Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:
Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея...
_____________
Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си…
Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.
Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?
Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!
Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.
Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.
Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.
Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.
Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.
Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?!
Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...
