... Иначе в духовно отношение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме

С г-н От Стефан Галибов, авторът на текста "Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и перманентно робско самосъзнание си разменихме днес ето какви писма - във връзка с моето предложение да публикувам текста му в някое от издаваните от мен списания; ето първо моята молба до него, отправена в неговия блог, после неговото писмо до мен, а пък най-накрая и моя отговор до него:

Здравейте! Искам да се обърна към автора: хареса ми текстът Ви, искам да Ви предложа да го публикувам в списание HUMANUS, това е едно ново списание за младите хора, ще се радвам ако дадете съгласието си за това. Позволих си да препечатам статията Ви в блога си, ето тук. Наистина ще съм Ви много благодарен ако ми разрешите статията Ви да стигне до читателите на списанието, тя поставя важни въпроси и ми се иска да породи една много необходима ни дискусия там. Всичко добро!

Здравейте,

Разбира се, че съм съгласен да публикувате текста ми на страниците на списанието. Единствената ми молба е да бъда подписан и ако е възможно да получа един брой от списанието. Ще се радвам да се видим и да обсъдим и бъдещо сътрудничество. По принцип имам желание да разширя аудиторията си и да пиша нови текстове по социални, културни, философски и психологически теми. Моят телефон е ...

С уважение: Стефан Галибов

П.П. Разбира се бих се радвал ако има възможност да получа и някакъв скромен хонорар за публикацията - ако има предвидени такива.

Здравейте, уважаеми господин Галибов,

Много Ви благодаря за съгласието (разрешението) да публикуваме Вашия текст в списание HUMANUS! Разбира се, готов съм да си сътрудничим и за в бъдеще, ще се радвам да предоставяте за публикуване и други Ваши текстове; открит съм за сътрудничество и във всякакви други форми. Издавам две списания, другото е чисто философско, не само за теми, свързани с образованието, нарича се ИДЕИ, вече седма година излиза, аз лично се питам в кое от двете списания е по-подходящо да излезе Вашето есе за филма за Левски; можете и сам да ме посъветвате, ще го отпечатаме където предпочитате.

Проблемът за авторски хонорар при нас стои по следния начин. Добре разбирам, че нормалното е авторите да получават хонорари, така става в нормалните страни. При нас проблемът е, че тия две списания (второто е отскоро, само от няколко месеца) са съвсем бедни, всъщност ги издаваме в крайно малък тираж, колкото да стигнат поне до най-големите библиотеки в страната, предоставяме им ги като дарение, а списанието издаваме неколцина човека, със свои лични средства, от скромните си заплати (в моя случай в момента - от обезщетението ми за безработица, щото бях уволнен от работа преди няколко месеца).

Моля да ми повярвате, самата истина е това, да, разбирам, срамно е, че до този момент не можем да им осигурим някакво финансиране, но е факт, че списанията едва съществуват. По тази причина не можем да изплащаме никакви хонорари на авторите, напротив, те със своите текстове фактически подпомагат списанието, стават нещо като негови съиздатели. То такава ни е и идеята. Щото никой у нас не ще да дава пари за култура. Знаете, у нас всичко е все наопаки на нормалното, на това както се правят нещата по света. Ние неслучайно сме толкова уникални. В ненормалността си.

Пиша Ви тия думи и ме е срам. Но съвестта ми е чиста, че Ви казвам самата истина. Няма смисъл да ме подозирате, че има някаква далавера около тия списания. Или пък печалба от тях. Няма такова нещо. Не си представям изобщо как списанията ще оцелеят. Ако не бях такъв инат те отдавна щяха да са загинали. Излизат все още, тъй да се рече, на инат. Благодарение най-вече на моя инат. Мислете ме за какъвто искате, това е положението. Аз съм най-обикновен гимназиален (и бивш университетски) преподавател по философия, изгонен от работа понеже съм бил "нетипичен" и "нестандартен". Е, автор съм и на доста книги, които стоят непипнати от ръка на читател по книжните борси и по складовете; моите книги имат за читатели... мишките! По причина на това, че книгите ми са философски и книжарите, търговците на дребно ги оценяват за "непазарни", един вид за непродаваеми. Това е положението. Нищо не крия от Вас.

Ако искате, ще си сътрудничим. Ако ме помислите за ненормален и избягате далеч от мен, няма да Ви се сърдя, аз наистина съм ненормален. И няма да сте първият, дето се е отвратил от човек като мен...

Моля Ви, само за мошеник не ме мислете, не съм такъв, аз ако бях такъв, нямаше да се занимавам с това, с което се занимавам. И то цял живот.

Всичко добро Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Прощавайте, забравих да Ви кажа, че безплатен авторски екземпляр от списанието ще получите, нещо повече, ще Ви изпратим дори два такива екземпляра; това е единственото, което можем да си позволим по причина на извънредната ни бедност. Но тази наша бедност е само материална, а съвсем не духовна; иначе в духовно отношение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме... :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.