петък, 21 август 2015 г.

Вдъхновенията на Мила Драгомирова

На 19 август - световния ден на фотографията - на първия етаж на силистренската библиотека ученичката от силистренската природоматематическа гимназия Мила Драгомирова откри своята авторска изложба "Вдъхновения". Осъществяването на това събитие стана с активното съдействие на списание „Humanus” и е втората подобна инициатива на списанието, реализирана съвместно с библиотеката.

Целта на изложбата беше да се разкрие уникалния поглед на Мила към заобикалящата действителност, която за нея е пълна с вдъхновения. Изложбата представлява един букет от впечатления от различни места на България - уникални моменти, уловени в миг на вдъхновение.


"Фотографията - това е изкуството да наблюдаваш. А аз винаги съм наблюдавала заобикалящия ме свят. Благодарение на тези наблюдения с времето започнах да гледам отвъд реалността. Преоткрих света ни, който се оказа пълен с вдъхновения.” Така представя Мила своя поглед към действителността, която отразява в обектива си.

И тази реалност ни заобикаля постоянно, просто трябва да притежаваме погледа, който да я улови, за да ни вдъхнови. Мила намира своето вдъхновение дори в неща, които биха се сторили не толкова красиви, но за нея сами по себе си са уникални, изпълнени със смисъл и емоция:


„Благодарение на това съзидателно изкуство – фотографията - се научих да черпя вдъхновение от всичко и всеки - природата, цветята, хората, музиката, книгите… дори от почти срутилите се къщи в опустяващите добруджански села... Тези 27 снимки представят уникални кътчета от България и доказват, че отечеството ни е пълно с красота. Във всяка една от тях е запечатана емоцията, която съм изпитала, докато я заснема. Някои са тъжни и меланхолични, други жизнерадостни и светли, трети мъгливи и неясни. Палитрата от емоции в тази изложба е наистина пъстра.”

И тази палитра от емоции уловени в различни места на България намери своето уникално присъствие в град Силистра, благодарение на Мила. Можем да кажем, че в това отношение самата Мила е вдъхновяваща със своето присъствие и с нещата, които прави. И нека си пожелаем да продължи да ги прави, защото всички те са наистина вдъхновяващи.


Димитър Пецов

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ИЗЛОЖБА

събота, 15 август 2015 г.

Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение на България


Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение в България - стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от лошите политици, от мизерията, от лошата държава, промени нещо в себе си, промени нещо там, където си, промени го сега, започни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш.

Димитър Пецов, редактор в сп. HUMANUS

Да се будиш с желанието да живееш и да бъдеш щастлив


Казвам се Михаела Тимофеева, (почти) на 15 и уча в ЕГ „Пейо Яворов“, гр. Силистра. Малко неща обичам повече от това да чета и да пиша, без значение дали поредният пост в блога или нов разказ. Литературата ме е оформила като личност, заедно с всяка секунда, която съм прекарала в обсерваторията, защото любовта ми към астрономията никога няма да угасне, и с всеки заснет кадър, защото ми харесва да бъда фотограф-аматьор.

Сегашният ми блог: http://polqotslunchogledi.blogspot.com/ е на малко над година, но идеята да имам платформа, където да споделям, ме преследва от вече три години. И ето така разбрах, че няма нищо по-прекрасно от това да поддържам блог (и да развивам личната си библиотека, разбира се.)

Миналата година участвах в предизвикателството #100happydays - едно от най-добрите решения, които някога съм взимала. Тръпка е, и то страхотна – сто дни подред да се будиш с желанието да живееш и да бъдеш щастлив, без значение дали щастието ти е чаша бира или последния филм, който някога ще гледаш в кабинета по немски, защото вече няма да учиш в това училище. Животопроменящо е. Оценяваш всичко малко повече от преди.

Едно по-малко предизвикателство е и ежегодното на Goodreads, където си поставяш за цел да прочетеш определен брой книги за годината. Моят е 45 и сега, когато 2/3 от годината са минали, а аз съм на половината, ми се вижда почти непосилно. Но както и да е, не бройката, а качеството на прочетената литература е важно. А аз обичам да си вярвам, че чета само хубава литература. Като „Дядо Прас“ на Тери Пратчет, например:

Всичко започва все някъде, макар и мнозина физици да не са съгласни с това. Хората обаче винаги са напипвали — смътно в повечето случаи — проблема с началото на нещата. Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаража след страшната виелица, за да започнат разчистването, или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите. И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространство-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят: „Ето, оттук се започна…“

Убийствен читателски застой. И ето я там, скрита между няколко други дребни книжки и още една пратчетова: "Дядо Прас", която още с първото си изречение ме въвлича отново в Света на Диска - плосък диск, крепящ се на четири слонски гърба, които стоят върху гигантската костенурка А'Туин.

Светът на Диска има изключително интересни празници, обичаи и култура, а най-обичаният и важен празник е Прасоколеда - еквивалент на християнската Коледа - където Дядо Коледа е Дядо Прас и шейната му се кара не от седем елена, а от четири шопара. Дядо Прас не яде курабийки и не пие мляко - вместо това, децата му оставят свински пай и вермут.

Прасоколеда се празнува на зимното слънцестоене с идеята слънцето да се издигне в небето на следващия ден. Проблемът е, че Дядо Прас го... как да се изразя... няма. Не е мъртъв. Не е жив. Няма го. Слънцето няма да се издигне в небето и хората вярват в това.
Кой се заема с намирането му? Гувернантката Сюзън, която не е сполучила особено откъм спътници - в това екстремно приключение я следват Смърт на мишките, един гарван, който много обича очи, и о, богът на махмурлука.

Кой обаче оставя подаръци? Защото те реално биват оставяни.

... ХО-ХО-ХО!

"Дядо Прас" е уж категоризирана като adult literature, а сякаш само ако си дете, ще успееш да вникнеш в нея. Възрастните не мислят, че ги преследват караконджоли и техните кошмари не оживяват под формата на сенки в тъмното. Кошмарите на възрастните са по-реални и изглеждат като сметки за ток и такива страшни неща. Те не могат да бъдат победени с ръжен.

В една детска глава къщите са задължително квадратни, задължителноимат комин, пушекът е задължително на спирали, слънцетозадължително е жълто, а смъртта е нереална. Никой никога не умира, само се транспортира от едно място на друго.

Вярата тук е представена като доста общо понятие, за разлика от някои други книги на Пратчет.

Когато в едно божество спре да се вярва, остава свободна вяра, и заради това всички малки досад--..., съжалявам, имам предвид богове, се възползват от нея и се появяват отново.

— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от... фантазии, за да понасят живота?

— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.

— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...

— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.

— За да повярваме и в големите?

— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...

— Нямат нищо общо помежду си.

— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.

"Дядо Прас" е брилянтна книга - една от малкото, където самият Смърт е заинтересован от природата на хората, хора се опитват да бъдат нормални, защото им е писнало от необикновените им способности, и шейна да бъде карана от четири шопара далеч не звучи странно.

четвъртък, 13 август 2015 г.

Преоткриване на свят, пълен с вдъхновения



ПОКАНА ЗА ЕДНА ИЗЛОЖБА

Едно предстоящо събитие организирано с активното съдействие на списание HUMANUS, в което ученичката от силистренската природоматематическа гимназия Мила Драгомирова ще представи своя уникален поглед към света, който ни заобикаля - към България.

"Фотографията - това е изкуството да наблюдаваш." А аз винаги съм наблюдавала заобикалящия ме свят. Благодарение на тези наблюдения с времето започнах да гледам отвъд реалността. Преоткрих света ни, който се оказа пълен с вдъхновения.

Мила Драгомирова

Представи: Димитър Пецов

четвъртък, 6 август 2015 г.

Дискусия за доброто с участието на HUMANUS


ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, А НЕ ПРИКАЗКИТЕ, ИМАТ НАЙ-ГОЛЯМО ВЪЗПИТАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА (ДИСКУСИЯ ЗА ДОБРОТО С УЧАСТИЕТО НА HUMANUS)

На 03.08.15 г. в Превантивния информационен център по зависимостите – ПИЦ към Община Силистра дискутирахме темата за „Доброто в живота на хората и зависимостите” с деца на възраст от 8 до 15 годишна възраст, които участват в летен клуб по интереси „Приключения”. Госпожа Лилия Маркова, която беше водещ на събитието, ме представи от името на списание HUMANUS. Заедно и с другия специалист госпожа Силвия Неделчева имах възможността да поговоря с децата за доброто и зависимостите. Това, което ми направи впечатление и ме изненада приятно, беше голямата активност и компетентното вземане на отношение от децата по въпросите за зависимостите. Те демонстрираха смелост и открито заявяваха позиция по проблемите като използваха за аргументи примери от живота в техните семейства. Говореха за своите родители и роднини, които са се опитвали да се преборят с някои зависимости като тютюнопушенето - как са успявали или проваляли в борбата. Това, според мен, доказва до каква степен

ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, А НЕ ПРИКАЗКИТЕ, ИМАТ НАЙ-ГОЛЯМО ВЪЗПИТАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА!!!


Моят акцент в дискусията беше също и върху влиянието на групата и приятелите върху решенията, които може да вземе човек в дадена житейска ситуация. Описах им примерна ситуация, в която те може да се озоват и в която да им се наложи да вземат решение, което да ги противопостави на групата - на компания, в която се пуши или взема наркотици. Питах ги как биха постъпили тогава? Те, разбира се, като едни послушни и добри деца, категорично заявиха че няма да се съобразяват с групата и ще устоят на натиска.

Тази увереност в собствената сила се опровергава впоследствие от реалността, но за мене беше важно да поставя въпроса по този начин, за да насоча вниманието им не към това да мислят за доброто и злото само по начина, по който им се внушава от възрастните, а да мислят самостоятелно за нещата и да вземат самостоятелни решения, защото добрият човек е силният човек, този, който може да се противопоставя на групата когато се налага, да стане независим от нея, за да не стане зависим от нещо друго – от дрога например.


Накрая завърших с посланието на моя личен пример. Казах им, че аз не пуша и не вземам наркотици.

Дискусията завърши с нещо, което явно беше установена традиция и което госпожа Лилия Маркова нарече „даване на автографи”. Децата се наредиха около мене и искаха да им напиша нещо като послание в тефтерите и тетрадките и да се подпиша. Това ме накара да се почувствам като звезда. Всъщност ние, големите, сме такива в техните очи, и мисля, че трябва да се държим като такива пред тях, да им служим за пример – „да светим”. Моите автографи бяха мои афоризми – послания за доброто, които отправих индивидуално към всяко едно дете, послания за самостоятелно размишление над доброто - послания за независимост.


Димитър Пецов