Разбиранията на един млад човек за съвременно образование

Един алтернативен образователен модел – интервю

Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов

В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” проведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аранжират по приоритети нещата, за които мислят ежедневно. Тогава ми направи впечатление един ученик, казваше се Ангел Василев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мислене. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище - като студент дистанционно обучение в университета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списание Humanus и да отговори на моите въпроси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.

Какво те накара да вземеш решение да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни?

Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми.

Какви са предимствата на дистанционния начин на обучение?

Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важно. По този начин също се избягват 6-часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това.

Какво е характерно за начина на обучение там?

Домашни. Много, много домашни. Предполагам, че това звучи ужасно, но добър програмист без да е написал минимум 70 000 – 100 000 (и повече) реда код до края на обучението си няма да видите. Големият брой на домашни дава шанс да се упражняваш по всякакви проблеми и да си развиваш мисленето - тъй като в програмирането един проблем почти винаги има повече от едно решение. Винаги трябва да се пробва повече от един начин за решаване на домашно - защото шанса да има по-ефективен от първоначалния е голям.

И след всичките тези домашни имаш изпит, който те тества. Ако не успееш или се отказваш или почваш наново. По този начин лесно се намират най-мотивираните и (бъдещите) най-добри програмисти.

Какво мислиш, че трябва да се подобри в начина на обучение в средното училище?

Според мен трябва да се обновят (спешно) учебниците по информационни технологии, да се въведат нови програмни езици (трудно ще е за сегашните учители по информатика, но непоследователните часове, фокусиращи се на езика C++, който е най-труден за начало и най-труден за усъвършенстване просто отиват на вятъра. Трябва или да се добавят по-лесни за учене и запомняне или да се учестят часовете по информатика) за учене и да има повече атрактивни странични програми по всички предмети, в които всеки може да участва и да не се натоварва.

Трябва ли времето, което прекарват учениците в средното училище, да се намали за да им се даде възможност за алтернативно обучение?

В момента образователната система се смята за не толкова ефективна, но няма как без нея. Намаляването на времето, прекарано в средното училище би било голям риск, който никой не иска да поеме. По-добре да сме с не толкова ефективна, но работеща образователна система, отколкото с несигурна и зависеща от това какво учениците правят през свободното си време.

Също така в момента следучилищното свободно време на учениците е достатъчно за всичко, но това зависи от самия ученик и от това как сам си разпределя времето. Това е достатъчно за един ученик да се възползва от всякакви странични източници на информация, засягаща това, което той иска да прави занапред.

Как си представяш идеалния образователен модел?

Идеалният образователен модел би бил този, който прави решения базирани на учениците - без да се нарушават задължителните фактори на образованието. Така освен учениците ще са щастливи и учителите - защото ще пишат само високи оценки (хехе!).

Кое според теб е най-важното в живота на човека?

Да прави това, което обича - и което му доставя удоволствие. Не ставайте хирург или зъболекар или адвокат или каквото и да е само защото заплатата е висока, а само ако сте сигурни, че го искате и че ви е приятно да го правите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене

Училището

Автор: Свилена Георгиева, ученичка 9 клас от Езикова гимназия “Пейо Яворов” гр. Силистра.

ВИЗИТКА: Свилена Георгиева е ученичка в ЕГ” Пейо Яворов” гр. Силистра - eдин от изгряващите млади таланти на България. Тя е изпълнител и автор на песни с множество изяви в различни конкурси. В момента видеоклип с нейната авторска песен „Откровение” оглавява класацията по БНТ 2 „10 плюс 2”.

(Текстът ще излезе в новата книжка на HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, чиято нова книжка предстои да излезе от печат през м. февруари.)

Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене. (В допълнение: с тези "над мене" нямам предвид учителите, а хората, от които зависи схемата на образователната система. Схемата, на която се подчиняват дори самите учители...)

Училището не ме учи как да виждам нещата с всевъзможни решения, а ме затваря в кутия и ми набожда очите за истината.

Училището ми пълни главата с истории за хора, изобретили невероятни неща. Хора, които в някои случаи са жертвали "образованието си" за да сътворят нещо невиждано. Нещо, което ще остане завинаги в историята, докато аз само трябва да зубря биографиите на всички тези учени - вместо да използвам това време за да сътворя и аз нещо свое, неповторимо... както и всички вие! (Разбира се, трябва да знаем неща от обща култура, но в нашите учебници само една десета от материала ни е нужен.)

… Забравеното детство

Няма по-ценен период от живота на човек от детството. Кратък като вълшебна книга, която бързо искаме да прочетем, а след това искаме и да препрочетем; но чувството не е същото, както е било първият път. Прочетем ли веднъж книгата, пред нас се отваря реалността. Трябва да си отворим очите за реалният свят и да си ги затворим за илюзорния.

А ние как изживяхме нашето детство? Играхме до шестгодишна възраст защото бързахме да пораснем и да прочетем докрай детската книжка, а другите години прекарахме в учене и забравихме усмивките си някъде. Забравихме, че сме деца преди всичко.

Все си казваме: "Ще бъда щастлив, ако завърша основното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша средното си образование! Ще бъда щастлив, ако завърша висшето си образование! Ще бъда щастлив, ако си намеря работа! Ще бъда щастлив, ако печеля добри пари! Ще бъда щастлив, когато се пенсионирам!".

И в крайна сметка кога ще бъдем наистина щастливи - когато умрем ли!?

Защо винаги отлагаме своето щастие, а не сме щастливи сега, в настоящият момент!?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Феновете на младежкото списание HUMANUS се увеличават

Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи. Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпросния текст:

Изпращам ви две снимки на младежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очакват излизането на новия брой на списанието, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители.

Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за печатни броеве. Ако има начин едната снимка, първата, с най-малките музиканти - където всички са прави - да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още по-голям. А и допълнително ще имам възможност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам принципно съгласие от редакторите.



Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списанието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из по-големите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редактор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.

Такава ми е идеята, ако се намерят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както г-н Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги призоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начинът да се образува една общност от мислещи млади хора, които да подпомогнат реформата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се задвижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...