ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, А НЕ ПРИКАЗКИТЕ, ИМАТ НАЙ-ГОЛЯМО ВЪЗПИТАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА (ДИСКУСИЯ ЗА ДОБРОТО С УЧАСТИЕТО НА HUMANUS)
На 03.08.15 г. в Превантивния информационен център по зависимостите – ПИЦ към Община Силистра дискутирахме темата за „Доброто в живота на хората и зависимостите” с деца на възраст от 8 до 15 годишна възраст, които участват в летен клуб по интереси „Приключения”. Госпожа Лилия Маркова, която беше водещ на събитието, ме представи от името на списание HUMANUS. Заедно и с другия специалист госпожа Силвия Неделчева имах възможността да поговоря с децата за доброто и зависимостите. Това, което ми направи впечатление и ме изненада приятно, беше голямата активност и компетентното вземане на отношение от децата по въпросите за зависимостите. Те демонстрираха смелост и открито заявяваха позиция по проблемите като използваха за аргументи примери от живота в техните семейства. Говореха за своите родители и роднини, които са се опитвали да се преборят с някои зависимости като тютюнопушенето - как са успявали или проваляли в борбата. Това, според мен, доказва до каква степен
ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР, А НЕ ПРИКАЗКИТЕ, ИМАТ НАЙ-ГОЛЯМО ВЪЗПИТАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА!!!
Моят акцент в дискусията беше също и върху влиянието на групата и приятелите върху решенията, които може да вземе човек в дадена житейска ситуация. Описах им примерна ситуация, в която те може да се озоват и в която да им се наложи да вземат решение, което да ги противопостави на групата - на компания, в която се пуши или взема наркотици. Питах ги как биха постъпили тогава? Те, разбира се, като едни послушни и добри деца, категорично заявиха че няма да се съобразяват с групата и ще устоят на натиска.
Тази увереност в собствената сила се опровергава впоследствие от реалността, но за мене беше важно да поставя въпроса по този начин, за да насоча вниманието им не към това да мислят за доброто и злото само по начина, по който им се внушава от възрастните, а да мислят самостоятелно за нещата и да вземат самостоятелни решения, защото добрият човек е силният човек, този, който може да се противопоставя на групата когато се налага, да стане независим от нея, за да не стане зависим от нещо друго – от дрога например.
Накрая завърших с посланието на моя личен пример. Казах им, че аз не пуша и не вземам наркотици.
Дискусията завърши с нещо, което явно беше установена традиция и което госпожа Лилия Маркова нарече „даване на автографи”. Децата се наредиха около мене и искаха да им напиша нещо като послание в тефтерите и тетрадките и да се подпиша. Това ме накара да се почувствам като звезда. Всъщност ние, големите, сме такива в техните очи, и мисля, че трябва да се държим като такива пред тях, да им служим за пример – „да светим”. Моите автографи бяха мои афоризми – послания за доброто, които отправих индивидуално към всяко едно дете, послания за самостоятелно размишление над доброто - послания за независимост.
Димитър Пецов
Няма коментари:
Публикуване на коментар