сряда, 26 октомври 2016 г.

Списание HUMANUS, брой 5/12 за 2016

Приемаме поръчки, цена за цветното издание (с цветни снимки вътре в книжното тяло) 6.00 лв., а за чернобялото - 3 лв. ЗАБЕЛЕЖКА: Тиражът не включва бройки за свободна продажба. Списанието по лавките на Пеевски не се продава... щото е оценено като вредно за олигархичния строй.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Списанията ИДЕИ и HUMANUS са в каталога за абонамент на периодичните издания, абонирайте се!

КАТАЛОГ

Публикува се за първи път в списание Humanus


На кафе с уличния музикант от Purple haze boulevard, Християн Бачков

Нюйоркското слънце току що изгряваше под звуците на струни на китара. Ранните птици, стъпваха върху лъчите на фона на моята сутрешна песен и по този начин рисуваха хиляди картини, които аз кръщавах - "как би изглеждал този тон в песен”. Всеки ден, хиляди нови картини, изложени в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание.

- Всеки ден аз излизам и свиря. Свиря пред минувачите. Хората, които пият сутрешното си кафе с моите песнички, и хората, които пият вечерното си питие, на по цигара и размисъл, на мелодията на хедлайнъра на всеки мой работен ден. Джими Хендрикс. Също така свиря за приятелите, и последно, но най-важно – семейството.

Аз съм уличен музикант. Това е моята работа. Хората минават, спират се, заслушват се, усмихват се и ми оставят по някой долар. Аз прекарвам средно около шестнадесет часа от деня си на тази улица. Аз съм първият, който пристига и последният който си заминава. Булевардът не е оживен и е един от най-малките в цял Ню Йорк. На него има само шепа магазини, адвокатската кантора на кварталния дегустатор на вино Роджър Уайт и една школа по изобразително изкуство, единственото нещо запазило се от стария Purple haze. Преди около 20 години тази улица беше известна като Бродуей на уличните музиканти и заради обстановката, имаше и много школи по изкуства. Purple haze boulevard беше дълга над 40 мили и на всеки 20 ярда стърчеше уличен музикант. Този булевард бе създаден и кръстен от хора,обединени от идеята Ню Йорк да има своя легион от улични музиканти, чийто взвод бе кръстен на безсмъртната песен на Джими Хендрикс. Всеки ден хиляди музиканти излизахме и свирихме, повечето от нас за препитание и шепа хора за удоволствие. Баща ми беше един от първите, които започнаха това движение. Помня как с майка ходехме при него всеки ден, точно в 16 часа. Всяка вечер заспивах под звездите, легнал на гласа на майка ми, завит с мелодията от китарата на татко.

Откакто се помня родителите ми свирят и пеят. Всеки път като дете, когато се разплаквах, мама запяваше, галеше чипия ми нос и ме целуваше по челото. Тя ме завиваше в оскъдна, но така топла завивка от мек, нежен, всеотдаен глас. Всеки път, щом тя пееше, тя разказваше история. Всеки ден, хиляди нови картини, изложени в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание. Това е пеенето. Да разкажеш историята си. Нямаше по-добър разказвач от нея. Всяка нейна история те потапяше в океан от емоции, желание и страст. Страст, която те караше да я слушаш. Хората често спираха и я слушаха без значение дали имаха други задължения - всичко просто се забравяше, щом тя запееше. Нищо не можеше да се сравни с гласа й. Само лицето й. Обруленото от живота лице. Лице, на което всяка една бръчка говореше сама за себе си и допълваше още по-силно образа на уличната певица. Бях на 11, когато болестта почука на вратата и бог се появи да прибере любимата си певица, която щеше завинаги да промени райските улици. Тя ми завеща гласа си. Каза ми никога да не спирам да пея и винаги да допълвам татко в музиката, както правеше тя. Каза ми, че ще се усмихва всеки път Всеки ден, Всяка минутка, в която ние работим. "Никога не съм мечтала да имам по-добър заместник”, каза ми тя. Погали чипия ми нос, целуна ме почелото, разроши къдравата ми средно дълга коса и… запя на бога!

Тогава всичко се промени.Ако майка ми беше гласът на булеварда, то баща ми беше неговото сърце. Всяка сутрин излизах с татко и пеех. Винаги, точно след третата песен той ми казваше: "Имаш гласа на майка си”. Аз се усмихвах и продължавахме да свирим и така сякаш не я бяхме загубили. Обожавах да слушам как баща ми свири. Как натискаше струните със страст и ръката му галеше китарата, която издаваше хиляди звуци, за да покаже колко й е приятно. Джак, от школата по изобразителни изкуства минаваше по няколко пъти на ден и ни оставяше нещо за хапване. Не го правихме за пари, имахме купища, но те не можеха да купят това, което ни изкарваше всеки ден на тази улица. Още когато бях на 13, булевардът започна да обезлюдява и започнаха да го скъсяват. Татко изглеждаше притеснен. Опитваше се да го скрие от мен, но аз виждах в очите му, че той се притесняваше, че улицата ще умре. Влюбих се, влюбих се в това място и всеки път, когато затваряха някоя школа или виждах празнина на 20 ярда, запявах все по-силно.

Най-голямата загуба за Purple haze boulevard настана, когато неговото сърце бе повалено от рак на белите дробове. Баща ми отиде да запълни свободното място в уличното дуо в рая, пред което всеки един човек се разтапяше. Когато бях на 14, няколко дена преди да засвири на ангелите, той ме извика сутрин преди работа.

- Синко, скоро отивам при майка ти. Ти ще живееш сам. Джак, ще се грижи за теб, но ти никога няма да си сам. Подарявам ти своята китара и всеки миг, всяка минута, в която свириш, аз ще съм до теб. Когато запееш, ще почувстваш майчината ръка на рамото си. Хората от Purple haze ще се нуждаят от някой, който да поддържа живота на умиращия булевард. Ти ще се справиш, вярвам в теб! Съжалявам само, че няма да доживея да видя величието, което ще стигнеш. - Сега го разбрах. Той не беше тъжен, защото булевардът замираше, а защото нямаше да сме заедно. –Не спирай да свириш, а аз ще те слушам от небесата. Като малък, заспиваше под ла минор, а сега той ще бъде нашият сигнал. Удари струните и погали човешките уши с ла минор и аз ще съм вече до теб. Всяка секунда, в която свириш и пееш, няма да си сам, ние ще сме до теб.

Противно на думите си, той знаеше,че няма да е така. Захвърлих китарата в празната стая на родителите ми и не погледнах повече към нея.

Дълго след смъртта на родителите ми гласът и китарата бяха заключени там и душите им бяха приковани в малката грозна стаичка. Бродех из улиците и гледах мръсотия. Издържах се единствено с това, което родителите ми бяха заработили, а аз сега го пропилявах за вино и цигари. Една вечер бях седнал на една пейка, когато от съседната къща чух викове и видях в двора как спорят майка със своя син. Спорът се беше разгорещил и момчето удари майка си. "Как можа да ме удариш, аз съм те научила на всичко.” Не след дълго срещнахме поглед с момчето. Пребих го.

След 72 часа Джак ме прибра от ареста и ме закара в апартамента.

- Заповядай, имаш нужда от цигара – каза той, подавайки ми запалена цигара.

- Защо се занимаваш с мен?

- Защото си негов син. Ти си син на създателя на Purple haze bul.

Настъпи дълго мълчание, докато не чух позната мелодия. Ла минор. На следващия ден се върнах отново на работа.

Всеки ден. Аз съм на Purple haze с китарата на баща ми и гласът, който майка ми ми даде. Независимо от метеорологичните условия аз съм там. Целувам небесата и пробивам дупка в тях. Свиря. Изпълнявам това, което ми е завещано. Целият ми свят е събран в един изоставен булевард.

Всеки ден. Точно в 16 часа. Моята жена идва с двете ни деца. Тя свири на цигулка, а двамата ни синове припяват и свирят импровизирани перкусии. С нея се запознахме една дъждовна вечер, аз се бях скрил с китарата на татко под един импровизиран от мен навес, специално за такива случаи. Тя се прибираше от работа. Аз я бях виждал, защото няколко пъти се беше спирала да ме слуша. Мокра и изморена тя бързаше да се прибере у дома, но тогава аз я извиках, усмихнах й се и помахах с ръка да се подслони при мен. Спонтанно и непринудено заговорихме и в един момент запяхме под ла минор, а след това внезапно просто спрях да пея. За да я слушам, за да чуя нейната история. Отдавна не се беше случвало това, откакто мама почина. От 11-годишен. Неусетно нощта свърши, но нашият концерт продължаваше. На сутринта и двамата бяхме изморени. За първи път пропуснах работен ден и прекарахме деня вкъщи с нея. След това тя напусна работата. Взе цигулката си и запя с мен. Три години живяхме заедно и няколко пъти тя ме беше молила да променим квартала. Градът. Нещо. Но единствената промяна беше раждането та нашия син. И после втория. Както всички деца има нужда от баща си и те не бяха по-различни. Purple haze имаше нужда от мен точно колкото аз от нея.

Аз съм бард. Поет с китара. Уличен музикант. Имам жена и две деца. Живеем тук на булеварда. Свирим и пеем под звездите, подаряваме посланието си и увековечаваме булеварда.Аз. Майка, татко. Жена ми и нашите деца.

С това завърши историята си уличния музикант и хвърли фаса си в празната чаша кафе.

- Благодаря ти за историята, музиката и кафето. – Дългокосия къдрав бард със стърчаща брада. Последният останал уличен музикант на boulevard purple haze, прегърна китарата си и започна да свири. Чух ла минор. Нов ден, хиляди нови картини, подреждащи се в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание. Слънцето отвори очи. Нюйорският ветрец застина и се заслуша в историята.

събота, 15 октомври 2016 г.

Заразителен пример на млади артисти от Силистра


ТЕАТРАЛНА ПЕДАГОГИКА ПО СИЛИСТРЕНСКИ

Животът е сцена и всички ние сме актьори на нея. А за да сме добри актьори, не би ли било по-добре да сме на нея от най-ранна възраст? Ползата от тази философия и влиянието и върху развитието на личността в Силистра явно отдавна е осъзната. Но и не само е осъзната, но и се прилага, като добрите резултати вече са налице. 

Това поне стана ясно от представлението на театрална трупа „Артистик” към ОДК-Силистра, която успя да изкара на сцената актьорите – всички деца, които изиграха на 12-ти октомври, на голямата сцена на Драматичния театър представлението „Ябълково-Змейска приказка”. Но не само сцената беше пълна с деца, а и публиката беше съставена от тях, като специално за това представление - първо за този сезон, но второ вече за трупата тази година - бяха дошли цели класове ученици.


Разбира се актьорите не са професионалисти, но примерът от това да участваш, да си на сцената, е заразителен за силистренските ученици. За това може да се съди по броя на тези от тях, които са участвали в дейността на различни театрални трупи през годините. Това може да се види и сега от броя на тези от тях, които участват в театралните трупи, водени от Христо Христов – „Артистик” и „Питър Пан”. Трупите обхващат деца от 8 годишна до 19 годишна възраст. 

Първата от тях е част от Обединения детски комплекс „ОДК” - образователна институция, която от тази година, според новия закон за образованието, ще е център за развитие на личността. Много подходяща формулировка за театралната дейност с деца, защото театърът, ако се използва като възможност за изява на сцената, както показва местния опит, оказва влияние именно върху развитието на личността.


А възможностите за изява на младите силистренски артисти този сезон започнаха с реализирането на три постановки: ”Глупаци” от Нийл Саймън, изиграна от трупата „Питър Пан”, която е към икономическата гимназия”Атанас Буров”, „Ябълково-Змейска приказка” от Румен Николов и „Чешити” по Камен Донев, представени от „Артистик” към ОДК - Силистра. Да си пожелаем примерът им да е все така заразителен. 

Димитър Пецов

неделя, 9 октомври 2016 г.

Образование и свобода

Образование, насочвано от учещия* (self-directed education) е схващане и практика в образованието, според които децата и младежите взимат решенията за своето собствено образование. С други думи, те усвояват знание, ценности и умения, предразполагащи към пълноценен и изпълнен със смисъл живот чрез дейности, които сами избират и управляват. Тези дейности не е необходимо да включват формално училище, учебна програма или учебници. Често дейностите в насочваното от учещия образование е най-коректно да бъдат наричани игра. Всъщност, силата на този вид образование идва от естествения инстинкт за игра, който е най-ефективният начин за учене и развитие на способностите при повечето бозайници.**

Ако дейностите на децата не бъдат управлявани от други хора, тяхното естествено любопитство ги води към изследване на заобикалящата ги среда и възпроизвеждане на поведението на значимите за тях възрастни. Ако децата са в културна среда на партньорство - където силата се изразява чрез взаимоотношения и сътрудничество, а не чрез контрол и физическо надмощие - тяхната присъща социалност ги води към обвързване и игра с другите, така че да развиват социалната си интелигентност и уменията си за общуване. През цялата човешка история децата са се образовали по подобен начин, като са придобивали комплексни културни знания и умения, без помощта на стандартните за последните сто и петдесет години училищно обучение и методи. Има натрупани достатъчно много наблюдения - както върху живота на автентични запазени общности извън обсега на модерната цивилизация, така и от работата на редица алтернативни училища и образователни практики - които подкрепят концепцията за образование, насочвано от учещия и показват неговите резултати.***

Въз основа на тези наблюдения, психологът д-р Питър Грей е идентифицирал шест условия за оптимално развитие на образованието, насочвано от учещия:

1. Доверие в способността на децата да носят отговорност за образованието си. Това не иде да каже, че децата правят съзнателен избор да се самообразоват, а по-скоро че отговорността произтича от естественото желание на децата за автономия и развитие на собствените способности, при отсъствието на образователна програма, наложена от възрастните.

2. Неограничени възможности децата да играят, изследват света и следват собствените си интереси. Това включва свободата да определят кога, къде, как и с кого да се занимават - с минимално необходимите надзор и структуриране на дейностите им от страна на възрастните.

3. Възможности за игра с инструментите на заобикалящата култура. За днешните деца това означава достъп до книги, компютри, готварски инструменти, велосипед и въобще всичко, което служи на независимия живот на възрастните наоколо.

4. Наличие на грижовни възрастни, които са помощници, а не съдници. Младите хора се чувстват добре, когато могат да потърсят подкрепа от възрастни, които нямат маниера да оценяват, изпитват, квалифицират, възхваляват или критикуват. Такива възрастни избягват да предоставят непоискана “помощ”, която съдържа скрита оценка, но са на разположение да предоставят подкрепа винаги, когато децата я поискат.

5. Свободно смесване на деца и младежи от различни възрасти. В конвенционалните училища сегрегацията по възраст създава неестествена конкуренция**** и подкопава развитието на социални умения за сътрудничество. Достъпът до по-малки и по-големи позволява спонтанното създаване на менторски взаимоотношения, които са благотворни за съзряването както на ментора, така и на менторирания.

6. Включване в здрава общност, в която равноправието е ценност. Когато с децата се отнасят сериозно и с уважение, когато техните нужди и желания се зачитат и те могат в действителност да съучастват във взимането на общи решения, тогава децата се научават да носят отговорност както за самите себе си, така и за общността.

Тези шест условия - почти напълно отсъстващи от конвенционалното училище - биха могли да бъдат осигурени от родители и учители, които разбират природата на естественото учене и споделят сходни ценности относно възпитанието и образованието на децата. Днес сме свидетели на възход на самоопределящото се учене в няколко форми:

● Училища, често наричани свободни или демократични - това са алтернативни училища, в които на учениците е дадена колкото може повече свобода да решават кога, как, къде, защо и с кого да учат и играят.

● Самонасочващо се домашно образование, наричано още unschooling - подобно на описаното по-горе училище, само че без училищната среда, отделена от останалия свят. Родителите на самонасочващите се домашни ученици прекарват по-малко време в преподаване и повече време в улесняване и подпомагане на образованието им чрез осигуряване на достъп до всякакви образователни ресурси, както у дома, така и извън дома.

● Образователни центрове и кооперативи - това са формални или неформални организации, хибрид между първите две форми. Те осигуряват достъп до ресурси и дейности, които не може да бъдат осигурени самостоятелно от родителите, особено във връзка със социалните връзки и общностен живот, от които всички - и деца, и възрастни - се нуждаем.

Различните форми на самоопределящо се образование може понякога да включват конвенционални дейности като например уроци, водени от учител, или използване на учебници, или съставяне на учебна програма. Но учениците, които насочват сами образованието си и които избират подобни дейности, не жертват за това своята свобода. Те могат да престанат да посещават уроците, които не отговарят повече на техните нужди, или пък могат например да променят учебната програма, така че да я адаптират към своя стил на учене.

Изследванията на възрастни, които са имали възможността да управляват образованието си, показват, че те по-често имат удовлетворителен за тях самите живот, по-често постигат успехи в университет и/или в избрана от тях кариера. И тяхната кариера е по-често основана на интереси и влечения, които са открили и развили чрез процеса на образованието, насочвано от самите тях.

* Бележка по термина: “Образование, насочвано от учещия” е смислов превод на Self-Directed Education. Може да се каже още самоопределящо се, самонасочващо се или самоуправляващо се учене или образование. Несъвършенството на тези варианти произтича от разликата в значението на “self” като относимо към дееца (учещия), за разлика от възвратната форма в българската фраза, която погрешно насочва към предмета на действието (ученето, образованието).

** Питър Грей “Упадъкът на играта” (видео презентация); “Упадъкът на играта и увеличаването на психопатологията при децата и младежите” (академична публикация)

*** Книги за естественото учене (книгите на А. Нийл и Джон Холт са класики):

Питър Грей, “Свободата да учиш” (Изток-Запад).
A.S. Neill. Summerhill
Джон Холт, “Как децата учат” (Изток-Запад)
John Holt. How Children Fail
Гаяне Минасян, “Естествено учене” (НМР)
Изследвания на хора, които сами са насочвали образованието си:
P. Gray and D. Chanoff. Democratic schooling: What happens to young people who have charge of their own education?
D. Greenberg, M. Sadofsky, and J. Lempka. The Pursuit of Happiness: The Lives of Sudbury Valley Alumni.
P. Gray. A Survey of Grown Unschoolers I: Overview of Findings.
Idzie Desmarais. Blogs, Interviews, & Other Writing by Grown Unschoolers.
Някои научни статии за способността на децата да се образоват самостоятелно
Sugata Mitra. Minimally invasive education: A progress report on the ‘hole-in-the-wall’ experiments.
P. Gray. The special value of age-mixed play.
P. Gray. Playing in the Zone of Proximal Development: Qualities of Self-Directed Age Mixing Between Adolescents and Young Children at a Democratic School.
Извадка от материали от блога “Freedom to Learn” на PsychologyToday.com
Children Educate Themselves I: Outline of Some of the Evidence
Children Educate Themselves II: We All Know That’s True for Little Kids
Children Educate Themselves III: The Wisdom of Hunter-Gatherers
Children Educate Themselves IV: Lessons from Sudbury Valley
The Natural Environment for Children’s Self-Education: How The Sudbury Valley School is Like a Hunter-Gatherer Band
Children Teach Themselves to Read
Kids Learn Math Easily When They Control Their Own Learning
Minimally Invasive Education: Lessons from India
Can You Measure an Education? Can You Define Life’s Meaning?
Experiences of ADHD-Labeled Kids Who Switch from Conventional Schooling to Homeschooling or Unschooling
The Value of Play I: The Definition of Play Provides Clues to Its Purposes
The Value of Play II: How Play Promotes Reasoning in Children and Adults
The Varieties of Play Match the Requirements of Human Existence

**** Конкуренцията е продуктивна и благоприятна, когато е между доставчиците на продукт/услуга за оскъдния ресурс на техните потребители. Такава конкуренция е предпоставка за най-добро съотношение между цена и качество, както и за иновации. Конкуренцията е непродуктивна, когато е между потребителите за оскъдните услуги/продукти, предлагани от монополен доставчик. Такава конкуренция е предпоставка за ниско качество, корупция за осигуряване на достъп до оскъдни ресурси и липса на иновации. Конкуренцията между потребителите е типична за плановите икономики (при социализма, където държавата е монополен производител); тя е типична и за конвенционалното училище (в което държавата е монополен доставчик на образование), където учениците са принудени да се състезават за постигането на малко на брой определени от другиго образователни цели, както и за вниманието, одобрението и оценката на учителите.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...