петък, 29 юли 2016 г.

ФЪНКИ: Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но по-добре е да драпаш и да блъскаш главата в стената


ФЪНКИ: Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но по-добре е да драпаш и да блъскаш главата в стената

Интервю

Димитър Ковачев – Фънки, музикант и организатор на големите музикалните събития в България от София Мюзик Ентерпрайсис - SME, дойде на гости в Силистра и по покана на местните рок музиканти от клуб „Силистарс” присъства на едно събитие организирано от тях в дъскорезницата на село Ламбриново – рок концерт на открито. На този концерт той се запозна лично с това, което могат и правят силистренските музиканти и най-вече младите. Ето какво сподели той след събитието за впечатлението, което оставиха у него те, за града и за развитието на българската музика като цяло.

Какво те доведе в нашия град?

Аз страшно харесвам тази част на България. Аз мразя планини. Тия глупости, дето по планината било адски красиво, аз не си падам по тях. Аз много харесвам ето тука, както е вашия край, равнина, хълмове... жестоко се чувствам. Някак си дава ти свобода да дишаш. Много е готино. Хората са страхотни. Има един, Ванката (Иван Неделчев, ръководителят на рок клуб Силистарс), Ванката е страшен сладур. На тоя пич трябва паметник да му се вдигне. Този човек толкова много прави за децата, за това да бъдат добре информирани, да се занимават с музика, и то каквато трябва музика, осигурява им всичко, инструменти... т.н.

В този смисъл ти как виждаш Силистра на музикалната карта на България?

Има нещо много интересно, вчера си говорихме с моя приятел Стефан Чобанов – басиста, който е на „Мери бойс бенд” и сега си има собствена група - колко далече сме от София, примерно, а в Силистра вчера минаха пет или шест групи, и то млади банди, деца, някои от които още пети клас... и вече стои на барабаните... и имат собствен репертоар, който свирят момчетата – AC/DC и др. Няма значение лошо или хубаво, важното е че той вече мисли в тази насока, което е много хубаво.

Ти даде ли им някакви съвети след концерта?

Да, с някои от децата, които дойдоха при мене, им разясних за какво става въпрос, какво да правят и т.н, Каквото знам и каквото имам като опит, като музикант, което ги интересува. Далеч съм от мисълта като някой дъртак да поучавам. Но те си се справят много добре. И другото, което е, да гледат отворено и да не им пука, това е най-важното.

Кое е нещото, което може да те впечатли в една млада рок банда?

Това, което е присъщо за всички подрастващи, да ги наречем, е че като излезе младежа на сцената и като че го е срам от сцената. Много се радвам когато видя от сцената, още от малки, деца, които са освободени. Освободени на сцената и се чувстват удобно и комфортно на сцената.

От силистренските видя ли такива?

Видях. Не помня имената на групите, защото се изредиха 5-6, но като цяло. Много е важно да изживяваш това, което свириш. Може да свириш най-големите глупости, важното е да го правиш от сърце.

Виждаш ли потенциал за бъдещи звезди?

Надявам се. Иска ми се. Не мога да говоря така, защото не обичам да говоря така, по този начин, но, надявам се... защото не искам да се съглася с твърдението, което е истина за съжаление, че България е държавата на тъпите копелета.


Имаш ли рецепта за това как нещо, което е местно, може да стане световно значимо?

Много е трудно. По този въпрос много пъти са ме питали. Много е сложно и много е трудно. Едва ли. Освен, ако не е поставено върху основата на нашето народно творчество. Но трябва да се пипа много внимателно. Много внимателно, защото нашето творчество – народната музика е много тежка, много скръбна, много особена, пълна с прочутите неравноделни ритми и т.н., които в никакъв случай не помагат, защото те са сложни, така е. И на цялата работа се гледа като екзотика.

А местни групи, които свирят в стил рок или поп, биха ли могли го постигнат?

За съжаление трябва да бъда много песимистичен по този въпрос, защото не можеш „на стар краставичар да продаваш краставици”. Може да си страхотен рок музикант, което е прекрасно, и го прави, но го прави в България. Ако разчиташ да смаеш някого в Америка, Англия или Франция, забрави. Там хората не пасат трева. По същия начин и там има млади банди, които се изграждат и т.н.

На какъв език трябва да се пее, на български или английски?

Според мене трябва да се гледат и двете страни, защото ако искаш да въздействаш на хората в България, за предпочитане е да бъде на български, стига текстът да е хубав. Защото е пълно с просташки текстове. Но, ако искаш хората да те разбират по-интернационално, и ако искаш или се надяваш да направиш някакво впечатление в друга държава, трябва да ползваш английски.

Мислиш ли, че чалгата е най-големият проблем в културата на България, както много изпълнители се оплакват?

Голям проблем е. Много голям проблем е, това е факт. Наистина е така. Но това нещо си има своите основи. За да се задържи толкова години, значи е имало много голямо количество хора, които са имали нужда от тая работа. От тука следва и другото нещо - всички готини и интелигентни пичове са напуснали страната и са останали само боклуците и тъпанарите. Сигурно, може би е така... нямам представа. Но, разбира се, има хора, които не се предават – и млади и стари.

Напоследък стана модерно да се организират големи музикални събития в малки населени места на България – различни фестивали и т.н, виждаш ли в тях някакво предимство за разлика от големите събития - големите концерти в големите градове?

Много е важно да се организират, защото така се „билдва” културата. По този начин започваме да говорим за култура, която в България е оставено „в мазето”. Нямам предвид само музиката. Говоря и за кино, говоря и за театър, говоря и за поезия и т.н. На местно ниво се полагат основите.

А може ли в България да се оформят, така както е в САЩ например, различни местни центрове, които да са известни с определен тип музика – кънтри, рок, джаз и т.н.?

Не може. В такава малка държава, като България, не може. Освен това, там има една връзка. Ето например в Америка имаме кънтри музика, която да я наречем тяхната чалга. Само че тяхната чалга не е свързана с някакви сръбски напеви и т.н. Тя е свързана с рока. В момента, в който се получи този контакт, става страшно. Не напразно в СMT ("Country Music Television") гостуват хора като „принцесата” на Аеросмит Стивън Тайлър - той излиза с кънтри звезда и пее. Правят страхотни неща, дуети се правят, но те са вързани нещата – между рока и кънтрито има много, много близка връзка.


Мислиш ли, че добрият пиар помага за развитието на музикантите ни - в SME имате такова звено?

Това е вярно. Пиара е нещо много важно и всички агенции, свързани с изкуството, трябва много сериозно да се замислят и именно те трябва да поставят нещата на кантара: „Ти тъп ли си и ли не си?”. Съжалявам, но така е. Не може само да се мисли за ракия, за салата и да се надрусаш.

Как мислиш, има ли дефицит на идеи в творчеството в България?

Има, разбира се, и това е защото в България нещата се унифицират към просташкото. И вече няма идеи достатъчно. Просто става страшно. Много по-лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, отколкото да драпаш.

Намирате ли лесно качествени изпълнители, които да лансирате?

Ама много е трудно, много е трудно!

Какъв е проблемът?

Първото е това, че повечето млади банди правят кавъри и подобни, което до един момент е готино, обаче трябва да отвориш и твоето творческо начало.

Моето мнение е, че в България няма банди, които да те грабнат и да кажеш - У-а-у! Не напразно давам пример с „Джереми” – подгряваха на концерта на „Куин” и се представиха страхотно - „Джереми” е една група, която аз, като им чух първите неща, и си казах "У-а-у!".

Сега, на 17 юли, предстои концерт на „Скорпиънс”, ще има ли подгряваща млада група от България?

Много искахме да има и отново да пуснем, защото ние гледаме винаги на такива форуми, да вкарваме и българска банда. Много искахме да има, но няма да има, защото те не разрешават. Дори ти казвам веднага, това е групата „Силует”. Много хубава група, българска, невероятна банда, която много искахме да я вкараме преди „Скорпиънс”, защото не можахме да я вкараме преди това. Но ще ги вкараме преди други, които разрешат да има съпорт.

Как може да се случи подобно участие за местните групи, от тези, които чу тук, в Силистра?

Трябва да се случи нещо, което е интересно. Нещо, което като го представиш на хората и като го чуят, да кажат "У-а-у!". Това е най-важното. Но тук това ми прави впечатление, че има много млади банди – много малки момчета и момичета тръгват. Което е много хубаво. Аз съм много очарован, особено от Силистра, благодарение на Иван.

Какво би пожелал на силистренските млади музиканти?

Знам, че им е трудно, няма как, аз ги разбирам, но в никакъв случай да не се предават. Много лесно е да се плъзгаш по наклонената плоскост, но по-добре е да драпаш и да блъскаш главата в стената. Ето аз толкова години го правя и не спирам. И няма да спра да го правя.

Интервюто взе: Димитър Пецов

понеделник, 13 юни 2016 г.

Четете, четете, четете…


ЗА ЧЕТЕНЕТО И ОЩЕ НЕЩО – разговор за четенето днес в силистренския парк

„Чети с мен” е национална кампания по инициатива на президента Росен Плевнелиев за насърчаване на четенето, в която се включи и силистренската библиотека „Партений Павлович”. Ето защо на 11 юни силистренските библиотекари разположиха импровизирани читални в дунавския парк на града, като канеха млади и стари читатели да се включат в кампанията, разбира се с четене. Какво мислят читателите и библиотекарите за четенето? Как присъства то в техния живот и как се променят навиците за четене днес? Ето какво споделиха някои от тях на тези въпроси:

Четеш ли книги?

Емил на 11 г.: Да.

Как предпочиташ да четеш – от интернет или от книга?

От интернет, защото са по-интересни. Оттам чета например „Дневникът на Дръндьо”, Хари Потър и др. Любимият ми автор е Емил Конрад.

Мартин на 11 г.: Предпочитам да чета от интернет. Влизам в Гугъл и пиша заглавията на различните книги и автори и те ми излизат. Любимите ми автори са Асен Разцветников, Иван Вазов и др.

Християн на 9 г.: Обичам да чета книги. Предпочитам да чета от интернет. Любимите ми книги са „Българ”, „Дневниците на Дръндьо”, „Хари Потър” и др., които намирам чрез търсачките и те ми излизат като електронна книга. При избора ми на книги гледам основно да са ми забавни.

Мартина на 12 г.: Обичам да чета книги. Обичам да чета всякакви книги. Чета и от интернет, и от хартиен носител. Повечето от любимите ми книги са в жанра фантастика - фентъзи.
Четат ли хората повече и как се променя четенето?

Светомира Вачева - библиотечен специалист: Чисто професионално се занимавам с четенето от 11 години – тоест от 11 години работя в библиотека и ми прави впечатление, че през последните 4-5 години се увеличава интереса към книгата, към книжния носител - в нашата библиотека сме предимно на книжен носител. Прави ми впечатление, че последните 5 години хората вземат все повече книги за вкъщи. Явно четат доста повече. Да не говорим, че преди възрастовия ни диапазон беше малко ограничен. Някъде между 40 и 65 г., бяха най-активните ни читатели. Докато сега, благодарение на активната дейност на детски отдел, започват да четат все по-рано и обхващаме вече и тийнейджърите, което е много важно.

Имат ли основания в последно време обвиненията към младите, че са неграмотни и не обичат да четат?

Страшното е не, че са неграмотни, страшното е, че са полуграмотни. Един неграмотен човек изобщо не може да чете. Нашите са полуграмотни, тоест те могат чисто физически да четат, но не искат да четат. Личното ми мнение е, че вината за това е в образователната система, тъй като ги претоварват с прекалено много излишна информация. Учителите, моите извинения, вече не са едновремешните педагози, които адаптираха учебната програма към ученика. Сега са едно към едно – каквото им спуснат, това рецитират.

Какво трябва да се чете в училище?

Всичко, абсолютно всичко!

Хари Потър трябва ли да се изучава?

Защо да не се изучава?! Между другото Хари Потър, въпреки че е чиста проба фантастика и измислица, учи кое е правилно и кое е грешно и учи, че може да сте само трима или четирима, но когато е правилно, накрая ставате 3-4 хиляди, всички се обединявате и лошият къде заминава? Който е гледал филма... пуф и... няма го!

Какво предпочитат да четат децата в силистренската библиотека?

Напоследък фентъзи-елементи от реалния живот смесени с приказни елементи, смесени с научна фантастика. Пърси Джексън е хитът в детския отдел. Всъщност дори не в "Детски отдел", а между 12 и 16 годишните. Три серии на Рик Риърдън. Прави ми впечатление, че много четат тази поредица, която наричаме „Себепознание” - при тях е от типа „Дневниците не загубенячката”, „Как да преуспееш в училище”, „Дневниците на Дръндьо” и др. Това е ежедневието на едно дете на Запад и те си го гледат и го сравняват с тукашния живот.


С какво може да помогне събитие като днешното за увеличаване на интереса, на любовта към четенето и книгата?

Децата трудно идват до библиотеката, да не говорим че ние нямаме материалната база да им предоставим удобно и приятно място. Така че вече не е като едно време, информацията да е само при нас. Информацията е навсякъде. Ние я подбираме, систематизираме, правим я по-достъпна за читателите и след като те не идват при нас, ние отиваме при тях.

Какво бихте казали на читателите днес?

Четете, четете, четете… защото, ако искате да ви вземат на работа днес ви съдят по начина, по който си казвате изреченията. Ако не сте чели, няма как. Каквото и да е, обогатява речника, независимо дали от интернет или на хартиен носител, четете!

Димитър Пецов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 9 юни 2016 г.

Новата книжка на списание HUMANUS е достъпна вече за четене онлайн


Приятно четене, приятни размисли!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.