петък, 6 януари 2017 г.

Ами ако Златка е права, ами ако ние грешим?!



А ДАЛИ ЗЛАТКА НЕ Е ПРАВАТА, А ПЪК НИЕ ДА СМЕ ОТ ГРЕШНАТА СТРАНА?

13-годишната Златка от Сливен роди дете и това се превърна в новината за Новата година. Как се възприе? Образованото културно общество го възприе като аномалия, трагедия, престъпление и т.н. И в този дух бяха публикациите, репортажите в медиите – колко лошо е това, какви черни сценарии очакват родилата – бедност, мизерия… жалка картина.

Малолетната родилка обаче не гледа така на нещата. Оказа се, че тя е желала бебето и… О, Боже!!! … безсрамницата на въпрос на репортер дали смята, че това е нормално и други нейни съученички да тръгнат по нейния път, тя отговаря с "Да… аз го исках!". И родителите и роднините също мислят по този начин, радват се. Смятат, че тя вече не трябва да ходи на училище - защото има дете и трябва да го гледа. С други думи в ценностната система на тези хора децата и семейството са на първо място, а не образованието и кариерата.

Вие как мислите, кое е по-важното? Случаят дава повод да се замислим за много неща, включително върху собственото си мислене и поведение като достойни членове на едно цивилизовано общество. Ако на повечето хора, принадлежащи към „високо образованата популация” в това общество им се зададе абстрактно въпроса: Кое има по-важно значение и трябва да е на първо място – семейството и децата или образованието и кариерата? Как мислите, че биха отговорили? Колебаете ли се?

Бихте ли отговорили като Златка категорично, кое е на първо място във вашата ценностна система? Ако отговорите категорично, че на първо място е образованието и кариерата, не е ли това престъпление срещу децата и семейството? Ако се колебаете, всъщност май имате проблем - не сте наясно какви са ви ценностите, което означава че образователната система не ви е дала отговори на важни проблеми.

Остана третата възможност: да мислите като Златка и да я подкрепите. Но тогава има вероятност цивилизованото образовано общество да ви заклейми като нарушител на установения порядък, по същия начин, по който първоначално не се е гледало с добро око на жените, които са искали преди време да ходят на училище, да се образоват.

И наистина, като признак за развитието на цивилизацията с течение на времето се е възприел критерият за образованост на индивидите. Това може да се отнася за цивилизацията, но биологичните закони диктуват друго: основен признак за бъдещето на една популация е раждаемостта, не образоваността. А признаците за развитие на, ако можем да я наречем „образоващата се популация” в нашата страна, не са никак добри. В ценностния модел на развитие на съвременното общество образованието и кариерата категорично стоят преди децата и семейството. Това е мантрата, която се повтаря непрекъснато.

Но не винаги е било така. Като изключим особеностите, характерни за етноса на Златка - женитби на малолетни, купуване на булки… и т.н., акцентът върху раждането на деца и отглеждането им, а не върху нещо друго, е бил част от образователния модел на обществата преди да се появи промишлеността и индустриализацията. Обучението на младите момичета да плетат, да тъкат, а на младите момчета да вършат мъжката работа в една къща е имало за цел отглеждането на родените деца, на увеличаването и развитието на популацията. То е било свързано именно с това, защото старите, които ние сега мислим за необразовани и които все са се месели с наставления, винаги са знаели че най-важното за оцеляването на една популацията е раждаемостта и семейството. Че ако се наруши балансът, популацията ще изчезне или ще настъпят неблагоприятни последици в нея.

Затова и браковете са се сключвали на младини и децата също са се раждали на младини и по повече. Какво се случва сега. Отново имаме образователен модел. И какво ни учи той. На учениците от най-ранна възраст се внушава, че образованието е най-важното нещо, защото от него зависи успеха в живота, щастието и т.н. Това и нищо друго. Можем да наречем този модел на развитие „образователно кариерен”. На ценностно равнище той включва обучение в компетентности, които нямат пряка връзка със дома и семейството. Никой в училище не те учи как да изграждаш дом и семейство, кога е подходящо да се ожениш и т.н. Тези неща не влизат в кръга на образованието. Влизат други, като например как добре да слагаш презерватив - за да предотвратиш евентуална нежелана бременност.

Да, бебетата са нежелани в ученическия период и затова примерът на Златка, която насърчава съученичките си с „Да, исках го!”, трябва да бъде заклеймен. Бебетата обаче, по принцип и след това стават нежелани, защото пречат на образователно кариерния модел на развитие, защото образованието на съвременния човек е дълго, а кариерата изисква отдаденост и така до старини. Така че младите хора от образоващата се популация мислят за деца след 25-30 години и нагоре. Сравнено със Златка, все едно баби да раждат деца. И то по едно, а в най-добрия случай две. И така популацията застарява и даже изчезва.

Но не са само тези последиците. На практика липсва образователен модел насочен или свързан със семейството. Една от причините разводите да растат е необразоваността относно семейството. Моделът на образование е насочен към развитието в корпорацията, в институцията, семейството и децата вече не са институция. Съдейки по изказванията на Златка и нейните роднини обаче, за тях, са. Малолетните са се взели, но нямат сключен граждански брак, незаконно е. Обществото на образоващите се ги съди, но самите образоващи се пълнолетни също вече избягват да сключват граждански брак – както казахме семейството не е институция, няма образователен модел и в днешно време семействата се изграждат на основата на интуицията – щом се обичаме, това е достатъчно, и пак по интуиция се разделяме...

Не е неморално. Неморално е това, което правят такива като Златка – да придават по-голяма ценност на неща различни от образователно кариерния модел, който изисква преданост до гроб, учене през целия живот - за да се реализираш на пазара на труда, да бъдеш конкурентоспособен и други подобни ценности.

Но както се вижда биологичните правила се различават от обществените – въпреки развитието на цивилизацията развитието на популацията все още зависи от раждаемостта и това е жизненоважно, особено за застаряващата и изчезващата, каквато май се оказва българската.

Какво би станало, ако една българска ученичка забременее на 15-16 и реши да си гледа детето и започне да говори подобни срамотии като Златка от Сливен: "Да, исках го! Радвам се! …"?! А-а-а-а-а това могат да го правят само примитивни и необразовани индивиди, българските момичета не могат, не трябва.

Ами ако изчисленията за развитието на българската популация показват, че всъщност точно така трябва да се постъпва, за да се промени тенденцията на застаряване и самоликвидация? Защото стимулите с пари, с бонуси и кариера, не са подействали никъде, където е липсвала подкрепяща морална среда, в която бебетата имат значение. И в даден момент нищо друго освен това.

И така, като се замислим, дали Златка не е правата, а пък ни да сме от грешната страна?

Димитър Пецов

Пазарът на труда и достойнството да бъдеш свободен



ИМАМ АЗ ЕДНА МЕЧТА – ДА СЕ РЕАЛИЗИРАМ НА ПАЗАРА НА ТРУДА!

Всъщност аз не знам къде се намира това вълшебно място, обетована земя, където текат реки от мляко и мед. И учителите не знаеха, но от малък ме закърмиха със стремежа към него, и най-вече със стремежа да отговарям на неговите изисквания. Да отговарям на изискванията на пазара на труда, това беше целта на годините учене в училище. Защото, ако случайно не отговориш на тях, може да ти се случи най-страшното нещо в живота – да не влезеш в рая, тоест да не се реализираш на пазара на труда. Затова отрано ме ориентираха за тази именно висша цел в живота на човека – да се реализирам на пазара на труда и най-вече за неговите изисквания.

А моите изисквания? Те нямаха значение, човек трябва да е смирен и да приема участта си такава, каквато му е отредена от живота. А в този случай моята роля беше да бъда „работна сила”, такъв термин използваха в програмите за подготовка за пазара на труда – програмите за кариерно ориентиране. „Работна сила”, хм, звучи ми малко като „оръдие на труда” или как беше?... А, спомних си, от Аристотел е, „говорещо оръдие на труда”. Говорещо оръдие на труда, готово да бъде използвано - работна сила, дошла подготвена от училището и ако има късмета и благоволението на работодателите, ще се реализира на пазара на труда.

А как се печели това благоволение? Високите изисквания на пазара на труда, първо, се печелят с необходимата умствена настройка. Защото има хора, които, ама са съвсем разстроени, много неориентирани още от училище. Те първо не знаят за какво са там. Те си мислят, че са там за да се учат на знание, да се развиват като личности, да задоволяват своите потребности… и т.н. А всъщност за какво сме там? За какво се трепем да учим, защо треперим на тестове, изпити… з-а-р-а-д-и п-а-з-а-р-а н-а т-р-у-д-а!

А защо трябва да треперим? Защото мястото ни на пазара на труда съвсем не ни е гарантирано. Ето затова трябва да треперим и да се подготвяме. Затова и много от нас треперят на интервютата за работа, а и след това, като ни вземат на работното място робовладелците, пардон, работодателите, защото винаги може да ни уволнят. Извинявам се за грешката, ние отдавна не живеем във времената на говорещите оръдия на труда на Аристотел, днешните робовладелци се наричат работодатели, а ние сме „работна сила”, вече няма „пазар за роби”, има „пазар на труда”. Там те оглеждат на външен вид – преценяват те дали ставаш за работата, четат ти „CV”-то, „Мотивационното писмо”, Препоръки. Понякога са любезни, понякога груби, но трябва да знаеш, че ти не си единствен, уникален и неповторим, има много други като теб, които се борят за място на пазара на труда.

Тези, които се мислят за уникални и неповторими, стоят навън. Как оцеляват? Веднъж срещнах един такъв, писнало му да ходи на интервюта за работа, разбрал, че не може да отговори на изискванията на пазара на труда и вече не му пукало, но бил щастлив. Бил щастлив, нещастника му с нещастник, защото вече нямало от какво да се страхува; разбрал че не става за наемен работник, благодарил на пазара на труда, че му отворил очите и сега работел за себе си. Понякога печелел повече, понякога по-малко, но вземал сам решенията, бил самостоятелен, не разчитал вече някой друг да го ориентира в живота, в кариерата, да го консултира, да го дундурка... сам се ориентирал и знаел, че отговаря единствено пред себе си, пред ничии други изисквания.

Такива самостоятелни хора Аристотел май ги наричаше свободни. Ние днес ги наричаме изключения, грешка на системата, те са като Нео от филма „Матрицата”, излезли са от нея и са видели каква е истината, разбрали са, че пазарът на труда не е райска градина, той даже не е реално място, а една илюзия за подреден живот, подреден и проектиран от други.

А отвън е хаосът… хаосът е за тези, които не се страхуват да се ориентират сами в живота, които са достойни да бъдат свободни.

Димитър Пецов