Предстои отпечатване на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате

От издателството ми изпратиха файловете, показващи как ще изглеждат кориците на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS. Можете да ги видите и вие. Сега е последният момент тия, които искат да си набавят въпросните книжки, да направят поръчка за тях (това може да стане тук, на лични съобщения - или на моя имейл, намира се в раздел КОНТАКТИ на блога).

Поради това, че на тия издания в нашите съвременни родни условия е наложена жестока пазарна цензура (книжарите и разпространителите на периодични издания не щат да ги разпространяват понеже такъв род интелигентни и духовни списания били "непазарни" и некомерсиални, т.е. непечеливши!), то единственият начин да притежавате тези книжки е да си ги поръчате. Понеже издателят на тия списания, именно моя милост, много обедня и се разори заради тия списания, то вече нямам възможност с мои средства да финансирам отпечатването на книжки, които да изпращаме поне на университетските книжарници (правехме го това в предишните години, но понеже тия книжари не благоволиха да се разплатят с нас, ние се принудихме да се откажем и от тази практика - след като понесохме значителни финансови загуби).

Това е положението. Списания, създадени за да спомагат за духовното и личностното израстване на младите хора у нас са поставени в крайно тежко положение, не получават помощ отникъде, нито от институции, нито от когото и да било друг (като изключим неколцината дребни спомоществователи като господата Т.Томев от Ямбол, П.Каменов от Монтана, Г.Хаджийски от Самоков, г-жа Г.Герасимова от Велинград, аз за други не се сещам!).

Хубав ден ви желая!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Залата на силистренския драматичен театър се оказа малка за да побере публиката

На какви постъпки е склонен младия човек, за да постигне един по-добър живот? Отговор на този въпрос дадоха учениците от театрална трупа „Питър Пан” към ПГСУАУ ”Атанас Буров” в Силистра като поставиха на голяма сцена забраняваната по съветско време пиеса „Скъпа Елена Сергеевна”. Пиесата е написана през 1983 г. от Людмила Разумовская и още тогава е била забранена заради шокиращия начин, по който са били поставени проблемите в комунистическото общество и образователна система, но после не само е била разрешена, но и филмирана с едноименно заглавие през 1988 г. от режисьора Елдар Рязанов.

Но за какво става дума. Група ученици-зрелостници отиват на гости в дома на своята учителка Елена Сергеевна уж да и честитят рождения ден, но се оказва че имат друг мотив – да я принудят да им даде ключа от касата с изпитните работи от матурата, за да ги поправят. Тя отказва да го направи и започва борба за надмощие до сутринта – борба между идеалите на учителката и тези на учениците. Идеалът на учениците е един по-добър живот, ключът за който се крие в добрите оценки от зрелостния изпит – врата за успешна реализация и кариера, но начинът за постигане на тази цел за учениците и учителката е различен. Учениците изнудват, манипулират, унижават горката Елена Сергеевна за да постигнат целта си и всеки от тях намира свое оправдание за това, а тя – олицетворение на принципния учител-идеалист – се опитва да брани едни, може би вече погребани идеали… След толкова години от написването на пиесата бъдещето на учениците и днес все още зависи от подобни зрелостни изпити – от матури, но как са се променили идеалите им? А тези на учителите?

… Както и да са се променили нещата интересът и от учители, и от ученици към пиесата, се оказа голям и на 13-ти април, когато беше премиерата, залата на силистренския драматичен театър се оказа малка за да побере публиката. На сцената всички актьори бяха ученици, включително и учителката. И вече натрупали опит от предишни сериозни пиеси момчетата и момичетата от театралната трупа, ръководени от Христо Христов, който е режисьор на постановката, успяха да разбунят духовете на зрителите и доказаха че младите хора могат да постигат големи неща, стига да искат, и не по начина по-който се мъчат да го постигнат героите от пиесата, а истински – с труд, всеотдайност и талант. Поздравления за героизма им!

Димитър Пецов

СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА от Людмила Рaзумовская

Режисьор: Христо Христов

Сценография: Живка Ковачева

Хореограф: Адриана Мумджиева

Музикално оформление: Емил Добрев

Фотограф: Габриела Маринова

Дизайн на плаката: Николай Павлов/Madhouse

УЧАСТВАТ: Мирела Йорданова, Иван Недев, Виктория Петкова, Димитър Маринов, Арсен Огнянов, Преслав Момчев, Моника Костадинова, Валентина Николова

Дискусия на тема „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”

ДИСКУСИЯ: ПРИЗНАЦИ НА СТРЕСА – СПРАВЯНЕ

Дискусия „Какви са признаците на стреса и как се справяме с него?”, озаглавена „Стрес тест”, се състоя в клуб „Дебати” в Силистра. Според учениците причините за стреса може да бъдат от най-различно естество - изпитване в училище, конфликти, любовни проблеми, но обикновено признаците се проявяват във особеното физическо състояние и поведението като – „да си глътнеш граматиката”, потене, повече пушене (предполага се тютюн) за тези, които пушат, припадъци, в най-тежките проявления и т.н.

А какви са решенията за преодоляване на стреса? Решението най-общо казано е да се изкара стреса навън по някакъв начин. Подходящите форми се оказаха различни, а някои противоречиви, но най-ефективните се оказаха пиене (на алкохол) – за да забравиш, евентуално в случаи на любовна мъка, спорт, тъпчене с храна, спане и споделяне с някого на проблема, запазване на самообладание при изпитване и т.н.

Всеки от младежите практикува различни форми – например тези които не пушат, не пушат повече, но спортуват или се тъпчат с храна, а някои от тези които пушат, пушат повече и спортуват, а при някои се засилва творчеството. Изобщо стресът се оказа тестът за проява на навиците и нагласите на личността.

Списъкът съвсем не е изчерпателен, но според мене потвърждава убеждението, че кризата е най-добрия тест за проверка на душевната сила на човека.

Димитър Пецов