вторник, 20 октомври 2015 г.

Ако и в живота използвахме подхода на Ицо може би щяхме да бъдем едно по-успешно и щастливо общество


ТЕАТРАЛНА ПЕДАГОГИКА ИЛИ КАК ГО ПРАВИ ИЦО

Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов

Попаднах почти случайно пред вратата на театрално студио „Артистик” в обединения детски комплекс - ОДК на Силистра (нещо като младежки дом), залутан в търсене на едни художници. Привлече ме глъчката, която се чуваше зад бялата врата. Гласове на малки деца и на ръководителя им Христо Христов или Ицо – човек с разностранни интереси и таланти, но известен най-вече като актьор и театрален режисьор, който обучава децата и младежите от града в магията на театралното изкуство. В началото на лятото присъствах на едно представление на голямата сцена на местния театър, поставено от него с гимназистите от училището по икономика и вече имах някаква представа какво може да постигне Ицо – истинско представление на високо професионално ниво с непрофесионални актьори – с ученици. Сега не знаех каква „пиеса” ме чака зад бялата врата, но реших като Алиса в страната на чудесата да последвам белия заек и влязох през нея.

В стаята беше пълно с превъзбудени емоционално деца, а срещу тях Ицо преподаваше урока. Попитах дали мога да остана и той ме покани: Да, заповядай… Но в момента, в който седнах отзад, започна да ме завладява магията на ставащото вътре в стаята. Не виждам друга дума, с която да опиша това. Не ми остана време да разсъждавам - защото веднага станах като тях, като един от тях. И това беше от магията. Те ме включиха в тяхната игра - Ицо и децата – а аз не можех да се противопоставям.


На черната дъска имаше написани ключови думи от урока като концентрация, емоционална памет, въображение, работа в екип и т.н. които ми се видяха доста сложни понятия за такива малки деца, но начина на водене на Ицо беше много интересен, защото те бяха много увлечени в това, което правят със своя учител. Не можеха да стоят на столовете си, защото постоянно стояха полуизправени и с вдигнати ръце, за да кажат нещо, с което да вземат участие в урока. Идеална педагогическа ситуация, а? Ицо беше успял да спечели пълното им внимание и дори сложните термини, които използваше за едни 8-годишни деца, не бяха проблем в комуникацията.

След това той раздели децата в две групи и ги подреди една срещу друга за игра, която включваше упражнения за сценична комуникация, които бяха доста интересни: едните викаха „наше рало”, а другите им отговаряха „ваше рало”, после по тихо и накрая го шепнеха, после пак викаха… и т.н. Ицо се опитваше да включи и мене в представлението - да ми намери ролята в пиесата. Това ми хареса. Вече не бях гост и наблюдател, а част от магията на пиесата. А Ицо беше режисьорът-магьосник. Във въздуха се усещаше прилив на енергия между участниците. Енергия, която превръща групата хора в една общност, която заличава разликите във възрастта и прави децата големи, а големите като деца. В малкия обем на стаята нямаше празно пространство, а всичко беше пълно - всички бяха преизпълнени с магията. Исках да я уловя и запазя и затова направих някои снимки с таблета си.


След като приключи урока някои от децата отидоха да прегръщат магьосника. Никое дете не му вика „господине”, макар че е мъж над трийсетте - всички му викат Ицо. Но не е от неуважение. Те не го уважават. Те го обичат.

Децата очевидно бяха щастливи на това място и се чувстваха добре от това, което правеха в съботния предиобед, макар да беше още едно допълнително натоварване в и без това натоварената им седмична програма. Но това, което ставаше тук, ги разтоварваше и зареждаше с енергия, изпълваше ги с емоция. Това бе много различна ситуация от обикновеното училище-мъчилище, където атмосферата често е „заредена” с дефицит на какво ли не – дефицит на внимание, емоции, отношение... Тук всички бяха увлечени от начина на Ицо, от нещата, които казваше, които правеха заедно. И това ставаше спонтанно и без принуда. В даден момент и на мен ми се прииска да присъствам редовно като ученик на тези уроци - да си намеря и аз ролята в тази пиеса…

В „междучасието”, преди да дойде следващата група деца, сядаме с магьосника да си говорим за нещата, които прави. Децата ми предлагат кафе или чай - те по принцип се чувстват като домакини в това място – а Ицо ми разказва откъде е тръгнал и какво предстои. Започнал е преди 4 години като обикалял по училищата да събира деца и младежи за трупите си. Сега вече няма нужда да го прави защото всички са наясно, и децата и родителите какво става и какво се постига. А постигнатото не е малко. Специално тази трупа, „Артистик”, включва три възрастови групи от 1 до 12 клас и съответно воденето изисква различен подход към всяка група. И разбира се много отдаденост. Ицо го е постигнал. Успял е да отдаде себе си на това, което прави и децата го усещат; затова и го приемат.


Отделно от това той води още една група от гимназисти в друга театрална трупа, „Питър Пан”, към училището по икономика „Атанас Буров”, с които поставя пиеси на голяма сцена като „Глупаци” от Нийл Саймън, която вече премина успешно и „Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовская - постановка, която предстои скоро. Не знам колко са хората, които биха се справили с толкова разнородни задачи по този начин: с организиране, режисиране, педагогика и т.н. Това за мен е уникален феномен.

Питам Ицо на какво иска да научи децата – Да бъдат добри актьори ли? Не - отговаря ми той – да бъдат добри хора. В школата му най-вече се възпитават ценности - насърчава се доброто у всеки и всеки насърчава доброто у другите. А театърът е средството.

Как Ицо набира своите ученици – търси най-талантливите ли? Не, талантът на учениците не е толкова определящ, колкото е определящ талантът на ръководителя, на режисьора, да намери мястото на всеки - подходящата за него роля в пиесата.


Нещата стават добре, когато всеки е на мястото си и е в своята роля.

Мисля че и ако в живота използвахме подхода на Ицо може би щяхме да сме едно малко по-успешно и щастливо общество.

Остават около 15 минути преди да започне занятието със следващата група деца, които са по-големи. Те вече са тук. Ицо ми казва, че обикновено идват по-рано - защото нямат търпение. Всички сядат около масата въоръжени с папки текстове на детска пиеса, която ще се репетира. Нещата стартират. Започва се приказка за змейове, за вълшебства и за магии…

А аз ставам и казвам довиждане на моите домакини. Напускам стаята малко унесен, все още под влиянието на магията и мисля, че тази пиеса трябва да продължи да се играе, да се включват още герои, да се раздават още роли от режисьора – от магьосника Ицо.

Новата книжка на списание HUMANUS - хартиена версия - излезе от печат, приемат се поръчки

Цветната версия на списанието (с цветни изображения, снимки, картини и пр.) струва 4 лв., черно-бялата - 2 лв. За 68 страници смислен, богат на идеи текст...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

вторник, 6 октомври 2015 г.

Списание HUMANUS (извънреден брой от 6 окт. 2015 г.) вече е достъпен и за четене онлайн

Приятно четене! Приятни размисли и ползотворни обсъждания!

Извънредното издание на списание HUMANUS излезе от печат

Излезе от печат извънредното издание на списание HUMANUS, съдържащо моето ОБРЪЩЕНИЕ към всички учители, ученици и родители - с призив за незабавна промяна в образователната сфера и за излизане от катастрофалната ситуация в училищата. Цена на хартиения вариант: 1 лв. Приемат се поръчки.

Списание „HUMANUS” представя художника Калоян Георгиев

СПИСАНИЕ „HUMANUS” ПРЕДСТАВЯ: КАЛОЯН ГЕОРГИЕВ Калоян Георгиев е художник – скулптор, завършил е Националната Художествена Академия в София със специалност метал и има многобройни участия със свои произведения в различни престижни експозиции. Представя: Димитър Пецов Фрагменти - Автор Калоян Георгиев. Експозиция на силистренската художествена галерия по случай 50 годишнината на дружеството на силистренските художници.

понеделник, 5 октомври 2015 г.

Философията на победителя Християн Маринов



20-годишно момче от Силистра прослави България като стана световен шампион за младежи по канадска борба на първенството, което се проведе в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Християн Маринов, който стана и европейски шампион преди време, доказа че успехът при него не е случаен, а е резултат на целенасочени усилия и нагласа на мисленето. На мислене насочено към победата. Два дни след като се е върнал от състезанието, в неделя, преди обяд, когато обикновените българи си почиват, намирам героя от Малайзия в залата да тренира. Карам го да разкаже за читателите на списание „HUMANUS” за себе си, за пътя си към успеха и за начина на мислене, който трябва да има човек, за да го постигне. 

Как се запали по този спорт? 

Първоначално бях луд фен на филма "На върха" със Силвестър Сталоун, където главният актьор премина през редица проблеми, но мотивацията, която бе любовта към своя син, му бе необходимата сила и надежда да спечели световната титла по канадска борба. Запалих се още в ученическите години в 5 клас когато сериозно тренирах баскетбол, но паралелно с това обичах да играя канадска борба със своите съученици в училище. Предполагам повечето хора, които не ме познават, си представят, че в началото съм бил силен достатъчно, за да победя всички, но не така започва моята история. Бях изключително слабо момче, което побеждаваха всички момчета, а дори ще си призная и някои момичета (смеем се)

За мое щастие се радвам, че тогава нещо ме е мотивирало да започна да тренирам и с течение на времето да побеждавам всички един по един, докато няколко години напред, в един момент нямаше вече кой да ме победи на местно ниво и трябваше да търся нови предизвикателства. Както някои хора ги влече например математиката, така и този спорт е бил в кръвта ми. 

Какви качества изгражда канадската борба? 

Канадската борба е спорт, а всеки един спорт изгражда дисциплина в един спортист. Научава те да се бориш до край, да се превърнеш в упорита личност и да вземеш това, за което толкова много си копнял, всичкият този труд и лишения един ден се възнаграждават, както в моя случай.

Би ли препоръчал на младите хора да се занимават с този спорт - и с какво би ги привлякъл?

Бил съм на тяхното място и съм разбрал нещо много важно, човек трябва да се вслуша в сърцето си и да прави това, което му доставя най-голямо удоволствие. Интересен факт е, че този спорт не е много добре заплатен, но нищо неочаквано, визирам само в нашата страна. Но лично мен не ме вълнуват парите, все пак не съм материалист и не това ме прави щастлив, но пък съм реалист и бих насочил повечето изявени деца към спортовете, които предлагат развитие на голяма спортна кариера, която да бъде подкрепена финансово, просто с канадската борба в България няма как да изхранваш своето семейство. За хората, които смятат, че имат желанието да се развиват в професионалния спорт, аз бих ги насочил към по-доброто бъдеще, в лицето на футбола, баскетбола, тенис на корт, плуване, волейбол, може и да съм изпуснал някой спорт, но те са все олимпийски. Не ме разбирайте погрешно, обичам канадската борба много, но това е нейният недостатък, биеш се единствено за слава и за името на България. Бих им казал това, което винаги са казвали хората, а именно "следвай мечтите си"!

Има ли някой, който те тренира или отново разчиташ изцяло на себе си?

В началото Йордан Стаматов бе първият човек, който ме въведе в спорта, този жест няма да го забравя никога и затова съм му искрено благодарен. Няма как да не спомена дори и нещо, което хората не знаят, той е може би 20-кратен републикански шампион за България, което е огромен успех за Силистра. В последствие обаче обстоятелствата бяха такива, че сам трябваше да се усъвършенствам и да се уча на нови похвати в спорта, инициативата бе само моя и по цял ден гледах най-различни клипове в youtube, гледах и се учех, после прилагах видяното по време на тренировка и така си създадох своя методика на трениране, която може да превърне всеки нормален човек, какъвто съм и аз, в световен шампион. Но тя изисква много труд и големи лишения, човек трябва да осъзнае, че такова нещо като сизифов труд не съществува, хората ни е вродено да се адаптираме към всяка трудност, затова и вече милиони години еволюираме, тренировките са триразови и буквално убийствени, целта е да надхвърлиш многократно физическия си капацитет, а резултатът е да надминеш себе си. Посвещаваш се на един идеал и се стремиш само към него, останалото е да повярваш достатъчно и тогава няма кой да те спре, хора, спазвали тези принципи, вече са легенди.

   

А по какъв начин тренираш своето мислене, за да постигнеш успеха и изобщо какво мислене трябва да изгради един състезател в този спорт, за да бъде успешен?

Като за начало човек не трябва да се разсейва, трябва да се концентрира само и единствено върху това, което е поставил за цел. За да бъде успешен един спортист, той трябва да мисли много напред във времето, да си се представи себе си как би искал да изглежда в бъдеще, да си постави тези амбиции и да работи здраво по въпроса за тяхното осъществяване. Човек трябва да мисли за перспективите, с които трудът му след време ще се отплати и най-важно е всеки да се стреми винаги да бъде най-добър. Близо 2 месеца тренирах за среща с моя съперник от Русия, но здравите тренировки побеждават таланта. Играта продължи не повече от секунда, но ако нямаш спортната злоба в този кратък момент, трудът ти отлита заедно с вятъра, ако сам не си повярваш на какво всъщност си способен, значи си изгубен. 

Как се настройваш преди състезание?

Хубав въпрос и изключително важен. От години насам вече преди всяко едно състезание най-добре се чувствам когато съм сред хората, на които най-много държа и обичам, моите приятели и родители. Ако пропусна този момент, това рефлектира върху състезанието и крайния резултат. Хубавите емоции ме настройват положително, а не точно обратното, защото никой ядосан човек не е сполучил - понеже губи своето разумно мислене, а това е спорт, който е много техничен и го изисква. 

А преди самият двубой с противника как се настройваш? 

Мисля единствено и само за това, за което отивам, а именно да победя, мотивира ме това, че много хора ме подкрепят, те вярват в мен, а аз съм обещал, че ще направя и невъзможното ако се наложи за да спечеля. И затова идва един момент, в който трябва да докажа, че делата отговарят на думите ми, защото на теория всеки е шампион, но на състезание е друго. В денят, в който се играе дясна ръка, ставам съвсем друг човек, превключвам на другата си страна и играя с цялата си спортна злоба, приемам нещата твърде лично, защото това е моята мечта и аз ще дам всичко от себе си, за да я осъществя. 

Имах дълг към Жана, която бе моята котка. Изживял съм повече от половината си живот с нея, намерих я когато бях 8-годишен, тя беше бебе, което хранихме със спринцовка. Жана не бе обикновено животно, тя никога не знаеше какъв е светът извън този апартамент, в който живееше. Израстна покрай дете, което от тогава я имаше като приятел. По цял ден сме си играли заедно докато съм гледал филми, тя винаги е била край мен, всяка вечер се гушкаше с мен. С времето се привързах към нея до такава степен, че за 11 години вече я чувствах като своя сестра. Повечето хора не могат да ме разберат, но тя имаше само двама души в своя живот, мен и майка ми, ние й бяхме всичко. За съжаление колкото и да я обичах, тя изгуби битката с рака, но пък имаше силата да се бори с него в продължение на 5 години, което, по дяволите, бе почти половината й живот. Кой знае може Бог да ми е чул единственото желание, за което се молех и тя да го е получила, а именно да вземе от моя живот, защото имах късмета да оцелее след 2 тежки операции. Затова и всичките постижения са в нейно име, защото няма какво или кой да те спре, когато се бориш за такава кауза и още повече за сестра си... Всеки човек има слабо място, тя е моето.

Значи Жана бе твоето вдъхновение за победата? 

Главното и си бях казал, че това е моментът, в който всичко свършва тук. 

Имаше ли някакви трудности или проблеми при това състезание, които трябваше да преодоляваш - контузии или други? 

Да, на 3 юни след като спечелих Европейската титла, се контузих, естествено от простотия и нека да бъда за пример на спортистите, че никога човек не трябва да прави моята грешка, в опита си да се доказва пред другите колко е силен, с цената на това да не загрея и от там получих голяма контузия. В продължение на близо 2 месеца не съм си тренирал силната дясна ръка и това ме бе съборило духом, имах и допълнителни проблеми, които ме заливаха ден след ден, докато на 31 юли събрах сили, превъзмогнах проблемите си и започнах отново да я тренирам. На същия ден разбрах, че за жалост контузията ми не се е възстановила, бях смазан, когато виждах как съдбата е срещу мен и и как никога няма да имам възможността да стана Световен шампион и най-вече да си изпълня дългът, който бе най-важното нещо за мен. Няколко дни живях с тази мисъл, за пред другите скрих истината поради причината, че не исках никой да ме вижда толкова слаб и в тази светлина. Въпреки контузията се изправих отново и започнах да тренирам, болката бе ужасна, но някак си с времето намаля и се сведе до допустима, после се изправих с другият проблем в лицето на времето - трябваше за 50 дни да вляза във форма, достатъчно добре подготвена, за да може да претендира за световната титла. Все пак някак си успях и благодаря на тази карма, която с умисъл ме накара да изживея и да си взема поука от израза "защо падаме, за да се изправим отново".

   

Имаше ли възможност да разгледаш града, страната? Нещо да те впечатли? 

Когато бях малък за пръв път видях за красивата столица Куала Лумпур в едно списание и най-вече кулите "Петронас", които са третите най-високи сгради в света с височина от 450 метра. Винаги съм искал да отида и сега по съвпадение състезанието се оказа там, а първоначално бе предвидено за Калифорния, но пък това е по-добрият вариант. 

Да поговорим за другия ти интерес. Ти пишеш рецензии за филми. Откъде този интерес към тази творческа дейност? 

Аз винаги съм обичал филмите, израснал съм сред тях, а в последствие и майка ми бе собственичка на видеотека в Силистра; имах огромното желание да й помагам там и паралелно с това си гледах постоянно видеокасети и дискове, както на работа, така и вкъщи. Така се запалих до такава степен, че ми се превърна в главно хоби, а и освен физическия спорт човек трябва да намери и нещо друго, с което да разпуска. За мое съжаление аз не съм прочел нито една книга до край, с което никак не се гордея, но за сметка на това съм изгледал всички филми, които от своя страна са екранизирани по много книги. Когато съм свободен пиша рецензии за филми, които наистина заслужават вниманието на хората; не е лесно, но пък ми доставя удоволствие да си напрегна мисловната дейност и да разкажа мнението си по възможно най-добре написания начин. Имам хляб в тази сфера, просто нямам времето да го развия. 

Филмите вдъхновяват ли те по някакъв начин? 

Естествено, цялата ми мотивация идва от тях. 

Има ли герой, на който искаш да приличаш (Батман например)? (смеем се) 

Хах, защо пък не, виждам себе си да сложа маската и да раздавам правосъдие вечер (смее се). Вдъхновяват ме герои като Уилям Уолъс, който бе изигран от Мел Гибсън в много силната класика "Смело сърце". Той имаше само един живот и го жертва в името на Шотландия. В епическата поема на Омир няма как човек да не иска да подражава на Хектор или още повече пред избора на Ахил, който видяхме и на големия екран в "Троя". Превъплъщението на Брад Пит е много силно, но съдбата му е колкото героична, толкова и трагична. Той знае как завършва неговия живот и въпреки всичко избра трудния избор, в който той убива бъдещето си свое семейство и слага край на рода. Заслепен от своето желание за слава, той все пак преживя своя нравствен катарзис и осъзна, макар и късно, че смисълът на живота е много по-комплексен от първоначалните му виждания. Един единствен човек и неговото решение да замине за Троя промени напълно изхода на войната и съдбата на хиляди хора. В крайна сметка финалът завърши както друг мой любим филм "Красотата уби звяра, а не нещо друго". Всички тези герои и Максимус от "Гладиатор" ме вдъхновяват. 

При това героично мислене, което демонстрираш, мислиш ли, че някой ден може да има кауза, за която да се жертваш подобно на Ахил? 

Ако е в името на някаква велика цел, бих се жертвал - или ако трябва да спася животи. За такава кауза моят живот няма да струва нищо, а и на кого ще му пука, аз съм само един обикновен човек, умират болни деца по целия свят и на никого не му пука, убиват един прост президент на нечия страна и всички са в траур, това вече не го разбирам... 

А в твоя спорт има ли някакъв велик състезател, който да ти служи за вдъхновение? 

Като цяло не, но има някои състезатели, на които симпатизирам е се възхищавам на волята им. Пример е John Brzenk, който 28 пъти е бил световен шампион, в момента е на над 50-годишна възраст и все още е достатъчно силен, за да побеждава и най-младите сили в света. Той е доказателството, че една спортна кариера може да продължи много по-дълго от колкото всички си мислят - когато имаш желание и нямаш контузии, дай Боже, можеш да продължиш да си на върха.

   

С какви хора предпочиташ да се събираш?

Като цяло аз имам много приятели, но всичките са спортисти, това е общото между нас. Важно е приятелите да си държат един на друг и да се подкрепят във всеки един момент, но това го правят само истинските такива и се радвам, че съм заобиколен от такъв кръг хора. 

Какво още мечтаеш да постигнеш? 

Последното, което остана да направя е една благородна кауза, в която искам да се включа, някои хора няма да ме разберат, но от следващата година паричните средства, които се надявам да спечеля при мъжете, ще бъдат дарени за деца болни от рак. С тази инициатива ще се опитам да събудя богатите и да се опитам да бъда пример за подражание, че когато човек има възможност да помогне, той трябва да се възползва от нея, а не да се харчат пари за глупости, когато някой истински се нуждае от тях. Пак ще се повторя, аз съм само един човек и затова не ми пука да се лиша от всичко, ще дам и малкото, което имам, но поне ще знам, че съм опитал да помогна с всичко, което разполагам. Зад цялата тази идея обаче има едно скрито послание. 

С други думи силните трябва да помагат на слабите. 

Да, ако сте гледали "Предай нататък", това искам да кажа. Мен идеята да помагам ме прави по-щастлив от каквото и да било друго. 

Кое мислиш, че е най-големият проблем на младите хора в България? 

Сега времената са различни, децата израстват с компютъра, амортизират се и липсата на спорт при тях води до наднормено тегло, а от там идват и други здравословни проблеми. Едно време сме играели на криеница и гоненка, а сега всички сърфират, но в интернет. Проблемът при по-големите е, че харчат парите си за глупости, алкохол цигари, да не казвам дори и за какви други работи, а дори не осъзнават колко труд са хвърлили родителите им за да могат да им предоставят тези пари и накрая заминават за петък вечер. Няма лошо хората да се забавляват, но всичко трябва да си има граници; когато човек сам започне да си изкарва парите, тогава може да си позволи такива своеволия. 

Какво ти предстои сега? 

След месец има състезание в Полша. Все още обмислям участието си там понеже турнирът е без допинг контрол и почти всеки играч ще е използвал допълнителни средства за да увеличи своя шанс за победа. 

Ти използваш ли такива? 

Не. Заклел съм се никога да не употрeбявам забранени субстанции, особено след като знам, че могат да ми навредят и да ми скъсят живота. Здравето е на първо място! Използвам единствено аминокиселини и протеин, но и тях основно си ги набавям главно от храната и съм забелязал, че когато не тренирам, поради контузия в продължение на повече от месец, формата ми не пада кой знае колко и после лесно я връщам.

 

Ти учиш във Военно училище. Как виждаш бъдещата си кариера - като военен или като спортист? 

В момента във военното училище някои хора не осъзнават какво всъщност съм постигнал и то при какви условия. Малко съм обиден от това и на този етап близките дни са ми мъгливи, още по-малко да говоря за в бъдеще. Но съм убеден, че двете неща могат да вървят ръка за ръка, аз съм го осъзнал, остана само някои други хора да го разберат. Моята амбиция е да работя в Министерството на отбраната, но тази идея изисква много четене, не само спортни успехи. Искам само последно да допълня, че изключително много благодаря на хората, които ме подкрепяха покрай състезанието, много се зарадвах когато се завърнах и видях тази огромна морална подкрепа, радвам се, че не съм разочаровал никого и съм успял да изпълня своето обещание и да удържа на думата си. 

И накрая да завършим с философията на победителя. Една мисъл, която Християн публикува след постигането на победата в Малайзия: 

„Наскоро се убедих, че колкото и да те спъва съдбата, тя просто иска да види дали ще се пречупиш докрай, ще паднеш и ще си останеш долу, или ще стиснеш зъби и ще се изправиш срещу проблемите си по-силен от всякога. Явно наистина съдбата обича смелите и това, което не те убива, те прави по-силен...” 

Димитър Пецов