Искате ли да проведем дискусия на тема "Защо живея?"?

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Искате ли да проведем дискусия на тема:

Защо живея?

Предлагам ви за тази цел най-напред да изслушате ето този диалог, който ще ви въведе в проблема/

https://youtu.be/x9Vt1uuXF4s?si=h0elqL1FYiw0a7aY

Клипчето има следното заглавие:

СМЫСЛ ЖИЗНИ: В ПОИСКАХ ДУХОВНОЙ ТЕРАПИИ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ

(СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА: В ТЪРСЕНЕ НА ДУХОВНА ТЕРАПИЯ. ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОСОФИЯ)

И след това да се съберем в нашия Философски клуб и да поговорим по същата тема, където аз в началото ще направя кратка въвеждаща беседа (15-20 минути). Смятам, че може да се получи интересна и полезна дискусия.

Заповядайте на дискусията!

Тя ще се проведе след около седмица в ютуб-канала "Паралел 42", мястото, където се събира Философският клуб ("Школа по мислене"), денят и часът ще бъдат обявения допълнително.

Ето и тук обясненията към цитираната дискусия:

Новый выпуск цикла "ИСТОРИЯ КАК ТЕРАПИЯ".

Беседуем о смысле жизни с точки зрения психологии, истории и философии с Натальей Симоненко:
Telegram https://t.me/history_as_therapy
Facebook / malinasimonenko

Почему у современного человека может быть всё, что принято считать успешной жизнью - карьера, семья, увлечения, достижения — и всё же оставаться чувство пустоты, тревоги и утраты направления?
И почему в эпоху расцвета психотерапии, wellbeing-индустрии и науки о счастье мы наблюдаем рост депрессии, тревожных расстройств, выгорания и «смертей от отчаяния»?

В этом видео мы исследуем этот феномен. Опираясь на эмпирические исследования, мы обсудим:

как наличие смысла связано с физическим и ментальным здоровьем
почему индивидуальных смыслов часто не хватает для душевной устойчивости
в чем критическая разница между «смыслом в жизни» и «смыслом самой_жизни»
как Виктор Франкл, Ирвин Ялом, Лев Толстой, Боэций и философы-экзистенциалисты искали ответы на вопросы о смыслах
почему большие вопросы нельзя просто «вынести за скобки».
как история и философия помогают найти более устойчивые основания для жизни.

Присоединяйтесь к нашему разговору о смыслах и делитесь своими мыслями в комментариях!

00:00 Введение: почему мы говорим о смысле жизни. План видео
06:50 Почему смысл жизни стал важным предметом научных исследований
09:08 Как смысл жизни связан со здоровьем, долголетием и привлекательностью
13:00 Как психотерапия помогает в создании смыслов: логотерапия Франкла, Ирвин Ялом и другие
17:49 Как много людей чувствуют, что их жизнь имеет смысл
19:16 Состояние психического здоровья в мире
22:55 Чем «смысл в жизни» отличается от «смысла самой жизни»
27:54 Философские истоки: от Шопенгауэра до Сартра и Камю
38:21 Пределы психотерапии: что происходит, когда философию упрощают
50:21 Что такое субъективный, объективный и реальный смысл
52:31 Что экзистенциальная терапия думает о смысле жизни
58:20 Почему психотерапия избегает больших вопросов о смыслах
01:02:33 Достаточно ли просто «смыслов внутри жизни»
01:05:52 Толстой, кризис успеха и пределы частных смыслов
01:09:50 Как картина мира влияет на психическое здоровье
01:22:20 История и философия для ответов на большие вопросы
01:25:30 История как терапия: новая задача гуманитарного знания
01:39:31 С чего начать: книги, лекции и личные маршруты поиска
01:50:50 Итоги беседы и анонс будущего выпуска

Основная литература:

Франкл, В. (2018). Человек в поисках смысла (Л. Я. Гозман и Д. А. Леонтьев, Пер.). Альпина нон-фикшн. (Оригинальная работа опубликована в 1946 г.).
Ялом, И. Д. (2008). Экзистенциальная психотерапия (Т. С. Драбкина, Пер.). Класс. (Оригинальная работа опубликована в 1980 г.).
Cooper, M. (2017). Existential therapies (2nd ed.). SAGE.
Landau, I. (Ed.). (2022). The Oxford handbook of meaning in life. Oxford University Press.
Schnell, T. (2021). The psychology of meaning in life. Routledge.
Vos, J. (2018). Meaning in life: An evidence-based handbook for practitioners. Red Globe Press.

Дополнительные рекомендации:

Андрей Зубов, лекции по истории религиозных идей
https://abzubov.com/new_course
https://abzubov.com/lectures/old_reli...
Боэций, А. М. С. (1990). Утешение философией и другие трактаты (В. И. Уколова и М. Л. Гаспаров, Пер.). Наука. (Оригинальная работа опубликована ок. 524 г.).
Эккерман, И. П. (1981). Разговоры с Гете в последние годы его жизни (Н. Ман, Пер.). Художественная литература. (Оригинальная работа опубликована в 1836 г.).
Элиаде, М. (2021). История веры и религиозных идей (Н. Б. Абалакова и др., пер.; Т. 1–3). Академический проект. (Оригинальная работа опубликована в 1976–1983)
McMahon, D. M. (2006). Happiness: A history. Atlantic Monthly Press.
Taylor, C. (1989). Sources of the self: The making of the modern identity. Harvard University Press.

ССЫЛКИ НА СОВРЕМЕННЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ И ЖУРНАЛЬНЫЕ СТАТЬИ ДАНЫ В СЛАЙДАХ, КОТОРЫЕ ИЛЛЮСТРИРУЮТ ГЛАВНЫЕ ТЕЗИСЫ БЕСЕДЫ

ДОБАВКА: Wellbeing (уелнес) индустрията е глобален пазар, оценяван на над 6.3 трилиона долара, който обединява сектори като превантивна медицина, фитнес, здравословно хранене, сън, спа туризъм и корпоративни програми за баланс между работа и личен живот. Фокусът е върху активното поддържане на физическото и ментално здраве.

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

 

Как Джорджа Мелони срази "Дон Деменция" (Тръмп)?

Доналд Тръмп атакува Джорджа Мелони – а тя произнесе пламенна реч, която той никога няма да забрави.

Доналд Тръмп си мислеше, че лесно ще спечели политически дивиденти като нарече Джорджа Мелони „оскърбление за Исус“, обвини я, че не се е събудила и заяви, че Бог не дискриминира никого. За нещастие на „Дон Деменция“, този път той си избра грешната мишена.

Застанала на историческо място, Джорджа Мелони не просто отвърна на удара – тя отправи остър морален упрек:

„Президентът на Съединените щати току-що каза, че обиждам Исус. Искате ли да знаете какво наистина обижда Исус? Отнемането на здравеопазването от болните, докато намаляваш данъците за милиардерите.

Искате ли да знаете какво още обижда Исус? Депортиране на чужденци и разделяне на деца от майките им.“

Искате ли да знаете какво обижда Исус? Бомбардирането на невинни училища в Иран и изпращането на нашите смели мъже и жени да умрат в поредната безкрайна война... Прикриването на досиетата на Епщайн и последвалият отказ да се преследват замесените.

Аз не съм съвършена християнка. Имаше само един съвършен човек и той беше разпнат преди две хиляди години.

Исус ни каза да обичаме ближния си както себе си. Можем ли да си представим война на небето? Можем ли да си представим омраза на небето? Можем ли да си представим бедност на небето? Тогава защо толерираме тези неща на Земята?"

Ето как трябва да се отговаря на простотията, която Тръмп си позволи. Не с обиди. Не със страх. А с яснота и убеждение.

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

Как обучавах учениците си да мислят и защо мутро-комунистите ми забраниха да учителствам?

В гимназиите у нас учениците учат предмет психология (като част от философията), в който обаче проблемите около половете, секса и любовта се изучават само 1 (един!) час. (Сега Копейкин прокара поправка в закона, с която изобщо беше забранено в училищата да се обсъждат тия проблеми, явно някои смятат, че за секс младите не трябва да мислят и говорят, за секс трябва да мислят само дърдаците!) Както и да е, аз като учител по философия пък написах учебно помагало, наречено ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“), което предлагах на учениците за самостоятелни или групови занимания и обсъждания. Помагалото има и онлайн-издание, и хартиено, тъй че гимназистите като чуваха за него, мигновено го намираха и започваха жадно да го четат. 

Работата е там, че в него темите са развити само под формата на поредици от въпроси, подходящи както за индивидуално осмисляне, така и за обсъждания в клас, в група. Както се досещате (излишно е да ви го казвам аз!), щом разлистеха това помагало, учениците в глас почваха да ме молят:

„Хайде, господине, молим ви се, искаме още сега да обсъдим темата за…!"

И почваха спор по коя тема искат да обсъждаме. Работата е там, че в тия часове учителят само играе ролята на арбитър в споровете, а учениците се разделят (според някакъв принцип!) на два „отбора“, между които започва състезание с цел победа. А състезанието се свеждаше до това единият отбор да зададе колкото се може по-труден (или по-неприятен!) въпрос на другия отбор, по който той или не може, или не иска да отговори; ако обаче отговори и то смело, получава точка, т.е. печели този тур; след това ролите се сменят, тия, които питаха, отговарят; и така няколко тура.

Понеже жаждата за такъв род обмяна на чувства и мисли при младите е огромна, излишно е да казвам, че тия обсъждания или дискусии бяха най-разгорещени. (Който говореше простотии, изкарваше негативна точка за отбора си, която елиминираше положителната точка, изкарана така трудно, т.е. биваше подлаган на натиск от групата си да си държи устата затворена – или да говори културно, възпитано.)

Няма нужда също така да обяснявам, че след като веднъж в даден клас правехме такова състезание, в следващите часове учениците не ми позволяваха да поставям друга тема, разгорещено искаха да си продължат „състезанието“. Които ученици се изявяваха в тия дискусии като знаещи и компетентни по сексуалната проблематика придобиваха самочувствието на „експерти по секс“ и придобиваха невиждан авторитет в очите на съучениците си; разбира се, на най-активните в дискусиите аз поставях хубави оценки (или им давах много точки, понеже прилагах е една доста добра точкова система за оценяване, която си измислих сам).

Разбира се от самосебе си, че в училището бързо се разчуваше новината „що за простотии стават в часовете по философия“, няма как, имаше и възмутени родители, а най-много се възмущаваше, естествено, директорката, щото учениците, като имаха толкова приятни часове по философия, взеха да роптаят защо часовете по другите часове (и учители) са така неприятни, досадни, отвратителни. След 5-6-7 часа цикълът по обсъждания за пола, секса и любовта едва-едва свършваше, като това, разбира се, беше грубо нарушение на „държавните стандарти, планове и програми“, за което аз обаче, като добър демагог, „си връзвах гащите“ ето как:

Когато учениците искаха и настояваха и следващия час да говорим за секс (аз предварително им казвах, че програмата разрешава за секс и любов да говорим само един час!), аз ги питах:

„Аз нямам право сам да реша този въпрос, нямам нужните пълномощия за това, не мога да поема тази отговорност, но понеже сме демократична държава искате ли да гласуваме що да правим този час, по нова тема ли да говорим или да затвърждаваме знанията по предишната?“

Учениците, разбира се, се съгласяваха, гласуваха и на тяхна отговорност ние „затвърждавахме знанията“, примерно, 5-6-7 часа.

Няма как, в училището злите езици почнаха да говорят, че учителят по философия, разбира се, „нема начин да не е извратен“ щом като позволява на учениците да говорят за секс и то, моля ви се, в училището (!!!) и то толкова много часове! (Един вид аз, поради „извратеността“ си, съм бил, така да се каже, „получавал удоволствие“ да слушам „глупостите“ на младите, на младежите и девойките, което пък, разбира се, беше тъй приятно за директорката, която скоро усърдно подготви нещата за да ме уволни с мотива „Грънчаров нема качества да е учител“, т.е. „Грънчаров е некадърен да е учител“!)

И така, прочее, минаваха моите часове и по другите теми, правили сме какви ли не състезания и игри, класната стая е била и "театър", и "съдебна зала" ("трибунал"), и кафене, и сладкарница, учениците с увлечение играеха всякакви роли, обучаваха се да разрешават най-сложни и интересни ЖИТЕЙСКИ И ЧОВЕШКИ КАЗУСИ, а не, потънали в скука и отвращение, да учат теоретични „общи приказки“ или разните там „философски“ глупотевини.

Естествено, аз бях уволняван на два пъти заради тия мои иновации, съдът (Върховният!) отмени заповедта за уволнението ми, но после пак бях уволнен и със съдействието на самата „образователна“ институция (там властваха бодри мутро-комунистически калинки!) аз де факто бях остракиран от образованието, бях лишен от преподавателски права и за да не умра от глад бях принуден да започна работа като… нощен пазач (какъвто съм и досега!).

Особено гадно е това, че заради мен мутро-комунистите уволниха и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, и нея не я допускат да учителства – щото ги е страх, че под мое влияние и тя може да почне да преподава по „тъй лошите“ модерни западни (сиреч "еврогейски"!) обучителни технологии!!!

Спирам дотук. Исках да ви разкажа и някои интересни случки в тия обсъждания в часовете по философия, които никога няма да забравя, но това ще го оставя за друг път: понеже пиша този текст на лаптопче във влака от Костенец до Пловдив и ако не спра да пиша, има опасност да изпусна гарата и да замина за… Бургас!

До скоро!

Познавате ли нашите звездни ПРОФЕСИОНАЛНИ БЕЗДЕЛНИЦИ или инфлуенсъри?

Познавате ли нашите звездни ПРОФЕСИОНАЛНИ БЕЗДЕЛНИЦИ или инфлуенсъри?

Дръзнах да кажа нещо срещу една звезда (Манол Глишев) и това предизвика буря от възмущение, разбира се, а мнозинството от демократичната общност се отврати от мен мълчаливо, разбира се, как иначе да се отврати; става дума за това, че Глишев, като "прероден Ботев", требвало било да ги издигнеме за... президент, моля ви се! Аз възразих, което се възприе общо взето като кощунство и като подлост, разбира се; но ето един коментар, на който си заслужаваше да отговоря; вижте и моя отговор (в който се съдържа описание на един нашенски феномен!)/

ВЪПРОС: Глишев принципно не е ли един от най-твърдо застъпените проевропейски настроени журналисти в България?

ОТГОВОР: Да, проевропейски е. Но се държи така, че да създава негативен образ на проевропейците. Разбирате ли къде е проблема? Има хашлашки изхвърляния. Което е не просто грозно, аз се плаша да не е злоумишлено. В смисъл, че някой да му плаща да работи в тази посока.

Както някои години наред плащаха на едно одиозно лице, на което беше възложена задачата да поддържа образа на "върл антикомунист", плюещ безпощадно по всички други антикомунисти (сякаш присвоило си правото да издава удостоверения кой е антикомунист и кой не е!), което лице обаче само по себе си въплъщаваше и въплъщава един възможно най-отвратителен образ на антикомуниста (в смисъл, че антикомунистите са не по-малко гадни, отвратителни и отблъскващи от комунистите!). Разбирате кой има полза от такива възприятия, нали?

И това лице, след като изпълняваше (и още изпълнява!) години наред тази длъжност, в същото време добре осребри (парично!) тази длъжност, много наивници, повярвали в неговия "тъй светъл образ" му бутаха пари, плащаха му самолетни билети да обиколи света и да се излежава по плажове и хотели, т.е. това лице превърна "антикомунизма" си в занаят, в доходна професия или служба.

Кое е това лице се сетете сам (то има няколко такива, но това е най-"изтъкнатото", тъй да се рече!)...

И още нещо има: дразни много това, че Глишев в своите акаунти постоянно проси пари. Нормалното е човек да работи нещо, да има заплата, а не да безделничи (представяйки се за поет или за писател!) и да иска парична подкрепа от феновете си и то именно в качеството си на "професионален протестър", моля ви се! (Доживяхме свинството протестирането да е добре платена професия!) У нас е пълно с инфлуенсъри, които станаха инфлуенсъри само и само за да не работят нищо, да безделничат, а да получават хубави пари от идиотите, които им пращат пари било заради това, че имат хубави мускули, било че имат "безкомпромисно револуционни мисли", било заради някаква друга простотия (какви хубави манджи умее да готви, да речем!).

Това ПЛАТЕНО БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ е нещо много разпространено, за жалост: 80% от завършващите гимназисти и гимназистки заявиха наскоро в една анкета, че искат да "работят" като... инфлуенсъри, това, моля ви се, било най-желаната "професия"!!! Тъпотия до шия! Която обаче се насади от такива като Глишев, Карбовски, Киро Брейка и прочие "велики инфлуенсъри".

Защо мутро-комунистите ме репресираха по време на бойковистко-мутренския режим?

Защо мутро-комунистите ме репресираха по време на бойковистко-мутренския режим?

Като напиша някакъв коментар (аз от много години съм публичен философ, не мълча, а открито казвам и пиша какво мисля, просто си върша работата като философ!), тия, които ме мразят, имам предвид копейкаджиите, побесняват от злоба и почват да дърдорят: "Хей, не го слушайте този, той е доказан некадърник, уволнявали са го като учител, той не е наред с акъло и т.н.!", това е всеки ден. По тази причина ми се налага да казвам защо са ме уволнявали по време на бойковистко-мутренския режим (въпреки че аз дадох пълна гласност на ставащото още когато мутро-комунистическите властващи в образованието калинки вилнееха срещу мен, всичко това се пази в блога и в книгите ми!); ето какво написах преди малко когато една комуноидна душа пак си изля злобата срещу моята скромна особа:

Мен, таваришч, мутрите ме изгониха щото съм личност, т.е. щото не съм мижитурка. И щото съвестно си вършех работата като учител по философия и гражданско образование. Те беснееха години наред, че моите ученици имаха условия да се обучават да мислят самостоятелно и свободно, т.е. да полагат грижи да станат достойни личности. Е, мутрите ме подложиха на репресии, уволняваха ме, съдът ме връщаше на работа, те пак ме уволняваха. Но това е моята най-голяма награда - и това е най-ценното мое признание! Който е личност, който е кадърен, у Нашенско го мразят и го гонят. Това поне не сте ли го разбрали още?! Ето, казах ви го, запомнете го...

Спомен от времето, в което мутрите ме репресираха

 

СПОМЕН

Снимка с ученик от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (училището, от което мутрите на два пъти ме уволняваха като учител по философия и гражданско образование - през 2014 и 2017 г.!) по време на моя граждански протест за свобода в образованието, който провеждах всеки ден 77 дни на тротоара пред двора на гимназията!

Този ученик беше един от малцината, които заявиха, че не ги е страх от директорката и сядаха до мен в знак на подкрепа.

Вчера ми изпрати тази снимка този същият тогава ученик, който сега, доколкото разбирам (от профила му във фейсбук!), вече живее и работи в чужбина.

Различавам ли образование от "образУвание", аз образован ли съм или съм "образУван"?

 

Различавам ли образование от "образУвание", аз образован ли съм или съм "образУван"?

Един човек под публикация със заглавие "Защо има съдбовен смисъл на си образован?" написа:

- Има голяма разлика между образован и притежаващ диплома за висшО. Само понякога двете съвпадат.

Отвърнах му:

Естествено, че има такава разлика. Много простаци имат дипломи за "вишо" (така се произнася и се пише!), някои от тях са си ги купили дори; ако простаци (т.е. необразовани, сиреч, фалшиво "образовани"!) са ти "професорите", как тогава техните възпитаници ще са образовани?

Да не забравяме при това, че у нас има много менте-"университети", които бълват тъкмо "учени" и "образовани" тъпанари и простаци. Такива работи.

Но най-лошото е това, че в нашите условия масово не знаем дори това що е ОБРАЗОВАНИЕ. Аз затова изписвам тази дума ето как: "образУвание". Така подчертавам този факт. "ОбразУванието" е тъкмо НЕобразование.

Затова нашите образУвателни учреждения, училищата и университетите, са по тази причина НЕобразователни, т.е. са затъпяващи учреждения, затова по официални данни някъде към половината от техните възпитаници са "функционално-неграмотни", т.е. не сфащат (нарочно пиша тази дума така!) смисъло на най-елементарен текст, който са прочели (ако изобщо могат да го прочетат де, щото те или не могат да четат, или ги мързи да четат!

От тази гледна точка е значително по-добре младите изобщо да не ходят да "учат", да се "образоват" в такива анджък-НЕобразователни заведения. В които простаци, "учени"-невежи, предават на студентите (учениците) си това, което имат (те друго немат!): своята извратеност, своята умствена и морална несъстоятелност, своята мерзост, която при това, да не забравяме, е толкова по-високомерна, е с толкова по-голямо самочувствие.

Няма да споменавам тук имена на такива куриози, които дори циркулират по телевизиите, бидейки "звезди", вие би следвало да ги разпознавате, щото аз произнасям титлите им ето как: "прафесар" или "профанесор" и "дацент" ("босент").

Тези психологически (психопатологични!) феномени са учЕни, не Учени; това, което преподават, е нАука, а не наука.

Толкова. Надявам се, че ви помогнах донякъде да разберете смисъла на тия немаловажни неща. С което да запълните поне малко празнините в своето образУвание (НЕобразование).

Приятни размисли ви желая!

Дали не е истина тезата, че Христо Ботев е убит от Никола Обретенов, сина на баба Тонка?

Дали не е истина тезата, че Христо Ботев е убит от Никола Обретенов, сина на баба Тонка?

Линкът към клипчето, в което Иван Тренев говори за това.

Да, знам, че въпросният Тренев има обичай до послъгва (аз съм го хващал в такава наклонност!), дали пък този път не казва истината?

Много достоверно звучи тезата, че бил убит заради откраднати пари (18 000 наполеона!), които били предназначени за дружината на Ботев, но има и психологически аргумент, за който Тренев мълчи, а той е още по-важен: след като и Ботев, и бойците от Ботевата дружина разбират, че са били излъгани, че в Северо-западна България има "добре подготвено въстание", те осъзнават, че са обречени на неминуема гибел, всичките до един ще бъдат избити като пилци; това довежда до спорове в дружината (не бива да я наричаме "чета"!), голямото мнозинството смята, че за такъв народ не си струва да се мре, т.е. че дружината трябва да бъде разпусната, та поне живота си да запазят; Ботев обаче е твърд, че трябва да продължат, понеже знаем тезата му ("Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят... и т.н."); почват се типично нашенски спорове, Никола Обретенов е водач на тия, които обявяват войводата Ботев за луд, е, една вечер, когато Ботев отива в храстите да се облекчи по малка нужда, е бил застрелян от Никола Обретенов, после убиеца и неколцината му съдружници го обрали, съблекли го гол (даже и дрехите му взели тия мародери, да не говорим за златните пари на дружината, които войводата държал!), след това покрили тялото му с листа и клонки, казали на хората от дружината, че той е заминал нанякъде, един вид, че е "избягал", след което и останалите се разбягват.

Та как ви звучи тази история, дали не е точната историческа истина? (Нищо че прозвучава от устата на Тренева, който по много други въпроси доста се изхвърля, с оглед да прави впечатление!)

Приятни размисли!

 

Какво са изобретили и създали руснаците?

Електричеството, интернет, компютъра, телефона, крушката за осветление, телевизора + телевизията, автомобилът, локомотивът, железниците, самолетът, метрото, ракетата и дори атомната бомба са изобретени на Запад. Предимно в САЩ.

Можете ли да изброите поне едно нещо, изобретено в Русия?
И не, не казвайте, че радиото е изобретено от А. Попов в Русия, защото не е вярно. Даже матрьошката не е руска, японска е. "Руската салата" е френска. "Калашников" е германско създание, откраднато от руснаците. Даже самоварът е с немско кранче.

Да не говорим за това, че дворците в Санкт-Петербург и Москва са построение все от италианци, французи и немци. Тежката промишленост в СССР по времето на Сталин е била създадена от американците. Те са построявали заводите в САЩ и след това са ги пренасяли и сглобявали в СССР. Това е положението. Такава е истината.

Руснаците са изобретили само самодържавието, тиранията, диктатурата, робството, войната, завоеванието. Пардон, и тия неща не са изобретили. Откраднали са ги и са ги възприели от монголците, от Чингис хан.

Fikret Adil, леко редактиран и допълнен от мен, А.Г.

Залагащите на грубата сила винаги ще бъдат победени от тия, които заложат на правото!

Публикацията със заглавие

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!

веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:

@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.

Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.

А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.

И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?

А и търпението е в дефицит. Търпимост - да, но търпение липсва.

Продължавайте, г-н Грънчаров с всекидневните уроци по човечност.

Остава ни да Ви пожелаем успех в трудната мисия, защото и нас "мъничко по-просветените" взе да ни писва и да ни липсва търпението да изтърпяване тасков-ци и тиктокъровци.

Бъдете жив и здрав!

Паралел 42, интересните новини: Гьостерицата хептен не помага, г-жо Гал. В гьостериците тези въпросните изчадия са много по-силни от нас и ако хванем гьостериците нашите, не техните глави ще бъдат пръснати.

Прочее, това вече веднъж сле случи у нас след 9 септември 1944 г. - до крак бяха избити тия, които не бяха тъпанари, простаци, селяндури. Защо не можем да научим нищо от уроците на историята, г-жо Гал - и драги родни демократи-либерали?

Сега да повторим същото резултатът ще е съвсем същият - ще закопаем България за поне още 50 години.

Затова трябва да тръгнем по пътя на Христос, който победи целия свят, но за хиляди години упорит мирен труд. (Макар че в тия хиляди години "християните" нали безброй пъти грябваха не гьостерици, а мечове и копия!)

Доброто побеждава злото изначално, щото има огромно онтологично предимство: зад него стои самият Бог. Нищо на този свят, всички бесове накуп да се съберат, пак не могат да помръднат всемогъщия Бог, щото той е самата мощ.

Затова вярата и словото са най-доброто оръжие на този свят, а не гьостериците, не мечовете, не копията, не боздуганите, не пушките, не пистолетите, не оръдията, не танковете, не ракетите, не атомните бомби, не дроновете...

В крайна сметка истината и доброто винаги тържествуват, но за тях плащаме висока цена. На това ни учи опита на живота и историята.

Тия, които залагат на грубата сила, винаги ще бъдат победени (в крайна сметка!) от тия, които заложат на правото. Щото силата е в правото, не в гьостериците...

Къде са Чингис хан, цар Иван Грозний, Ленин, Сталин, Хитлер, Каддафи, Саддам Хюеин, Осама бин Ладен и други подобни някога триумфатори?!

Няма ги.

Путин ще отиде при тях и то скоро... и ще завлече със себе си в Ада всичките там орбановчета, боковци, радевчета, мадуровци, януковчовци, асадовци, кимченуновци...

Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).

Жалба от учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров до Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Елка Божова, Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До проф. Сергей Игнатов, служебен министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, вечен началник на РУО-Пловдив

До г-жа Антоанета Кръстанова, вечен експерт по философия, религия и гражданско образование в РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел И. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...

тел. +359878269..., имейл: angeligdb от abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

На 28 октомври 2023 г. навърших възрастта за пенсиониране и мигновено, по нареждане на г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, бях освободен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски (където бях назначен като учител по философия и гражданско образование през февруари същата година - след многогодишни репресии, след кошмарна безработица, в която, за да не умра от глад, ми се наложи да работя като охранител, като нощен пазач!). За отбелязване е, че по времето, в което на мен, тъй да се рече, "ми биха шута" от ПГ "Петър Парчевич", в същото училище работеха неколцина учители, намиращи се на пенсионна възраст, което, както и да го погледнем, е доказателство за тъй грозно дискриминиране на моята скромна учителска и човешка персона, а също е и проява на крайно безчовечна несправедливост. 

Това мое принудително извеждане в пенсия два месеца след началото на новата учебна година (т.е. в ущърб на интереса на учениците!) беше извършено по настояване на ръководството на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в училището след инцидент в учителската стая, когато аз си позволих да възразя срещу всекидневното провеждане на грозна политическа пропаганда (против ЕС и против Украйна - и в полза на Русия!) в учителската стая в междучасията, в което участваше активно и шефът на въпросния синдикат, учител по английски език в същото училище. След този конфликт (аз просто заявих, че не искам да слушам глупости във времето на междучасието, в което ние, учителите, следва да си почиваме!) ръководители на същия синдикат, по техните собствени думи, посетили г-жа Киркова, началник на РУО-Пловдив и настояли аз да бъда уволнен; тя им обещала, пак по техните публично изразени думи (в учителската стая!), че г-жа Киркова им била обещала учителят по философия, именно моя милост, да бъде изгонен от училището в мига, в който навърши пенсионна възраст, което и стана. 

Пиша това, за да се разбере, че освен по възрастов признак, аз бях подложен на недопустима дискриминация и по политически признак. (За свидетели на тия обстоятелства могат да бъдат призовани директорът на училището по това време г-н Петър Карпаров, както и учители, присъствали на въпросните изявления на синдикалните дейци в учителската стая; нищо не пречи да бъдат призовани за свидетели и въпросните, с извинение, "синдикални дейци"; за отбелязване е, че аз съм дългогодишен член-основател тъкмо на същия този синдикат!!!)

На трето място съм обект на дискриминация и по професионален признак, осъществявана години наред и до ден днешен от г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив и от експертката по философия и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова, както и от Стоянка Анастасова, бивша директорка на ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволняван два пъти по одиозния член от КТ "липса на качества да бъде учител", за което аз съм уведомявал с надлежните жалби КЗД няколко пъти в предишни години. Дискриминиран съм и по този признак, понеже след тия мои уволнения аз години наред редовно кандидатствах за учител по философия и гражданско образование в много гимназии в гр. Пловдив и в областта, но по нареждане на въпросните длъжностни лица от РУО-Пловдив директорите на тези училища даже не ме допускаха до събеседване, не ме допускаха до интервю, фактите за тази дискриминация са безчет (мога да изброя поне дузина такива училища и директори, подведомствени на г-жа Киркова, които най-угоднически изпълняваха инструкциите лицето Грънчаров да не бъде допускано да участва в конкурсите за вакантни места за учител по философия, с което те фактически ме лишиха от преподавателски права!). 

Причината за това мое противоправно остракиране от образователната система на Пловдив и областта, т.е. за тази яростна дискриминация, е, че аз съм изявен публично привърженик на концепцията за непосредствено и реално демократизиране, либерализиране, декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности, на общностите, занимаващи се с образование и обучение на младите хора, т.е. аз от много години се боря не на думи, а на дело за дълбока реформа на порочната, по моето дълбоко убеждение, бюрократизирана и безчовечна образователна система в свидното ни Отечество. 

За тия мои епични борби със самодоволната и арогантна властваща (самовластваща!) образователна бюрокрация в лицето на въпросните длъжностни лица аз съм уведомявал съответните институции, включително съда, прокуратурата, КЗД, омбудсмана на Пловдив и на България, медиите, а в крайна сметка се видях принуден да подам жалба и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (за момента нямам информация за делото там). 

Всички факти и доказателства за тази недопустима дискриминация едновременно по професионален и по политически признак (признак убеждения!) съм дал в моите книги за реформата в образованието, колекция от които се намира (в хартиен вариант) и в КЗД по предишни мои жалби, моля да ги намерите и да ги приложите и към тази моя жалба.

А в момента дискриминирането ми тече ето как:

● В Пловдив и в областта много често в училищата местата за учители по философия и гражданско образование се заемат от неспециалисти (под формата на лекторски часове!), които си допълват часовете по основната им специалност; същевременно тия места, по нареждане на г-жа Киркова и г-жа Анастасова, противоправно не се обявяват в сайта на РУО-Пловдив като вакантни с цел най-вече аз (и други безработни, но правоспособни учители!) да не можем да кандидатстваме за тях;

● В Пловдив и в областта много учителски места се заемат от пенсионери, само моя скромна милост поради специалното дискриминационно отношение на двете властващи персони е лишена от възможността да упражнява професията си и то в най-плодоносната и най-благодатна за философите възраст, именно "есента на живота" на човеците (все още не съм в дълбока старост, а съм на 66 години още!);

● Примерно всички знаем, че учителят по физика Теодосий Теодосиев (работи в училище във все същата Пловдивска област, продължава да работи на щатно място в училището, въпреки че е на значително по-голяма от моята възраст; и не само той работи като пенсионер; интересно е защо едни може да работят като пенсионери, а други не могат да работят, нима каприза на две властващи администраторки може да стои над правото, закона, справедливостта и над самата човечност?! 

● Моите способности и възможности в учителстването поради субективните капризи и произвола на въпросните властващи администраторки си стоят неизползвани, което нанася огромни щети на младите хора (да, аз имам големи постижения в професията си, напълно оправдано е моето самочувствие, например аз съм автор на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети по философия и по гражданско образование, да не говорим за това, че съм главен редактор на философското списание ИДЕИ, на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, именно списанието HUMANUS, че съм автор на много авторски книги по философия!);

ДЕКЛАРИРАМ, че към момента на подаване на настоящата жалба нямам заведено съдебно дело със същия предмет към същите страни.

24 март 2026 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

От КЗД:

Жалбата или сигналът могат да бъдат подадени:

 
1. на място в сградата на Комисията;
2. по пощата на адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35;
3. по електронна поща: kzd@kzd.bg, по реда на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги;
4. чрез ССЕВ;
5. чрез сайта на КЗД

 

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ?

Защо си заслужава да подкрепим коалицията ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ? Много са причините, но като учител по философия и по гражданско образование, цял живот борил се за същностна промяна в образователната система, ще кажа следното: Крайно време е децата на България да започнат да учат в съвременни, а това значи свободни и демократични училища: за да станат пълноценно живеещи, одухотворени, пълноценно развити личности, способни да мислят критично, свободно, вдъхновено, което пък, от своя страна, е залог за разгръщането на човешкия потенциал на страната и нацията ни. Досегашната анахронична, ретроградна, авторитарна и бюрократизирана система на държавно образУвание, вегетираща от социализмо-комунизма досега въпреки безброя лъжливите "риформи", похабява и ощетява човешкия потенциал на нацията ни. В 21-ви век е престъпление младите да прахосват талантите си, дадени им от Бога, в една катастрофирала, затъпяваща, безчовечна, разложена тотално и при това казармена, комунизмо-социалистическа система на менте-образУвание. Само онази партия, която предлага КОРЕННА И СЪЩНОСТНА РЕФОРМА на образованието у нас и то на основата на неговата ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, иначе казано, на основата на неговото ОЧОВЕЧАВАНЕ и ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ, заслужава подкрепа на изборите, защото само тази партия мисли за достойното бъдеще на България. Без съвременно, качествено и ефективно образование нито една страна и народ не може да постигне просперитет и достойно развитие, щото човешкият потенциал е решаващ, е фатално важен! Това го осъзнават само политиците от ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, те са именно и образовани, и разбиращи, и съвременно мислещи личности! Подкрепете ги на изборите ако искате България на стъпи на здрава основа. Даже и тъй важната реформа в съдебната власт (която също е приоритет на ПП-ДБ, единствената сериозна антимафиотска политическа сила у нас!) не може да постигне успех без същностна реформа в образователната сфера: откъде ще ги вземем тия съвестни прокурори, следователи, съдии ако образованието не стане истинско, одухотворено, качествено разгръщащо човешкия потенциал на нацията ни?! Аз ще гласувам с чиста съвест за кандидатите на ПП-ДБ. Съветвам ви да направите същото! Стига, разбира се, да мислите доброто на своите деца и внуци, което, ще ми се да вярвам, е точно така! И стига да искате те да живеят в една нормална и просперираща неотклонно европейска и демократична страна!

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

 

Когато и жените, и мъжете бяха общи...

Годината е 1921. По улиците на Москва, Харков, Ростов на Дон и Ставропол възторжено крачат нахакани девойки и младежи - така както ги е майка родила. По трамваите, кафетата, ресторантите, кината и театрите се мотаят голи хора, препасани с червени ленти с надписи: "Не искаме дрехи, рожби сме на слънцето!". Подир тях дюдюкат деца, минувачи се кикотят, старци се кръстят: "Иде краят на света!". На никого обаче не му пука, движението "Долу буржоазния срам!" възторжено приветства Октомврийската революция. В Симферопол колоната водят две голии красавици под ръка с пролетарският бард Маяковски. Носителят на нарадата "Пулицър", американският журналист Кинкертбергер описва гледката от бреговете на река Москва:

"Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят чисто голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното действие, изразяващо хората. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.

 
Идеолозите на Октомврийската революция, още през 1911 г. подготвят сексуалната и сестра да стане оръжие в битката срещу християнската цивилизация:

"Семейството като буржуазна институция е отживелица. Сексуалният гнет е средство за поробване на човека!", пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: "И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалноста трябва да бъдат снети. Трябва да дадем свобода на еднополовата любов!". Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913 г. в статията "Новата жена": "Тя не трябва да принадлежи на мъжа си. Тя трябва да уважава правото му да си избира и други полови партньорки. Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те нека да ви препоръчват на приятелите си!"

Теорията "Сексът като чаша вода" - пие ти се, пиеш - добива официален статут. В сила влизат декретите: "За отмяна на църковният брак" и "За легализиране на извънбрачното съжителство". Съветските жени получават правото да запазват след брака моминските си фамилии и да правят аборти. Дадена е пълна свобода на хомосексуалната любов. Годишнината от приемането на декретите е отбелязано в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. Ленин радостно ги поздравява "Само така, другарки!".

"Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак!", пише Колонтай.

Болшевиките заменят "ретроградното и мухлясало семейно огнище" с домове-комуни. В тях са настанени половината от младежите в Москва. По десетина души живеят в едно домакинство с общ полов живот. Половината бебета в Москва са извънбрачни, започват да раждат и малолетите девойки. Тогава се появяват и първите крос-джендъри. Заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става Надежда Крупская, съпругата на Ленин, вожд едновременно и на пролетарската, и на сексуалната революции.

Комсомолец пише във вестник "Правда":

"Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си и да снемат от тях сексуалното напрежение. Всеки комсомолец има правото да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му даде. Еросът на революцията ще строи светлото комунистическо бъдеще!"
...
След смърта на Ленин през 1924 г. Сталин измества Троцки и взема власта в СССР. Той слага край на мечтите за перманентна сексуална революция в целият свят. Комуните са забранени. Започва наказателно преследване на хомосексуалистите.

Откъс от книгата на Калин Тодоров (син на Станко Тодоров) "Зад завесата на прехода"

Трябва ли младите да ходят на училище - или трябва да ги учат и възпитават само техните родители?

Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея... 

_____________ 

Куай-Гон е различен от останалите джедаи. Той често не следва сляпо Съвета на джедаите. Вместо това се доверява на това, което нарича живата Сила — интуитивното усещане за настоящия момент. Той наставлява Оби-Уан — бъдещият учител на Анакин — да усеща живота в настоящия момент, да не се фиксира прекалено върху бъдещето или страховете си… 

Куай-Гон вярва, че Анакин е Избраният, който ще възстанови баланса в Силата.  

Елисавета Георгиева: Д-р Сотиров, като психиатър Вие отлично познавате тежките последствия от реактивното разстройство на привързаността (Reactive Attachment Disorder). В този контекст, не смятате ли за професионално безотговорно да романтизирате насилственото или манипулативно отделяне на деца от родителите им чрез мита за Анакин Скайокър? Историята, която цитирате, показва точно обратното на Вашата теза: именно „джедайското обучение“, което изисква отказ от емоционални връзки и изолация в името на „висша цел“, превърна детето в социопат и масов убиец - Дарт Вейдър. Как Вашата професионална етика помирява защитата на „обучението“ при И.К. с научния факт, че ранното прекъсване на връзката с майката в изолирана среда е доказана рецепта за психологическа деструкция, а не за духовно израстване?  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева "Романтизирането" (както вие го наричате) е отговор (добре, реакция) на демонизирането на родителите. А демонизирането, преди още да беше установено каквото и да било (и все още), не е нищо друго, освен форма на прехвърляне на собствените демони и бесове върху други удобни обекти, нарочени за изкупителни жертви (обикновено в слаба позиция, в невъзможност да се защитят; често това са различните от масата, маргинализираните от обществото аутсайдери, хора извън браздата). Всеки, който силно се плюнчи и възмущава, размахвайки заплашително пръст в стилистиката: „Как може да си оставиш детето?! Какви са тези родители?!“, дава основание да бъде подозиран във всякакви форми на насилие, практикувани спрямо собствените му деца или самият той да е бил обект на тормоз и насилие в детството, или и двете (най-вероятно). Така че, ако вие сте в състояние да се успокоите и да овладеете собствените си бесове, от които искате да се разграничите, като ги прехвърлите върху (припознаете у) някой друг, тогава може би ще успеем да проведем що-годе смислен и спокоен разговор. Засега само кризисно интервениране… Хайде, със здраве!  

Елисавета Георгиева: Д-р Владимир Сотиров - психиатър , когато един аргумент е слаб, най-лесният изход е да се атакува личността на опонента. Опитът Ви да ми поставяте дистанционни диагнози за "склонност към насилие" и "собствени бесове" само защото защитавам правото на малолетните деца да бъдат с родителите си, е меко казано непрофесионален.  

Наричате възрастните хора, взели това решение, "маргинализирани аутсайдери в слаба позиция". Удобно забравяте, че единственият човек в истински слаба позиция тук е детето, намерено в кемпера.  

Виждам, че избягвате да отговорите на основния въпрос: защо използвахте за пример една филмова история, чийто край доказва точно обратното на Вашата теза – че откъсването от майката и обучението в отделена общност не водят до духовно израстване, а нанасят дълбоки емоционални травми и осакатяват детската психика? Очаквах професионален отговор за детската психология, а не евтина психоанализа по Фейсбук коментар.  

Желая Ви здраве и на Вас! С отговора си затвърдихте първоначалното ми впечатление.  

Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Елисавета Георгиева Аз не съм имал намерение да изграждам никакво различно впечатление за себе си у вас (и не предполагах, че нещо такова се очаква). А личността ви няма никакво отношение тук. Аз коментирам поведението ви и скритите мотиви зад него. А вие продължавате да говорите пълни глупости - толкова големи, че са напълно необорими.  

Ангел Грънчаров: Елисавета Георгиева Госпожо, доколкото Ви разбирам, Вие изглежда сте привърженичка на изцяло домашното образование и възпитание, при което децата изобщо не ходят на училище, ами самите им родители ги учат и възпитават изцяло, като си зарежат цялата друга работа и сте превърнат в учители и възпитатели, правилно ли Ви разбрах? Или децата могат да ходят на училище, но то трябва да е държавно, а образованието не бива да е по-освободено от диктата на държавата, щото тогава, моля Ви се, децата могат да попаднат под "лошо" влияние, нали така?! А къде е доказано, че влиянието на унифициращата и деперсонализираща младите авторитарно-бюрократична държавна система на образование е позитивно, при положение, че по официална статистика половината от младите, завършващи училище, са функционално-неграмотни, т.е. са тънанари?! 

Питам само. Ще се радвам да ми отговорите убедително...