неделя, 9 октомври 2016 г.

Образование и свобода

Образование, насочвано от учещия* (self-directed education) е схващане и практика в образованието, според които децата и младежите взимат решенията за своето собствено образование. С други думи, те усвояват знание, ценности и умения, предразполагащи към пълноценен и изпълнен със смисъл живот чрез дейности, които сами избират и управляват. Тези дейности не е необходимо да включват формално училище, учебна програма или учебници. Често дейностите в насочваното от учещия образование е най-коректно да бъдат наричани игра. Всъщност, силата на този вид образование идва от естествения инстинкт за игра, който е най-ефективният начин за учене и развитие на способностите при повечето бозайници.**

Ако дейностите на децата не бъдат управлявани от други хора, тяхното естествено любопитство ги води към изследване на заобикалящата ги среда и възпроизвеждане на поведението на значимите за тях възрастни. Ако децата са в културна среда на партньорство - където силата се изразява чрез взаимоотношения и сътрудничество, а не чрез контрол и физическо надмощие - тяхната присъща социалност ги води към обвързване и игра с другите, така че да развиват социалната си интелигентност и уменията си за общуване. През цялата човешка история децата са се образовали по подобен начин, като са придобивали комплексни културни знания и умения, без помощта на стандартните за последните сто и петдесет години училищно обучение и методи. Има натрупани достатъчно много наблюдения - както върху живота на автентични запазени общности извън обсега на модерната цивилизация, така и от работата на редица алтернативни училища и образователни практики - които подкрепят концепцията за образование, насочвано от учещия и показват неговите резултати.***

Въз основа на тези наблюдения, психологът д-р Питър Грей е идентифицирал шест условия за оптимално развитие на образованието, насочвано от учещия:

1. Доверие в способността на децата да носят отговорност за образованието си. Това не иде да каже, че децата правят съзнателен избор да се самообразоват, а по-скоро че отговорността произтича от естественото желание на децата за автономия и развитие на собствените способности, при отсъствието на образователна програма, наложена от възрастните.

2. Неограничени възможности децата да играят, изследват света и следват собствените си интереси. Това включва свободата да определят кога, къде, как и с кого да се занимават - с минимално необходимите надзор и структуриране на дейностите им от страна на възрастните.

3. Възможности за игра с инструментите на заобикалящата култура. За днешните деца това означава достъп до книги, компютри, готварски инструменти, велосипед и въобще всичко, което служи на независимия живот на възрастните наоколо.

4. Наличие на грижовни възрастни, които са помощници, а не съдници. Младите хора се чувстват добре, когато могат да потърсят подкрепа от възрастни, които нямат маниера да оценяват, изпитват, квалифицират, възхваляват или критикуват. Такива възрастни избягват да предоставят непоискана “помощ”, която съдържа скрита оценка, но са на разположение да предоставят подкрепа винаги, когато децата я поискат.

5. Свободно смесване на деца и младежи от различни възрасти. В конвенционалните училища сегрегацията по възраст създава неестествена конкуренция**** и подкопава развитието на социални умения за сътрудничество. Достъпът до по-малки и по-големи позволява спонтанното създаване на менторски взаимоотношения, които са благотворни за съзряването както на ментора, така и на менторирания.

6. Включване в здрава общност, в която равноправието е ценност. Когато с децата се отнасят сериозно и с уважение, когато техните нужди и желания се зачитат и те могат в действителност да съучастват във взимането на общи решения, тогава децата се научават да носят отговорност както за самите себе си, така и за общността.

Тези шест условия - почти напълно отсъстващи от конвенционалното училище - биха могли да бъдат осигурени от родители и учители, които разбират природата на естественото учене и споделят сходни ценности относно възпитанието и образованието на децата. Днес сме свидетели на възход на самоопределящото се учене в няколко форми:

● Училища, често наричани свободни или демократични - това са алтернативни училища, в които на учениците е дадена колкото може повече свобода да решават кога, как, къде, защо и с кого да учат и играят.

● Самонасочващо се домашно образование, наричано още unschooling - подобно на описаното по-горе училище, само че без училищната среда, отделена от останалия свят. Родителите на самонасочващите се домашни ученици прекарват по-малко време в преподаване и повече време в улесняване и подпомагане на образованието им чрез осигуряване на достъп до всякакви образователни ресурси, както у дома, така и извън дома.

● Образователни центрове и кооперативи - това са формални или неформални организации, хибрид между първите две форми. Те осигуряват достъп до ресурси и дейности, които не може да бъдат осигурени самостоятелно от родителите, особено във връзка със социалните връзки и общностен живот, от които всички - и деца, и възрастни - се нуждаем.

Различните форми на самоопределящо се образование може понякога да включват конвенционални дейности като например уроци, водени от учител, или използване на учебници, или съставяне на учебна програма. Но учениците, които насочват сами образованието си и които избират подобни дейности, не жертват за това своята свобода. Те могат да престанат да посещават уроците, които не отговарят повече на техните нужди, или пък могат например да променят учебната програма, така че да я адаптират към своя стил на учене.

Изследванията на възрастни, които са имали възможността да управляват образованието си, показват, че те по-често имат удовлетворителен за тях самите живот, по-често постигат успехи в университет и/или в избрана от тях кариера. И тяхната кариера е по-често основана на интереси и влечения, които са открили и развили чрез процеса на образованието, насочвано от самите тях.

* Бележка по термина: “Образование, насочвано от учещия” е смислов превод на Self-Directed Education. Може да се каже още самоопределящо се, самонасочващо се или самоуправляващо се учене или образование. Несъвършенството на тези варианти произтича от разликата в значението на “self” като относимо към дееца (учещия), за разлика от възвратната форма в българската фраза, която погрешно насочва към предмета на действието (ученето, образованието).

** Питър Грей “Упадъкът на играта” (видео презентация); “Упадъкът на играта и увеличаването на психопатологията при децата и младежите” (академична публикация)

*** Книги за естественото учене (книгите на А. Нийл и Джон Холт са класики):

Питър Грей, “Свободата да учиш” (Изток-Запад).
A.S. Neill. Summerhill
Джон Холт, “Как децата учат” (Изток-Запад)
John Holt. How Children Fail
Гаяне Минасян, “Естествено учене” (НМР)
Изследвания на хора, които сами са насочвали образованието си:
P. Gray and D. Chanoff. Democratic schooling: What happens to young people who have charge of their own education?
D. Greenberg, M. Sadofsky, and J. Lempka. The Pursuit of Happiness: The Lives of Sudbury Valley Alumni.
P. Gray. A Survey of Grown Unschoolers I: Overview of Findings.
Idzie Desmarais. Blogs, Interviews, & Other Writing by Grown Unschoolers.
Някои научни статии за способността на децата да се образоват самостоятелно
Sugata Mitra. Minimally invasive education: A progress report on the ‘hole-in-the-wall’ experiments.
P. Gray. The special value of age-mixed play.
P. Gray. Playing in the Zone of Proximal Development: Qualities of Self-Directed Age Mixing Between Adolescents and Young Children at a Democratic School.
Извадка от материали от блога “Freedom to Learn” на PsychologyToday.com
Children Educate Themselves I: Outline of Some of the Evidence
Children Educate Themselves II: We All Know That’s True for Little Kids
Children Educate Themselves III: The Wisdom of Hunter-Gatherers
Children Educate Themselves IV: Lessons from Sudbury Valley
The Natural Environment for Children’s Self-Education: How The Sudbury Valley School is Like a Hunter-Gatherer Band
Children Teach Themselves to Read
Kids Learn Math Easily When They Control Their Own Learning
Minimally Invasive Education: Lessons from India
Can You Measure an Education? Can You Define Life’s Meaning?
Experiences of ADHD-Labeled Kids Who Switch from Conventional Schooling to Homeschooling or Unschooling
The Value of Play I: The Definition of Play Provides Clues to Its Purposes
The Value of Play II: How Play Promotes Reasoning in Children and Adults
The Varieties of Play Match the Requirements of Human Existence

**** Конкуренцията е продуктивна и благоприятна, когато е между доставчиците на продукт/услуга за оскъдния ресурс на техните потребители. Такава конкуренция е предпоставка за най-добро съотношение между цена и качество, както и за иновации. Конкуренцията е непродуктивна, когато е между потребителите за оскъдните услуги/продукти, предлагани от монополен доставчик. Такава конкуренция е предпоставка за ниско качество, корупция за осигуряване на достъп до оскъдни ресурси и липса на иновации. Конкуренцията между потребителите е типична за плановите икономики (при социализма, където държавата е монополен производител); тя е типична и за конвенционалното училище (в което държавата е монополен доставчик на образование), където учениците са принудени да се състезават за постигането на малко на брой определени от другиго образователни цели, както и за вниманието, одобрението и оценката на учителите.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар