Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   Също така благо пишеше двойките толкова естествено, колкото въздуха и водата за всяко живо същество - без обида или унижение, отнасяше се уважително към всички. Имахме шепа момичета и само на тях пишеше служебни шестици, за да му се махнат от главата - казваше, че това е честно, защото те никога няма да станат техници и не рискува да му тежат на съвестта, затова нямало никакъв смисъл да им разваля успеха. :) Всички останали минавахме по пълна програма.  Един от въпросите-бонуси, които задаваше беше "Токът удря или хваща?". И този майтапчийски въпрос има доста смислен отговор. Изпитваше по 5-6 човека наведнъж, разделяше дъската по вертикала, първо пишеш, после говориш. Ассата задава само един въпрос "Защо?". Много пъти. Дебне те и като кажеш нещо, той вмъква "Защо?". За 5 минути те е разкарал по целия материал. Който не може да отговори сяда и следващия поема щафетата. Дори тези, които не го обичаха и му се ядосваха, защото Ассата си беше голямо главоболие в час, не го мразеха. Въобще не вярвам някой да му е посегнал - това е абсурд.  В ТЕТ-а Ассата имаше аурата на свещена индийска крава, носеше се бодро по коридорите с една леко механичната походка (имаше проблеми с кръста, доколкото помня), винаги сресан и усмихнат, дори не знам дали Алф от едноименния сериал не копира маниера на ходене и перчема на Ассата! :)   Марински ми беше класен. Той беше мъжкар, имаше силен характер и за разлика от Ассата беше отличен педагог - и като математик и като човек. Ако Ассата ми показа колко е важно да имаш изключително широк интелектуален хоризонт, то при Марински научих какво означава да работиш един проблем в дълбочина, упорито и сериозно. Обратно на Ассата, Марински имаше остър език и въобще не си поплюваше. Беше роден полемист, имаше бърз ум, много съобразителен и наблюдателен - ако му попаднеш на мерник те изпепелява с много точна ирония, която понякога преминаваше в убийствен сарказъм - задължително оставяш няколко перушини.  Но беше много справедлив и добронамерен човек, имаше чувство за хумор и при него имаше ред, нещата вървяха стегнато и бързо, без особено напрежение.

 Написах следния отговор там:
 Благодаря за интересния коментар, който много правдиво представя образа на г-н Асса! Ще бъде чудесно ако някога, когато имате време и настроение, напишете още нещичко. Пишете много хубаво, браво! На мен ми се иска ако и други хора се включат, заедно да напишем една книга за забележителния учител, който наистина беше уникален, много особен, човечен и при това имаше крайно различен от догмите на педагогиката стил на общуване с учениците и изобщо с хората.  Г-н Асса заслужава да напишем една такава книга, преди време написахме книга за г-н Венелин Паунов, директора, Бог да го прости! Прочее, сега като Ви чета текста, в който разказвате и за г-н Марински, ми хрумва, че може да опитаме да напишем една сборна книга, в която да представим разкази и за г-н Марински, Бог да го прости, и за г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, и за други учители от ТЕТ-Ленин. Щото спомените избледняват, а книгата остава.  Ако искате, може да се обадите на свои приятели, съученици, ако поддържате връзка, аз ще опитам да разпространя тази идея за обща книга за учители, пък и, защо не, за забележителни възпитаници на това наистина знаменито (като учителите и учениците си!) училище. Не знам как Ви звучи това хрумване, но ще ми е интересно да разбера как го възприемате.  Г-жа Иванка Асса, съпругата на г-н Асса, също може много да помогне, не само със снимки, но и със свои спомени. Тя също дълги години е учителствала в същото училище, инженер е.  Не е зле да кажем това и на сегашното ръководство на училището за тази идея и инициатива, да видим как ще реагират. Те също биха могли да помогнат.  Да видим де. От идеята до нейната реализация пътят понякога е много дълъг, особено когато повече хора трябва заедно да направят нещо, а пък особено и най-вече когато тия хора са българи (ние не можем да си сътрудничим, да си партнираме - щото сме възможно най-лошите индивидуалисти!).