Много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си - т.е. промяната да започне отвътре-навън

Песента на младата певица от Силистра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец февруари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се съревновава за хит на годината. Петнадесетгодишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списание HUMANUS какво е довело до нейния успех - и също какво мисли за промяната.

Защо реши да участваш в класацията "Ново 10+2"?

Реших да участвам, защото това е една добра възможност за мен да запозная хората със себе си и с творчеството си, макар и все още да съм на първото стъпало от стълбицата в композирането.

На какво, мислиш, че се дължи твоята победа?

Мисля, че тя се дължи освен на добрата работа, която свършихме, и на приятелите ни, които ни удариха рамо и ни помогнаха да спечелим.

От кого получи подкрепа за реализирането на този проект? На кого и за какво искаш да благодариш?

Искам да благодаря най-вече на родителите си, от които получих пълна подкрепа в осъществяването на проекта. Благодаря на приятелите си, които бяха част от песента, и не на последно място - на хората, които помогнаха откъм техническата страна на нещата.

Получи ли финансова подкрепа от институции - от Общината примерно?

Не съм получавала финансова подкрепа нито от Общината, нито от други институции, а не съм и търсила. Баща ми пое всички разходи.

От чия подкрепа се нуждаят младите, за да реализират собствени проекти?

За да реализират собствени проекти, младите трябва да получават подкрепа най-вече от близките, но не е задължително. Понякога можем да успеем и без подкрепата на хората около нас. Това се случва, когато близките ни виждат само стените на кутията, в която така или иначе сме затворени, и не са способни да видят лъча надежда. Но ако ние съзрем светлината, не е нужно и другите да я видят, за да повярваме, че ще успеем.

Мислиш ли, че младите са достатъчно активни, за да постигнат подобни пробиви като твоя или са по-скоро пасивни? Какви са твоите наблюдения от училище и извън него?

Аз съм на мнение, че по-голямата част от младите са пасивни, не защото нямат потенциал в себе си, напротив, а защото не знаят как да го използват. Те са възпитавани първо да учат, и чак след това да творят. В повечето случаи личното творчество се пренебрегва, именно заради вече създадените прототипи и влиянието на някои авторитети. Все пак ние, младите, не трябва да се демотивираме от страх да не бъдем отхвърлени. Не трябва да се отказваме, въпреки провалите! Всеки може да успее, стига да вярва истински... и да се бори за мечтите си!

Какво мислиш, че трябва да се промени в образованието и културата, двете сфери, с които имаш досег?

Много неща трябва да се променят.

В образованието - трябва да се наблегне на практическите умения, които трябва да придобием, а не само на сухи знания, за да се изключи възможността за зубрене. Защото уроците в живота не могат да се назубрят, но могат да се изпитат. И за да живеем пълноценно, трябва да получим напътствия, за да не ни ги предостави животът по трудният начин.

За жалост в повечето случаи се налага да страдаме и да се борим с всички сили. Не винаги това ни прави по-силни, зависи колко дълбоко ще проникне мракът в нас, а най-тежко е ако достигне до душите и сърцата ни. А във връзка с културата - тя е относително понятие, ако я разглеждаме като самостоятелна дума. Ние следваме общоприети принципи и правила, и живеем според тях, а не според собствените си такива. И, както казах, много неща трябва да се променят, но първо трябва да започнем от себе си - т.е. промяната да започне отвътре-навън.

Кои са нещата, които те вдъхновяват в живота и в творчеството?

Музиката ме вдъхновява да творя, йогата ме вдъхновява да живея, а всички хора, с които ме среща животът, ме вдъхновяват да продължавам напред-заради самите тях или... въпреки тях.

За какво мечтаеш?

Мечтая най-вече да съм здрава. Здрава, за да мога да направя това, за което съм дошла неслучайно на този свят, както и всеки един от нас.

Ти се ангажираш и с други дейности освен с музикални проекти - благотворителни инициативи, публикуваш в списание "Humanus", занимаваш се с йога... Мислиш ли, че това е начинът за промяна в средата, в която живеем?

Да, така е. Обичам да помагам на нуждаещи се хора. Чувствам, че това е мое призвание, но не само мое-пътят към добротата е достъпен за всекиго. Ние всички можем да бъдем Peacemaker-и и тогава животът ни би бил много по-лек и щастлив.

Йогата може да ни помогне да се обединим и да направим заедно промяната, но без вяра това няма как да се случи. Радвам се, че мога да споделя изводите, до които сама съм стигнала, именно в това философско списание. Благодаря за предоставената възможност!

Интервюто взе Димитър Пецов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.