно се борим и побеждаваме собствената си обърканост?

Ето защо апелирам да се опитаме с общи усилия да потърсим и да се постараем да формулираме тези наистина най-важни и съдбовни въпроси, от които зависи съществуването ни като индивиди, като граждани и като нация. С интерес и любопитство очаквам вашите предложения. Надявам се да се помъчим също така да придадем на тези наши въпроси най-подходящата, най-ясна, проста и удачна формулировка. Да си пожелаем успех в това може би крайно необходимо дело.

Искам като начало да предложа следните въпроси:

1. Наясно ли сме със самите себе си – и като индивиди, и като граждани, и като българи, и дори като жители на Европа?
2. Какво означава да бъдеш европеец?
3. Разбираме ли собствените си коренни интереси?
4. Защо изостанахме в сравнение с другите източноевропейски народи?
5. Можем ли честно пред себе си да заявим: “Да, ние сме достойни да бъдем член на Европейския съюз, да бъдем наравно с водещите европейски нации!”?
6. Даваме ли сметка за нашето специфично българско отношение и разбиране на свободата?
7. Какво за нас като народ е политиката, какво за нас е демокрацията – и възможна ли е промяна в това отношение?
8. Защо у нас преходът беше толкова мъчителен и непоследователен – коя е причината за това?
9. Обичаме ли всеотдайно ценностите на свободата, съзнаваме ли предимствата на свободния живот – или имаме твърде много “подозрения” в това отношение?
10. Защо корупцията е толкова сериозен проблем за България?
11. Възможно ли е човек да успее в България?
12. Защо не се разбираме, как да постигаме разбиране в общуването помежду си?
13. Дали в България животът е такъв, защото ние сме такива?
14. Дали и за нас е вярно правилото, че всеки народ си заслужава управниците?
15. Какво България спечели и какво загуби от участието си в мисията в Ирак?
16. Какво за нас, българите, е трудът?
17. Доколко аз самият съм склонен да приема различните от мен?
18. Какво трябва да правя за да се реализирам като личност (и професионално) в условията, които ми предлага днешна България?
19. Кой е пътя за постигане на междуличностно разбиране?
20. Как може и трябва да се промени (и в каква насока) ситуацията в българското образование?
21. Защо младите днес прекаляват с алкохол (с цигари, с наркотици)?
22. Може ли чрез участие в избори да променим нещо?
23. Защо има толкова много омраза напоследък?
24. Как българинът възприема успехът на другия?
25. Как се възприемаме един друг с останалите балкански народи?
26. Дали САЩ не са за нас новия “голям брат”, на мястото на СССР? Доколко настроенията у нас против САЩ или за САЩ са оправдани?
27. Защо се получи такава нетърпимост между религиите в съвременния свят?
28. Дали не съществува опасност от избухване на световна война на религиозна основа?
29. Какво всъщност се случи в България през последните 17 години?
30. Разбираме ли същността на промяната и доколко я приемаме?
31. Защо агресията доминира в наши дни?
32. Как да преуспея в живота, как да стана богат?
33. Има ли любов в наши дни или всички сме материалисти?
34. Не допуснахме ли тъкмо мутрите да вземат държавната власт – и даваме ли си сметка докъде ще ни доведе това?
35. Дали е жив усетът в сърцата ни, позволяващ ни най-безпогрешно да разпознаваме шарлатаните, лъжците и крадльовците в политиката?
36. Какво чувство изпитвам при мисълта, че държавен глава на България е агент Гоце?
37. Обичаме ли да мечтаем, за какво си мечтае съвременният българин?
38. Умее ли българинът да постига мечтите си?
39. Какво може да се направи за да се ограничи престъпността?
40. За какво трябва да се боря? Как можем да успеем – и като индивиди, и като нация?
41. Как да направим живота в България по-добър?
42. Как се става достойна личност?
43. Как да въведем ред в обществото?
44. Как може да се балансира между контрола и анархията?
45. Когато избираме между дясното и лявото в политиката между какво всъщност избираме?
46. Как може да си патриот, вървейки към Обединена Европа?
47. Застрашена ли е с нещо националната ни идентичност или само може да се обогати?
48. Каква искам да е България след 10 години?
49. Защо всичко (музика, спорт и пр.) стана комерсиално?
50. Бива ли изкуството да се използва за правене на пари?
51. Защо слушат чалга? Какви са хората, които слушат чалга? Какви “духовни потребности” задоволява чалгата?
52. Загуба на време ли е да се мисли преди да се действа?
53. Какво ми дава обмислянето на ситуацията, в която се намирам, не е ли това начина да постигна ползотворни решения?
54. Търсенето на яснота относно най-насъщните въпроси, които подмолно мъчат душата ми, не е ли предпоставка за намирането на отговорите?
55. Какво се промени в живота ни след влизането на България в Европейския съюз? Даваме ли си сметка какво означава това за нас?
56. Какво трябва да се направи по повод на задълбочаващия се у нас демографски спад?
57. Защо все по-малко млади хора се интересуват от книги?
58. До каква степен човек може да се чувства отговорен за другите?
59. Може ли да ми е безразлично как мислят обкръжаващите ме хора – след като сме взаимно зависими, живеейки в едно общество?
60. Наистина ли българите сме трудолюбив, способен и интелигентен народ?
61. Защо завистта и злобата по повод успеха на способните и предприемчивите са станали основен жизнен мотив в средите на пасивните, бездейни и инертни хора?
62. Човечни ли са хората днес? На какво се дължат толкова много изблици на безчовечност, озлобеност и завист?
63. Защо толкова много хора живеят с измамното усещане за безпроблемност и безгрижие?
64. Защо някои хора се занимават предимно с проблемите на други хора, а не съзнават своите собствени?
65. Защо е станало така, че способният и работлив човек у нас е станал трън в очите на бездейното мнозинство?
66. Можем ли по информацията в интернет да съдим за това какви са хората и каква е нашата култура?
67. Дали глобализацията ще помогне за изграждането на едно по-добро човешко общество?
68. Кой е виновен за нашите несполуки като народ? Или сме си виновни самите ние? Или пък е виновно мнозинството сред нас, което живее с едно изопачено и изкривено съзнание?
69. Как могат да се лекуват пораженията, които комунизмът нанесе на масовото съзнание?

Подготвени към 2005-6 г.

Проект за създаване на демократично училище

Този проект съм го правил отдавна, предполагам, че е писан някъде към 2013-14 г. (намерих файла тази сутрин съвсем случайно, ровейки се в един мой стар стационарен компютър). Реших да го публикувам отново. Интересна ми е реакцията ви ако го изчетете или поне му хвърлите един поглед по диагоналния метод (понеже нямате време да четете текстове, по-дълги от пет изречения!). 

За тия, които съвсем не обичат да четат, ето едно видео-представяне на идеите ми за промяна в образованието: 

 

Интересно е, че клипчето е записано преди 8 (осем!) години и досега само 12 (дванадесет!) човека са имали добрината да го пуснат (колко минути са слушали, не мога да ви кажа, предполагам, повечето са го слушали 5 секунди, щото са много заети със своите велики епохални дела и постижения!).

Предварително благодаря ако някой от вас намери минутка време да каже какво мисли в коментар! 

Приятно четене, приятни размисли!

Проект за създаване на иновативно демократично училище

НЯКОИ ТЕЗИ И ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНОВАТИВНО ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ

(Готов съм да ги подаря на всяка една училищна общност, която пожелае да ги приложи в живота и по този начин да се измъкне от убийствената хватка на социалистическо-комунистическата по естеството си, недемократична, терористична, насилническа, основана на страха и на принудата, авторитарна, ненавиждаща свободата, духовността и човечността командно-бюрократична образУвателна система – вегетираща вече толкова години след "края на комунизма" в тъй приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ!):

1.) Промяната в образованието с оглед осъвременяването му е възможна единствено отдолу, тя трябва да започне именно отдолу, от заинтересуваните, от желаещите качествено и съвременно образование родители, ученици, учители, училищни мениджъри (директори на училища); разбира се, необходимо е противодействието от страна на държавата (МОН, пълновластната образователна бюрокрация) да бъде спряно, което може да стане само ако имаме реформаторско правителство на демократичните сили в София;

2.) Всички проблеми в училищната общност следва да се решават от УЧИЛИЩНИЯ ПАРЛАМЕНТ, т.е. от общото събрание на родителите, учениците и учителите – чрез дискусии, чрез демократични дебати;

3.) Училищните настоятелства и т.н. обществени съвети следва да бъдат избирани по демократичен начин на основата на представяне на съответните платформи на кандидатите, които следва да ги защитят пред Общото събрание;

4.) Директорът на училището е само изпълнител на решенията на училищния Парламент, на Общото събрание;

5.) Предлагам следните необходими и разумни конкретни практически стъпки или промени, които би следвало да бъдат обсъдени и приети от училищния Парламент; тези конкретни стъпки са всъщност кратко изложение на основните моменти в модела, предложен от проф. Яков Хехт в неговата книга със заглавие ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ:

● Отпадат часовете, започвани и спирани с училищен звънец, отпадат занятията по класове, отпада задължителното седене 7 часа на стола в класната стая, принудителното изпитване, спуснатите отгоре и задължителни учебни планове и програми, оценките и прочие идиотщини на авторитарно-несвободната система;

● Всеки ученик във взаимодействие с родителите си и с помощта на своя учител-ментор си изработва свой личен учебен план, подлежащ на непрекъснати промени, корекции, допълвания и пр.

● Всеки ден ученикът, дошъл на училище, сам решава с какво ще се занимава, какво ще прави през този ден, в кой кабинет, работилница, библиотека, спортна площадка, гимнастически салон, салон за танци, за рисуване и пр. ще бъде;

● учениците свободно си създават свои групи по интереси и сами решават дали и кой учител да повикат да участва в техните обсъждания, търсения, занимания, упражнения, изследвания и пр.;

● Учителите са на разположение на учениците и стоят не само в специално оборудваните кабинети по различните научни и културни области (работилниците, салоните и пр.), но и се разхождат из училището, без да натрапват присъствието си; те имат задачата да подпомагат учениците в техните свободно избрани занимания;

● учителите мога да инициират групи за занимания в различните образователни и културни области, примерно създаване на театрални състави, дискусионни клубове, семинари и пр., но никой ученик за нищо не бива да бъде принуждаван по какъвто и да е начин; водещото е свободния избор;

- учениците следва всекидневно да практикуват свободата – и да решават сами абсолютно всички проблеми в училищната общност чрез напълно свободни ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ или дискусии;

● Всички конфликти се решават от избран от учениците СЪДЕБЕН КОМИТЕТ (или дори ТРИБУНАЛ!), където се провежда съответното разследване с оглед разумното и справедливо решаване на конфликта, включително и конфликтите между ученик и учител, между учител и учител, между учител и директор, между ученик и директор;

● Всички, и родителите, и учениците, и учителите са НАПЪЛНО РАВНОПРАВНИ, СУВЕРЕННИ ЛИЧНОСТИ, властта се разбира като отговорност и много задължения, а не като привилегия, даваща някакви изгоди;

● При сега действащите ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ учениците сами решават кога и как ще се явят при съответния учител за да защитят съответното образователно ниво, да получат оценка и в края на краищата, респективно, диплома; по всяко време учениците, под формата на ГРУПИ ПО ИНТЕРЕСИ, могат да се обучават по който си искат учебен предмет; учителят сам и на своя отговорност решава на какво от задължителната учебна програма да акцентира, съобразявайки се с интересите на учениците и най-вече с нуждата им да получат качествено и съвременно образование;

● От само себе си се разбира, че учителите трябва да следят новостите в съответната научна област, за да могат да поднасят на интересуващите се най-доброто от нея;

● Използват се всички възможности и на дистанционното обучение, с оглед когато учениците не са в училищната сграда да могат да общуват с учителите и със съучениците си;

● Учениците ще могат да използват абсолютно всички възможности на населеното място (града, квартала, селото), т.е. да посещават било музеи, било библиотеки, било предприятия, ресторанти, театри, киносалони, кафенета и пр. с оглед постепенно самото населено място да стане УЧЕЩА ОБЩНОСТ, примерно ГРАД-УЧИЛИЩЕ, УЧЕЩО СЕЛО и пр.;

● нищо не пречи, напротив, прекрасно е, ползвайки училищните автобуси, да си правят екскурзии до различни места, градове, исторически местности, природни резервати и прочие.

6.) Още много други конкретни и практически инициативи и предложения могат да се родят в процеса на изработване на официалното предложение за създаване на иновативно училище, ръководещо се от горните водещи принципи, главният сред които е, разбира се, СВОБОДАТА.

7.) Как иначе учениците, младите хора, бъдещите граждани ще разберат ЩО Е СВОБОДА (И ДЕМОКРАЦИЯ!) ако никога в живота си не са ги ПРАКТИКУВАЛИ?! Сега вече нали не се чудите защо "демокрацията" у нас е толкова странна, хилава, неистинска, лъжлива, е менте и пр.?

8.) Горните предложения съм ги развил по-подробно и съм ги обосновал в своите книги за реформата в образованието, които написах в последните 15 години; който се нуждае от убеждаване, би могъл да се зачете в тях (те са напълно достъпни, издадени са не само на хартия, но и ги има достъпни за четене онлайн).

Благодаря за вниманието! Ще се радвам да ми кажете как мислите, какво е вашето възприятие по повод на горното!

Хубав ден желая на всички!

 

ИЗГОТВИ: Ангел Грънчаров, философ,

учител по философия и гражданско образование

 

ДОБАВКА: Който се интересува повече нека да разлисти и да се зачете повече в ето тия мои книги за ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО:

 

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА: Кога безразличните стават граждани?

 

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

 

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

Защо по тъй бесовски и кагебистко-ченгесарски начин насилствено натрапват на младите "преподаване" на религия?

Същите, които навремето ни натрапваха безбожието (атеизма, при това, забележете, "научен"!) сега пък ще ни натрапват "набожността", и то пак "научно", т.е. с все същата цел: да отблъснат младите завинаги от ценностите на Духа, Бога, вярата, религията, доброто (Бог е Доброто, без Бог няма добро!)! Сиреч, този път безбожието е маскирано като "религия", но целта е все същата: младите така да бъдат отблъснати от ценностите на Духа, Бога и вярата, че никога повече да не се върнат към тях през живота си! Аз така разбирам това бесовско и кагебистко-ченгесарско рвение за насилствено "преподаване" на религия в училищата и дори, моля ви се, на "добродетели", което не може да има друга цел освен посочената и подчертаната. Особено ако се вземе предвид, че няма добре подготвени учители за тази тъй възвишена, специфична, трудна за усвояване област - каквато е духовната! Не стига че философията у нас се преподава по напълно неподходящ и отблъскващ младите отвратителен, дидактичен и сух начин (като сума от повърхностни представи и знания за философията, а не като упражняване, като практикуване на свободното философско осмисляне и вникване!), който навеки да ги отблъсне от философията (тя също е в областта на духа!), но сега искат по съвсем същия тъп начин да екзекутират и религията, най-възвишената област на духа, занимаваща се със СВЕЩЕНИТЕ НЕЩА, които няма как да са учебен предмет, а са нещо съвсем различно, а то в никой случай не бива да бъде оцапвано, профанизирано и осквернявано! ЗАБЕЛЕЖКА: Коментарът ми е по повод на ето този постинг във фейсбук.