Здравейте, г-н Грънчаров,
Дискусията мина много добре. Аз се представих от името на Център за личностно развитие "HUMANUS". Методът, който използвах, беше мисловна пирамида.
Първо попитах учениците какво очакват от мене и те ми отговориха, че очаквали някой да им изнася лекция. Аз им отговорих, че тая няма да я бъде. Питах ги какви проблеми имат в училище. Казаха ми, че имали проблеми с интереса и мотивацията. Накарах ги да извадят по един празен лист и на листа да нарисуват празна фигура на пирамида. Съответно в тази пирамида да обособят определени пространства, които да отразяват нещата за които си мислят ежедневно, като на тези неща, на които обръщат най-голямо внимание, да отделят най-много място в дъното на пирамидата, а на тези, на които отделят най-малко внимание, съответно да отделят място към върха.
После анализирахме всеки как е аранжирал нещата. Получи се много интересна дискусия. Образованието не беше приоритет. Още в началото попаднах на ученик, който демонстрира начин на мислене, подчинен на приоритети, съгласуван и проектно ориентиран. Позволих си да му предрека успешно успешно бъдеще заради начина на мислене. Оказа се, че това не е случайно. Той се развива и самостоятелно, освен в училище. Нещо, което по време на дискусията посъветвах останалите да правят. Той е студент дистанционно обучение в софтуерния институт на Светлин Наков. Мисля да взема интервю от това момче за следващия брой на списанието.
Другите бяха в друга вселена, но беше интересно. На някои се наложи да им правя психоанализа, че се бяха стресирали от учебния процес. Мисля, че намерихме правилния подход с ръководството на училището - да не ангажираме и без това ангажираните ученици, а да се насочим към проблемните ученици, сред които обаче има и успешни примери, достойни за следване като този ученик.
Накрая един от учениците, който явно беше много впечатлен от интерактивния подход на провеждане на часа, изрази мнение като възкликна: "Това беше единствения интересен час, който съм имал!". И после се обърна към класа, а мисля и към учителката и отново възкликна: "Не ми и интересно в часовете! Не ми е интересно и това е!".
Аз не искам да правя прибързани изводи, защото съм външен човек за системата и мога да си позволявам оригиналност в преподаването, но явно част от проблемите с мотивацията за учене на учениците се коренят в подхода на представяне на учебното съдържание.
Засега това е. Нещата вървят "по план", както се казва. Ще Ви държа в течение.
ПОСТСКРИПТУМ: Това събитие може да послужи като опорна точка за много рефлексии относно проблемите в образованието. Класът, макар и от най-елитното училище в града ми беше представен като проблемен - липса на мотивация, девиантно поведение на някои ученици. И аз очаквах да се сблъскам с някакви незаинтересовани индивиди, които да се държат предизвикателно. Нищо подобно не се случи. През цялото време учениците демонстрираха спрямо мене подкрепа, внимание и заинтересованост. Не усетихме как мина часът.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар