Уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев - барабани

Една различна образователна ситуация

Репортаж от мястото на събитието, направен специално за списание HUMANUS: Димитър Пецов

Първоначално Иван, ръководителят на рок групите Blood suger, Ирис и Вход свободен, представи събитието като уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев - барабани. То беше организирано за младите музиканти от силистренските рокгрупи, но беше и отворено за всеки желаещ да присъства. Уъркшопът или на английски workshop от английски се превежда като работна група, семинар, работилница, цех. Има различни разновидности на уъркшопите за различни сфери на човешката дейност, но всички те като цяло са насочени към това да бъдеш научен на нещо от някого.

Обикновено се провеждат от утвърдени специалисти или творци с утвърдени имена и опит в определена област. В случая ставаше дума за двама известни блус и рок музиканти от известна българска група. Характерните предимства на този образователен метод са много, но най-вече е съприкосновението с личността на водещия занятието. Представянето на теория, която обикновено се учи от безлични учебници, помагала и дори интернет ресурси, придобива съвсем друго значение в една ситуация на жива връзка, на дискусия с хора, които демонстрират конкретни умения и са постигнали определени успехи в областта, за която говорят. Тук не те учи учител на уроци от учебник и не разказва биографията на успели музиканти, а споделя знание и собствен опит - успешен и неуспешен - човек, който е преживял нещата лично. Споделя ценности, убеждения, споделя живота си.

Обяснимо беше и любопитството на младите музиканти по време на срещата в репетиционната зала на групите в младежкия дом на Силистра. Разбира се атмосферата коренно се различаваше от тази в традиционната класна стая, където обикновено първо се налага въдворяване на дисциплина. Тук мотивацията и интереса налагаше реда и тишината. Уважението към авторитета протичаше естествено и с оглед на постигнатото от двамата обучаващи – също млади хора.

Урокът и на двамата музиканти мина основно в две части, теоретична, в която беше включена лекция - и дискусия със задаване на въпроси от младежите и демонстрация на инструментите. Изобщо в ситуацията присъстваше един много личностен и приложим контекст, който вдъхновяваше сам по себе си. Накрая срещата завърши с виртуозни импровизации – свирене в различни стилове, в което се включиха и обучаващи и обучавани.

Изводите от провеждането на едно такова събитие за традиционното образование могат да бъдат много, но аз мисля, че основният е присъствието на личностите, чийто успех и пример може да вдъхнови някого да постигне нещо, да му помогне да се изгради по нагледния образец на някого, да стане като него - личност.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.