сряда, 10 декември 2014 г.

Съвременното образование все повече се обръща към потребностите на личността


Из: Креативно мислене чрез обучение по философия в средния курс, Автор: Антоанета Чобанска, учител по философия ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново

Образование за креативно мислене чрез обучението по философия в средния курс*

Днес българското образование си поставя значими цели – формиране на личности с ярко изразена индивидуалност, високо ниво на разностранни знания, осъзната личностна позиция и обществена отговорност. Предметите от философския цикъл са фундаментални в гимназиалната степен на обучение, защото глобализират духовните проблеми и въжделения на прогресивно мислещия човек, те са пряко ангажирани с културата на свободата и притежават огромна рационализираща мощ. Чрез обучението по философия в средното училище се прокарва съзнателно и целенасочено идеята за значимостта на човешкото присъствие в света. Философското мислене търси и носи развитието, отстоява действителния смисъл на образованието, чрез него се преживява магията на откривателството. То свързва пет различни дисциплини в едно общо ядро – философската представа за света.

Така разбиран и прилаган, изследователският модел за развитие на креативно мислене чрез обучението по философия е вид творческо обучение и учителят е този, който насърчава и улеснява превръщането на ученика в „архитект и строител” на неговото собствено познание...

... Според Вилхелм Дилтай, цел на всяка истинска философия е педагогиката в качеството и на учение за формирането на човека. Това, което определя философстващия, е неговата отвореност на съзнанието и чувствителност към новите възприятия, съсредоточеност и отговорност при свързването им. Самата философия става открита и на преден план излиза рефлексията и откритието. С това философията изпълнява една от основните си функции – изгражда способността на мисленето да удържа различни гледни точки и интереси. (Цитирано по Джереми П., Нови роли, нови цели: преразглеждане на образователната парадигма. Критическо мислене, бр. 2, 2003, с. 28 -34).

Обучението по философия в средния курс поставя началото на един процес на интелектуално развитие на личността, който продължава през целия живот на човека. Чрез него се осигурява единен и цялостен напредък на личността, израстване и диференциация на мисловността. В хода на този процес се разгръщат творческите потенции на човека. Процесът на развитие на креативност почива на близки корективно-формиращи взаимодействия (с учителя, със съучениците) или на по-дистантни взаимодействия от типа „лектор – слушател”, „автор – читател”. Позициите на страните в интерактивната система могат да се изменят в процеса на развитието на всяка от тях.

Фундаменталната ценност, която осмисля изучаването на философията днес, е самостоятелността на мисленето. Новата образователна парадигма – личностно ориентираното образование - намира своята адекватна форма в субект-субектната познавателна ситуация – учителят не изказва истината, а изследва и търси истината; ученикът не приема готовото знание, а извървява пътя на знанието. Ученик и учител са две фигури, равностойни по дейностната си натовареност – активни и взаимно задаващи и определящи се. Субект-субектната познавателна ситуация е верига от проблематизации, в която познавателната активност е резултат от действително диалогично взаимодействие между учител и ученик, в която знаеш посоката и търсиш пътя, правейки го. В тази ситуация ученикът излиза от анонимността на “възпроизвеждащ механизъм”, защото му е предоставена възможност за интелектуално напрежение и индивидуална съпричастност, за самоидентифициране и самоутвърждаване.

В основата на изразената дотук позиция стои убеждението, че съвременното образование се определя преди всичко като дух, морална атмосфера и климат на ученика, на който се признава правото на саморазвиваща се личност. Образователната ни система все повече се обръща към потребностите на личността с оглед подготовката на младото поколение като активни и самостоятелни граждани на една нова цивилизация, на един глобализиран свят, основан на демократични ценности.

В крайна сметка именно благодарение на обучението по философия младите хора разбират, че животът ни е едно голяма произведение на изкуството – на собственото ни изкуство. Те се убеждават в това, че ние сме тези, които трябва да осъществяваме хармонията, красотата, моралните ценности и вярата в Бог, истината, любовта и мъдростта. Чрез креативното мислене ние проявяваме качествата и характера на духа си. Творейки в часовете по философия, ние казваме много неща на света около нас и създаваме нови неща в него.

* Предложеният текст е изложен като доклад пред участниците в Националната конференция по философия на тема Философското образование и неговият публичен обра”, проведена на 14-15 юни 2009 г. в Творчески дом на СУ-Китен, по инициатива на спец. Философия при ФФ на СУ и СПФВУБ (бел. ред.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар