събота, 11 юли 2015 г.

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна върху бунището на българската предимно жълта, с извинение, "култура"!



Новата книжка на списание HUMANUS вече пристигна при мен, една част от тиража пътува за приятелите на списанието от Силистра, друга ще изпратя утре за Бургас, в София също има група почитатели, на които ще изпратя заявените бройки. Не мога да се изплатя обаче по никой начин на печатницата, тъй че ако не продам скоро всичките книжки не си представям как ще се оправям с печатаря. Не обичам да дължа никому нищо. Списанието вече е с цветни снимки вътре, това го оскъпи двойно, но така е значително по-красиво. За бедни хора като мен, които се интересуват от текстовете, а не от снимките, отпечатахме и книжки, които са с черно-бели снимки и илюстрации. Този път обемът на списанието е от 68 страници. Станало е много симпатично издание.

Та ако някой иска да получи книжка от него, да заповяда, да си го поръча. Мисля, че трябва да оцелее това издание, което вече се списва почти изцяло от млади хора, към него се оформи групичка от активно пишещи млади хора, ученици, студенти. Е, и неколцина пишещи на зряла възраст са сред авторите.

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна, кой знае как, върху бунището на българската предимно жълта, с извинение, "култура"! Защо нищо истинско не може обикновено да вирее у нас, защо у нас само ментетата виреят, не можем ли да покажем, че сме способни заедно да съхраним и нещо съвсем истинско?!

ПОСТСКРИПТУМ: Това списание за съвременно образование и личностно развитие на младите НЕ БЕШЕ подкрепено от администрацията на нито едно от т.н. "елитни" пловдивски училища, които аз приканих към сътрудничество с нарочно писмо. От нито една директорска администрация не благоволиха да информират учениците си, че има такова издание и да им дадат шанса да се изявяват в него. Администраторите скриха от учениците на тези училища факта, че има такова списание и че те също могат да се изявяват в него. Това все нещо говори и показва. По тази причина и го напомням. Нека да се знае.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Интервю за сп. Humanus със Свилена Георгиева, победителка в конкурса “Европа в хармония”


Едно събитие безспорно успя да обедини европейците и това беше конкурсът “Европа в хармония”, на който граждани от страните членки трябваше да представят аматьорско видео изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен и по този начин да изразят своето оригинално виждане за общия европейски дом. Сред първите три наградени клипа е и този на Свилена Георгиева и детска музикална студия ”ДО РЕ МИ” от Силистра. Класирането на клипа, освен че беше кауза на младежите, които участваха в него, се превърна и в кауза за нас от списание Humanus, които ги подкрепяхме. Ето какво сподели за успеха Свилена, която се оказа и единствения изпълнител присъствал на церемонията по награждаването:

Как усети атмосферата при награждаването в Брюксел?

Атмосферата беше невероятна и зареждаща! Всички бяха много щастливи и развълнувани!

Как мислиш, могат ли европейците да бъдат обединени и от какво?

От музиката! Тя обединява хората и ни прави по-добри!

Какви бяха акцентите във вашия клип?

Исках да представя родината си като достоен член на голямото европейско семейство и да споделя възможностите, които ни предоставя членството ни в ЕС. Както и да популяризирам ролята на EESC Европейския икономически и социален комитет - да спомага за равноправието на всички граждани на ЕС, особено на най-уязвимите, на обикновените хора от целия континент да изразяват мнението си по важни за тях въпроси, да се включват в инициативи, целящи подобряване условията им на живот.

Освен паричната награда какво друго спечели от това участие?

Опит и мотивация да продължа напред! Запознах се с прекрасни хора, имах неповторими моменти и незабравими емоции.

Ти обяви преди да спечелиш, че половината от наградата ще отиде за благотворителности – имаш ли предвид конкретни хора или институции, които ще бъдат подпомогнати?


Ще направя дарения за Дом за медико-социални грижи за деца - Силистра, Дом за стари хора - Силистра и Център за хора с психически увреждания, гр. Габрово, които също участваха в Европейското предизвикателство. Има много хора в нужда и ние трябва да бъдем съпричастни с техните каузи. Ще помогна от цялото си сърце!

На кого искаш да благодариш?

Искам да благодаря първо на Бог!

На директора на ЕГ “Пейо Яворов” Магдалена Атанасова, благодарение на която разбрах за европейското предизвикателство. На музикална студия “До Ре Ми”, че се включи към проекта. Без групата участието ми в конкурса беше невъзможно. Благодаря на Ana Rucner, която ме свърза с Croatian National Tourist Board и получих разрешение да използвам нейната инструментална версия. Благодаря на хората, които помогнаха откъм техническата страна на нещата и на децата, които нарисуваха рисунките - брат ми и моята съученичка Христина Тихова. Благодаря на родителите и на приятелите си, че ни подкрепяха и гласуваха за нас. Благодаря на много фейсбук страници, които споделиха апела за гласуване, и най-вече на екипа на Познание-Бг, подкрепящи ме години наред във всяко едно мое начинание. Благодаря на екипа и на журито на Европейския икономически и социален комитет, че ни избра да бъдем сред победителите!

Благодаря и на вас, екипа на списание „Humanus” - Ангел Грънчаров и Димитър Пецов - за подкрепата, която оказвате на младежите!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 6 юли 2015 г.

Участниците от група „ДО РЕ МИ“ се завърнаха с вдъхновяващи награди от престижния международен фестивал на изкуствата "Трикси"


Когато говорим за успех, мисля че винаги трябва да вземаме някакъв еталон от реалността, за да сме достоверни. Особено ако говорим за сферата на изкуството и педагогиката, където тези резултати трудно се измерват. Съществува обаче едно събитие в България, което предоставя възможност подобно измерване да се извърши и това е престижния международен фестивал на изкуствата "Трикси", който се провежда всяка година под патронажа на Министерството на културата. За поредна година на този фестивал в курорта Албена участваха децата и младежите от музикалната студия "ДО РЕ МИ" от Силистра. И като говорим за еталон на успеха, мисля че можем да вземем за пример тяхното участие – всички участвали в съответните категории са спечелили награди, а ръководителят госпожа Бонка Скорчелиева е отличена със специална грамота на Министерството на културата за големи творчески постижения. Затова поканих госпожа Скорчелиева да разкаже от първо лице пред сп. Humanus за събитието и постигнатите успехи:

Какво представлява фестивалът „Трикси” като събитие?

Международния фестивал на изкуствата „Трикси“ се организира и провежда от Арт-център „Стринджендо“ от 2007 г. Във фестивала взимат участие солисти, ансамбли и худ. колективи на възраст до 19 г. разпределени в отделни категории в жанрове на класическото, фолклорното и съвременното изкуство. Фестивалната програма включва концерти, изложби, творчески срещи, майсторски класове и арт-работилници. В рамките на конкурса се провежда и конкурс по номинации и възрастови категории. Изключително силен като ниво на участниците, които винаги са поне от 6-7 държави.

С какво се отличаваше това събитие тази година?

Отново много силно българско и международно присъствие. Голямата изненада бяха гостите от Бостън, САЩ. За четвърти път Музикална студия „ДО РЕ МИ“ участва във фестивала, като за втори присъстваме през всичките дни. Изключително съм доволна, защото само така човек може да усети фестивалния дух и да присъства на всички фестивални събития и конкурсни дни. Организацията беше перфектна. Програмата беше богата и интересна. Голяма конкуренция, талантливи участници, авторитетно международно жури, което оценява по точкова система независимо един от друг. Много интересно събитие тази година в рамките на фестивала беше организираният workshop, в който взеха участие желаещи певци и танцьори. Нашата студия беше представена от Рада Златева (изискването беше децата да са по-големи и да комуникират спокойно на английски). Участниците бяха 12 певци и 12 танцьори (това бяха талантливите балерини от b2 балет Силистра с хореограф Боряна Кьосева – наши приятели и партньори). С тях работиха професионалистите от музикално-танцовата школа „Lucky Ten“ от Бостън, САЩ. За три дни по три часа работа успяха да подготвят и представят на гала концерта творческия продукт „Животът е мюзикъл“. На сцената заедно с нашите участници бяха и талантливите момичета и момчета от Бостънската школа. Получи се нещо страхотно! А самото преживяване ще помним дълго.

Кое беше характерно за вашето участие – върху какво акцентирахте в изпълненията?


Силен и добре подбран репертоар. Винаги акцентирам на много прецизно интонационно и вокално изпълнение, допълвам с много артистично поднасяне на песните, сценичните костюми също са от значение. Когато тези компоненти са „изпипани“, успехът е налице – всички участници от „ДО РЕ МИ“ се завърнаха с награди.

Какво е значението на участието в такъв конкурс за творческото и личностното развитие на младите хора?

Огромно е значението за всеки от участниците. Това е друг тип изява – конкурс. Подготовката е по-различна, мисленето се променя, нагласата. Фестивалът е среща на много талантливи деца – можем да видим какво правят другите, учим се на уважение и толерантност към участниците. Като цяло се сплотява колективът – общите преживявания, емоции, забавления. Когато има награди всички се чувстваме удовлетворени. Всички знаят, че таланта трябва да се съчетава с много труд. Така е в изкуството, за да успяваш.

Бихте ли отличили някого от вашите възпитаници?

О, всички са отличени! В конкурса участва групата на малките ми певци – седем страхотни лъчезарни и много талантливи деца – Бети, Ния, Ади, Еми, Мони, Поли, Мишо – абсолютно равнопоставени на сцената – всеки в даден момент е солист, важна част от 1-ви, 2-ри или 3-ти глас (те са на възраст 8-10 години). Те изпълниха перфектно конкурсния репертоар! Не е лесно да си част от група и да изпълняваш сложен репертоар, да си с дистанционен микрофон (това е голяма отговорност), да танцуваш, да изпълняваш определен мизансцен (изисква се синхрон) и... още много други неща, за които трябва да мислиш на сцената. Неща, които си ги знаем само ние – добрите музиканти. Те бяха страхотни! Демонстрираха вокално майсторство, артистичност и много стил. Солистите Еми и Рада се справиха блестящо с изпълнението на много точно подбрания репертоар. Дуетът Еми и Мишо беше прекрасен! Двамата бяха равностойни партньори във вокално и артистично отношение, неща които трудно се изграждат.


На този фестивал поощрение получават и педагозите подготвили участниците – вие получихте такава награда, какво представлява тя за вас?

Това беше голяма изненада за мен. Бях наградена със специална грамота от Министерството на културата за големи творчески постижения! Такива грамоти бяха връчени само на трима педагози от България, другите две отлетяха за САЩ. За мен това е огромно признание и висока оценка за моя професионализъм и за успехите на възпитаниците ми! Фактът, че ми бе връчена на такъв важен международен форум прави наградата още по-ценна за мен.

На кого искате да благодарите?

Огромно БЛАГОДАРЯ на децата за щастливите емоции и незабравими преживявания, за общия ни успех и за отношението им към изкуството, което вече имат. Благодарна съм и на родителите, които са важна част от дейността на музикалната ни студия. Благодарности и адмирации за организаторите.

Какво ви предстои като участия и прояви?

Както се казва, завърши изключително успешния за нас 10-ти творчески сезон. Сега излизаме в заслужена почивка – време за равносметка, и зареждане с нови идеи и творчески планове. На есен ще сме заредени с нови сили и готови за всякакви изяви. Разбира се, че имам планове, но предпочитам за сега да не ги споделям. Нека станат факт.


А ето и статистиката на постигнатите успехи от младите таланти:

Категория ансамбли до 12 г. – Вокална група „ДО РЕ МИ“ – Първа награда – Лауреат
Категория солисти до 9 г. – Емили Джамбазова – Първа награда – Лауреат
Категория солисти до 12 г. – Рада Златева – Втора награда – Лауреат
Категория дуети до 12 г. – 9-годишните Еми и Мишо спечелиха Трета награда – Лауреат

Димитър Пецов

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Васко Кръпката се снима със сп. HUMANUS в ръце



ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - ВАСКО КРЪПКАТА, музикант с голям принос в развитието на много млади хора и възпитанието им в ценностите на свободата и творческото мислене.

Представяне и снимка: Димитър Пецов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.