събота, 11 юли 2015 г.

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна върху бунището на българската предимно жълта, с извинение, "култура"!



Новата книжка на списание HUMANUS вече пристигна при мен, една част от тиража пътува за приятелите на списанието от Силистра, друга ще изпратя утре за Бургас, в София също има група почитатели, на които ще изпратя заявените бройки. Не мога да се изплатя обаче по никой начин на печатницата, тъй че ако не продам скоро всичките книжки не си представям как ще се оправям с печатаря. Не обичам да дължа никому нищо. Списанието вече е с цветни снимки вътре, това го оскъпи двойно, но така е значително по-красиво. За бедни хора като мен, които се интересуват от текстовете, а не от снимките, отпечатахме и книжки, които са с черно-бели снимки и илюстрации. Този път обемът на списанието е от 68 страници. Станало е много симпатично издание.

Та ако някой иска да получи книжка от него, да заповяда, да си го поръча. Мисля, че трябва да оцелее това издание, което вече се списва почти изцяло от млади хора, към него се оформи групичка от активно пишещи млади хора, ученици, студенти. Е, и неколцина пишещи на зряла възраст са сред авторите.

Моля ви, нека с безразличието си да не стъпчем и това красиво цвете, дето израсна, кой знае как, върху бунището на българската предимно жълта, с извинение, "култура"! Защо нищо истинско не може обикновено да вирее у нас, защо у нас само ментетата виреят, не можем ли да покажем, че сме способни заедно да съхраним и нещо съвсем истинско?!

ПОСТСКРИПТУМ: Това списание за съвременно образование и личностно развитие на младите НЕ БЕШЕ подкрепено от администрацията на нито едно от т.н. "елитни" пловдивски училища, които аз приканих към сътрудничество с нарочно писмо. От нито една директорска администрация не благоволиха да информират учениците си, че има такова издание и да им дадат шанса да се изявяват в него. Администраторите скриха от учениците на тези училища факта, че има такова списание и че те също могат да се изявяват в него. Това все нещо говори и показва. По тази причина и го напомням. Нека да се знае.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар