вторник, 23 декември 2014 г.

Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи



ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДАТА ИЛИ ДЕФИНИЦИЯ НА ЩАСТИЕТО

Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов

„Blood suger”

Всичко започна с моето желание да взема интервю от едни ученици от силистренската езиковата гимназия за списанието за личностно развитие „HUMANUS”. Илиян, Мелин и Мечо, както ми се представиха – членове на рокбандата „Blood suger”, приеха идеята много добре и ме поканиха на тяхна репетиция. В уречения час пристигнах в залата им за репетиции в младежкия дом. В предварителния ни разговор ми бяха казали, че имат ръководител, който работи с тях и аз се насочих към него да представя идеята си за интервюто.

Ръководителят

Иван Неделчев, както се казва организаторът на тези младежи, е бивш учител по физкултура, но също така и дългогодишен музикант в една група „Нафталин”, която вече не съществува. След приключване на кариерата с нафталините, Иван се насочва към работа с младежи, които имат интерес към рокмузиката и превръща репетиционната зала на групата си в място на изява на младежи – основно ученици от местните гимназии. Така от угасването на пламъка на едно нещо се ражда огън за нещо по-голямо – не една, а няколко нови младежки групи.

„Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”

Това са имена на рокгрупи. Те са се оформили неотдавна под ръководството на Иван и вече съществуват със свой репертоар – основно кавъри на известни роксъстави. Но това, което прави силно впечатление на един страничен наблюдател като мене, е че участниците в тези групи притежават силна мотивация, интерес и вдъхновение да постигат своите високи творчески цели, притежават онзи огън - душевния потенциал, необходим за всяко голямо дело.

Мястото

Този резултат не е случаен, мястото, в което младежите репетират, се е превърнало в пространство на свободна творческа изява и развитие на личността, място където всеки може да върши нещата които харесва, с хората които харесва - без да усеща принуда освен осъзнаването на собствения дълг към себе си и другите.

Интервюто

В такова едно свободно пространство започнах да провеждам своето интервю или по-скоро анкета с младежите и резултатите логично отразиха контекста на средата.

На моите въпроси: Защо избра този стил музика? и Какво ти дава участието в групата? получих следните отговори:

Мечо „Blood suger” – бас китара: Избрах рока защото реших да правя музика, а не чалга, чалгата не е музика. Групата ми дава много емоции – приятни и неприятни. Учи ме да се съобразявам с хората.

Мелин „Blood suger”, китара: усетих чувството, което поднася рока, а когато усетиш чувството, което ти дава рока, не можеш да се върнеш към нещо друго.

Илиян „Blood suger”, китара: Харесвам спокойствието, което ми носи музиката и когато вземеш китарата и започнеш да свириш и всички звуци стават цветове, става комуникация между теб и другите.

Деница „Blood suger”, вокал: Защото според мен това е по-добрият стил. Вътрешно съм в мир със себе си. Когато виждам как другите от групата свирят, това ме успокоява. Намирам себе с в тази музика и другите.

Мелин и Мечо мечтаят да следват в НАТФИЗ, а Деница да следва психология.

А ето ето какви отговори получих от участниците във втората група „Ирис”:

Стоян, соло китара: От малък слушам това, което брат ми слуша, също така ми доставя удоволствие сам да свиря – да не е от компютър, а участието в тази група ми дава тази възможност. Освен това тук получавам свобода и развитие.

Ния, ритъм китара: Опитваме се да обобщаваме стиловете. Въпреки, че се въртим основно около рока, избираме музика, която ни прави щастливи. Тук забравям всичко останало – всички проблеми и напрежение.

Нели, бас китара: Аз се запалих по рока от баща ми и брат ми. От малка слушам рок, а след това открих групата.

Валерия, вокал: Този стил има различие, уникален е в сравнение с останалите. Това, което правя тук ме прави щастлива.

Юлиана, клавишни: От малка свиря. Обичам класическата музика и реших да разнообразя. Тук усещам надежда, че добрата музика може да просъществува.

По време на анкетата съвсем спонтанно се оформи дискусия за проблеми, свързани с образованието и личностното развитие - относно това как средата съдейства за мотивацията и развитието на личността. Мненията бяха различни, но едно беше категорично, че средата има значение.

В този дух на дискусия продължихме и на следващия ден и с третата група „Вход свободен”, които са най-малки по възраст – от 13 до 15, но не и по успехи. Групата е само на три месеца, но вече има сериозен репертоар и изяви в известни предавания по медиите. Ето какви отговори дадоха най-малките:

Димо, ударни: Избрах тази музика, защото всичко е живо – всеки свири на инструмент, а не от компютър. Брат ми ме запали. Ежедневието е много забързано и когато вляза всичко в мене оживява.

Атила, китара: От малък слушам рок и ми харесва да свиря, идва ми отвътре като слуша да започна и да свиря. Харесва ми да бъда с групата, приятни хора са. Като се изморя в училище с тях си почивам.

Владилена, вокал: Защото ми харесва, обичам музиката. В групата получавам приятелство, доверие, настроение и вдъхновение.

Теди, клавишни: Аз съм израснала с рока. Вкъщи винаги се е слушало рок. Сестра ми също много помогна да се ориентирам към това. Какво преживявам, когато съм с групата ли? С една дума щастие.

Нашето интервю приключи с думата щастие и това е, което смятам като най-важно за описание на случващото се с тези младежи. Техните отговори за това, което те преживяват съдържат дефиницията на явлението щастие – да правиш нещата, които ти харесват с хората, които харесваш. И това събитие, преживяването на щастието при тях се случва постоянно – то присъства в тях чрез нещата, които те правят.

Концертът

Събитието, за което говорим – преживяването на щастието завърши на 22 декември с голям концерт в залата на младежкия дом на град Силистра. Залата беше пълна с хора - с младежи и по-възрастни почитатели на рока.

Представянето на групите беше мисля на по-високо ниво от очакваното дори и за самите тях. На сцената излязоха същите живи и запалени млади хора, с които общувах по-рано и които успяха да предадат огъня на това, което правят в студената зала. Те успяха да получат подкрепата на публиката с възгласите още, още, още…

А за нас, свидетелите на събитието, след концерта остана очакването за още…

За още и още и още… щастие!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

  1. Браво на младежите!

    Музиката е могъща сила
    Щом душата ми бездънна
    Разтрептява...
    Щом я слушам и я свиря...
    Щом я чуя или правя
    Тя душа ми вдига, освежава и
    Безмерно я одухотворява
    И могъщо ме запраща във безкрая
    И ме очувствява, и ме вдъхновява...
    Музиката е могъща сила
    Щом магьосно тя успява
    Душата ми да разтрептява...

    2014.12.25г. Владимир Петков-Трашов

    ОтговорИзтриване