вторник, 23 декември 2014 г.

Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи



ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДАТА ИЛИ ДЕФИНИЦИЯ НА ЩАСТИЕТО

Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов

„Blood suger”

Всичко започна с моето желание да взема интервю от едни ученици от силистренската езиковата гимназия за списанието за личностно развитие „HUMANUS”. Илиян, Мелин и Мечо, както ми се представиха – членове на рокбандата „Blood suger”, приеха идеята много добре и ме поканиха на тяхна репетиция. В уречения час пристигнах в залата им за репетиции в младежкия дом. В предварителния ни разговор ми бяха казали, че имат ръководител, който работи с тях и аз се насочих към него да представя идеята си за интервюто.

Ръководителят

Иван Неделчев, както се казва организаторът на тези младежи, е бивш учител по физкултура, но също така и дългогодишен музикант в една група „Нафталин”, която вече не съществува. След приключване на кариерата с нафталините, Иван се насочва към работа с младежи, които имат интерес към рокмузиката и превръща репетиционната зала на групата си в място на изява на младежи – основно ученици от местните гимназии. Така от угасването на пламъка на едно нещо се ражда огън за нещо по-голямо – не една, а няколко нови младежки групи.

„Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”

Това са имена на рокгрупи. Те са се оформили неотдавна под ръководството на Иван и вече съществуват със свой репертоар – основно кавъри на известни роксъстави. Но това, което прави силно впечатление на един страничен наблюдател като мене, е че участниците в тези групи притежават силна мотивация, интерес и вдъхновение да постигат своите високи творчески цели, притежават онзи огън - душевния потенциал, необходим за всяко голямо дело.

Мястото

Този резултат не е случаен, мястото, в което младежите репетират, се е превърнало в пространство на свободна творческа изява и развитие на личността, място където всеки може да върши нещата които харесва, с хората които харесва - без да усеща принуда освен осъзнаването на собствения дълг към себе си и другите.

Интервюто

В такова едно свободно пространство започнах да провеждам своето интервю или по-скоро анкета с младежите и резултатите логично отразиха контекста на средата.

На моите въпроси: Защо избра този стил музика? и Какво ти дава участието в групата? получих следните отговори:

Мечо „Blood suger” – бас китара: Избрах рока защото реших да правя музика, а не чалга, чалгата не е музика. Групата ми дава много емоции – приятни и неприятни. Учи ме да се съобразявам с хората.

Мелин „Blood suger”, китара: усетих чувството, което поднася рока, а когато усетиш чувството, което ти дава рока, не можеш да се върнеш към нещо друго.

Илиян „Blood suger”, китара: Харесвам спокойствието, което ми носи музиката и когато вземеш китарата и започнеш да свириш и всички звуци стават цветове, става комуникация между теб и другите.

Деница „Blood suger”, вокал: Защото според мен това е по-добрият стил. Вътрешно съм в мир със себе си. Когато виждам как другите от групата свирят, това ме успокоява. Намирам себе с в тази музика и другите.

Мелин и Мечо мечтаят да следват в НАТФИЗ, а Деница да следва психология.

А ето ето какви отговори получих от участниците във втората група „Ирис”:

Стоян, соло китара: От малък слушам това, което брат ми слуша, също така ми доставя удоволствие сам да свиря – да не е от компютър, а участието в тази група ми дава тази възможност. Освен това тук получавам свобода и развитие.

Ния, ритъм китара: Опитваме се да обобщаваме стиловете. Въпреки, че се въртим основно около рока, избираме музика, която ни прави щастливи. Тук забравям всичко останало – всички проблеми и напрежение.

Нели, бас китара: Аз се запалих по рока от баща ми и брат ми. От малка слушам рок, а след това открих групата.

Валерия, вокал: Този стил има различие, уникален е в сравнение с останалите. Това, което правя тук ме прави щастлива.

Юлиана, клавишни: От малка свиря. Обичам класическата музика и реших да разнообразя. Тук усещам надежда, че добрата музика може да просъществува.

По време на анкетата съвсем спонтанно се оформи дискусия за проблеми, свързани с образованието и личностното развитие - относно това как средата съдейства за мотивацията и развитието на личността. Мненията бяха различни, но едно беше категорично, че средата има значение.

В този дух на дискусия продължихме и на следващия ден и с третата група „Вход свободен”, които са най-малки по възраст – от 13 до 15, но не и по успехи. Групата е само на три месеца, но вече има сериозен репертоар и изяви в известни предавания по медиите. Ето какви отговори дадоха най-малките:

Димо, ударни: Избрах тази музика, защото всичко е живо – всеки свири на инструмент, а не от компютър. Брат ми ме запали. Ежедневието е много забързано и когато вляза всичко в мене оживява.

Атила, китара: От малък слушам рок и ми харесва да свиря, идва ми отвътре като слуша да започна и да свиря. Харесва ми да бъда с групата, приятни хора са. Като се изморя в училище с тях си почивам.

Владилена, вокал: Защото ми харесва, обичам музиката. В групата получавам приятелство, доверие, настроение и вдъхновение.

Теди, клавишни: Аз съм израснала с рока. Вкъщи винаги се е слушало рок. Сестра ми също много помогна да се ориентирам към това. Какво преживявам, когато съм с групата ли? С една дума щастие.

Нашето интервю приключи с думата щастие и това е, което смятам като най-важно за описание на случващото се с тези младежи. Техните отговори за това, което те преживяват съдържат дефиницията на явлението щастие – да правиш нещата, които ти харесват с хората, които харесваш. И това събитие, преживяването на щастието при тях се случва постоянно – то присъства в тях чрез нещата, които те правят.

Концертът

Събитието, за което говорим – преживяването на щастието завърши на 22 декември с голям концерт в залата на младежкия дом на град Силистра. Залата беше пълна с хора - с младежи и по-възрастни почитатели на рока.

Представянето на групите беше мисля на по-високо ниво от очакваното дори и за самите тях. На сцената излязоха същите живи и запалени млади хора, с които общувах по-рано и които успяха да предадат огъня на това, което правят в студената зала. Те успяха да получат подкрепата на публиката с възгласите още, още, още…

А за нас, свидетелите на събитието, след концерта остана очакването за още…

За още и още и още… щастие!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 12 декември 2014 г.

Инициативата около приобщаването на младите хора към ценностите на списание HUMANUS набира скорост


Здравейте, г-н Грънчаров,

Дискусията мина много добре. Аз се представих от името на Център за личностно развитие "HUMANUS". Методът, който използвах, беше мисловна пирамида.

Първо попитах учениците какво очакват от мене и те ми отговориха, че очаквали някой да им изнася лекция. Аз им отговорих, че тая няма да я бъде. Питах ги какви проблеми имат в училище. Казаха ми, че имали проблеми с интереса и мотивацията. Накарах ги да извадят по един празен лист и на листа да нарисуват празна фигура на пирамида. Съответно в тази пирамида да обособят определени пространства, които да отразяват нещата за които си мислят ежедневно, като на тези неща, на които обръщат най-голямо внимание, да отделят най-много място в дъното на пирамидата, а на тези, на които отделят най-малко внимание, съответно да отделят място към върха.

После анализирахме всеки как е аранжирал нещата. Получи се много интересна дискусия. Образованието не беше приоритет. Още в началото попаднах на ученик, който демонстрира начин на мислене, подчинен на приоритети, съгласуван и проектно ориентиран. Позволих си да му предрека успешно успешно бъдеще заради начина на мислене. Оказа се, че това не е случайно. Той се развива и самостоятелно, освен в училище. Нещо, което по време на дискусията посъветвах останалите да правят. Той е студент дистанционно обучение в софтуерния институт на Светлин Наков. Мисля да взема интервю от това момче за следващия брой на списанието.

Другите бяха в друга вселена, но беше интересно. На някои се наложи да им правя психоанализа, че се бяха стресирали от учебния процес. Мисля, че намерихме правилния подход с ръководството на училището - да не ангажираме и без това ангажираните ученици, а да се насочим към проблемните ученици, сред които обаче има и успешни примери, достойни за следване като този ученик.


Накрая един от учениците, който явно беше много впечатлен от интерактивния подход на провеждане на часа, изрази мнение като възкликна: "Това беше единствения интересен час, който съм имал!". И после се обърна към класа, а мисля и към учителката и отново възкликна: "Не ми и интересно в часовете! Не ми е интересно и това е!".

Аз не искам да правя прибързани изводи, защото съм външен човек за системата и мога да си позволявам оригиналност в преподаването, но явно част от проблемите с мотивацията за учене на учениците се коренят в подхода на представяне на учебното съдържание.
Засега това е. Нещата вървят "по план", както се казва. Ще Ви държа в течение.

ПОСТСКРИПТУМ: Това събитие може да послужи като опорна точка за много рефлексии относно проблемите в образованието. Класът, макар и от най-елитното училище в града ми беше представен като проблемен - липса на мотивация, девиантно поведение на някои ученици. И аз очаквах да се сблъскам с някакви незаинтересовани индивиди, които да се държат предизвикателно. Нищо подобно не се случи. През цялото време учениците демонстрираха спрямо мене подкрепа, внимание и заинтересованост. Не усетихме как мина часът.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

сряда, 10 декември 2014 г.

Съвременното образование все повече се обръща към потребностите на личността


Из: Креативно мислене чрез обучение по философия в средния курс, Автор: Антоанета Чобанска, учител по философия ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново

Образование за креативно мислене чрез обучението по философия в средния курс*

Днес българското образование си поставя значими цели – формиране на личности с ярко изразена индивидуалност, високо ниво на разностранни знания, осъзната личностна позиция и обществена отговорност. Предметите от философския цикъл са фундаментални в гимназиалната степен на обучение, защото глобализират духовните проблеми и въжделения на прогресивно мислещия човек, те са пряко ангажирани с културата на свободата и притежават огромна рационализираща мощ. Чрез обучението по философия в средното училище се прокарва съзнателно и целенасочено идеята за значимостта на човешкото присъствие в света. Философското мислене търси и носи развитието, отстоява действителния смисъл на образованието, чрез него се преживява магията на откривателството. То свързва пет различни дисциплини в едно общо ядро – философската представа за света.

Така разбиран и прилаган, изследователският модел за развитие на креативно мислене чрез обучението по философия е вид творческо обучение и учителят е този, който насърчава и улеснява превръщането на ученика в „архитект и строител” на неговото собствено познание...

... Според Вилхелм Дилтай, цел на всяка истинска философия е педагогиката в качеството и на учение за формирането на човека. Това, което определя философстващия, е неговата отвореност на съзнанието и чувствителност към новите възприятия, съсредоточеност и отговорност при свързването им. Самата философия става открита и на преден план излиза рефлексията и откритието. С това философията изпълнява една от основните си функции – изгражда способността на мисленето да удържа различни гледни точки и интереси. (Цитирано по Джереми П., Нови роли, нови цели: преразглеждане на образователната парадигма. Критическо мислене, бр. 2, 2003, с. 28 -34).

Обучението по философия в средния курс поставя началото на един процес на интелектуално развитие на личността, който продължава през целия живот на човека. Чрез него се осигурява единен и цялостен напредък на личността, израстване и диференциация на мисловността. В хода на този процес се разгръщат творческите потенции на човека. Процесът на развитие на креативност почива на близки корективно-формиращи взаимодействия (с учителя, със съучениците) или на по-дистантни взаимодействия от типа „лектор – слушател”, „автор – читател”. Позициите на страните в интерактивната система могат да се изменят в процеса на развитието на всяка от тях.

Фундаменталната ценност, която осмисля изучаването на философията днес, е самостоятелността на мисленето. Новата образователна парадигма – личностно ориентираното образование - намира своята адекватна форма в субект-субектната познавателна ситуация – учителят не изказва истината, а изследва и търси истината; ученикът не приема готовото знание, а извървява пътя на знанието. Ученик и учител са две фигури, равностойни по дейностната си натовареност – активни и взаимно задаващи и определящи се. Субект-субектната познавателна ситуация е верига от проблематизации, в която познавателната активност е резултат от действително диалогично взаимодействие между учител и ученик, в която знаеш посоката и търсиш пътя, правейки го. В тази ситуация ученикът излиза от анонимността на “възпроизвеждащ механизъм”, защото му е предоставена възможност за интелектуално напрежение и индивидуална съпричастност, за самоидентифициране и самоутвърждаване.

В основата на изразената дотук позиция стои убеждението, че съвременното образование се определя преди всичко като дух, морална атмосфера и климат на ученика, на който се признава правото на саморазвиваща се личност. Образователната ни система все повече се обръща към потребностите на личността с оглед подготовката на младото поколение като активни и самостоятелни граждани на една нова цивилизация, на един глобализиран свят, основан на демократични ценности.

В крайна сметка именно благодарение на обучението по философия младите хора разбират, че животът ни е едно голяма произведение на изкуството – на собственото ни изкуство. Те се убеждават в това, че ние сме тези, които трябва да осъществяваме хармонията, красотата, моралните ценности и вярата в Бог, истината, любовта и мъдростта. Чрез креативното мислене ние проявяваме качествата и характера на духа си. Творейки в часовете по философия, ние казваме много неща на света около нас и създаваме нови неща в него.

* Предложеният текст е изложен като доклад пред участниците в Националната конференция по философия на тема Философското образование и неговият публичен обра”, проведена на 14-15 юни 2009 г. в Творчески дом на СУ-Китен, по инициатива на спец. Философия при ФФ на СУ и СПФВУБ (бел. ред.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

сряда, 3 декември 2014 г.

Ето как ще изглежда корицата на новия брой на списание HUMANUS, който предстои да излезе от печат съвсем скоро

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.