В новия, втори брой на списание HUMANUS, съвсем новото списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, за който се подготвя за печат тия дни, ще бъде публикуван текст на Атина Димитрова, ученичка от гр. Силистра (която вече има две издадени книги, т.е. се е изявила твърде обнадеждаващо на писателското поприще). Ето какво каза тя пред сътрудника на списанието г-н Димитър Пецов, който именно предложи в списанието по-активно да бъдат включвани текстове, написани от съвсем млади хора, от ученици; та Атина Димитрова каза следното в отговор на неговите въпроси:
Оценявам предложението да бъда представена в блога на г-н Грънчаров и го приветствам. На 18 години съм - уча 12 "В" клас в ПМГ „Св. Климент Охридски” в гр. Силистра.
В романите обикновено описвам пътувания, съпътствани с щедри исторически препратки за важни събития от историята. Засягам теми от биологията, химията и изкуството...
У мен се поражда нуждата да създам даден персонаж, да го въвлека в сложна ситуация, да изпитам неговите умения, да го подложа на собственото си недоверие… и така при стълкновението на силни характери с други вълнуващи пътешествия се появяват много размишления в един философски аспект. Вярвам, че авторът трябва умело да борави с терминологията в дадена област, да бъде наистина компетентен… и да обогати това в светлите цветове на своето въображение. Така произведението наистина получава ефекта, който цели.
Когато започвам да пиша, невинаги съм наясно с абсолютно всички елементи до края на творбата. Точно това, че не пиша по стриктна схема, ми дава възможност в хода на работа да развия много повече идеи. Дори самият епилог беше неясен за мен до последния по-голям обрат в романа. Това забавлява обаче и писателя, който провокира ума си да е с повишено внимание непрекъснато. А и щателната проверка на написаното изяснява много от елементите. Важно е да се работи упорито, но и разумните паузи, когато се сменя дейността, са от изключително значение. Все пак самият автор трябва да живее колоритно, за да може да сътвори нещо обаятелно за своите персонажи.
Засягам фундаментални теми за приятелството, предателството, тайнството на човешките взаимоотношения, хилядите възможности пред един човек...
Накратко: обичам да използвам реално съществуващи природни обекти и такива, които имат пряка историческа стойност... за да проведа персонажите си през тях, докато разказвам за личните им душевни преживявания. Съответно това е съпроводено с препратки към дадени исторически източници. Реалистични изцяло са и двата романа. А и за другите си текстове текстове обичам реалистичните сюжети.
СПРАВКА: Още за Атина Димитрова можете да прочетете тук: Престижното издателство "Захари Стоянов" заложи на творбата на 16-годишната Атина Димитрова от Силистра, тя вече пише втори роман. Този втори роман на младата авторка, впрочем, вече е издаден: нейните книги могат да се видят в Националния регистър на издаваните книги в България на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" ЕТО ТУК.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар