сряда, 29 август 2018 г.

Редактор и съосновател на списание HUMANUS бе нападнат в дома си от мутра с бухалка: у нас отново бият другоячемислещите!!!





Димитър Пецов: Току-що бях нападнат в къщи от въоръжено с бухалка момче около 100 кг. Атаката му не беше успешна и избяга, но ми пострада гърба и ръката. Не ми каза защо ме напада. Не изключвам някой да му е поръчал във връзка с мои публикации - защото нямам отношения с него.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

събота, 4 август 2018 г.

Списание HUMANUS

Забележка: Ако някой от вас желае библиотеката в неговия град (село или дори училище) да получи по екземпляр от тия книжки, моля да се обади на имейла ми. Какво ни пречи заедно да направим едно добро дело?!

петък, 27 юли 2018 г.

Американската образователна мечта през очите на майка и син, живеещи в Бостън


АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА МЕЧТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДВАМА СИЛИСТРЕНЦИ, ЖИВЕЕЩИ В БОСТЪН

Част от пъстрия свят на американската образователна система представиха на силистренските младежи Никола Добрев и Петя Коева - майка и син, които от години живеят в Бостън и сега са се върнали за лятото в родния град. Така те използват лятната почивка и за нещо полезно – да вдъхновят и подготвят местните младежи за „американската образователна мечта”. Да ги насърчат за това предизвикателство - ако решат да се възползват от него в страната на неограничените възможности. Защото според тях това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. И защото Никола например учи в университетско училище и мисли сериозно вече за университета, а Петя, след като години наред е преподавала в училище тук, сега работи в един от бостънските университети и помага на младите хора в реализацията им там. Изобщо семейството е свързано с образованието и там, и тук, още повече че дядото на Никола и баща на Петя е също образователен деец, Красимир Коев - бивш директор на езикова гимназия „Пейо Яворов” – Силистра, който също присъства на срещата, провела се в езиков център „Александър Линк”. Ето как представят себе си и своята идея Никола и Петя:

Никола: С моето семейство живеем в Америка от 15 години. Аз съм на 16 години и искам да обясня от моята гледна точка образованието в Америка и специфично моето училище. То е частно. Не е точно като публичните училища, но може да се разберат елементите на образованието в Америка. Може да видите някои от разликите.

Най-общо каква е разликата на това училище от публичните училища там?

Моето училище е свързано с университета Boston University - Бостън юнивърсити и най-особеното нещо за моето училище е че ние можем да вземаме университетски курсове в гимназията, нещо, което много други училища не могат. И това, мисля, е най-привлекателното нещо за моето училище.

Върху какво акцентира обучението, какво развива у вас като личности?

Като качества развива мислене за себе си, да работим в общност, социални умения, работа в екип. То е малко училище, на много по-малки групи работим, всички деца се знаят. Класовете са към 10-15 души. От 9-ти до 12-ти клас имаме около 200 души цялото училище.

Приятно ли е да се ходи там на училище? С желание ли ходиш?


Аз ходя с желание. Макар че в някои моменти се струпва много работа, но по принцип ми харесва. То е много интересно училище и аз отивам там да уча и мисля че получавам добро образование там.

А идеята ти за презентацията каква е - български ученици да дойдат там да учат ли?

Може би. Но аз не мисля, че това е моята главна идея, а само да покажа как аз го виждам и също процеса за апликиране (за кандидатстване) в колежи. Макар че аз съм на 16 години – тази година завърших 10-ти клас и още не съм почнал да подготвям документи за кандидатстване в колежи, но съм чувал много работи и съм чел. Аз съм подготвил лист от ресурси, които се надявам да могат да се използват от младежите. И всъщност това искам – да дам представа за тези престижни колежи, които понякога изглеждат като че ли са недостижими. Да покажа на другите, които нямат чак толкова информация, да им дам информация как става кандидатстването - за да имат някаква помощ, стига да имат желание.

Ти каза, че твоето училище е свързано с университет. Твоите планове с този университет ли са свързани?

Той е една от моите опции. Но ще разгледам и други университети. Аз мисля да уча нещо свързано с програмиране. Но също се интересувам и от икономика и финанси. И сигурно ще взема някой клас по икономика в 11-ти клас и 12-ти клас и ще видя как ми харесва.

Имаш ли поглед от образователната система в България?

Нямам и не мога да сравня, защото идвам само през лятото.

А би ли се върнал да работиш в България?

Може би. С моите родители това говорим, че може би след време ще видим каква е ситуацията и ще се върнем.

Какво ти прави впечатление от хората, с които контактуваш тука?

По принцип аз се интересувам от програмиране, а много от младите хора с които разговарям тук, са програмисти. Някои от тях са отишли в чужбина, някои работят в София. И на мен това ми прави впечатление, че това се развива тук.


Петя: Казвам се Петя Коева и 13 години бях учител по български и литература в училище „Н.Й.Вапцаров” – Силистра. И след като семейството ми спечели зелена карта, сега сме в Бостън. Беше трудно за всички в началните години, но тъй като съм завършила с магистърска степен не ми беше трудно след втората, третата година да си намеря работа като административен асистент в един от големите частни университети в Бостън. Бостън е известен образователен център в Америка. Само в града и в околностите има 60 колежа и университета. А в малкия щат Масачузетс(в който се намира града) има 120 университета. Университетът в който работя се нарича Northeastern University. В момента той е 40-ти в класацията на САЩ. Това което го отличава от другите университети е, че той е research-based. Което означава, че има много лаборатории, които правят изследвания в различни области на науката, но главно това са най-силно изразените – биология и инженерните науки.

Вие сте преподавала тук години наред, имате представа за нашата образователна система. Каква е разликата при тях и при нас?

В Америка има място за всеки. Университетите са така скроени, че всеки който иска да учи, може да учи. Има различни нива на университети – в смисъл като финансови потребности(на срещата стана ясно, че има различни начини за покриване на разходите по таксите, дори за най-престижните институти). Различни университети, базирани на това какви специалности предлагат. Университети, които са базирани на различни нива на обучение – например може да има associate degree, което е двугодишно обучение, bachelor's degree, което е четири годишно, master's degree или докторска степен - doctor's degree. Също може да избирате университет, който да подхожда на религиозната ви насоченост, дали искате да бъде само за мъже, жени или смесен. Има хиляди възможности.

И всичко това Бостън го предлага?

Не съм много сигурна специално за религиозния тип обучение, но Бостън предлага всичко. Не случайно там са едни от най-добрите университети в Америка. Това са „Харвард” и MIT- (Масачузетския технологичен институт). „Харвард” е много известен с медицинското си училище, с правния си факултет, инженерните си специалности. Но там, в „Харвард”, има абсолютно всичко. MIT (Масачузетския технологичен институт) е по-скоро насочен към науката.

С какво, мислите, че бихте били полезни на българите и силистренците? Синът ви организира тази презентация, Вие го насърчавате и подкрепяте.

Разбира се. Насърчавам го да каже на всички деца в България, че не е толкова страшно да се кандидатства в Америка и че всеки трябва да мисли и да мечтае в големи мащаби, защото това е постижимо. Няма значение дали това е Харвард или MIT. Всеки който има амбицията да го направи, може да го направи.

А къде бихте насърчили да се реализират българските младежи после – там или тук да се върнат?

Това е много сложен въпрос. За нас България не престава да съществува. България е в сърцето ни всеки ден и всеки ден присъства в разговорите ни. В Бостън има огромна българска общност – нашите приятели са главно българи. Искаме да кажем на българите, че най-доброто за България трябва да го мислят и осъществяват.

Как ви се вижда България и Силистра, когато се връщате тук?

Намаляла. За жалост нещата доста са се променили. Някои са в хубава насока, някои не в толкова добра насока. Но това което ни впечатлява е, че много хора са заминали и че са направили този избор – да напуснат като нас. Надяваме се обаче, че един ден ще се върнем. И го мислим съвсем сериозно. Не сме скъсали връзката с България.

А връзките на Никола и Петя с България след тази среща може и да се разширят, ако има младежи, приели предизвикателството да заминат да учат в Бостън. Но може би най-голямото предизвикателство за всички е да се върнат.

Димитър Пецов