Продължавам да подавам документи за всяко обявено вакантно учителско място по философия и гражданско образование не само в Пловдив и Пловдивска област, но и във всички области (!!!) на страната; нямам друг избор предвид тежката ситуация, в която се оказах след фактическото ми остракиране от образованието от репресивно-терористичния за такива като мен (неудобни за системата напредничаво мислещи и нетипови, нестандартни - и непослушни! - учители!) мутро-комунистически режим. Понякога, представяте ли си, някои директори дори ме канят на интервю (!!!), и то дори и след като са се запознали с историята ми; общо взето след това, естествено, не ме вземат на работа, щото моето назначение ще бъде равно на открито предизвикателство към добруването на висшестоящите (и остракиралите ме!) образователни началства, което може да коства директорското кресло на такъв извънредно смел директор или директорка (какъвто досега, по напълно понятни причини, все още не се е намерил!). Ето тия дни една директорка от училището в град, който е на доста голямо разстояние от Пловдив, ме покани на събеседване; по повод на което й написах следното интересно и дори любопитно писмо (което реших да обнародвам тук, щото аз, разбира се, нямам никакви тайни от своите читатели!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар