Здравейте, уважаеми г-н Грънчаров,
... Относно публикациите искам да направя предложение да разширим кръга за учениците. Понеже някои от тях пишат разкази, поезия и по-малко есета. Предлагам ако е възможно да ги разделим на две рубрики: "философия" - където да се публикуват есета с философска насоченост и "творчество" - където да се публикуват материали в предимно литературна форма. Мисля, че този начин съвпада и с Вашата концепция за основните форми на човешкия дух - изкуство, философия и религия.
По този начин, мисля, ще се увеличат възможностите за участие.
Защото някои от тях имат много добри кратки разкази и стихотворения, но малко се страхуват да задълбават в дълбоки философски проблеми. И, доколкото усещам, това ги възпира да ми изпращат материали. Но ако им се даде възможност за едното, мисля, че ще се осмелят после и за другото.
Предлагам също и за корицата - не знам, дали е възможно да има под заглавието, така както при ИДЕИ, някаква снимка. Единият вариант - нещо хем сериозно, хем младежко. Да е по-атрактивно за младежите и да се приема и от учителите. Защото и те следят много внимателно в какво въвличаме учениците им. Другият вариант е сериозното. Аз си мислех за "Витрувианският човек" на Леонардо Да Винчи - това е моята идея. Ако е възможно разбира се.
До скоро!
Здравейте, уважаеми г-н Пецов,
Напълно споделям всичко, което ми пишете. Можете да казвате на учениците (и на учителите им), че няма никакви ограничения относно формата (литературна, философска, есеистична, поетична, кратки художествени форми, разкази, новели, абсолютно всичко, що е в текст, се приема!). Казвайте им, че списанието е за духовните неща, а всички изяви на човешкия дух са все от тази духовна сфера. Няма никакви ограничения, нито формални, нито съдържателни, нито смислови, никакви ограничения няма, в списанието има пълна свобода. Да пишат напълно свободно, да не се притесняват от такива формални неща, казвайте им, че във всичко написано има духовен смисъл, има идеи, има човешки дух, затова следва да бъде насърчено - и е годно да бъде публикувано в списание HUMANUS.
Съгласен съм също и за корицата на списанието, ще я направим по-атрактивна, с едно по-младежко излъчване; даже мисля, че едното и другото, младежкото и академичното, не се изключват, а органически могат да се съчетават (и допълват).
Даже бихте могли да им подхвърлите, при сгоден случай, че могат сами да правят проекти за корицата, да изпращат изображения, подходящи според тях, и всичко останало. Даже на мен ми се ще в един момент те самите, учениците, младите хора, да поемат изцяло оформянето на списанието, не само отвън, а изобщо, и отвътре, ще ми се то в един момент да стане изобщо съвсем тяхно списание в буквалния смисъл, всичко в него да е тяхно! Разбира се, тогава ние, пишещите по-сериозни текстове за образованието, ще бъдем техни гости, но тогава вече, да се надяваме, и демокрацията ще се е възцарила в българските училища!
Дано доживеем това време де, щото е доста съмнителна тази възможност!
Всичко добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар